№ 18888
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Г. ЛЮДМ. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20231110214585 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – Р. П., редовно уведомен, се явява лично, доведен от
Следствен арест на бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 42 и с адв. Т. Т.,
упълномощен защитник от ДП.
СРП - редовно уведомена, представлява се от прокурор К.
В залата се явява преводач К. Н. Б. от полски език на български и
обратно.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на преводача:
К. Н. Б. с ЕГН: **********, неосъждана, без дело и родства със
страните.
СЪДЪТ предупреди преводача за задължението му да даде верен
превод.
ПРЕВОДАЧЪТ: Разбирам се с обвиняемия. Обещавам да дам верен
превод.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Разбирам превода.
За нуждите на настоящото производство,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА К. Б. за преводач от полски на български език и
обратно.
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ:
Р. П., Персонален № ************, роден на ********** г. в Полша,
полски гражданин, неосъждан, женен, със средно образувание, работи, като
международен шофьор, живущ в Република Полша, гр. Завиерчие,
*************.
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия по реда на чл. 55 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Разбрах правата си.
Искания за отводи
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда и съдебния
секретар.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Нямам искания за отводи на съда,
прокурора и съдебния секретар. Разбрах правата си.
Искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. Т.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, намира, че са
налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане искането на СРП за вземане на МНО
„задържане под стража” спрямо обвиняемия Р. П..
(Прочете се.)
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Моля да го уважите. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. Т.: Оспорваме искането на СРП.
Уважаеми г-н Председател, представям и моля да приемете заверени
копия, като може да направите протоколна констатация с оригиналите, а
именно - удостоверение от Полско-българската Търговска Камара,
извлечение от ТР на Република Полша с преведени две страници,
притежателите на дялове във фирмата, лична карта на притежателя на 95% на
капитала на ТД в което обвиняемият работи, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот на територията на РБългария от Й.Ш. на М.Ш.. Т.е.
прокурист на дружеството, който е син на притежателя на 95 % от капитала и
дружеството е работодател на обвиняемия, като и характеристика за
обвиняемия, декларация на представляващ ТД „Тритекс“, че декларира че ще
обезпечи целия престой на г-н Р. П. в България до момента в който съдът и
българския прокурор дадат разрешение да напусне територията на страната.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Поддържам казано от адвоката ми,
както и доказателствата които представи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от защитата писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че така представените от защитата писмени
доказателства са относими към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от защитата писмени доказателства.
Искания по реда на съдебното следствие и искания за доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямам други доказателствени. Нямаме
искания по доказателства.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
3
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в по
досъдебно производство № 11351/2023 г. по описа на СРТП, отдел
„Разследване“ – СДВР, пр. пр. № 45352/2023 г. по описа на СРП.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за доказателства и
констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа страна на
основание чл. 286 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам така
внесеното искане от СРП. Считам, че са налице основанията по чл.63 от НПК
по отношение на обвиняемия П. за вземане на мярка „задържане под стража”.
Обвиняемият е привлечен за престъпление, за което закона предвижда
наказание „лишаване от свобода”, което само по себе си консумира пълното
изискване за вземане на тази мярка. От друга страна с оглед на факта, че г-н
П. е полски гражданин и въпреки представените в днешното съдебно
заседание доказателства от страна на защитата, не считам че те разколебават
твърдението на СРП за липса на трайна връзка на обвиняемия със страната.
Отделно от това липсва и причина която да го задържа на територията на
страната. Това обособява само по себе си риск от това обвиняемия да се
укрие.
Доказателствата по делото количествено и качествено, според
настоящия представител на СРП, подкрепят обоснованото предположение за
съпричастността на г-н П., към така вмененото му във вина деяние.
С оглед на казаното, считам, че единствено адекватната мярка по
отношение на него, която би изпълнила целите на чл.57 от НПК се явява
„задържане под стража”. Моля, съдът да постанови определение в тази
насока.
АДВ. Т.: Уважаеми г-н Председател, аз ще моля да оставите без
уважение искането на представителя на СРП за вземане на постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража” на моя клиент.
4
Ние не спорим с обвинението, че квалификацията, която днес беше
предявена на моя подзащитен определя престъплението като тежко, по
смисъла на чл.93 НК. Не спорим и по изводите които бяха изложени и
свързани с наличието на обосновано предположение.
Това, за което спорим обаче и смятам категорично е обосновката на
наличната опасност, както разбрах от пледоарията на колегата, от укриване на
обвиняемия. В самото искане тази опасност се обоснована на първо място, че
г-н Р. П. не е адресно регистриран на територията на Република България. Аз
не знам чужд гражданин на страна от Европейския съюз да има задължение
да бъде адресно регистриран в Република България в момента в който
преминава по работа. Невярно е и твърдението, че г-н П. няма постоянна
месторабота. Ако колегата има предвид постоянна месторабота на
територията на Република България, не смятам, че това първо е негово
задължение, второ е аргумент за наличието на опасност от укриване. Третата
причина, поради която в искането се обосновава опасността, извинявам се, но
аз лично не можах да я разбера. Не мога да разбера какво означава „център на
жизнените интереси на обвиняемия” и дали този център на жизнените
интереси, за да не е опасен, трябва да е съсредоточен в България или някъде
другаде в Европа. Така или иначе, аз не считам, че съществува риск от
укриване на обвиняемия. Моля, да обърнете внимание на първоначалното и
днешното привличане. Подзащитният ми оказва пълно съдействие на
разследващите органи, дал е обяснение с днешна дата. Освен това от
документите, които представих и бяха приети, се установява, че той е
служител на дружество с ограничена отговорност, с фирмена регистрация в
Полша – „Тритекс”, В това дружество основни съдружници са г-н Й.Ш. и
М.Ш., като последния е и прокурист на дружеството. Това дружество е
регистрирано и известно в Полско-Българската Търговска Камара.
Прокуристът на това дружество е собственик на апартамент на територията на
Република България, гр.София, като е посочен точния адрес. Ръководството
на дружеството, чрез представляващите ги декларират, че ще осигурят
пребиваването на обвиняемия на територията на Република България, именно
на адреса на апартамента, на който прокуристът на дружеството е собственик.
Отделно от това, моля да съобразите и много добрите характеристични, данни
които са предоставени. Към това като добавите и липсата на никакви
5
осъждания на обвиняемия, мисля, че не бихте могли да стигнете до извод за
наличието на каквато и да е опасност той да се укрие, и по този начин да
затрудни нормалния ход на разследването.
Отделно от това, моля да обърнете внимание на неговите обяснения,
които подкрепени от показанията на свидетеля Г. Г.ев, говорят вече за друга
квалификация, по-леко наказуема.
С оглед на това, моля да оставите без уважение искането на СРП за
взимане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Мисля, че целите по чл.56 и чл.57 НПК, биха могли да бъдат постигнати с
взимането на всяка друга по-лека мярка за неотклонение и разбира се дори в
комбинация с мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК. Това са легални
процесуални способи които прокуратурата преспокойно можеше да използва.
Благодаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Поддържам казаното от моя
защитник. Бих искал да бъда освободен, за да имам контакт със семейството
си и при никакви обстоятелства не бих напуснал страната.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Искам да бъда освободен от
ареста. За първи път ми се случва това нещо в живота и съм разстроен от
това. Работя над двадесет години и за първи път ми се случва това нещо.
Получавам възнаграждение около 1500 евро, зависи от това колко курса
имам.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, и служебна проверка на материалите по
делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката МНО
„Задържане под стража” по отношение на Р. П..
Държавното обвинение мотивира искането си, като посочва, че е налице
обосновано предположение обвиняемият да е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, като е налице и реална опасност от
укриване, доколкото обвиняемият е полски гражданин, няма връзка с
6
територията на Република България, което налага вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Защитата от своя страна заявява, че не оспорва обоснованото
предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е
повдигнато обвинение, но излага доводи че не е налице опасност от укриване.
Посочва възможността обвиняемият да пребивава на адрес на територията на
гр. София – жилище, собственост на прокуриста на дружеството в което
обвиняемия престира работна сила и моли за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият в лична защита се придържа към заявеното от защитника
си – адв. Т. и моли за по-лека мярка за неотклонение. В последната си дума,
моли да бъде освободен и да не бъде уважавано искането на СРП.
Досъдебното производство по делото е образувано на 23.10.2023 г. на
основание чл.212, ал.2 от НПК, с първо действие по разследването - оглед на
местопроизшествие. В хода на производството към наказателна отговорност е
привлечен обвиняемият П. за престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б. „а“, пр.2
във вр. ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В настоящото производство следва да се извърши преценка на
доказателствения материал и да се установи дали от доказателствата по
делото може да се направи обосновано предположение за това, че
обвиняемото лице е съпричастно към престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Съдът следва да направи преценка дали са налице
кумулативно дадените предпоставки, а именно деянието за което му е
повдигнато обвинението се наказва с наказание „лишаване от свобода”,
респективно дали има опасност от укриване или извършване на престъпление.
В конкретния случай на обвиняемия е повдигнато обвинение за тежко
престъпление по смисъла на наказателния кодекс, което се наказва с
наказание „лишаване от свобода”, повече от пет години и първата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража” е налице.
Съдът след анализ на доказателствения материал намира, че за целите
на настоящето производство може да се направи прелиминарна преценка, че
обвиняемият е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Този извод не следва да се приема за окончтелен с оглед ранния
7
етап на наказателното производство в неговата досъдебна фаза, като тепърва
предстои събиране на доказателства и депозиране на назначените експертизи.
Ето защо тази преценка не е равнозначна на несъмнен извод за виновността
на лицето, а единствено обслужва целите на чл.64 от НПК. Поради това съдът
намира, че са налице достатъчно събрани доказателства, а именно разпити на
свидетели-очевидци, участници в ПТП, СМЕ, които свидетелстват за
съпричастността на обвиняемия, към деянието за което му е повдигнато
обвинение.
По отношение на предвидените и алтернативно дадени предпоставки, а
именно опасност от укриване и извършване на престъпление съдът намира, че
опасност от извършване на престъпление липсва. Следва да се има предвид,
че деянието, в извършването на което е уличен обвиняемият, се
характеризира с форма на вина непредпазливост. Обвиняемият е с чисто
съдебно минало, поради което не са налице никакви данни опасност от
извършване на престъпление да е налична.
Що се касае за опасността от укриване, съдът намира, че такава е
налична, както посочва държавното обвинение, но дотолкова доколкото
обвиняемия е чужд гражданин, пребиваващ инцидентно на територията на
Република България. Същият няма никаква трайна връзка с държавата, което
на този ранен етап на производството, извежда наличието на опасност от
укриване. Съдът обаче не може да се съгласи с държавното обвинение, че
интензитетът на тази опасност е толкова висок, че да налага вземането на най-
тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража”. За да
достигне до този извод, съдът се съобрази на първо място с обстоятелството,
че обвиняемият е привлечен към отговорност за престъпление, което не е
умишлено, макар да не е по основния, а по квалифицирания състав на
престъплението с оглед увреждането на други двама участници в ПТП, за
които се твърди от обвинението да са били причинени. От друга страна,
видно от материалите по делото, след реализиране на ПТП обвиняемия не се е
опитал да го напусне. Същият не е предприел действия с цел да заличи следи
от местопроизшествието или по друг начин да осуети разследването.
Напротив, има данни обвиняемия да е съдействал и да е помагал на
пострадали, останал е на място, изпълнил е задълженията, които е имал като
участник в ПТП.
8
Що се касае до обстоятелството, че същия е гражданин на друга
държава, съдът следва да посочи, че става въпрос за Република Полша, член
на Европейския съюз. Действително пребиваването на територията на
страната на обвиняемия е инцидентно, но във връзка с трудовите задължения
на лицето като международен шофьор на тежкотоварен автомобил. При
положение, че в днешното съдебно заседание защитата представи
доказателства, от които е видно, че лицето е осигурило адрес на който да
пребивава за времето, за което се води досъдебното производство. Ето защо
съдът не намира основание да счете, че същия би напуснал нерегламентирано,
без разрешение страната и би осуетил производството спрямо него.
Съдът намира, че личността на обвиняемия е с изключително ниска
степен на обществена опасност, става въпрос за инцидентна, непредпазлива
проява, а не за трайно изградени престъпни навици и умишлени деяния.
Единственото обстоятелство, налагащо някаква форма на процесуална
принуда се явява фактът, че се касае за ПТП, реализирано в чужда за
обвиняемия държава. При положение, че е налице адрес на който лицето да
пребивава, за настоящия съдебен състав е достатъчен аргумент да счете, че
изведената в ниска степен опасност от укриване може да бъде неутрализирана
и с по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция”. За съда
чуждото гражданство на лицето, уличено в извършване на престъпление,
характеризиращо се с форма на вина непредпазливост от субективна страна,
не следва да се абсолютизира до степен, налагаща изпълняването на най-
тежката мярка за неотклонение. Доколкото има данни, че обвиняемия работи,
съдът намира че „парична гаранция” в размер на средния за месечното му
възнаграждение би изиграл ролята на контрамотив обвиняемият да се укрие
или да осуети наказателното производство. В този смисъл гаранцията в пари
следва да се определи на 1500 лева. Макар в настоящето производство съдът
да не би могъл да вземе мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната”, държавното обвинение има правомощие в хода на
досъдебното производство да постанови такава, която също адекватно да
възпрепятства и да е допълнително ограничение обвиняемият да напусне
територията на Република България, преди приключване на досъдебното
производство. В този смисъл целите на мерките за процесуална принуда биха
могли да се постигнат и с по-лека МНО от поисканата с оглед изложените
аргументи по-горе.
9
Ето защо съдът намира, че искането на СРП следва да бъде оставено без
уважение, а на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „парична
гаранция” в размер на 1500 лева.
Така мотивиран и на основание чл.64, ал.5 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане спрямо
обвиняемия на МНО „Задържане под стража“ .
ВЗЕМА по отношение на Р. П., обвиняем по досъдебно производство
№ 11351/2023 г. по описа на СРТП, отдел „Разследване“ – СДВР, пр.пр. №
45352/2023 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ В
ПАРИ“ в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, вносими в 10-дневен
срок от влизане на настоящето определение в сила.
ПОСТАНОВЯВА обвиняемият Р. П. да бъде освободен незабавно ако
не се задържа на друго законово основание.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 3-дневен
срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС
за 02.11.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от
днес.
СЪДЪТ разясни на обвинямия мярката за неотклонение „ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ”.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Разбрах, каква мярка ми се взема.
Не искам превод на протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача К. Н. Б. в размер на 60,00
(шестдесет) лева, платими от бюджета на съда.
Да се издаде 1 бр. РКО.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
10
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16.35 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11