Определение по дело №369/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260072
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20203000500369
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260072/15.10.2020 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова в.ч.гр.д. № 369 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Окръжен съд – Търговище, за разглеждане на иска по чл.108 от ЗС, предявен от „Напоителни системи“ ЕАД за установяване на правото му на собственост и за осъждане на ответника „Електроразпределение север“ АД да предаде на ищеца владението върху въздушен електропровод /ВЕЛ/ 20 KW „Крояч“, с обща дължина 11875 м., преминаващ през землищата и захранващ с ел.енергия гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение, по реда на чл.122 от ГПК, чл.119 от ГПК и чл.109 от ГПК.

         След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема, че местно компетентен да се произнесе по предявения иск е Окръжен съд – Варна, по следните съображения:

         За да повдигне спор за подсъдност, Окръжен съд – Варна е приел, че процесният въздушен електропровод /ВЕЛ/ 20 KW „Крояч“, с обща дължина 11875 м., преминаващ през землищата и захранващ с ел.енергия гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение, е предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия и е „енергиен обект“ по смисъла на пар.1, т.23, от ДР на ЗЕ; предвид издадените удостоверения за търпимост, съставлява „търпим строеж“ по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ; част е от електрическата мрежа и е изграден върху стоманобетонни стълбове. Въз основа на анализ на статута, местоположението, целите и предназначението на обекта, съдът е приел, че

процесният въздушен електропровод представлява недвижима вещ по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС и на основание чл.119, ал.2, вр. с чл.109 от ГПК искът следва да се разгледа от съда по местонахождението на имота – Окръжен съд – Търговище.

            Съставът на настоящия съд не споделя това разбиране. Разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗС определя като „недвижими вещи“: земята, растенията, сградите и другите постройки и всичко, което по естествен начин или от човека е трайно прикрепено към земята или към постройката. Тази норма обаче, следва да се тълкува във връзка с пар.5, т.80 от ЗУТ, според който „преместваем обект“ е обект за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята , както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

         Съдът приема, че процесната вещ не притежава характеристиките на „площадковите енергийни обекти“, които според пар.1, т.41 от ДР на ЗЕ са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия.

         Пар.1,т.21 от ДР на ЗЕ определя понятието „електропроводи“: въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на ел.енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на ЗУТ.

         Следователно, процесният въздушен електропровод притежава всички характеристики на движима вещ, обосноваващ неприложимост на нормата на чл.109 от ГПК /в този смисъл – определение № 351/25.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1571/18 г. на I т.о. на ВКС на РБ/.

         Варненският апелативен съд приема, че компетентен да разгледа спора, с оглед разпоредбите на чл.105 от ГПК, е Окръжен съд – Варна, поради което

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ИЗПРАЩА за разглеждане иска по чл.108 от ЗС, предявен от „Напоителни системи“ ЕАД – София, за установяване на правото му на собственост и за осъждане на ответника „Електроразпределение север“ АД – Варна да предаде на ищеца владението върху въздушен електропровод /ВЕЛ/ 20 KW „Крояч“, с обща дължина 11875 м., преминаващ през землищата и захранващ с ел.енергия гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение, на компетентния съд – Окръжен съд – Варна.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.                         2.