РЕШЕНИЕ
гр.София,10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА Т.
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело 11140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 28.07.2020 г. по гр.д. № 62672/19 г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Ч.Б.Т., ЕГН: **********, и В.Б.Т., ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес ***, обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ч.Б.Т. и В.Б.Т. дължат на „Т.С.” ЕАД по 1 / 2 за всеки от тях от следните суми: от 5 678,35 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. - 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 37, находящ се в гр.София, ж.к. „********вх.********с аб. № 144538, от 27 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (21.02.2019 г.) до окончателното плащане и от сумата от 450,09 лева - обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. - 08.02.2019 г. върху главница за доставена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 10401/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 159-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 5 678,35 лева до пълния предявен размер на претенцията за доставена топлинна енергия от 7 213,73 лева и за периода 01.05.2015 г. - 31.01.2016 г., за разликата над 27 лева до пълния предявен размер на сумата за дялово разпределение от 28 лева и за месец 01.2016 г., за разликата над сумата от 450,09 лева до пълния предявен размер на претенцията за обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 981,88 лева и за периода 14.09.2016 г. - 14.09.2017 г., както и за сумата от 5,59 лева - обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 01.03.2016 г. до 08.02.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Ч.Б.Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 252,48 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция, както и сумата от 80,25 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, В.Б.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 252,48 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция, както и сумата от 80,25 лева - разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца . Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния
закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за дължими суми като погасени по давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско
възнаграждение.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката за периода 01.05.2014 г.-27.112015 г.Според цитираната
норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения
прогнозните месечни вноски за периода м.05.2015 г. -31.01 2016 г. се явяват
погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 21.02.2019 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по
отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 21.02.2016 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща
фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта
по отношение на месечните вноски.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.07.2020
г. по гр.д. № 62672/19 г., СРС, ГО, 41 с-в .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.