Решение по дело №380/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е с правно основание чл.629, ал.1, във вр. с чл. 625 от ТЗ, а именно инициирано по молба на длъжник производство по несъстоятелност.

Образувано е по повод депозирана от „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.Н.,О.К., ул.”П.” № 1,чрез управителя М.К., писмена молба. В същата се твърди, че едноличното дружество с ограничена отговорност „С.” към 17.06.2013г. не можело да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения в общ размер на 108 641.73 лв. Изтъква се, че кредитори на дружеството са : 1.държавата с вземане по влязъл в сила Ревизионен акт №*/30.06.2011г. на ТД на НАП, Г.Пловдив в размер на 100 841.77 лв., ведно с дължими лихви и разноски и 2. М.К. с вземане за направена парична вноска от 1 800 лв.,съгласно протоколно решение от 30.04.2013 г. със срок за връщане 30.04.2014 г. и ПКО № 10/30.04.2013 г. Молителят твърди, че дружеството е спряло плащанията на безспорни задължения и че наличните парични средства от 1 279.04 лв. били недостатъчни да покрият задълженията му, което обстоятелство обосновавал¯ състоянието му на неплатежоспособност. Твърди, че притежаваните от дружеството активи (стоки, вземания от клиенти, налични парични средства и др.) в общ размер на 3 419.66 леване били достатъчни за покриване на задълженията, т.е налице била и свръхзадлъжнялост на дружеството. Молителят твърди, че продължаванедейността на дружеството би увредила масата на несъстоятелност, поради което следвало да се прекрати и дейността му. Изложените обстоятелства го мотивирали да депозира писмената си молба, с която моли настоящата съдебна инстанция да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено дружеството в неплатежоспособност и в свръхзадлъжнялост, да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността - датата 17.06.2013г., както и дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му.

Окръжният съд,след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Допустимостта на образуваното производство по несъстоятелност, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ДОПК, се обуславя от приложеното по делото заверено копие от уведомление № ИТ-004984/17.06.2013 г. на ТД на НАП, Г.К., установяващо изискуемият се факт на уведомяване на Националната агенция по приходите.

А досежно основателността на направеното искане, съдът съобрази следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка,в казуса от направена справка в Търговския регистър се установи, че дружеството-длъжник „С.” Е., както към деня на подаване на молбата за обявяване на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, и откриване производство по несъстоятелност, така и към настоящият момент, е със седалище в съдебния район на настоящия съд. С други думи, молбата е подадена до компетентния съд – съдът по седалището на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 613 ТЗ.

Както беше посочено от направена служебна проверка в Търговския регистър беше установено, че молителят в производството е търговец- еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „С.”, с ЕИК *, пререгистрирано в Търговския регистър по заявление с В.№ *5731, с едноличен собственик на капитала от 5 000 лв. и управител М.К., гражданка на Р.Турция. Установява се, че въз основа на 17.04.2013 г.по партидата на търговеца е вписано ново обстоятелство – заличаване на участващите до този момент в ООД-то съдружници – А. Х., А.А. и Н. А.

От прочита на приложените по делото решение № 1426 /12.06.2012 г., постановено по адм.д. №2743/2011г. по описа на Административен съд, Г.Пловдив и окончателно решение № 4706/04.04.2013 г.,постановено по Г.д. №9673/2012 г.по описа на ВАС, се установява, че с последното е отхвърлена жалбата на „С. ООД, Г.К. против ревизионен акт № *********/03.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Г.Пловдив, ИРМ-Пазарджик,утвърден с решение № 886/19.09.2011 г. на директора на Д „ОУИ”, Г.Пловдив в обжалваната част за установен ДДС за внасяне в размер на 61 335.57 лв. за периода от 14.02.2005 г. до 30.06.2010 г. и начислени прилежащи лихви в размер на 26 839.64 лв.,както и допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 963.31 лв. и лихви в размер на 808.06 лв.; за 2008 г. в размер на 3 798.23 лв. и лихви 930.07 лв. и за 2009 г. в размер на 2434.38 лв. и лихви в размер на 314.04 лв.

Видно от приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно –счетоводна експертиза и от разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, се установява, чÕ към датата на подаване на молбата, стояща в основата на настоящото производство - 17.06.2013 г. задълженията на „С.” Е., Г.К. са в размер на 102 641.77 лв., от които задължения към кредитори по търговска сделка – 0.00 лв.; публичноправно задължение към НАП в размер на 100 841.77 лв.; задължение по частно държавно вземане – 0.00 лв. и други задължения – към М.К. в размер на 1 800 лв. Вещото лице установява, че към 31.12.2012 г. финансовото състояние на дружеството-молител е добро, и доколкото водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, а той е бил съществено над приетия коефициент „1”, а именно „2.011” то следва да се приеме, че дружеството е било в състояние да покрие задълженията си към кредиторите без да застрашава интересите им. Действително към 30.04.2013 г., респ. към 17.06.2013 г., анализът на финансовото състояние, за които периоди е идентичен, коефициентът на обща ликвидност е под „1”, а именно „0.029”, т.е дружеството не е било в състояние да покрие задълженията си към кредиторите без да застрашава интересите им. Окончателният, установен и изложен от вещото лице извод обаче е, че затрудненията на дружеството –молител са с временен характер. Този извод същото мотиви със установените в резултат на проверката на представените от длъжника счетоводни документи констатации, а именно, че в отчета за приходите и разходите на дружеството към 30.04.2013 г.,когато само публичноправното вземане на НАП е било изискуемо, дружеството-молител е разполагало със средства да покрие всички установени, включително и неизискуемото се вземане от 1 800 лв., без да застрашава интересите на кредиторите си – НАП и едноличния собственик на капитала – М.К.. В отчета за приходите и разходите на дружеството към 30.04.2013 г. са посочени нетни приходи от продажби в размер на 182 хил.лв., т.е. наличните към 31.12.2012 г. краткосрочни активи в размер на 177 хил.лв. са продадени, т.е. от тази продажба е следвало да постъпи паричната им равностойност. Без никаква счетоводна обоснованост, във финансовия период, в който дружеството-молител твърди, че е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, същото е продало краткосрочните си активи /л.72 от делто - на едноличното търговско дружество на един от бившите си съдружници, напуснал дружеството-молител в същия финансов период/, и с получените приходи, съставляващи свободни парични средства и формиращи всеки един от коефициентите на ликвидност, си е разпределило печалби за минали години /дивиденти/.

Съдът кредитира изцяло цитираното заключение. Не навеждат на друг извод и представените от молителя и приети като доказателства по делото 3 броя пълни отчета от фискална памет на магазин за златна бижутерия „А.” на „С.” ООД, Г.К., за периода м.май, м.юни и м.юли, и трите, издадени на 29.08.2013 г. Последните определено не водят до безспорно установяване на целения факт, че дружеството –молител окончателно е преустановило дейността си.

Съгласно разпоредбата на чл. 631, ал.1, предл.1 от ТЗ, съдът отхвърля молбата с правно основание чл.625 от ТЗ когато установи, че затрудненията на длъжника са временни. Безспорно временният характер на финансовите затруднения на длъжника е икономическа величина, за установяването на която са необходими специални знания. В производството необходимите знания и констатации бяха установени чрез изготвеното и прието по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и в резултат на отсъствието на данни за окончателно преустановяване дейността на дружеството.

Като констатира, че изискуемата се при този изход на делото държавна такса в размер на 250 лв. е заплатена, на основание чл.631, ал.1, предл.1 от ТЗ, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ депозираната от „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.Н.,О.К., ул.”П.” № 1,чрез управителя М.К., писмена молба с правно основание чл.625 от ТЗ,във вр. с чл.607а, ал.1 и във вр. с чл.607а, ал.2 от ТЗ.

На основание чл.613а, ал.1 от ТЗ, решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив по общия ред на ГПК за обжалване на решения - в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател :