Р Е Ш Е Н И Е
№ 474/19.7.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и
втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 405
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ) и е образувано по
жалба на И.А.К. с ЕГН **********, чрез адв. П.Г., против Решение № РС-651-22-026
от 29.03.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), в частта с която по отношение на
жалбоподателя е установен конфликт на интереси, а именно за това, че е гласувал
Решение № 398 по Протокол № 47 от 30.09.2022 г. на Общински съвет – Белово при
наличието на частен интерес, и му е наложена глоба в размер на 5000 лв.
Решението в обжалваната част е оспорено
като издадено при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание
на административния акт, в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона. По същество се твърди, че не е
налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 56 от ЗПКОНПИ, включително частен
интерес на И.К.. Твърди се, че доколкото нямало нормативно предвидени
ограничения жалбоподателят, в качеството си на общински съветник, да участва в
гласуването на решение за избор на председател на общинския съвет, то не можело
да се приеме, че е налице правоотношение или деяние, породило конфликт на
интереси. Изложени са и съображения, че изборът на председател на общинския
съвет е суверенно право и въпрос на политическа воля, предоставен на преценката
на самия общински съвет. Посочва се, че при реализиране на това право
общинският съвет не действал като административен орган по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на АПК, упражняващ властнически правомощия и не решавал въпроси от местно
значение във връзка с осъществяване на местното самоуправление по смисъла на
чл. 17 от ЗМСМА. Иска се отмяна на решението на КПКОНПИ в оспорената му част.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
оспорва жалбата със становище вх. № 3887/09.05.2023 г., както и в съдебно
заседание чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. П.. Моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна, а Решение № РС-651-22-026 от 29.03.2023 г. на
КПКОНПИ да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Административен съд – Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е
образувано по повод получен в КПКОНПИ Сигнал с вх. № 651/09.08.2022 г.,
в който са
изложени подробни съображения относно осъществен конфликт на интереси от
председателя на Общински съвет – Белово, като в същия сигнал са описани и други
обстоятелства за нерегламентирани и незаконосъобразни действия от страна на
общински съветници и председателя на Общински съвет – Белово. Част от
изложените съображения в сигнала касаят наличие на конфликт на интереси по
повод действия от страна на жалбоподателя И.К..
Предвид получения сигнал, с Решение №
КИ-258 от 24.08.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производство за установяване на
конфликт на интереси.
По повод образуваното производство, до
председателя на постоянната комисия Предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси при Общински съвет – Белово е изпратено писмо изх. № ЦУ01-9663 от
07.09.2022 г., с което са изискани писмени доказателства под опис, с оглед
изложените в сигнала обстоятелства. Получен е отговор вх. № № ЦУ01-9663#1 от 20.09.2022 г., с представени
документи.
В рамките на производството пред
КПКОНПИ се разглеждат обстоятелства касаещи твърдения за наличие на конфликт на
интереси по повод различни действия на жалбоподателя и на друг общински
съветник – С. Я., и приети решения на Общински съвет – Белово, в чието
гласуване са участвали К. и Я.. Поради това и с административната преписката са
представени доказателства, касаещи всички обстоятелства, предмет на сигнала и проверката,
с представени писмени доказателства за периода 2019 – 2022 г., макар конфликт
на интереси да е установен само по отношение на едно от гласуваните решения.
С оглед обема на представените
доказателства и предвид изтичането на двумесечния срок за приключване на
проверката по Сигнал с вх. № 651/09.08.2022 г. към 24.10.2022 г., с Решение от
19.10.2022 г. на КПКОПНПИ е продължен срокът на производството по посочения
сигнал с още 30 дни, до 23.11.2022 г., включително.
Предвид това, с писмо изх. № ЦУ01-9293#3 от 11.10.2022 г., от Кмета на Община
– Белово са изискани допълнителни писмени доказателства. Информация е изискана
и от областния координатор на ПП ГЕРБ с писмо изх. № ЦУ01-9293#4 от 11.10.2022 г. В изпълнение на
писмата, в КПКОНПИ са представени допълнителни документи, касаещи проверката,
вкл. писмо вх. № ЦУ01-9293#6 от 07.11.2022 г. от Кмета на Община – Белово, с
приложени доказателства.
С оглед продължаващото производство
пред КПКОНПИ, до председателя на постоянната комисия Предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси при Общински съвет – Белово са изпратени нови
писма с изискана информация от 04.11.2022 г. и от 17.11.2022 г.
Установява се от представената по
делото административна преписка, че във връзка с предмета на оспореното
решение, с писмо изх. № ЦУ01-9293#13 от 20.12.2022 г. от председателя на
постоянната комисия Предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при
Общински съвет – Белово е изискано представянето на допълнителни документи,
сред които и Решение № 398 от 30.09.2022 на Общински съвет – Белово, ведно с
Протокол № 47 от 30.09.2022 г. и списък на поименното гласуване на посоченото
решение за избор на председател на общинския съвет.
Изисканите документи са представени с
писмо вх. № ЦУ01-9293#17 от 30.01.2023 г. От същите (л. 317 – 331 и сл. от делото)
става видно, че с Решение № 398/30.09.2022 г., за председател на Общински съвет
– Белово е избран жалбоподателят И.А.К.. От съдържанието на Протокол № 47 от 30.09.2022
г. (л. 330 от делото) става видно, че като единствен кандидат за председател на
Общински съвет – Белово е предложен именно жалбоподателят. Същото лице
безспорно е и общински съветник в Община Белово към този момент и взема участие
в избора на председател на общинския съвет, което пък се установява от
представения списък на общинските съветници, гласуващи в избора на председател
на общинския съвет на 30.09.2022 г. (л. 320 от делото). От списъка е видно, че
срещу името на жалбоподателя е поставен собственоръчен негов подпис, че лицето
е гласувало в избора. За вземане на Решение № 398/30.09.2022 г. за избор на
председател на Общински съвет – Белово са гласували общо 11 общински съветници
(от общия брой на 13 общински съветници), като от урната са и извадени 11
бюлетини. От тях 4 са обявени за недействителни, а останалите седем бюлетини са
с гласуван вот „за“. При тези обстоятелства жалбоподателят е избран за
председател на общинския съвет със седем гласа „за“.
От представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбоподателят е бил кандидат за председател на общинския
съвет и през 2019 г., когато обаче с Решение № 1/05.11.2019 г. е избрано друго
лице.
С покана изх. № ЦУ01-745/06.02.2023 г.
жалбоподателят е поканен за изслушване пред КПКОНПИ, на основание чл. 72, ал. 5
от ЗПКОПНПИ, което да се състои на 15.02.2023 г. Освен това, съгласно
декларация от 09.02.2023 г., жалбоподателят се е запознал с всички материали по
процесното административно производство.
С оглед горните и видно от Протокол №
1110 от 15.02.2023 г., с рег. № РД-04-26 от 27.02.2023 г., жалбоподателят е
изслушан от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. От страна на жалбоподателя е подадено и
Възражение вх. № ЦУ01-745#2 от 22.03.2023 г., в което са изложени съображения за
неоснователност на твърденията в сигнала от 09.08.2022 г.
Последвало е издаването на Решение № РС
– 651-22-026 от 29.03.2023 г. на КПКОНПИ, с което по отношение на жалбоподателя
е установен конфликт на интереси за това, че е гласувал Решение № 398 по
Протокол № 47 от 30.09.2022 г. на Общински съвет – Белово при наличието на
частен интерес и му е наложена глоба в размер на 5000 лв., и не е установен
конфликт на интереси във връзка с четири други групи обстоятелства.
Решението е връчено на г-н К. на
13.04.2023 г. Жалба срещу Решение № РС-651-22-026 от 29.03.2023 г. на КПКОНПИ,
в частта, в която е установен конфликт на интереси и е наложена глоба на г-н К.,
е подадена на 26.04.2023 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК, при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното
решение е постановено от материално компетентен орган. Съгласно разпоредбите на
чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество е независим специализиран
постоянно действащ държавен орган и орган за противодействие на корупцията по
смисъла на този закон за лицата, заемащи висши публични длъжности. Съгласно чл.
13, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в правомощията на Комисията е да
установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности и да
се произнася с писмено решение в производството по Глава осма, Раздел V от
ЗПКОНПИ. Според чл. 8, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се
състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима други
членове. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ изисква решенията на
Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове,
което изискване в случая е изпълнено, доколкото решението е подписано от
четирима членове на КПКОНПИ. Предвид горните, съдът намира обжалваното решение
за валиден акт, приет от компетентен орган, при наличието на изискуемите кворум
и мнозинство.
Оспореният
административен акт е издаден в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ форма,
съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ, като в
него са изложени конкретни съображения, мотивирали органа да го издаде, с
подробно описание на възприетата фактическа обстановка и направените въз основа
на нея правни изводи. Решението е подписано от всеки от приелите го членове на
Комисията. В съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в него
са посочени както правните основания за упражнените административни правомощия,
така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от
органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ. Предвид
това, настоящият състав намира, че е спазено изискването за форма на акта.
Не се
установява съществено нарушение на административно-производствените правила при
образуването и провеждането на административното производство. Производството е
образувано по сигнал с вх. № 651/09.08.2022 г., при спазване на предвидения в
чл. 73 от ЗПКОНПИ срок – до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три
години от извършването на нарушението. Правото на защита на лицето, по повод
което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е
ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от закона възможности
да организира своята защитна теза. Спазени са и изискванията по чл. 72, ал. 5 и
ал. 6 от ЗПКОНПИ за изслушване на лицето, срещу което е образувано
производството, предоставяне на същото за запознаване на всички събрани
доказателства и даване на възможност да направи възражение в 7-дневен срок от
предоставянето им, което се установява както от декларацията за запознаване с
всички материали по производството от 09.02.2023 г., така и от Протокол № 1110
от 15.02.2023 г. за изслушване на жалбоподателя и Възражение вх. № ЦУ01-745#2 от 22.03.2023 г.
Що се касае до
продължителността на производството, същото е образувано с Решение № КИ-258 от
24.08.2022 г., като двумесечният срок по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ е удължен с
още 30 дни с Решение от 19.10.2022 г. на КПКОНПИ. Изтичането на сроковете по
чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ обаче не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се
произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси
по реда на глава осма от закона. Не е налице и изрична законова разпоредба,
забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения
едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова
разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по
установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74,
ал.1 от ЗПКОНПИ. В този смисъл Решение № 1921 от 21.02.2023 г., постановено по
адм. д. № 4812/2022 г. на Върховен административен съд.
В хода на
административното производство са събрани относимите към случая доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на
установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената
проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа
на приложените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи,
направени от органа, напълно съответстват на установените обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична
длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и
обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът
на тази разпоредба води до извода, че конфликтът на интереси по смисъла на чл.
52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни
предпоставки, а именно: 1) лице, което заема висша публична длъжност по см. на
чл. 6 от ЗПКОНПИ; 2) частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр.
с чл. 54 от ЗПКОНПИ и 3) възможност този частен интерес да повлияе на
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо
висша публична длъжност, или на задължението му по служба. В този смисъл
Решение № 7356 от 21.07.2022 г., постановено по адм. д. № № 396/2022 г. на
Върховния административен съд.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ
определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален
или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за
свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно
чл. 54 от ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително
придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от
права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от
пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние,
предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или
обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно
събитие.
В настоящия случай се установява
безспорно, че жалбоподателят е лице, заемащо висша публична длъжност, съгласно
чл. 6, ал. 1 т. 32 от ЗПКОНПИ. От събраните по делото писмени доказателства,
вкл. данни от Общинска избирателна комисия и клетвен лист за встъпване от
05.11.2019 г. се доказва, че жалбоподателят е общински съветник в Община Белово
с мандат 2019-2023 г., като по силата на чл. чл. 6, ал. 1 т. 32 от ЗПКОНПИ тази длъжност е
висша публична длъжност. Налице е частен интерес на това лице по смисъла на чл.
53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ, изразяващ се в това, че лицето е участвало в
гласуването за избор на председател на Общински съвет – Белово на 30.09.2022
г., като единствен кандидат в този избор е бил той. Фактът, че лицето е бил
единствен кандидат, се доказва от представения по делото Протокол № 47 от
30.09.2022 г. от заседанието на Общински съвет – Белово. Участието му в
гласуването се установява от представения списък на общинските съветници,
гласували за избор на председател на 30.09.2022 г. (л. 320). В случая, при наличието на единствената
издигната и подложена на гласуване кандидатура за председател на Общински съвет
– Белово – тази на И.К., с участието в гласуването при избора му за председател
на Общински съвет – Белово, за К. е налице частен интерес. Частният интерес на
жалбоподателя е обусловен от заемането на по-висока длъжност – „председател на
Общински съвет – Белово“, в две основни насоки: 1) представителните и ръководни
функции на председателстващия общинския съвет, които предполагат по –
авторитетния статут на длъжността и съответстващите на това правомощия и
контакти с физически и юридически лица и 2) допълнителното – по високо
възнаграждение за тази длъжност спрямо тази на общинските съветници с оглед
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗМСМА, вкл. и наличието на пълни права по
трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
неговото правно положение по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА.
В този контекст, обстоятелството, че
липсват изразени вотове от общинските съветници „против“ избора на И.К. за
председател на Общински съвет –Белово (данни от Протокол № 47 от 30.09.2022 г.,
л. 331) предполага обоснован извод, че същият не е гласувал против себе си за
избора му на председател на Общински съвет – Белово. Не се е и отвел при избора
на председател на Общинския съвет, при положение, че му е било известно че неговата
кандидатура е единствена. От тук следва и че е налице възможност този частен
интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията
на лицето, заемащо висша публична длъжност при гласуване в избора за
председател на общински съвет, доколкото и същото лице е пряко заинтересовано
от избора.
Предвид това, следва да се изтъкне, че
конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност,
е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за
тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице
интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата –
придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното
и безпристрастно изпълнение на правомощията.
В своите решения Върховният
административен съд нееднократно, при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 от
ЗПУКИ (отм.) и чл. 52 от ЗПКОНПИ, е посочвал, че законодателят не изисква дори
доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените
властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на
интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична
длъжност, или на свързаното с него лице е във връзка с упражняването на
неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно
да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в
начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е
необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици.
Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична
длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира
публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите,
възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. В този смисъл Решение № 2229/02.03.2023
г. по адм. дело № 2728/2022 г. на Върховен административен съд и Решение № 7222
от 29.06.2023 г. по адм. д. № 8341/2022 г. на Върховен административен съд.
От горните следва извод и че оспореното
решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.
Що се касае до спазване целта на
закона, следва да се посочи, че пълното и всестранно разследване, което КПКОНПИ
е провела, за да установи, че е налице конфликт на интереси по смисъла на
приложимия закон, съответства на целта, посочена в чл. 2, т. 2 от ЗПКОНПИ.
Съгласно цитираната норма, ЗПКОНПИ има за цел да се защитят интересите на
обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични
длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите, което включва и правомощието на КПКОНПИ
да провери всички факти във връзка със сигнала. Самият текст на чл. 47, ал. 4
от ЗПКОНПИ препраща към принципите в чл. 4 от закона при разглеждане на
сигналите, а той от своя страна в ал. 2 съответно към целта по чл. 2 ЗПКОНПИ.
Доколкото процесното решение е оспорено
единствено в частите за установен конфликт на интереси и наложена глоба, то
същото е влязло в законна сила в останалата си част и не подлежи на съдебен
контрол.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.К. с ЕГН **********, чрез адв. П.Г., против Решение
№ РС-651-22-026 от 29.03.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), в частта, с която
по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси, а именно за
това, че е гласувал Решение № 398 по Протокол № 47 от 30.09.2022 г. на Общински
съвет – Белово при наличието на частен интерес, и му е наложена глоба в размер
на 5000 лв.
ОСЪЖДА И.А.К. с ЕГН ********** да заплати на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)