Решение по дело №22368/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7846
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20221110122368
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7846
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110122368 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, изменена с писмена молба от 05.08.2022г., ищецът „ТАД е
предявил установителни искове да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми
: 319, 26 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Оборище”, ул. „Сердика” № 12, представляващ дюкянско помещение , с абонатен №
340818, през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 55,47 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2019г. до
13.04.2022г.; 22,41 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.05.2019г. до 31.03.2021г., и 4,24 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.07.2019г. до 13.04.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба – 28.04.2022г. до окончателното плащане , и разноските по
делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 29.03.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.
С определение № 19383/01.08.2022г. е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.27, ал.1 ГПК
като недопустимо настоящото съдебно производство в частта му относно посочените в
1
исковата молба ответници А. Х. и И. Х.. Като необжалвано от ищеца това определение е
влязло в сила.
Ответникът Г. Р. Х. оспорва исковете видно от изявленията на назначения му особен
представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК в представения на 06.02.2023г. отговор на исковата
молба. Посочва се , че процесният имот е стопански обект (складово помещение), за който
няма сключен договор за продажба на топлоенергия, като не е доказано ответникът да е
ползвал този имот през процесния период , поради което е недоказано същият да се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
В хода на съдебното производство представителите на ответинка поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 29.03.2024г.
представител на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – Т.Х.С.”ЕООД (коноституирана с определението по чл.140
ГПК-б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но
представя писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД включва следните
елементи:1)обогатяване на един субект за сметка на друг; 2)обедняване на втория
субект;3) фактическа или правна връзка между обогатяването и обедняването; 4) липса на
основание за обогатяването и 5)отсъствие на друга правна възможност за защита
интересите на обеднелия.
За да е налице фактическия състав по чл.59 ЗЗД е необходимо между обедняването и
обогатяването на двата субекта да има връзка , което означава , те да произтичат от едни и
същи юридически факти (действия или събития). Това означава обогатяването на единия да
е за сметка на обедняването на другия.
В съдебната практика и гражданско-правната доктрина е възприето , че
обогатяването може да бъде и под формата на спестени имуществени разходи (както се
твърди в конкретния случай). Обаче спестяването на имуществените разходи се приема
за обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД само ако ответникът по иска е бил длъжен да
ги извърши съобразно нормативните или други изисквания (изрично в този смисъл -
акад. Ч.Г., "Неоснователно обогатяване.Гражданскоправни
аспекти",изд.1998г.,стр.102- 103 , както и стр. 89,90,91 и 92). В разглеждания случай
ищецът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал. ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не
е доказал при условията на т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че
ответникът Г. Р. Х. е бил задължен да плаща сумите, начислени от ищцовото дружество
за процесния имот през процесния период, поради което не може да се приеме, че
2
ответникът се е обогатил за сметка на извършилия разходите ищец. Това е така по
следните причини :
Няма спор по делото и , че между ищеца и ответника Г. Р. Х. няма сключен писмен
договор за продажба на топлоенергия за стопански нужди по смисъла на чл.149,ал.1,т.2 ЗЕ
през процесния период за процесния имот ,т.е. страните не са в договорни отношения.
За да възникне задължение за ответника за плащане на сумите , начислени от ищеца
във връзка с доставката на топлинна енергия в процесиня имот през процесния период , е
необходимо ответникът да е бил собственик на този имот и да е ползвал имота въз основа на
вещно или облигационно право. Това не е доказано по делото.
От представените с исковата молба документи : нотариален акт № *** том І, рег. №
** дело № ***г. на нотариус Е.Х. заповед № РД-57-3196/22.11.1993г. на кмета на София се
установява , че към 2004г. собственик на процесиня имот е бил Р. А Х. , ЕГН: **********.
Той е подал до ищеца и Заявление-декларация за откриване на партида на негово име за
процесния имот. Това заявление е представено с исковата молба. Но в предявена жалба от
08.09.1999г. (представена с исковата молба-б.с.) Р. А Х. е декларирал пред ищцовото
дружество , че на 19.10.1998г. е сключил договор за наем с дружеството „А.Т.”АД , а преди
това имотът е ползван от фирма „БУЛИС”, поради което начислените суми за топлоенергия
не се дължат от него. Видно от представеното с исковата молба удостоверение за
наследници на Р. А Х. той е починал на 25.11.2006г. и ответникът Г. Р. Х. е един от неговите
наследици.
Всички посочени документи установяват право на собственост върху процесния имот
за наследодателя на ответника – Р. А Х., но за периода 1993г. – 2004г., който е неотносим
към предмета на настоящото дело, който включва вземания за значително по-късен период –
от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
С исковата молба е представено писмо , изх. № 41510 от 02.09.2011г. от частен съдебен
изпълнител С.Я до Службата по вписванията – София с искане по изпълнително дело №
20118440402921 за вписване на възбрана върху недвижими имоти , сред които е и
процесното дюкянско помещение , находящо се в град София , ул. „Сердика” № 12 , за които
се твърди , че са собственост на дружеството „Е”ЕООД, ЕИК: *****, длъжник по
изпълнителното производство.
С исковата молба е представено и писмо , изх. № 8695 от 19.08.2016г. от частен
съдебен изпълнител В.Т. до Службата по вписванията – София с искане по изпълнително
дело № 20157240400829 за частично заличаване на вписването на възбрана върху
недвижими имоти , сред които е и процесното дюкянско помещение , находящо се в град
София , ул. „Сердика” № 12 , за които се твърди , че са собственост на дружеството
„Е”ЕАД, ЕИК: *****, длъжник по изпълнителното производство.
От писмото , изх. № 41510 от 02.09.2011г. от частен съдебен изпълнител С.Я и от
писмото , изх. № 8695 от 19.08.2016г. от частен съдебен изпълнител В.Т. до Службата по
вписванията в София се установява, че през периода 2011- 2016г. собственик на процесния
3
имот е било дружеството „Е”ЕАД, ЕИК: *****, а не физически лица – Р. А Х. или негови
наследници и по-конкретно ответникът Г. Р. Х..
По настоящото дело не са представени никакви доказателства кои са собствениците
и ползвателите на процесния имот през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. и
по-конкретно , че това е бил ответникът Г. Р. Х..
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от
ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не
признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на представителите му
по делото. Поради изложените причини правото на собственост на ответника върху имота
през процесиня период и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответника
нпрез този период е могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване
обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на
имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че
ответникът е бил собственик или ползвател на процесния имот през периода от месец
11.2019г. до месец 04.2021г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответникът е бил
единствен ползвател на този имот през посочения период.
Поради посочените причини по делото не е доказано , че за ответника Г. Р. Х. е
възникнало задължение за плащане на топлинната енергия, доставена в процесния имот през
процесиня период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. , т.е. че той е спестил разходи за сметка на
ищеца като доставчик на топлинната енергия , т.е. , че ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца.
Предвид изложеното доколкото обедняването на ищеца не е за сметка на ответника,
не е налице един от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
Тъй като претендираното от ищеца вземане не съществува, главният иск по чл.59
ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск. .
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело ,
тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с
настоящото исково производство.
На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство , тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
4
връзка с това производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **, против Г. Р. Х. , ЕГН: **********, с
регистриран адрес : град София , бул. ** предсталяван по настоящото дело от назначения му
особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Х. И. Б. , със съдебен адрес : гр.
София , ул. ***, чрез адв. С. П. С., обективно съединени установителни искове по чл.59
ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумите: 319, 26 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „Оборище”, ул. „Сердика” № 12, представляващ дюкянско помещение , с
абонатен № 340818, през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 55,47 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2019г. до
13.04.2022г.; 22,41 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.05.2019г. до 31.03.2021г., и 4,24 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.07.2019г. до 13.04.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба – 28.04.2022г. до окончателното плащане , и разноските по
делото.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Т.Х.С.”ЕООД,гр.
София, ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5