Решение по дело №202/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 36
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700202
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                     МАРИЯ БОЖКОВА

 

                                                                                                                                                                                              

при секретаря Павлина Петрова

и с участието на Росица Георгиева  – прокурор в ОП – Кърджали

 като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 202 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Б.Ш. от *** срещу Решение № 265/ 04.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 975/ 2020 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че изводът на РС – Кърджали за законосъобразност на наказателното постановление се основава изцяло на показанията на полицейските служители – Р. Х. и Р. К.. Твърди се, че необосновано съдът е кредитирал частично показанията на лицето, което се е намирало в управлявания от касатора лек автомобил, а не е взел предвид обясненията му, че свистенето на гуми, в тази част на кръстовището, се дължи на лошите гуми и липсата на сцепление поради хлъзгав асфалт, като и наличие на пясък от извършен ремонт на пътното платно. В жалбата се посочва, че не отговарят на действителността показанията на Р. К., че управляваният от Б.Ш. лек автомобил се е движел по ул. „***“ и е навлязъл в лентата на насрещното движение. Също така се заявява, че касатора няма много опит като водач на МПС, тъй като придобил СУПС преди около година и половина, за който период от време не успял да придобие значителен практически опит. На следващо място се посочва, че управляваният автомобил бил все още непознат за лицето и то не било уверено в неговото управление.

Като следващо основание за неправилност на съдебното решение се посочва, че РС – Кърджали не е взел предвид обстоятелството, че свидетел на нарушението, освен Р. К., е бил и полицейският служител Т. Н., който не е вписан като свидетел в АУАН и не е разпитан от съда. Иска се да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който подробно обосновава твърденията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – Началник на РУ - Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 975/ 2020 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947- 000432/ 10.08.2020г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което на Б.Б.Ш. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пред.3-то от ЗДвП, са наложени наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.      

РС – Кърджали е приел, че е доказано нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и е приложена правилно санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3-то от същия закон. В решението е посочено, че изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС, използвайки пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място – признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС – четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място – от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят извършвайки резки маневри наляво и надясно, извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцеплението на задните гуми.

          Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна. Изводът на РС – Кърджали за законосъобразност на оспореното пред него НП на началник РУ – Кърджали съответства на правилно установената фактическа обстановка, която е следната:

          На 04.08.2020 г., около *** часа, на кръстовището до **** в ***, Б.Б.Ш. е извършил действия, несъответстващи на изискването в чл.104б, т.2 от ЗДвП.

          В касационната жалба се посочва, че оспореното решение е неправилно, защото Районният съд не взел предвид, че в наказателното постановление и АУАН е описано, че нарушението е извършено на кръстовището, образувано от улица „***“ и булевард „***“, а съгласно обясненията на полицейския служител Р. К. и пътувалия в лекия автомобил А. И., автомобилът се е движел от улица „***“ към булевард „***“.

          Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че посоченото несъответствие не води до незаконосъобразност на наказателното постановление, съответно – до неправилност на решението, с което това постановление е потвърдено. Съображенията за този извод са, че от показанията на полицейският служител Р. К. и на свидетеля А. И. става ясно, че управляваният от касатора лек автомобил се е движел по улица „***“. Според обясненията на К. е завил надясно, като по-нататък това лице пояснява, че са спрели лекия автомобил, управляван от касатора Б.Ш. на кръстовището на булевард „***“ с улица „ ***“ в ***. Става ясно, че съществува несъответствие между твърденията на К. относно посоката, в която е завил автомобила и мястото, където е бил спрян. Районният съд не е поставил въпрос на свидетеля за отстраняване на това несъответствие. При завиването се чуло свистене на гуми. Според показанията на св. К. – поради подаване на газ и форсиране двигателя на автомобила. Съгласно – обясненията на свидетеля А. И. – поради износване на гумите на автомобила.

          Посоченото в АУАН и НП кръстовище е образувано от булевард „***“ и улиците „***“ и „***“. Безспорно е, че нарушението е извършено при маневра – завой, за да се включи автомобила в платното за движение по булевард „***“. Касационният състав възприема изводите на РС – Кърджали за доказаност на нарушението, като допълнително посочва и следните мотиви: Твърденията в касационната жалба, които не са били наведени пред РС-Кърджали, че нарушението е извършено поради износване гумите на автомобила, неравност по пътното платно и хлъзгав асфалт, не са подкрепени с каквито и да било доказателства. При това положение е правилен извода на Районния съд, че нарушението е доказано, като същото е извършено умишлено от посоченото като нарушител лице. При доказаност на нарушението и вината на извършителя, грешното посочване на мястото на извършване на нарушението, а именно – дали автомобилът се е движел от ул. „***“, завивайки на ляво по булевард „***“, или от улица „***“, като е завил надясно по булевард „***“, не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Това е така, защото нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е извършено при завиване към булевард „***“, като е продължило и на правия участък от булеварда до мястото, където е бил спрян лекия автомобил от полицейските служители – пресечката на бул. „***“ с улица „***“ в ***.

          При непредставяне на доказателства за твърденията в касационната жалба, че занасянето на задната част на автомобила се дължи на износени гуми, хлъзгав асфалт, неравност на пътя и наличие на пясък, не може да се приеме, че то не е предизвикано от водача на автомобила. Т.е. не може да се приеме, че е неволно. Липсата на достатъчно опит като водач на автомобил също не освобождава водача от задължението да съобразява поведението си с изискванията на закона за безопасно шофиране.

          Доводът в касационната жалба, че като не е разпитал като свидетел и другият полицейски служител – очевидец на нарушението, РС – Кърджали е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, не може да бъде споделен. От показанията на полицай К. се установява, че нарушението е извършено при завиване от улица „***“ към булевард „***“, като занасянето на задната част на лекия автомобил е извършено няколко пъти и на булевард „***“.

          Изискването за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая, съпоставяйки показанията на свидетеля-очевидец, който е бил в управлявания от касатора лек автомобил и полицейският служител, също очевидец на нарушението, РС – Кърджали, е взел предвид обясненията на последния. Показанията на пътуващия в автомобила свидетел са били, че свистенето на гуми се чуло поради износването им, както и поради това, че асфалта е хлъзгав. Както беше посочено, тези обстоятелства не са били доказани от наказаното лице, поради което показанията на ангажирания свидетел правилно не са ценени от РС – Кърджали в тази им част.

Поради изложените съображения АС – Кърджали приема, че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

          Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

                                                                                  

Оставя в сила Решение № 265/ 04.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 975/ 2020 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                                       

                                                                                           2.