Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
№…………………гр.София,
16.08.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV “В” състав
в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Боряна Петрова
При участието на секретаря
....Маргарита Д.., като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15223
по описа за 2017г., за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258- чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от „Б.“ ЕООД срещу решението на СРС, 151 състав от 17.07.2017г.,
постановено по гр.дело № 62886/2016г., с
което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск от жалбоподателя
срещу Р.Д.Ц. с правно основание чл.535 от ТЗ, с предмет- признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 000,00лв. – главница
по запис на заповед от 03.07.2015г., ведно със законната лихва от 28.07.2016г.-
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 05.08.2016г. по гр.дело № 42509/ 2016г. по описа на СРС, 151
състав. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът
поддържа доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Намира за правилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че процесната ценна
книга е редовна от външна страна и с нея ответникът е поел задължението да му
заплати сумата от 27 600,00лв.
Твърди, че фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е издаден записът на заповед, са уточнени
от него след изрично разпореждане на съда и след направено оспорване от страна
на ответника. Намира за некореспондиращ на събраните по делото доказателства
извода на СРС за разминаване между записа на заповед и издадената фактура. Твърди, че сумата по записа на заповед
обезпечава освен сумата по фактурата, така и съответните такси и разноски по
събиране на вземането. Поддържа, че
ответникът не оспорва нито един от фактите, заявени от ищцовата
страна, във връзка с участието на ответника в гражданското дружество,
включително и не оспорва факта на извършената сделка , обявената цена и приемането
на стоката, подписването на фактурата лично от ответника, както и извършените
плащания по тази фактура. Твърди, че ответникът не оспорва и обстоятелството,
че е действал като пълномощник на
дружеството, учредено по ЗЗД. Поддържа, че от ответника е заявено само бланкетното оспорване на записа на заповед, което е
следвало да бъде оставено без уважение от първата инстанция, след общата преценка на представените по делото
доказателства, установяващи основателността на предявения иск. Счита , че след
като по делото е безспорен фактът, че ответникът е действал, съзнавайки , че
сключва сделката по покупко-продажба като надлежен представител и пълномощник
на РД „И.С.“ ДЗЗД, като съзнателно е подписал и приел фактурата, както и е подписал процесния запис на заповед, обезпечавайки поетото
задължение за заплащане на цената по сделката по покупко-продажба, то
предявеният иск се явява основателен. С изложените доводи, въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение е вместо него-
постановяването на друго, с което искът да бъде уважен, с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият
Р.Д.Ц. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно
по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК
писмен отговор. Поддържа, че с подадения
от него отговор на исковата молба , както и в проведените съдебни заседания и
чрез подадени писмени молби, е заявил становище както по исковата молба, така и
по представените от ищеца доказателства, поради което неоснователно е
твърдението на въззивника-ищец, че заявеното от него
/ответника/ оспорване е само бланкетно. Възразява, че
и във въззивното производство ищецът не обосновава
ясно и еднозначно тезата си и не я доказва. Ето защо, въззиваемият
– ответник, заявява искане за оставяне на въззивната
жалба на ищеца без уважение. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2
от ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на предявения иск. Настоящата инстанция намира исковата
претенция за основателна по следните съображения:
С
представената по делото ценна книга - запис на заповед от 03.07.2015г.,
ответникът Р.Д.Ц. е поел задължението да заплати на поемателя-ищец
„Б.“ ЕООС сумата от 27 600лв. на посочения падеж- 15.08.2015г. Падежът за
плащане е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/28.07.2016г./, поради което вземането
по записа на заповед е изискуемо.
Както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд с обжалваното решение , процесният запис на
заповед съдържа необходимите законово изискуеми реквизити, регламентирани от
нормата на чл.535 от ТЗ. Ето защо и при липсата на ангажирани от ответника
доказателства за плащане на дължимата сума по процесната
ценна книга, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест, съгласно чл.154,ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция се явява основателна, като същата следва да бъде уважена в
рамките на претендирания размер от 9 000,00лв.,
при спазване на принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес по чл.6,ал.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав констатира, че с исковата
молба от ищеца не са заявени твърдения за наличие на конкретни правоотношения между него и
ответника, които да са обезпечени с процесния запис
на заповед. Заявено е общото твърдение за наличие на финансови отношения с
ответника, възникнали във връзка с търговската дейност на ищеца, в рамките на
които финансови отношения от ответника е издаден процесният
запис на заповед. С отговора на исковата
молба ответникът е заявил общото оспорване на иска по основание и размер и
общото възражение за липса на търговски
взаимоотношения между него и ищеца, за липса на договор, за липса на доставки,
по които той да е получател, поради което процесният
запис на заповед не е свързан с реално задължение. Т.е., заявено е възражение,
че записът на заповед е безпаричен. В тази връзка- основателен е заявеният от
ищеца с въззивната му жалба довод за бланкетност на оспорването на предявения иск, направено от
ответника с отговора на исковата молба. Така заявеното общо оспорване на иска
от ответника, основано на ценната книга, без от него да е противопоставено
конкретно лично възражение основано на
действителната твърдяна от него кауза, поради която е издал записа на
заповед, освобождава ищеца от процесуалното задължение да доказва каузалното
правоотношение като причина за издаване на ценната книга , респ.- тази
причина /кауза/ не подлежи на
установяване от съда в исковия процес. В този смисъл е и константната и
задължителна съдебна практика- постановените по реда на чл.290 от ГПК : Решение
№ 87/11.07.2016г. по т.д.№ 1093/2015г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 69/
09.05.2016г. по т.д.№ 1185/2015г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 12/30.01.2015г. по
т.д.№ 2714/2013г. на І ТО на ВКС, решение № 26/ 15.04.2015г. по т.д.№
2205/2013г. , решение № 15/ 16.06.2017г. по т.д.№ 1484/2015г. на І ТО на ВКС и
др. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че в нарушение на процесуалните правила при
настоящия казус, с оглед заявения от ищеца предмет на спора с исковата молба и
противопоставените от ответника възражения, от първоинстанционния
съд са дадени указания на ищеца във
връзка с уточняване на каузалното
правоотношение, изпълнението на което е обезпечено от ответника с процесния запис на заповед и съответно- в нарушение на
процесуалните правила е обсъдена с обжалваното решение недоказаността на
наличието на допълнително посоченото от ищеца каузално правоотношение с
ответната страна. Доколкото предметът на
спора по настоящото дело е свързан единствено със съществуването на вземането,
основано на записа на заповед, като едностранна абстрактна сделка, при която основанието е извън съдържанието на
ценната книга, ищецът не дължи посочване на това основание и не дължи
установяването му в настоящия процес.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че като доказан и основателен предявеният иск следва да бъде уважен,
след отмяната на обжалваното отхвърлително решение.
При
горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от последния разноски по делото в заповедното производство в
размер на 4 180лв., /включващи държ.такса и адв.възнаграждение/, разноските, направени в първата
инстанция в размер на 180,00лв. /държ.такса, внесена
с вносната бележка, представена по заповедното производство/ и за въззивното производство в размер на 980,00лв. /държ.такса и адв.
възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението
на СРС, 151 състав от 17.07.2017г., постановено по гр.дело № 62886/2016г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск от„Б.“ ЕООД срещу Р.Д.Ц.
с правно основание чл.535 от ТЗ, че Р.Д.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** дължи
на „Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** – сумата
от 9 000,00лв. – главница по запис на заповед от 03.07.2015г., ведно със
законната лихва от 28.07.2016г.- до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.08.2016г. по гр.дело №
42509/ 2016г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА Р.Д.Ц. да
заплати на „Б.“ ЕООД- сумата от 4 180лв. – разноски по делото за
заповедното производство, сумата от 180,00лв. – разноски за първата инстанция и
сумата от 980,00лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/