Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански
състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 5157
по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството
е образувано по искова молба от Р.К.С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД
– Враца с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на
определение №996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на РС-Враца и
определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на ОС-Враца, както и
осъдителен иск за сумата от 712,16 лева, тъй като същата е събрана въз основа
на нищожен съдебен акт.
Изложени са
доводи, че са нарушени правата на ищеца, тъй като в проведено срещу него
производство по чл.410 ГПК със заявител ответника не е била спазена надлежно процедурата
по призоваване, като е разбрал за издадената заповед и изпълнителен лист едва
при получаване на покана за доброволно изпълнение от ДСИ по образувано
изпълнително производство. Съдът не бил обсъдил приложените по делото
доказателства, като не бил отчел обстоятелството, че сумите са начислявани на
предишния собственик на имота. Ицещът излага, че отговаря за задължения в имота
едва от 27.07.2008г., когато влязъл фактически във владение на същия, след като
съсобственикът, който имал право на ползване, починал. Счита, че с
определението на РС-Враца са нарушени правата му, тъй като съдът е следвало
служебно да приеме, подаденото от него писмено волеизявление, като възражение
или като жалба по чл.423 ГПК и да го препрати на компетентния съд. Възразява, че
е допуснато производството да се води срещу него, въпреки че от представените
доказателства се установявало, че задълженото лице е друго. Определенията били
нищожни, тъй като ищецът не бил консумирал посоченото количество вода и не бил
задължен към ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца. Издадената
заповед за изпълнение била в грубо нарушение на закона, тъй като не били
изискани от съда доказателства за произхода на отчетеното количество вода. Бил
изтекъл и погасителния давностен срок по отношение на тези вземания. Моли да
бъдат прогласени за нищожни посочените съдебни актове, като след това бъде
издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 972,31 лева, която е била
събрана по образуваното изпълнително дело срещу него като недължима.
В срока по
чл.131 ГПК от ответника е подаден отговор на искова молба. В нея е оспорена
допустимостта на иска, тъй като намира, че е предвидена законова възможност за
искане прогласяване нищожността на решение, а не и на определения постановени
от съда. По основателността на иска са изложени съображения за необоснованост
на исковата молба. Излага се, че в практиката и доктрината безпротиворечиво са
установени основанията за нищожност на съдебен акт, като пороците, водещи до
това са изброени. Твърди, че ищецът нито сочи конкретно някой от тях, нито
излага доводи и доказателства в тази насока. Счита, че доводите на ищеца имат
характер на оспорвания, отнасящи се до съществото на спора, което може да бъде
предмет на инстанционен контрол, не и на настоящото производство. Намира, че
ищецът чрез подадения иск цели да постигне оспорване на влязла в сила заповед
за изпълнение, като не се позовава на нововъзникнали или новоузнати
обстоятелства, които биха му дали такова право. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените разноски.
След
преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са
представени актовете, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, както и
заповед за изпълнение от 04.07.2016г. по ч.гр.д. №***. на РС-Враца,
изпълнителен лист от 12.09.2016г. по ч.гр.д. №***. на РС-Враца, уведомление за
доброволно изпъление по изп. дело ***на ДСИ към РС-Враца.
Искът по
чл.270, ал.2 ГПК е установителен и неоценяем, и при липсата на специална
разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат
разпоредбите на чл.103 и 104 от ГПК. Родово подсъден е на районния съд,
независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на решение постановено
от районен, въззивен или касационен съд, тъй като разпоредбата на чл.270, ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана
нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя
подсъдността на иска по чл.270, ал.2 ГПК.
В правната
теория и съдебната практика се приема, че пороците на съдебното решение в
зависимост от тежестта, последиците и способите за тяхното отстраняване, са две
групи – пороци, неводещи до нищожност, недопустимост или неправилност на
съдебното решение, и пороци, водещи до нищожност, недопустимост и неправилност
на съдебното решение. В първата група влизат явната фактическа грешка,
неяснотота и непълнотата на решението, за които е характерно, че се отстраняват
от съда, постановил порочното решение, без да е необходимо да се използват
способите за атакуване на нищожни, недопустими или неправилни решения. Втората
група пороци са тези, които водят до нищожност, недопустимост или неправилност
на решението, и те налагат да се отстрани порочното решение чрез обжалването на
решението или чрез атакуването му пред ВКС чрез извънредните средства за отмяна
на влезли в сила порочни решения, а съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК
нищожността на решение може да се предяви и по исков ред безсрочно или чрез
възражение.
ГПК не
съдържа определение за нищожност на съдебните решения, поради което
съдържанието на това понятие следва да бъде изведено по пътя на тълкуването,
основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен
спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и макар да няма
дадена в закона легална дефиниция, в съдебната практика се приема, че е налице
такава, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,
от незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на
волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Нищожното решение за разлика от недопустимото не е годно да породи правни последици,
ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да
се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно /чл.270, ал.2 ГПК/. Това
е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело
№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебните решения са нищожни само в
случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен
състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от
членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна
неразбираемост на волята на съда дори и при тълкуване.
В конкретния
случай, в посочените от ищеца два съдебни акта са наведени основания за
нищожност по отношение неправилно прилагане на процесуалния закон във връзка с
призовването, както и необсъждане на представените по делото доказателства,
което по същество са твърдения за неправилност на съдебния акт. Твърди се и
нарушение от страна на съда, тъй като не е приел служебно подадената искова
молба с предявен отрицателен установителен иск като възражение по чл.423 ГПК и
да го изпрати на компетентния Окръжен съд. Посочени от ищеца като основания за
нищожност по съществото си съставляват доводи за евентуално допуснати от
съдебния състав нарушения на закона при постановяване на определение
№996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на РС-Враца и определение
№469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на ОС-Враца, които имат отношение към тяхната
правилност и допустимост, но не и към валидността на съдебните актове, а правилността
и допустимостта на съдебните актове се проверява само по пътя на инстанционния
контрол.
Съдът
констатира, че по отношение на атакуваните две съдебни акта не е налице никоя
от хипотезите на нищожност - същите са в писмена форма, подписани са, постановени
са от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по начин, който
позволява тя да се изведе от актовете.
С оглед
излженото съдът намира, че предявените искове по чл.270, ал.2 ГПК за
прогласяване нищожността на определение №996/30.04.2018г. по гр. д.
№1070/2018г. по описа на РС-Враца и определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д.
№296/2018г. на ОС-Враца следва да бъдат отхвърлени.
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 712,16 лева, тъй
като същата е събрана въз основа на нищожен съдебен акт. Предмет на настоящото
производство не са били актовете, въз основа на които е образувано изпълнително
дело № 59/2018г. на ДСИ при РС-Враца, по което се твърди, че е събрана сумата
от 712,16 лева. Не се установи, че същите са били прогласени за нищожни по
надлежния ред, като представляват годно основание за събиране на сумите. Не се
навеждат доводи за тяхната нищожност, същите са постановени в писмена форма от
надлежен орган, подписани са, волята изразена в тях е ясна, като произнасянето
е в рамките на компетентността на постановилия ги съдебен състав. Не се
установява същите да са били обжалвани по надлежния ред и да са били отменени
или изменени от компетентната горна инстанция. С оглед изложеното не се
установиха предпоставките за уважаване на иска за връщане на сумата, като
събрана на нищожно основание, т.е. при начална липса на основание, каквато се
твърди, поради което същият следва да бъда отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски в производството. Ответникът е поискал
присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1
НЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, което ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.К.,
ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *** иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожни определение №996/30.04.2018г. по гр. д.
№1070/2018г. по описа на РС-Враца и определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д.
№296/2018г. на ОС-Враца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.К.,
ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *** иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.3 ЗЗД за сумата от 712,16 лева, тъй като същата е събрана въз основа на
нищожен съдебен акт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр. чл.78, ал.8 ГПК Р.С.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *** сумата от 100,00(сто) лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: