Решение по дело №275/2018 на Районен съд - Ихтиман

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                         06.06.2018 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Единадесети декември                                                            две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело                                            № 275                                 по описа за 2018 година,

 

            Производство по чл.49 от СК.

Депозирана е искова молба, с която с предявен иск  от И.И.Б., ЕГН ********** против С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с който се претендира постановяване на решение, с  което сключения между страните граждански брак, да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. В исковата молба се сочи, че отношенията между съпрузите се влошили постепенно след сключване на гражданския брак между тях на ………………….1997 г. Ответникът напуснал работа, изоставил съпужеските си и родителски задължения, започнал да складира ненужни вещи в семейното жилище, което довело и до нарастване на напрежението в семейството, ескалиращо до скандали между съпрузите. Последното принудило ищцата през месец юни 2016 г. да напусне съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр. И…………… и да се установи да живее в дома на родителите си в с. С...., заедно с роденото от брака дете Р.... С.... Б., ЕГН **********. След раздялата, ищцата не преустановила контактите с ответника, с намерение да го мотивира да промени отношението си, но опитите й не дали резултат.  С изложеното се основават и ищцовите претенции за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен; за определяне местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него на ищцата, за определяне режим на лични отношения с ответника и осъждането му да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер на по 130,00 лв. Направено е и искане за възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата - САРОВА.

      Къъм исковата молба са приложени, като писмени доказателства копия от: удостоверение за граждански брак, удостоверения за раждане – 2 бр.; удостоверение и сл. бележка, издадени от СУ „Х…………“ гр. И……………, нотариален акт, удостоверения за настоящ адрес;

      Направено е искане за допускане на гласни доказателства за установяване изложените в исковата молба обстоятелства.

      В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв, в който оспорваа основателността на предявения иск за развод. Заявява, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи, че е полагал грижи за семейството, съобразно своите възможности. Раздялата през 2016 г., била резултат от съвместно взетото от съпрузите решение ищцата да полага грижи за своята майка в с. С..... През 2017 г., ответникът от своя страна, също бил ангажиран със здравословните проблеми на своята майка. През посочения период страните не преустановили контактите помежду си. Счита, че неразбирателствата между него и ищцата могат да бъдат преодолени.  Прави се искане за допускане на гласни доказателства.

           

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: 

………………………………..

             Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

            Искът за развод е основателен и доказан. Между съпрузите липсва реглементираната в чл.14 от СК взаимност, нарушени са отношенията на взаимно уважение и разбирателство, същите не живеят съвместно, както изисква разпоредбата на чл.15 от СК.

Установено се явява в производството, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и бракът е опразнен от съдържание Според ППВС № 10/1971 г. такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.

В настоящото производство въз основа на събраните в същото доказателства, се установяват заявените от ищцата брачни провинения на съпруга. Ако и да се приеме, че нереализирането на постоянни доходи от трудова дейност, е обстоятелство неизцяло зависещо от желанието на ответника, а и от други обективни фактори, то не по идентичен начин стои въпросът с цялостното му поведение към ищцата. Запретено, както от брачната и обща норма, така и от правилата на морала е както отправянето на обиди и заплахи за физическа саморазправа, така и от реализирането на такава. В случая доказани се явяват два  акта на физическо насилие над съпругата – единия преди завеждане на настоящата искова молба, а другия в хода на производството по делото, първият от които е предшестван от продължително грубо и незачитащо достойнството й поведение. Посоченото, съчетано с недостатъчните усилия у ответника да промени държанието си, вероятно поради липса на самокритичност, демонстрирана и в хода на настоящото производство, налага извод за невъзможност за възстановяване на нормалните брачни отношения. Трупаното през продължителен период от време неразбирателство между съпрузите, довело до липса на взаимност и уважение е намерило своето проявление в непрекъснатите скандали между тях. При това, създадените от ответника битови условия в семейното жилище, не само не са способствали за заздравяване на брачната връзка, тъй като физически не осигуряват необходимото жизнено пространство на членовете на семейството, а са били и постоянен източник на психическо напрежение. Отделен остава въпросът, как тези действия на ответника са променяли хигиената в обитавания от съпрузите и детето дом и доколко посредством тях не е била създавана застрашаваща здравето и живота на последното среда. Следователно, не само че ответникът не е реализирал пълноценно съпружеските си задължения за полагане на грижи и благополучие за семейството, но и в нарушение на изискванията за взаимност е пренебрегвал достойнството на съпругата си, а и интересите на детето, като е създал неблагоприятна битова среда и напрежение в отношенията с майката, ескалиращо включително до физическа саморазправа със същата. Обстоятелството, че ищцата е проявила завидно продължило в годините търпение към брачните провинения на съпруга, е довело до погрешното впечатление у последния, че  разстройството на брачната връзка, нито е непреодолимо, нито е дълбоко. Същевременно от своя страна, той не е предприел никакви мерки да промени препятстващото  законосъобразното протичане на отношенията със съпругата си свое поведение, освен да декларила словесно, че не желае да се разведе. В основата на брачната връзка, както бе посочено и по – горе обаче, са отношенията на взаимност и уважение, и тъй като липсата на такива е обективно установена и у ищцата, по отношение на която не са констатирани брачни провинения и която е положила усилия за заздравяване на брака, то искът за развод се явява основателен и доказан.

Именно и посочените по – горе обстоятелства, а не фактическата раздяла между страните, са довели единствено до формалното съществуване на брачната връзка и лишаването й от изискуемото от закона и морала съдържание. Липсата на изискуемото съобразно правните и морални норми общуване между съпрузите не би могла да бъде преодоляна. Съдът намира съществуването на такъв един брак за неоправдано, поради което и счита, че същия следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49 от СК ал.1, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, като в случая е десезиран от произнасяне по въпроса за вината.  

По отношение предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно дете, режима на лични отношения и издръжката на същото.

При заявено от ищцата искане за предоставяне на родителските права спрямо детето и липса на такова от ответника, а и съобразно събраните в хода на производството доказателства, съдът намира същото за основателно. Местоживеенето на детото следва да бъде определено при майката, в дома на родителите на която в с. С.... то фактически живее с нея и понастоящем.

На ответникът следва да бъде определен и режим на лични отношения с детето. Съобразно възрастта и пола на последното и с оглед установените отношения между тях, намира, че този режим предполага ежеседмични срещи между двамата, които да се осъществяват всяка събота и неделя от месеца и двадесет дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Доколко родителят ще се възползва в пълнота от така определения режим на лични отношения, с които се гарантира поддържането на пълноценна емоционална връзка с детето, е въпрос на лично активно поведение на страната, при положение че тя е в състояние да осигури благоприятни условия за това. При липса на данни за застрашаващо непълнолетния поведение на ответника, съдът намира, че с посочения по – горе режим гарантира в пълнота най-добрия интерес на детето.    

Размера на следващата се от бащата ежемесечна издръжка, при липса на твърдения и доказателства за реализираните от него доходи, съобразно претендираното и с исковата молба, следва да бъде определен на минимума предвиден в закона. При това положение, при съблюдаване изискването на чл. 142 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплаща такава от 140 лв., считано от завеждане на исковата молба.

Основателно е и направеното на осн. чл. 53 от СК искане на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име – Сарова след прекратяване на брака.  

Разноските по делото, съгласно разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК, следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса за производството, а ответникът и държавна такса върху размера на дължимата от него издръжка.

 

               По изложените съображения и на основане чл. 49 ал.1 от СК, съдът

 

                                                                        Р    Е    Ш    И    :

 

          ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.И.Б., ЕГН ********** и С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за гр.брак № ……………1997 г. на О……………….., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно дете Р.... С.... Б., ЕГН ********** на майката И.И.Б., ЕГН **********,*** определя и местоживеенето му.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С.Б.Б., ЕГН ********** и детето Р.... С.... Б., ЕГН **********, както следва: всяка събота и неделя от месеца, от 09,00 ч. в съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден и 20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката И.И.Б., ЕГН **********.

            ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Р.... С.... Б., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 140,00 /сто и четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на предпоставките за изменяване или прекратяване на издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2018 г.

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата И.И.Б., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име С…………….

             

 На осн. чл. 242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за определената издръжка.

 

ОСЪЖДА  И.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС Ихтиман окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв.

ОСЪЖДА  С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС Ихтиман  окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. и 201,60 лв. – държавна такса върху определената издръжка.

           Решението подлежи на обжалване пред ОС София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                          

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: