Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.06.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Единадесети декември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 275 по описа за 2018 година,
Производство по чл.49 от СК.
Депозирана е искова молба, с
която с предявен иск от И.И.Б., ЕГН **********
против С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с който се претендира постановяване
на решение, с което сключения между
страните граждански брак, да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство. В исковата молба се сочи, че отношенията между
съпрузите се влошили постепенно след сключване на гражданския брак между тях на
………………….1997 г. Ответникът напуснал работа, изоставил съпужеските си и
родителски задължения, започнал да складира ненужни вещи в семейното жилище,
което довело и до нарастване на напрежението в семейството, ескалиращо до
скандали между съпрузите. Последното принудило ищцата през месец юни 2016 г. да
напусне съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр. И…………… и да
се установи да живее в дома на родителите си в с. С...., заедно с роденото от
брака дете Р.... С.... Б., ЕГН **********. След раздялата, ищцата не
преустановила контактите с ответника, с намерение да го мотивира да промени
отношението си, но опитите й не дали резултат.
С изложеното се основават и ищцовите претенции за прекратяване на брака,
като дълбоко и непоправимо разстроен; за определяне местоживеенето на детето и
предоставяне упражняването на родителските права спрямо него на ищцата, за
определяне режим на лични отношения с ответника и осъждането му да заплаща
ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер на по 130,00 лв. Направено е и
искане за възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата - САРОВА.
Къъм исковата молба са приложени, като
писмени доказателства копия от: удостоверение за граждански брак, удостоверения
за раждане – 2 бр.; удостоверение и сл. бележка, издадени от СУ „Х…………“ гр. И……………,
нотариален акт, удостоверения за настоящ адрес;
Направено е искане за допускане на гласни
доказателства за установяване изложените в исковата молба обстоятелства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
ответникът депозира такъв, в който оспорваа основателността на предявения иск
за развод. Заявява, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо
разстроен. Сочи, че е полагал грижи за семейството, съобразно своите
възможности. Раздялата през 2016 г., била резултат от съвместно взетото от
съпрузите решение ищцата да полага грижи за своята майка в с. С..... През 2017
г., ответникът от своя страна, също бил ангажиран със здравословните проблеми
на своята майка. През посочения период страните не преустановили контактите
помежду си. Счита, че неразбирателствата между него и ищцата могат да бъдат
преодолени. Прави се искане за допускане
на гласни доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
………………………………..
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Искът за развод е основателен и доказан. Между
съпрузите липсва реглементираната в чл.14 от СК взаимност, нарушени са отношенията
на взаимно уважение и разбирателство, същите не живеят съвместно, както изисква
разпоредбата на чл.15 от СК.
Установено се явява в производството, че отношенията
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и бракът е опразнен от
съдържание Според ППВС № 10/1971 г. такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на
брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е
разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие,
другарски отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е
разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите може
да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.
В настоящото производство въз основа на събраните в
същото доказателства, се установяват заявените от ищцата брачни провинения на
съпруга. Ако и да се приеме, че нереализирането на постоянни доходи от трудова
дейност, е обстоятелство неизцяло зависещо от желанието на ответника, а и от
други обективни фактори, то не по идентичен начин стои въпросът с цялостното му
поведение към ищцата. Запретено, както от брачната и обща норма, така и от
правилата на морала е както отправянето на обиди и заплахи за физическа
саморазправа, така и от реализирането на такава. В случая доказани се явяват
два акта на физическо насилие над
съпругата – единия преди завеждане на настоящата искова молба, а другия в хода
на производството по делото, първият от които е предшестван от продължително грубо
и незачитащо достойнството й поведение. Посоченото, съчетано с недостатъчните
усилия у ответника да промени държанието си, вероятно поради липса на
самокритичност, демонстрирана и в хода на настоящото производство, налага извод
за невъзможност за възстановяване на нормалните брачни отношения. Трупаното през
продължителен период от време неразбирателство между съпрузите, довело до липса
на взаимност и уважение е намерило своето проявление в непрекъснатите скандали
между тях. При това, създадените от ответника битови условия в семейното жилище,
не само не са способствали за заздравяване на брачната връзка, тъй като физически
не осигуряват необходимото жизнено пространство на членовете на семейството, а
са били и постоянен източник на психическо напрежение. Отделен остава въпросът,
как тези действия на ответника са променяли хигиената в обитавания от
съпрузите и детето дом и доколко посредством тях не е била създавана
застрашаваща здравето и живота на последното среда. Следователно, не само че
ответникът не е реализирал пълноценно съпружеските си задължения за полагане на
грижи и благополучие за семейството, но и в нарушение на изискванията за
взаимност е пренебрегвал достойнството на съпругата си, а и интересите на
детето, като е създал неблагоприятна битова среда и напрежение в отношенията с
майката, ескалиращо включително до физическа саморазправа със същата.
Обстоятелството, че ищцата е проявила завидно продължило в годините търпение
към брачните провинения на съпруга, е довело до погрешното впечатление у
последния, че разстройството на брачната
връзка, нито е непреодолимо, нито е дълбоко. Същевременно от своя страна, той
не е предприел никакви мерки да промени препятстващото законосъобразното протичане на отношенията със
съпругата си свое поведение, освен да декларила словесно, че не желае да се
разведе. В основата на брачната връзка, както бе посочено и по – горе обаче, са
отношенията на взаимност и уважение, и тъй като липсата на такива е обективно
установена и у ищцата, по отношение на която не са констатирани брачни
провинения и която е положила усилия за заздравяване на брака, то искът за
развод се явява основателен и доказан.
Именно и посочените по – горе обстоятелства, а не
фактическата раздяла между страните, са довели единствено до формалното
съществуване на брачната връзка и лишаването й от изискуемото от закона и
морала съдържание. Липсата на изискуемото съобразно правните и морални норми
общуване между съпрузите не би могла да бъде преодоляна. Съдът намира
съществуването на такъв един брак за неоправдано, поради което и счита, че
същия следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49 от СК ал.1, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, като в случая е
десезиран от произнасяне по въпроса за вината.
По отношение предоставяне упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно дете, режима на лични
отношения и издръжката на същото.
При заявено от ищцата искане за предоставяне на
родителските права спрямо детето и липса на такова от ответника, а и съобразно
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира същото за
основателно. Местоживеенето на детото следва да бъде определено при майката, в
дома на родителите на която в с. С.... то фактически живее с нея и понастоящем.
На ответникът следва да бъде определен и режим на лични
отношения с детето. Съобразно възрастта и пола на последното и с оглед
установените отношения между тях, намира, че този режим предполага ежеседмични
срещи между двамата, които да се осъществяват всяка събота и неделя от месеца и
двадесет дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. Доколко родителят ще се възползва в пълнота от така
определения режим на лични отношения, с които се гарантира поддържането на
пълноценна емоционална връзка с детето, е въпрос на лично активно поведение на
страната, при положение че тя е в състояние да осигури благоприятни условия за
това. При липса на данни за застрашаващо непълнолетния поведение на ответника,
съдът намира, че с посочения по – горе режим гарантира в пълнота най-добрия
интерес на детето.
Размера на следващата се от бащата ежемесечна
издръжка, при липса на твърдения и доказателства за реализираните от него
доходи, съобразно претендираното и с исковата молба, следва да бъде определен на
минимума предвиден в закона. При това положение, при съблюдаване изискването на
чл. 142 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплаща такава от 140 лв., считано от
завеждане на исковата молба.
Основателно е и направеното на осн. чл. 53 от СК искане
на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име – Сарова след
прекратяване на брака.
Разноските по делото, съгласно разпоредбата на чл. 329
ал.1 от ГПК, следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са
направени. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса за
производството, а ответникът и държавна такса върху размера на дължимата от
него издръжка.
По
изложените съображения и на основане чл. 49 ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между И.И.Б., ЕГН ********** и С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес
***, сключен с акт за гр.брак № ……………1997 г. на О……………….., поради настъпилото в
него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно дете Р....
С.... Б., ЕГН ********** на майката И.И.Б., ЕГН **********,*** определя и
местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата С.Б.Б., ЕГН ********** и детето Р.... С....
Б., ЕГН **********, както следва: всяка събота и неделя от месеца, от 09,00 ч.
в съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден и 20 дни през лятната ваканция, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката И.И.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
С.Б.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Р.... С.... Б., ЕГН
********** ежемесечна издръжка в размер на 140,00 /сто и четиридесет лева/,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
предпоставките за изменяване или прекратяване на издръжката, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 12.03.2018 г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата И.И.Б., ЕГН **********
да носи предбрачното си фамилно име С…………….
На осн. чл. 242
от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за определената
издръжка.
ОСЪЖДА И.И.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС Ихтиман окончателна
държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА С.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС Ихтиман окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. и 201,60 лв. – държавна такса върху
определената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС София в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: