МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 18/16.06.2020 ГОД. ПО
НОХД № 59/2020 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура –
Разград, ТО Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Г.М.М.
*** за това, че на
02.11.2019 г. в землището на с. Брестовене, обл.
Разград, действайки в условията на повторност, без
редовно писмено позволително изсякъл, събрал, добил и извозил от горския фонд дървета
или части от тях – 1.2 пространствени кубични метра средна строителна дървесина
от вида „Цер“ на стойност от 84.00 лева, от териториално поделение на „Кубратска гора“ ЕООД гр. Кубрат, собственост на Община
Кубрат – престъпление по чл. 235, ал.
3, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин
авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на М.
да бъде наложено предвиденото в закона наказание при приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК – под определения минимум от една година, а именно наказание
от шест месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при общ
режим, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не се налага предвиденото
кумулативно наказание глоба.
Поради това, че делото е
образувано по реда на чл. 358 и сл. НПК, съдът не е указвал на ощетеното ЮЛ
възможността да предяви граждански иск.
Подсъдимият Г.М.М. както на досъдебното производство, така и в съдебно
заседание не се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен.
Заявява, че след предходно осъждане за същото престъпление е продал коня и
каруцата си. Отрича на посочената в обвинителния акт дата и място да е сякъл,
добивал или транспортирал дърва. Защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин както повелява закона: не е безспорно установено
по делото, че на 02.11.2019 г. св. С. е установил нарушението, за което е
съставен АУАН и впоследствие се е развило производството и е повдигнато
обвинение; св. С. в нарушение на ЗГ не е сигнализирал незабавно органите на
МВР; за доказване на нарушението не е използвал технически средства и системи
заснемащи и записващи деянието, датата, точния час на извършеното нарушение, както
и извършителя, свидетелите, както и средствата за използване на нарушението;
горският служител не е задържал вещите предмет на нарушението, както и вещите,
които са послужили за неговото извършване; актът е съставен без нарушителя да е
бил поканен за това, нито има доказателства той да му е бил предявен като се
изпрати на общинската администрация за предявяване и подписване; показанията на
св. С. са противоречиви; обвинението е повдигнато за всички форми на
изпълнителното деяние по чл. 235 НК – изсякъл, събрал, добил, извозил от
горския фонд, макар че св.С. сочи, че е установил подсъдимия да транспортира с
каруцата дърва. Алтернативно пледира, че по отношение предходните осъждания на
подсъдимия преди НОХД № 49/2018 г. е настъпила реабилитация по чл.88а от НК,
поради което ако съдът приеме, че същият е автор на деянието, да му наложи
наказание при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства , приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Г.М.М.
е 52-годишен, с българско гражданство, женен, осъждан, с основно образование,
безработен.
На 02.11.2019 год. в късния след
обяд св.С.С. ***. ПрЕ.авайки през село Брестовене, свидетелят твърди, че
забелязал подсъдимият Г.М.М., който познавал като
чест нарушител по Закона за горите с турското име Гюрджан, да кара каруца с
дърва от вида „цер“. С. не е уведомил служителите на МВР, а се обадил по
телефона на колегата си св.А. и го уведомил за видяното. На 04.11.2019 г. С. в
отсъствие на нарушителя и в присъствието на колегите си св.А. и И. съставил
АУАН № 65 (по регистър), серия ГО9 №
0001680 по Закона за горите.
Изготвена е съдебнооценъчна
експертиза, според която стойността на 1,2 куб. метра дървесина от вида „цер“
възлиза на 84 лв.
От писмо на управителя на „Кубратска гора“ ЕООД (л.53 от БП) се установява, че на
подсъдимия не е издавано разрешително за добив, събиране и транспортиране на
дървесина.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите А., Г. и Е.,
частично от показанията на св.С., справка за съдимост, съдебно-оценъчна
експертиза, писмо от „Кубратска гора“ ЕООД.
От показанията на св.С. се
установява, че на посочената дата не е бил на работа, както и че не е установил
количеството дървесина по съответния ред – с рулетка, ако е имало такава. От
показанията на св.А. се установява, че на процесната
дата колегата му С. звъннал и съобщил, че е видял подсъдимият да вози дърва с
каруца и кон. И двамата заявяват, че за констатираното нарушение е съставен
АУАН в отсъствие на подсъдимия. С. твърди, че е съставил акта веднага след като
се върнал от Разград, т. е. на 02.11.2019 г., а видно от АУАН № 65 (по регистър), серия ГО9 № 0001680, че
същият е съставен на 04.11.2019 г.
Св.С. заявява, че е казал на
подсъдимия, че ще му бъде съставен акт, но не посочва на коя дата е бил поканен
М. в сградата на дружеството за това. Липсват доказателства М. да е бил
поканен, както и че когато актът е съставен в негово отсъствие, след това да е
бил изпратен на общинската администрация за предявяването му.
Предвид изложеното и с оглед
констатираните противоречия в показанията на основният свидетел С., както и
липсата на каквито и да било доказателства, установяващи, че нарушителят е бил
надлежно уведомен на коя дата следва да се яви в управлението или че АУАН е бил
изпратен в кметството за предявяването му, съдът не кредитира показанията на С.
в тази им част. Показанията на А. съдът кредитира, но те не допринасят за
изясняване на обективната истина, тъй като той не е очевидец на твърдяното
нарушение.
На показанията на св.Е. ***,
който заявява, че подсъдимият от момента, в който изпълнява наказанието пробация, т. е. преди 02.11.2019 г., е продал коня си, както
и че в кметството не са получавани АУАН за предявяването им на М., съдът дава
вяра, тъй като същият е незаинтересован от изхода на делото, възпроизвежда
факти, които е възприел лично и непосредствено, а изнесените от него данни се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Г.М.М. с
действията си не е осъществил състава на престъпление по чл.
235, ал. 3, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Основното доказателство установяващо извършването на деянието е АУАН № 65 (по
регистър), серия ГО9 № 0001680/04.11.2019 г. Последният обаче е съставен при
груби нарушения на ЗАНН, предвид препращащата норма на чл.277 от ЗГ. Липсват каквито
и да било доказателства С. да е поканил подсъдимия за съставяне на акта, тъй
като такъв не е съставен на място на установяване на нарушението. Когато не се
съставя такъв акт на място, то служителят следва да състави или констативен
протокол, или да връчи писмен документ, който да сочи по несъмнен начин, че е
уведомил нарушителя за датата, на която ще бъде съставен акта. Дори и да се
приеме, че М. е бил уведомен за датата, но тъй като не е присъствал при
съставянето му, то в нарушение на нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, този акт не
е бил предявен на подсъдимия, тъй като не е бил изпратен в кметството в с.
Брестовене. Съдебният състав намира, че само въз основа на показанията на св. С.,
при явните противоречия в същите, не може да се направи извод, че на посочената
дата и място М. е осъществил инкриминираното деяние, за което е обвинен.
Нещо повече, ако на процесната дата свидетелят С. действително е видял
подсъдимия да кара каруца с дърва, то неясно защо обвинението е повдигнато за
останалите три форми на изпълнителното деяние по ал.1 на чл.235 от НК.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс. Г.М.М.
за невиновен в това
на 02.11.2019 г. в землището на с. Брестовене, обл.
Разград, действайки в условията на повторност, без
редовно писмено позволително да е изсякъл, събрал, добил и извозил от горския фонд дървета
или части от тях – 1.2 пространствени кубични метра средна строителна дървесина
от вида „Цер“ на стойност от 84.00 лева, от териториално поделение на „Кубратска гора“ ЕООД гр. Кубрат, собственост на Община
Кубрат и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 4, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските направени по производството
остават за сметка на държавата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова