Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 20.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1867/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Б.З., ЕГН- **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адв. Р.А. от ПАК, против Наказателно постановление № 33-0000120 от
12.09.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- Пазарджик, с което за нарушение на чл.7б ал.2 предл.2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр) на основание чл.95а ал.1 от ЗАвПр му е
наложена глоба в размер на 500 лева и за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба №
33/ 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на
2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това,
че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна, като се излагат подробни съображения. Алтернативно иска от
съда да приеме, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище, а единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната
преписка е депозирано искане за потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становището на процесуалния му представител, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Св. Т.Г., в
качеството й на инспектор към ОО „АА“- Пазарджик на 06.08.2019 г., около 14,30
часа извършила проверка на жалбоподателя А.З. в качеството му на водач на автобус
„***“ с рег. № ***от категория М3, собственост на „Ч.А.“ ЕООД, извършващ превоз
с маршрутно разписание № 13102 на автобусна линия гр. С.- гр. В.. По време на
проверката било установено, че автобусът не бил оборудван с обезопасителни
колани за водача и пътниците. Водачът представил Удостоверение за
психологическа годност № 350289 валидно до 17.06.2019 г., издадено на негово
име.
За така
констатираното св. Г. съставила срещу жалбоподателя АУАН № 262457/06.08.2019 г.
за извършени нарушения на чл.7б ал.2 предл.2 от ЗАвПр и на чл.178в ал.5 пр.1 от ЗДвП. С акта били иззети КТ към СУМПС на водача, Удостоверението за
психологическа годност с изтекла валидност и пътния лист за извършвания превоз.
Актът бил съставен в присъствието на водача, на който бил предявен и връчен
срещу подпис.
Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление. Последното било връчено лично на жалбоподателя
на 03.10.2019 г., видно от разписката към НП, а жалбата против същото била
подадена от надлежно упълномощено от санкционирания лице на 08.10.2019 г.,
видно от входирането й отбелязано на жалбата (л.5 от делото), чрез АНО до РС-
Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Т.Г.. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се каже, че с показанията на
актосъставителя се установяват описаните обстоятелства за датата и мястото на
извършване на проверката, направените констатации, и съставянето, и връчването
на акта. Показанията му се потвърждават от приложеното Удостоверение за
психологическа годност № 350289 г., от което е видно, че датата на издаването
му е 17.06.2016 г. и че е валидно до 17.06.2019 г. От иззетия с акта и приложен
по АНП пътен лист се установява, че на въпросната дата от 13,30 часа се
извършва обществен превоз по маршрутно разписание гр. В.- гр. С..
По-нататък, съдът
намира, че актът и наказателното постановление, съставени в административното
производство, са издадени в законовите срокове и от компетентни органи. Със
заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията Началникът на ОО „АА“ е оправомощен да
издава наказателни постановления по актове, издадени от инспектори на ОО „АА“
по Закона за
автомобилните превози. Компетентността на актосъставителя следва по силата
на закона- чл.92 ал.1 във вр. с чл.91
ал.2 от ЗАвПр. Съгласно тези разпоредби на ЗАвПр компетентни да съставят
АУАН са длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
като такива се явяват и служителите на длъжност „инспектор“.
Съдът намери
обаче, че в административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които опорочават издаденото наказателно постановление.
За нарушението по пункт І от НП- по чл.7б ал.2 предл.2
от Закона за автомобилните превози.
На първо място
както в акта, така и в НП не е посочено водачът какъв превоз е извършвал- на
пътници, на товари, обществен превоз, превоз за собствена сметка или др. Само
може да се предполага от посочените факти, че става дума за автобусен превоз и
че той е на пътници- имайки предвид посочените вид на управляваното МПС и
данните от пътния лист- че е по маршрутно разписание по автобусна линия. Не
става ясно обаче дали превоза е обществен или за собствена сметка. Това
обстоятелство е важно с оглед въведеното изискване по чл.7б ал.2 от ЗАвПр МПС
от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват
с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и
пътниците. В описанието е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС- от
категория МЗ. Не е посочен обаче кой клас, нито за управлението му какво СУ на
коя категория се изисква. Сочи се само, че МПС не е оборудвано с предпазни
колани за водача и пътниците. С оглед разпоредбата на чл.7б ал.3 от ЗАвПр
следва в описанието на нарушението да се посочи и маршрута на специализирания превоз
с неговата еднопосочна дължина, за да е видно, че същият е повече от 30 км. По-нататък
не става ясно какво изискване за поставяне на обезопасителни колани в МПС,
което не е фабрично оборудвано със същите, не е спазено съгласно Наредба № Н-3
от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите-членки на Европейския съюз, или друга държава- страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, която е издадена въз
основа на чл.146 ал.1 от ЗДвП.
Тези непълноти в
описанието на нарушението водят до ограничаване на правото на лицето, на което
се повдига адм. обвинение да разбере за какво нарушение е обвинен, а от там и
да организира адекватно своята защита. Това е достатъчно за да бъде отменено НП
като незаконосъобразно.
Съдът намира
обаче, че повдигнатото обвинение е и доказателствено необезпечено. Това е така
тъй като по АНП липсват каквито и да са доказателства да това, че процесното
МПС към момента на извършване на проверката е било необорудвано с обезопасителни
колани за водача и пътниците. Така напр. не
изготвен констативен протокол за установеното в тази насока, изготвяне
на снимков материал, събиране на гласни и писмени обяснения, докладни записки и
др. под. Едва в съдебно заседание от показанията на актосъставителя се
установи, че автобусът не е бил оборудван с обезопасителни колани. Недопустимо
е обаче едва във въззивното производство да се събират доказателства,
обезпечаващи повдигнатото административно обвинение. При това положение АНО
необосновано е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и по този начин е издал незаконосъобразно НП, което следва да се
отмени.
Но
дори и да се прие3ме хипотетично, че не са налице допуснатите процесуални
нарушения и че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, то
извършеното от него деяние само формално осъществява състава на нарушението,
като разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това
е така, тъй като нарушената разпоредба е нова и е в сила едва от 28.06.2019 г.
По делото се установи, че водачът е бил в отпуск от 06.07.2019 г. до 06.08.2019
г. (виж л.7 от делото), като му е извършена проверка от контролните органи на
първия му работен ден, в който той е изпълнявал курс, съобразно възложеното му
от превозвача. Няма настъпили общественоопасни последици от действията му. Още
повече, че преди да потегли за извършване на курса, той е бил спрян от
контролните органи. Нарушението е за първи път и няма данни водачът да е с
обременен статус. При тези факти деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, при което налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер,
се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на
деянието и дееца. Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган
е издал незаконосъобразен акт, което е основание за отмяна на НП.
За нарушението по пункт ІІ от НП- по чл.18 т.3 от
Наредба № 33/1999 г. на МТ.
Както се посочи
по-горе по отношение описанието на нарушението по пункт І и тук от съществено
значение са непосочените обстоятелства относно вида на извършвания превоз и
дали той е за собствена сметка или обществен. Стана ясно, че в тази насока има
само предположения че става дума за обществен автобусен превоз на пътници,
извлечено от данните от пътния лист и показанията на св. Г.. Тези обстоятелства
са важни с оглед въведеното изискване водачите извършващи такъв превоз да
притежават удостоверение за психологическа годност (УПГ).
На следващо място
като изпълнително деяние на нарушението е посочено, че водачът е без валидно УПГ,
което било видно от УПГ № 350289. Тоест наказващият орган, а и актосъставителят
са приели, че водачът има психологическа годност по смисъла на Наредба
№36/15.05.2006 г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания, но удостоверението му, което
следва да потвърди това обстоятелство е с изтекла валидност. Веднага обаче
следва да се посочи, че едва АНО в НП е посочил, че е нарушена разпоредбата на
чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, която разписва, че водачът на
автомобил за обществен превоз на пътници трябва да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата. За разлика от него обаче, актосъставителят е
посочил в АУАН, с който е повдигнал адм. обвинение на водача, че с това си
деяние той е нарушил разпоредбата на чл.178в ал.5 пр.1 от ЗДвП, според която
пък с глоба в размер 500 лв. се наказва водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност.
При това
положение АНО е направил преквалификация на нарушението с издаването на НП,
което е недопустимо, тъй като между АУАН и НП следва да има пълна идентичност,
както относно фактите и обстоятелствата, включени в описаните на нарушението,
като елементи от неговия фактически състав, така и относно правната
квалификация на това нарушение и АНО не може да дописва фактическия състав на
нарушението ,нито да допълва или коригира правната му квалификация. Това е
така, тъй като привлеченият към административнонаказателна отговорност се брани
и срещу фактите, и срещу правото. В този смисъл така допуснатото процесуално
нарушение е съществено и драстично накърнява правото на защита на
санкционираното лице, като представлява самостоятелно основание за отмяна на
НП.
На следващо място
следва да се отбележи, че посочената разпоредба от ЗДвП е санкционна, а
нарушената материално правна норма е тази по Наредбата. В този смисъл пък АНО е
допуснал нарушение като е санкционирал неправилно жалбоподателя на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Вярно е че този закон е специален по отношение на
ЗДвП, но следва да се държи сметка първо, че издадените наредби по отношение на
психологическата годност на водачите са въз основа на чл.152 от ЗДвП и второ,
че в случая жалбоподателят се санкционира в качеството му на водач, за който
ЗДвП се явява специален по отношение на ЗАвПр. В този смисъл следва да се има
предвид, че при нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 33/1999 г., когато водачът на
автомобил за обществен превоз на пътници не притежава валидно УПГ, по отношение
на същия е налице специална санкционна разпоредба, ангажираща
административнонаказателната му отговорност, а именно чл.178в ал.5 от ЗДвП.
Вярно е, че санкционната норма не е
задължителен реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН и съдът може да приложи
същата, като измени НП относно размера на наложената глоба, съобразявайки
правилната санкционна норма, но предвид описаните по-горе допуснати процесуални
нарушения, опорочаващи издаденото НП, съдът е мотивиран да отмени същото като
незаконосъобразно.
Налице и още едно основание за отмяна
на НП, дори и да не бяха допуснати горепосочените процесуални нарушения. Според
настоящия съдебен състав нарушението е извършено формално, като същото
представлява класически пример за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите на съда са следните: НА ПЪРВО МЯСТО ВИДНО ОТ Декларацията на
л.7 от делото е, че жалбоподателят е бил в годишен отпуск в периода от
06.07.2019 г. до 06.08.2019 г., като през този период от време не е управлявал
МПС и не е извършвал обществен превоз на пътници. УПГ е било валидно до
17.06.2019 г. В първия си работен ден на 06.08.2019 г., жалбоподателят е
предприел извършването на превоза, но УПГ е било вече с изтекла валидност.
Следва да се има предвид, че валидността е изтекла малко повече от месец преди
извършването на превоза и проверката от контролните органи, през който период
водачът не е извършвал превоз. Нарушението е за първи път и липсват данни
жалбоподателят да е с обременен статус на водач. Освен това процедурата по
получаване на ново, валидно УПГ е формална по своя характер и същото се издава
въз основа на вече придобита психологическа годност на водача. При тези факти
деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба,
макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо
степента на обществената опасност на деянието и дееца. Това е така, тъй като
към датата на вмененото нарушение- 06.08.2019 г., жалбоподателят е притежавал
призната от компетентния орган психологическа годност, поради което не е
застрашил в необходимата степен обществените отношения, свързани с
безопасността при извършването на превоз на обществени товари.
Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от
страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП, като в този случай преценката на
съда е преценка за законосъобразност. В този смисъл е и ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК на ВКС, както и утвърдената съдебна практика на
административните съдилища в страната.
Поради всичко изложено до тук, Районен
съд Пазарджик, в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
33-0000120 от 12.09.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на А.Б.З.,
ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.7б ал.2 предл.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) на основание чл.95а ал.1 от ЗАвПр е наложена
глоба в размер на 500 лева и за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 33/
03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на
2 000 лева., като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд
гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: