№ 3325
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110201232 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. Н., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 24-4332-030360/13.12.2024 г., издадено от началник група в
ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания
глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска същото са бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се още, че нарушението е недоказано. Претендират се разноски.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява
лично. Същият се представлява от упълномощен защитник – адв. Г. М.. В хода
на съдебните прения адв. М. моли съда да уважи жалбата, като твърди, че не
са налице основания за издаване на НП и че са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са основание за отмяната на НП. В тази насока
се сочи, че неправилно е санкциониран Д. Н. вместо „Айкю Логистикс“ ООД,
доколкото дружеството е собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението. На следващо място, се твърди, че не е доказано кое лице е
управлявало процесния автомобил към момента на извършване на
нарушението. Изложени са аргументи за недоказаност на твърдяното
нарушение. Сочи, се, че са налице противоречия и непълноти в описанието на
1
нарушението в обстоятелствената част на НП, което води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, съответно е основание за отмяната на
НП. В заключение се твърди, че са налице основания за приложение на чл. 28
от ЗАНН и се претендират разноски.
Въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник
група в ОПП – СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които се иска
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
са изложени подробни съображения в тази насока. Претендирани са разноски
за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на поисканото адвокатското такова.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 03.08.2024 г. В. Е. Е., командир на отделение при СДВР, СДВР 04-то
РУ, съставил АУАН Серия GA № 1255040/03.08.2024 г. В акта било посочено,
че жалбоподателят Д. Г. Н., в качеството му на водач на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Елантра“, рег. № ***, собственост на дружеството „Айкю
Логистикс“ ООД, ЕИК: *********, е извършил следните нарушения:
На 03.08.2024 г. в 12:36 ч., в гр. София, по ул. „Хенрик Ибсен“ с посока
на движение по ул. „Луй Айер“ към бул. „Черни връх“ по данни на свидетели
очевидци, е управлявал гореописания автомобил, като при извършена
проверка на ул. „Никола Крушкин Чолака“ № 2а било установено, че водачът
управлявал МПС с изтекли транзитни регистрационни табели с номер ***,
валидни до 06.06.2024 г. (нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП). В АУАН било
посочено още, че водачът не е представил свидетелство за управление на
МПС (нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП).
АУАН бил подписан от актосъставителя, нарушителя и двама свидетели.
Няма данни срещу него да са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44
от ЗАНН.
Във връзка с описаното деяние, Софийска районна прокуратура с
постановление от 25.11.2024 г., постановено по пр. пр. № 56845/2024 г. по
описа на СРП, е отказала да образува наказателно производство и е изпратила
преписката на ОПП – СДВР.
Въз основа на АУАН, на 13.12.2024 г., Гергана Владимирова Борисова,
началник група в ОПП – СДВР, е издала обжалваното наказателно
постановление. Със същото на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Препис от НП е бил
връчен на Д. Н. на 30.12.2024 г., а на 13.01.2025 г. той е подал жалба срещу
него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
2
и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно – справка картон на водача (л. 5), заповед № 513з-4531/31.05.2022 г. на
директора на СДВР (л. 6-7), заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на
министъра на вътрешните работи (л. 8-9), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи (л. 10-11), и постановление на СРП от
25.11.2024 г. за отказ да се образува наказателно производство.
Посочените писмените доказателства и доказателствени средства са
издадени от държавни органи, в предвидените от закона форма, ред и
съдържание и доколкото са относими са към предмета на доказване и не са
налице основания за съмнение в тяхната истинност, съдът ги кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна –
санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда
за това са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, видно от
представените по делото заповеди, в предвидената от закона форма и са
надлежно връчени на санкционираното лице. Съдът взе предвид датата на
извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и
достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Към момента на извършване на
нарушението, Д. Н. е имал качеството „водач на МПС“ по смисъла на § 6, т. 25
от ДР на ЗвП („Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.). Поради това, съдът намира, че
правилно АНО е издал АУАН и НП на негово име, а не на собственика на
МПС. Следователно възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство административнонаказващият
орган е допуснал следните процесуални нарушения:
Първо, в АУАН е посочено, че на 03.08.2024 г. жалбоподателят е
управлявал МПС с изтекли транзитни регистрационни табели с номер ***,
които са били валидни до 06.06.2024 г. Същото обстоятелство е отразено и в
НП, като там обаче се допълва, че Димитрий е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в двумесечен срок от
придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да го
3
регистрира.
В НП неколкократно се сочи, че регистрацията на МПС, управлявано от
жалбоподателя, е била служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
като АНО е изложил подробни съображения в тази насока. Тези обстоятелства
не са били отразени в АУАН. Съдът намира, че по този начин се получава
разминаване и несъответствие между обстоятелствената част на АУАН и тази
на НП, което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5,
предл. 1 от ЗАНН. Това води до невъзможност на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение е санкциониран, следователно нарушава се неговото право
на защита. Това от своя страна е основание НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Второ, в АУАН е посочено, че са извършени две нарушения – на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП е посочено, че е извършено
нарушение само на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран
жалбоподателят. Не е посочено нищо относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Съдът намира, че по този начин отново се създава противоречие
между АУАН и НП – налице е разминаване в описанието както на
фактическата, така и на правната страна на нарушението в двата акта. Това
представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, и
аналогично с посоченото в предходния абзац, е основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Същият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в срок и е представил доказателства за направени такива в
размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева(договор за правна защита и
съдействие – л. 32 и пълномощно – л. 4). Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно
съдебно заседание и направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди в полза на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
(шестстотин) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от ЗАНН наказателно постановление № 24-4332-030360/13.12.2024 г.,
издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП на Д. Г. Н., ЕГН: **********, са наложени административни
наказания глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
4
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати в полза на Д. Г. Н., ЕГН: **********, сумата в
размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5