ПРОТОКОЛ
№ 518
гр. Девня, 30.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
Административно наказателно дело № 20253120200338 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Нарушителят Г. А. Н. - води се от органите на ОД МВР – Варна, РУ –
Девня, явява се лично.
За ВРП, редовно уведомени по телефона, представител не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Съдът, констатира, че разпореждането за насрочване на делото не
е връчено на нарушителя, поради което му връчва същото в с.з. и го
уведомява още веднъж, че има право на защита в настоящото производство.
Нарушителят Н.: По принцип искам адвокат, защото те ми казаха,
че ще имам някаква глоба, която аз няма проблем да платя, но имам проблем с
това, че човека зад мен /посочва свид. Л./ е лъгал в показанията си заедно с г-н
Цв., за това, че съм ги ритал и блъскал, но аз не съм ги докосвал физически.
Искам тези лица да си понесат последствията за това, че са лъгали. Не ми е
проблем да си платя глобата затова нека да се гледа делото днес. Не искам
адвокат. Не желая да разигравам хората, които са дошли.
Съдът, предвид заявлението на нарушителя, намира, че не
съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
На основание чл. 273 ал. 1 от НПК съдът отстрани свидетелите от
съдебната зала.
На основание чл. 272 ал. 1 и ал. 3 НПК, съдът сне самоличността на
нарушителя Г. А. Н., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр. В.,
живущ в гр. В., български гражданин, средно образование, не работи, не
женен, осъждан.
На основание чл. 274 от НПК съдът разясни на страните правото на
отвод срещу съдебния състав и секретаря, както и правата им, предвидени в
НПК.
Съдът пристъпва към изслушване на нарушителя:
Нарушителят Г. А. Н. - със снета по делото самоличност:
Първоизточника на проблема е това, че тези хора започнаха да се
заяждат с мен, понеже отказах да стана агитатор за тяхната партия. Пратиха
ми една жена М. от селото, тя е от партия „В.“, каза ми, че иска да маха
турците и че иска аз да стана ядро на партията. Аз строя параклис и паметник
в селото, изцяло сам, инициативата е изцяло моя, с моя инвестиция.
Ангажиран съм с такива прояви и те искаха да ме привлекат като агитатор и
да привлека хората. Предлагаха ми пари за параклиса. Ян. Р., която е
сектетарка на кмета дойде при мен до паметника, бяха ми обещали лампи,
които така и не ми дадоха. Тя ми каза, че ще идва Нова телевизия и аз мога да
говоря, но аз й отказах. След това даже ми спряха бетона, който аз сам си
плащам.
За случката на 06.12.2024 г. мога да кажа, че аз бягам всекидневно
крос в селото и маршрута ми всеки ден минава през едно и също място. Тогава
бягах в най - лявата страна на пътя, когато видях, че кмета Цв. и Ст., който
беше в залата, стояха на около 5 или 6 метра от мястото, откъдето щях да
мина. С кмета преди това имахме преракания, по повод една моя публикация
във фейсбук, в която написах за това, което ви разказах - че М. е дошла при
мен и ме е агитирала да насаждам расова дискриминация, което на практика
си беше точно така и което аз не одобрявам. Нямам спомен какво друго
написах, но оттогава ми започнаха проблемите. Тогава дойде и първата жалба
срещу мен, защото бях написал на кмета гласово съобщение по вайбър „че ще
обере пешкира“, от тези работи, които прави, защото те правят измами с
общински имоти, за които съм съобщил в комисията за корупция. Аз му
2
написах, че го използват като бушон, защото подписва документите. Тогава
той вече беше избран за кмет и той подаде жалба срещу мен пред органите на
МВР, заради тези съобщения. След това ме извикаха в районното и аз
подписах, че няма да му нанасям някакви щети.
В деня на случката, за която сме тук, аз бягах и бях на разстояние от
около 5 или 6 метра от тях, и тъй като те много добре ме познават, макар че в
показанията си казват, че не ме познават, както бягах кмета мина пред мен и
ми препречи пътя. И аз както бягах просто скочих пред него и казаха „бау“
/нарушителят показва как е скочил с разтворени ръце пред кмета на гр. В./.
Направих това, защото той се опита да ми пресрещне пътя, но Господ ми е
свидетел, не съм го докосвал с пръст до този момент. Не съм искал да го
стресна, просто исках да ми се махне от пътя. След това си продължих да
бягам по пътя, но те ми извикаха: „я се върни тук“ и започнаха да ме обиждат
с епитети, че съм наркоман, от който може би съм се засегнал. Тогава аз си
извадих телефона и започнах да снимам. Направих едно клипче за едно
приятелче от гр. В., който познава кмета. Държах телефона с лявата си ръка и
снимах себе си, а с дясната ръка прегръщах кмета и му казвам „ела тук, ти си
ми любимия кмет“. Не съм искал да го обидя или унизя. Кмета се дръпна, то
се вижда как не искаше да се снима. Първо се усмихна когато аз му казах „виж
го, надъхваме се от нищото“ и той каза „що, кво стана“ и се смееше и в
момента, в който го прегръщам, спря да се смее и се отдръпна. Не знам дали
го имате клипа, но полицаите не го приложиха. После, понеже бяхме на
центъра на селото, аз поех надолу и той ми каза нещо и аз звъннах в
полицията, за това че току - що са ме заплашили, че съм наркоман и ще ме
осъдят за хулиганство. По - късно през деня ми звъннаха от полицията, че
трябва да се явя и докато вървя към полицията, понеже не разполагам с кола,
аз бягах към гр. В. 5 км. Когато бях на 100 м. от полицията, кмета беше с една
черна Дачия, но беше с друг шофьор, ме видя и започнаха да ме преследват, и
започнаха да ми викат и да ми правят неприлични жестове. Тогава аз пак се
обадих на 112 и казах, че ме преследват. Във връзка с твърденията, че когато
съм минавал покрай кмета съм го ударил в ребрата, категорично не са верни.
Аз минах на 1 м. покрай него. Не съм го докосвал, с изключение на
прегръдката на клипа.
Съдът пристъпва към изслушване на свидетелите.
Призова се за разпит свидетелят С.Ибр. Х.– ЕГН: **********,
родена на ******* г. в с. Г.К., обл. В., живуща в с. В., обл. В., български
гражданин, средно образование, работи, омъжена, не осъждана, без родство
със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 ал. 1 от НК.
Заявява, че ще говори истината.
3
Свид. Хайриева: Кмет съм на с. В., правихме ремонт на пътя, аз се
обадих на кмета г-н Цв., да дойде да види къде ще изхвърляме фрезования
асфалт, защото имаше нужда да се застеле черния път до гробищата. Дойдоха
кмета и Ст. и си говорихме на пътя, когато Г., който бягаше и идваше откъм
байра, дойде до нас каза „хоу“ и направи жест с лакътя си към кмета, и може
би го бутна в този момент, защото той направи крачка напред. Пита кой е този
човек и аз му казах, че е момче от селото, което има навик да бяха. Според Г.
просто е искал нещо да му каже и незнам дали го е бутнал неволно и просто
докато бягаше го бутна с ръката. Г. се зададе от горната улица и тичаше с
нормална скорост. После кмета му каза да се върне, Г. се върна и започнаха да
си говорят и Гошо започна да снима с телефона си. Кмета му каза „защо ме
бутна“, а Г. му каза „искате нещо да ми кажете ли“ и тогава Г. го прегърна и
започна да снима, след което кмета се обади на полицията. Не мога да прецена
дали на кмета му е станало неприятно от прегръдката. После Г. си тръгна към
центъра и полицаите дойдоха.
Свид. Хайриева на въпроси от нарушителят Н.: Не съм сигурна
дали когато си минавал покрай кмета си го ударил или блъснал. Ти като
минаваше каза само „хоу“, но дали го удари или го докосна не съм сигурна, но
кмета направи крачка напред и ме попита „кой е този човек“. Аз като кмет, не
завися от г-н Цв.. Аз съм избираем кмет. Не може да ми направи нищо, но не
желая да се замесвам.
Свид. Хайриева на въпроси от съда: Не мога да си спомня дали
кмета е питал Г. защо снима. Когато започнаха да си говорят аз се дръпнах по
– назад и кмета звънна на полицията. Не съм чувала да се говори за качване в
медиите или че ще съдят някой. Не съм чувала някой да го обижда или да
използва нецензурни думи.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свидетелят Ст.П. Л. – ЕГН: **********, роден
на ****** г. в гр. В., живущ в гр. В., български гражданин, висше образование,
работи, не женен, не осъждан, без родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 ал. 1 от НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. Лефтеров: Случката, за която сме тук, се случи в с. В., но не
помня датата. Правиха ремонт на главния път и кметицата се обади на кмета г-
н Цв. и на мен, да определим къде да разстелем фрезования асфалт. Аз работя
като „механик гараж в БКС“. Двамата с кмета отидохме до с. В.на центъра и
буквално на самия път спряхме да говорим и да се разберем. В момента, в
който си говорим и кмета седеше пред мен, когато от лявата му страна зад
гърба му се появи г-на /посочва нарушителя/, който ние не познавахме до
тогава, с качулка на главата с черни дрехи. Той бягаше по пътя, който е като
баир, наклонена улица и в момента, който приближи кмета на една ръка
разстояние му извика в лявото ухото „бау“ и го блъсна с лакът в областта на
4
ребрата по гърба. Най – вероятно беше умишлено за да дойде до ухото на
кмета и да му извика със сила, защото там е където се намирахме площада е
голям и той можеше да мине настрани. Когато извика в ухото на кмета, той
беше на разстояние най – много 20 или 30 см., извика, блусна с лакът и
продължи напред. В този момент кмета му каза „кой си ти, какво правиш,
защо ме удряш“ и попита кметицата „кое е това момче“, в същия момент той
се върна. Когато се върна, пак удари кмета и взема да го прегръща. По същият
начин пак го блъсна с лакът от същата страна, пак в областта на гръдния, но
вече седеше срещу лицето му. Тогава кмета се дръпна назад, а той се опита да
го прегърне и му каза „ти си ми любимия кмет, искам да се сниман с теб“,
правеще му жестове /посочва как си носа/ дали се е друсал, взеси си телефона
и започна да си прави селфи, смееше се и се държеше неадекватно. В този
момент какво си говорихме с кметицата, той си сложи качулката на главата и
хукна пак да бяга в посока църквата. Тогава кмета се обади на 112, да каже за
случилото се и им каза, че лице с качулка на главата го е нападнал в гръб. След
известно време дойдоха полицаите, но той се беше скрил някъде и не можаха
да го намерят. След това не знам как са се свързали с него и как са го
намерили.
Свид. Лефтеров на въпроси от нарушителят Н.: За случката преди
2 или 3 месеца, тогава беше на разстояние 500 м., с качулка на главата и не съм
те разпознал, а с каква цел си звънял тогава на кмета, нямам представа.
Твърдя, че ти удари кмета в гърба, защото беше така, аз нямам за какво да
лъжа. Мен цялата тази работа не ме засяга. По никакъв начин моята позиция
не зависи от кмета. Той ми е работодател. Не съм казвал, че си идвал от
дясната страна на кмета, казах че идваше зад гърба му и му извика в лявото
ухо и го удари.
Свид. Лефтеров на въпроси от съда: Нарушителят каза на кмета
„ти наркоман ли си“ и правеше жестове /посочва си носа/, „ти друсаш ли се“.
Доколкото се сещам, тези бяха думите, които каза на кмета. Държеше се
абсолютно неадекватно. Аз го питах „защо се държиш неадекватно, да не си
вземал някакви субстанции“. После започна да прегръща кмета, искаше да си
прави селфи с него. Кмета му каза, че няма проблем да се снима, но не е този
начина. Мисля, че каза на кмета, че ще го качи в медиите, но не се сещам
точно. Не се сещам кмета да е казвал нещо за съдене. Не съм чувал Г. да
обижда кмета, освен това дали е наркоман и жестовете, които използваше.
Думата „наркоман“ казана от Г. на кмета я чух поне един път със сигурност,
но то стана суматоха и не помня какви бяха повечето думи. Каза му „ти
наркоман ли си“ и започна да си чеше носа.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът, предвид заявеното от свид. Л., намира че се налага повторен
разпит на свид. Х., поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторен разпит на свид. Сафия Ибрямова Хайриева.
Призова се за разпит свидетелят С. Ибр. Х. – със снета по делото
самоличност.
Свид. Хайриева на въпроси от съда: Не съм чувала Гошо да е
казвал на кмета, че е наркоман и не съм виждала да му прави някакви жестове,
като търкане на носа. Те като започнаха да се снимат, аз се отдръпнах. Ст. и
кмета стояха един до друг, Гошо го прегърна и аз се оттеглих на една страна.
Не съм чувала какво си говорят, не съм била толкова близо.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
На основание чл. 283 от НПК, съдът ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към
материалите по делото, приложените документи по Преписка УРИ № 253000-
9822/17.10.2025 г. по описа на ОД МВР ВАРНА РУ Девня.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
На основание чл. 286 от НПК, съдът запита страните дали имат
искания за извършване на нови следствени действия.
Нарушителят Н.: Нямам други искания. Имам клип, но той остана в
къщи. Съжалявам, че не го взех, защото можеше да видите каква е истината,
но съм си запазил записа.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и намери делото
за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Нарушителят Н.: Искам случилото се да бъде гледано обективно.
Аз казвам цялата истина за това, което се е случило. Не тая нищо в себе си, не
оставям нищо скрито. Казах ви всичко, от първоизточника на проблема до
последния момент. Ако вие решите, че имам някаква вина за това, че съм
извикал, при положение, че той ми е застанал на пътя, вземет вашето решение
и направете каквото трябва. Наистина 90 % от показанията на Ст. не съвпадат
6
с истината. Искам да си замина от тук като свободен човек, защото не съм
извиршил тази проява.
На основание чл. 297 ал. 1 от НПК, съдът даде
ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛЯ
Нарушителят Н.: Нямам какво повече да добавя. Бях искрен и
конкретен.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
се оттегли за постановяване на решението си, след което го обяви и разясни
на страните срока и реда за неговото обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:45
часа.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
7