Решение по адм. дело №1085/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. Н. Н., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника- адвокат Д. С., срещу Заповед № 1379 от 12.05.2025г. на Заместник- кмета по „СИРР“ на община Бургас за премахване на незаконен строеж, а именно „навес, покриващ приблизителна площ от 60 кв.м.“, изпълнен в имот с посочени индивидуализиращи данни по КККР на [населено място], [УПИ], кв.89, по плана на зона „Г“, [жк]. Оспорващият изразява несъгласие с констатациите на контролните органи и изводите на ответника. Счита, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, при неизяснена обстановка, в разрез с указанията на чл.35 от АПК, при съществени процесуални нарушения и неспазване целта на закона. Сочи се, че процесният обект има характеристиките на преместваем обект, а не на строеж.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител- адвокат Д. С. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Ангажира доказателства в хода на съдебното производство чрез допусната по негово искане съдебно-техническа експертиза. В устните състезания и с писмена защита от пълномощника на страната се иска отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна. Позовава се на констатациите на вещото лице от приетата по делото СТЕ. Развива доводите си за неправилно определяне на обекта, като строеж и поддържа тезата, че този навес съставлява преместваем обект. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноските по делото, съгласно списък /л.70 от делото/.

Ответникът – Заместник- кмет по „СИРР“ на община Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт К. Т.. Оспорва се жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Представя пълната административна преписка и снимков материал за онагледяване състоянието и вида на обекта. Също се позовава на констатации на вещото лице и отговори по време на разпита на експерта в открито заседание, но застъпва контратеза, според която процесният обект не може да се приеме за преместваем, а е строеж. Позовава се и на указанията на нормативната уредба. Иска се да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения индивидуален административен акт, по съществото си неблагоприятен за физическото лице-жалбоподател и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така, защото указанията за премахване на незаконния строеж са дадени именно на оспорващият, като собственик на строежа, предмет на заповедта и несъмнено е налице правен интерес от обжалването. Оспорването е депозирано в преклузивния 14-дневен срок, доколкото видно от акт за обявяване на заповедта, същата е съобщена чрез връчване на препис на 16.05.2025г. /л.15 от делото/, а жалбата е подадена по пощата, с клеймо от 30.05.2025г., видно от пощенския плик /л.5 от делото/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:

По фактите:

Община Бургас е сезирана с жалба- вх.№ 94-01-19926 от 18.06.2024г. подадена от Т. К. К. до Кмета на община Бургас /л.38-39 от делото/. Сочи се, че сигналоподателят е съсобственик на поземлен имот с административен адрес: [населено място], [улица], с [идентификатор], предназначен за ниско застрояване. Описват се факти и обстоятелства, при които съсобственикът е установил, че имотът се държи без правно основание от С. Н., който е изградил без документи навес в чужд имот и го ползва за домуване на своите автомобили. Иска се да бъде извършена проверка и да се издаде дсъответна заповед за премахването на обекта, изграден без необходимото разрешение и то в чужд имот.

Съставен е Констативен акт № В-23 от 16.12.2024г. /л.24 от делото/ изготвен от двама служители от администрацията на Община Бургас, според който при огледа на място е заварен строеж, представляващ „Навес, покриващ приблизителна площ от 60 кв.м., изпълнен в южната част на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], отреден за [УПИ], кв.89, по плана на зона „Г“, [жк], откъм ПИ с идентификатори 07079.650.521 и 07079.650.372 по КККР на [населено място]. Сочи се, че покривът е с приблизителни размери 10.50 м/ 5.70 м. и височина 2.00 метра, изграден от метална конструкция с две ограждащи стени, покрив покрит и с изолационен материал. Описано е, че по данни на подателя на сигнала, извършител на строежа е именно С. Н., който владее съседния поземлен имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], като Н. не е допуснал К. и лицензиран геодезист да заснеме и трасира ПИ с [идентификатор]. Съставителите на констативния акт са посочили, че строежът е изпълнен след 2022г., като се позовават на сателитно изображение от 2022г. на „Google street view“, тъй като процесният навес не е бил изпълнен по време на заснемането.

По делото е безспорно, че обектът е изпълнен без издадено разрешение за строеж и без да е учредявано право на строеж, при положение, че безспорно имотът не е собственост на жалбоподателя. Както се установява от безпротиворечивите доказателства и вписаните факти в Констативния акт, имотът, в който е изграден навеса е съсобственост между Т. К. К. и Община Бургас, при следните квоти: за Т.К. 205/390 кв.м. идеални части от поземления имот с [идентификатор].275, а за Община Бургас- 185/390 кв.м. идеални части от имота.

Няма издаден протокол за откриване на строителна площадка, нито за определяне на строителна линия и ниво, нито има заповедна книга, нито строителен надзор, за което също не се спори по делото.

С писмо- изх.№ 94-01-19926/3/ от 23.10.2025г. /л.30 от делото/ е изготвено уведомление до С. Н. Н. за започнатото административно производство, по реда на чл.26, ал.1 от АПК, като е предоставен 7-дневен срок от получаване на писмото да се представят документи или становище, свързано с относими към съответното производство факти и обстоятелства. В писмото се сочи, че е започната процедура по реда на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ относно подадената жалба за изпълнен навес покриващ приблизителна площ от 60 кв. м. в южната част на ПИ с идентификатор: 07079.650.275 по КККР на [населено място], както и за друг обект- плътна ограда, за който обаче е съставен отделен КА и е издадена друга заповед за премахване, респективно същите се оспорват в отделно съдебно производство и не са предмет на настоящото дело.

Видно от представените по делото материали, пратката изпратена за връчване чрез „Български пощи“ЕАД не е потърсена от адресата- л.26-29.

Адресатът е уведомен чрез съобщение за започнати административни производства по реда на чл.325 от ЗУТ за премахване на строежи, чрез публикуване на съобщението в официалната интернет страница на Община Бургас /л.25 от делото/.

На 16.12.2024г. работна група в състав: Г. В.- главен експерт „АКС“ и Х. Г.- главен специалист в отдел „КИОБ“ при Община Бургас са извършили оглед на място, за което е съставен обсъденият по-горе Констативен акт № В-23/16.12.2024г. /л.24 от делото/.

В констативният акт е посочено, че строежът е от шеста категория, според класификацията по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от наредба № 1 от 30.07.2023г. за номенклатурата на видовете строежи. Същият е незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр. с чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ, като изграден без разрешение за строеж и без учредено право на строеж в чужд имот.

В КА е описано, че извършителят е С. Н. Н..

Видно от представените по делото материали, пратката, съдържаща констативния акт е изпратена за връчване чрез „Български пощи“ЕАД, но не е потърсена от адресата- л.21-23.

Адресатът е уведомен чрез поименно съобщение до С. Н. Н. относно издадени констативни актове за премахване на строежи, чрез публикуване на съобщението на 19.03.2025г. в официалната интернет страница на Община Бургас /л.20 от делото/. Изрично е указана възможността за подаване на възражения в 7-дневен срок от публикуване на съобщението, като в началото на текста е посочено изрично и периодът за това, а именно до „сряда 26 март 2025, 17.00 часа“.

Съобщение за съставения КА е поставено на обекта, както и на таблото за съобщения в Дирекция „ЦАУ Възраждане“ при Община Бургас, при съобщаване по §4, ал.2 от Допълнителните разпоредби ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, за което свидетелства и изготвеният по преписката нарочен удостоверителен документ /л.18 от делото/.

Не се и твърди в упоменатия по-горе законен срок от публикуване на съобщението и 7 дни след това да е постъпило възражение срещу КА от жалбоподателя Н..

Със Заповед № 1379 от 12.05.2025г. ответният административен орган е наредил премахване на описания в КА незаконен строеж, като са дадени и указания във връзка със срока за това, съответно последиците от неизпълнението на административния акт, а именно принудителното му премахван от общинската администрация, за сметка на извършителя, на основание чл.225а, ал.3 от ЗУТ, респективно по реда на чл.418 от ГПК с издаване на заповед за незабавно изпълнение, досежно заплащане на направените разходи.

Видно от приложеното по делото доказателство, заповедта е връчена лично на адресата на 16.05.2025г. /л.15 от делото/

Изготвен е акт за резултатите от обявяване на № 1379 от 12.05.25г. /л.13 от делото/, според който е констатирано, че заповедта е връчена на 16.05.2025г., а на 02.06.2025г. е постъпила жалба срещу административния акт, която е подадена в законоустановения срок.

В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за решаването на спора е извършена съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя. Заключението е изготвено от вещото лице- инж. С. И. /л.66 и сл./, като е депозирано писменото експертно заключение и е изслушан експерта в открито съдебно заседание на 29.10.2025г., когато е прието по делото, неоспорено от страните.

Видно от заключението на инж.И., експертът е извършил оглед на място в имота, където е разположен строежът описан в процесната заповед. Според констатациите на вещото лице строежът е описан, както следва:

Процесният навес представлява метална конструкция с размери в план –приблизително 11 метра х 5.60 метра или площ от 61.60 кв.м и височина Н 1- от 1.90 метра, съответно Н 2- от 2.35 метра, едноскатен покрив, ориентиран север/юг, изграден в южната част на поземления имот. Конструкцията се състои от 9бр. метални колонки в два реда от профил /студено огънат/ 80х80 мм, захванати за метални планки чрез електродъгова заварка за метални фусове – забити в земята, свързани чрез метални греди/столици с U-профил с размери 60/40 мм; покривът е от едностранни термопанели с диаметър 20 мм върху металната рамка, има стени от две страни- юг и запад- термопанели с диаметър 40 мм, а от източната страна е изграден тухлен зид с дървена обшивка. Настилката на земята е от чакъл. Сочи се, че цялата конструкция на навеса е обработена с антикорозионна боя и има добър естетически вид. Според констатациите на вещото лице, металната конструкция е прикрепена към земната основа, чрез метални прътове/фусове, които са набити в земята. Вещото лице изтъква, че след срязване на тези прътове, конструкцията се освобождава за пренасяне в пространството, без да губи своята индивидуализация. Освен това не се налага необходимост от земни работи, което да измени трайно субстанцията на земята, където се намира.

При изслушване на вещото лице в открито заседание на 29.10.2025г. от пълномощника на ответната страна бяха представени 6бр. фотоснимки, формат А4, представени при разпита на експерта и на съда за онагледяване на обекта, които са приложени на л.71-76 от делото.

В разпита на вещото лице в открито заседание бе уточнено, че покривът на навеса /от термоплоскости/ са върху металната конструкция, състояща се от колонки и греди /столици/, но според възприятията на вещото лице, конструкцията на навеса не се носи от този ограждащ съществуващ зид.

В открито заседание, след като бяха изслушани становищата на страните бе обявено за безспорно по делото, че по отношение на коментираната ограда /зид/ е издадена друга заповед за премахване на оградата /зид/, също квалифицирана като незаконен строеж и същата се оспорва в отделно съдебно производство.

Правни изводи:

В случаят, издател на индивидуалния административен акт е заместник- кметът по „СИРР“ на община Бургас, който материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община Бургас, съгласно оправомощителната Заповед № 3841 от 13.11.2023г. на кмета на общината /л.10-12 от делото/, с която са делегирани правомощията по чл.225а, ал.1 от ЗУТ на посочения заместник-кмет /т.22 от заповедта/, поради което същата се явява издадена от компетентен административен орган.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

Относно проверката по чл.146, т.3, вр. с чл.168, ал.1 от АПК:

Съдът не констатира допускане на съществени нарушения на производствените правила в хода на настоящото административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Установени са всички релевантни към произнасянето на административния орган факти и обстоятелства, в унисон с изискването на чл.35 от АПК. Проверката е започнала по подаден сигнал /жалба от Т.К./ до общинските органи за извършване на контрол в компетентността на общинската администрация. Извършена е проверка от компетентните служители по устройство на територията от община Бургас и за установените факти е изготвен надлежен констативен акт, съгласно изискванията на закона. Производството е започнало със съставяне на изискуемият констативен акт за незаконно строителство, а констатациите на проверяващите служители са ясни и в КА са описани в пълнота относимите обстоятелства.

Неоспорени по делото са констатациите, че в масивите на общинската администрация не се съхраняват издадени строителни книжа за изграждане на строежа /навеса/ в процесния поземлен имот, който е съсобственост между подателя на сигнала и Община Бургас. В случаят, въобще липсва и спор относно собствеността на терена и липсата на каквито и да било строителни книжа относими към процесният обект, описан в заповедта.

Не се и твърди жалбоподателят С. Н. да е представил документи за узаконяване на строежа, разбира се в преклузивните срокове за това, нито да му е учредявано въобще право на строеж в чужд имот.

От цитираните по-горе в изложението материали от преписката вкл. констативни протоколи и КА става ясно, че са спазени всички изискуеми от закона процедури /чл.225а, ал.2, изр. последно от ЗУТ/ по обявяване на съставения констативен акт, респективно издадената впоследствие заповед, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като процедурите по уведомяване и връчване са извършени в съответствие със законовите изисквания и са удостоверени от материалите представени по преписката и делото, респективно по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя Н.. Абсолютно несъстоятелни са доводите за нарушаване изискванията на чл.35 от АПК в конкретния случай, тъй като фактите по административното производство са установени по категоричен начин, а и констатациите на контролните органи по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебния процес.

Фактът, че административният орган е процедирал с издаване на две отделни заповеди за премахване на незаконни строежи е негова преценка и това обстоятелство по никакъв начин не опорочава произнасянето на ответния административен орган, нито може да доведе до промяна в квалификацията на обекта- строеж.

Издаването на отделни заповеди за премахване на оградата /зида/, съответно за премахване на навеса, която е предмет на настоящото дело не може да обоснове извод, че навесът следва да се приеме за преместваем обект.

Както заявява вещото лице в писменото си заключение, а и в разпита в съдебно заседание, навесът не може да се премахне, по начинът по който е позициониран на мястото, а следва да се направи „срязване на тези прътове“, за да е възможно преместването му в пространството. Независимо, че след евентуалното му преместване навесът би могъл да се използва отново с аналогични функции, начинът по който е закрепен за земната повърхност с колони „…захванати за метални планки чрез електродъгова заварка за метални фусове – забити в земята, свързани чрез метални греди/столици с U-профил…“ е показателен за трайното му захващане към конкретната повърхност. Несъмнено, преместването бе било свързано с действия, които ще предизвикат разделяне на конструкцията и не може да се приеме, че са налице всички предпоставки за [жк], по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, т.е. като преместваем обект, както необосновано се предлага от оспорващата страна.

В този смисъл, следва да се отбележи, че съдът кредитира с доверие фактическите констатации на вещото лице и направеното от него описания на изграждане на обекта и начинът на неговото позициониране на мястото, но направеният извод за квалификацията „преместваем обект“ е извън компетентността на експерта, защото е правен въпрос и в тази част експертизата не може сама да установи подобна квалификация.

Независимо, че настилката е от чакъл и че самата субстанция на земята няма да се промени след премахване на навеса, този факт сам по себе си не е достатъчен за квалификацията на съоръжението като преместваем обект. Тази квалификация всъщност противоречи принципно на идеята за неговото изграждане, защото същият е изпълнен на конкретно място, позициониран в процесния недвижим имот с конкретна цел, поради което евентуалното му преместване несъмнено би нарушило неговото функционално предназначение, ако се премести на друго място, макар и частите след новото им позициониране и захващане да се използват за сходна цел.

По изложените съображения, съдът счита, че с разпореденото премахване на оградата и изграденият навес с отделни заповеди не е допуснато съществено нарушение на производствените правила, което да е основание за касиране на оспорената заповед, още повече, че както стана ясно и от неоспорените констатации на вещото лице оградата не носи навеса, за да са неразривно свързани и да съставляват един общ строеж.

Относно приложението на материалния закон:

При издаване на заповедта са спазени и нормите на материалния закон и неговите цели. Имотът, в който е разположен не е собственост на жалбоподателя, нито има учредено право на строеж в негова полза. В мотивите на заповедта органът е посочил, както фактическите (наличие на строеж, извършен без строителни книжа/разрешение за строеж), така и правните основания за издаването – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вкл. нарушените норми на чл.182, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

По делото въобще не се спори, че липсват разрешение за строеж или други книжа относно изграждането на процесния строеж, поради което не би могло дори да се твърди, че е изграден законно.

От доказателствата по делото, вкл. от фактическите констатации на вещото лице инж.С. И., обективирани в писменото заключение се установява, че в конкретния случай се касае за строеж, от VI-та /шеста/ категория, изграден върху посоченият в заповедта поземлен имот.

Предвид фактическите констатации на експерта за начина на изграждане и закрепване към земната повърхност навесът съставлява строеж, от шеста категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, каквато правна квалификация е направена и в оспорената заповед.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Съобразена е целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите на нейния фактически състав – 1. липса на одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж.

Фактът, че незаконният строеж е изграден именно от жалбоподателя е безспорен по делото, тъй като навесът се използва именно от него за посочената цел- домуване на автомобили, поради което именно това физическо лице е законосъобразен адресат на заповедта.

Относно търпимостта на незаконния строеж:

Търпимите строежи по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото се установява с категоричност, че строежът е изграден след юли 2022г., за което сочи и самото вещо лице, а и от неоспорените факти, описани в констативния акт също се установява този факт, доколкото същите се базират на сателитно изображение от 2022г. на „Google street view“.

Изграденият навес не може да се окачестви като търпим незаконен строеж, защото изискванията за прилагане на института на търпимост следва да са налице кумулативно, а в случаят не е налице нито една от хипотезите на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, нито според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, при съобразяване на времето на изграждането му – след юли 2022г., в която част констатациите на вещото лице са безспорни по делото и потвърждават описаното в КА. Аналогични са съображенията и съгласно другата възможност, регламентирана, съгласно § 184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след като не е обективно възможно подаване на изискуемото заявление за узаконяване в 6-месечен срок от влизането в сила на посочената разпоредба, с оглед времето на изграждане на строежа.

Издадената заповед не нарушава и указанията на чл.6 от АПК и такова не би могло да е налице при така установените и описани по-горе обстоятелства, при положение, че строежът е изграден в чужд имот, без учредено право на строеж.

Предвид всичко изложено в настоящият съдебен акт, обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с производствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговите цели, респективно жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се отхвърли.

При този изхода на спора разноски могат да се присъдят само на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на община Бургас, но искане в тази насока не е налице, за да се произнася съдът по този въпрос.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. Н. Н., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Заповед № 1379 от 12.05.2025г., издадена от Заместник- кмета по „СИРР“ на община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.