Определение по дело №695/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 331 и сл. ГПК и е образувано по предявен иск с правно основание чл. 62, ал.4 от СК - за оспорване на бащинство, - от детето Д.В. В., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В. К. В. от Г. К. срещу В. Б. В. от Г. К..

В исковата молба ищецът твърди, че в акта му за раждане като негов биологичен баща бил вписан ответникът В. Б. В. от Г., което обстоятелство не отговаряло на истината. Ответникът В. Б. В. не бил негов биологичен баща и вписването му в акта за раждане като родител било обосновано единствено от това, че към този момент бракът между него и майка му В. К. В. не бил прекратен с влязло в сила съдебно решение. От 1995 година родителите му били в трайна фактическа раздяла. Тогава майка му заживяла на съпружески начала със С. Д. С., с който живеела и до сега, и който бил негов биологичен баща. В потвърждение на това било обстоятелството, че бил кръстен на дядо си Д.-бащата на С. Д. С.. Ищецът твърди, че ответникът В. Б. В. никога не бил претендирал, че е негов баща, не го бил търсил и виждал, и не бил оспорвал по никакъв начин бащинството на С. Д. С.. Неговото поведение по отношение на ищеца било до там негативно, че направил всичко необходимо майка му да не може да получава детските надбавки след раждането му и до настоящия момент. Ищецът заявява, че знае кой е баща му и през всичките тези години не бил проявявал какъвто и да било интерес към това лице, което поради формални причини фигурирало в акта му за раждане като негов баща. Поради изложеното, имал правен интерес да оспори бащинството на В. Б. В., тъй като до днес се водел неоснователно с неговото бащино и фамилно име, което било неправилно. Завършвал средния си курс на образование, предстояло му кандидатстване и евентуално прием в техникум или друго специализирано училище, предстояло му снабдяване с лична карта, с шофьорска книжка и пр. Редно било гражданският му статус да бъде уреден, за да не се злепоставял при реализацията си в обществото. Моли съда на основание чл.62 ал.4 във вр. с чл.331 ал.1 ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че В. Б. В. от Г. не е негов биологичен баща. В съдебно заседание, ищецът чрез законния си и процесуален поддържа иска така, както е предявен.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Б. В.. В съдебно заседание, редовно призован, същият не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Д. „С. подпомагане”-К., Отдел „З. на Д. представя становище, в което се сочи, че е в интерес на детето да се установи кой е действителният му биологичен баща, което щяло допринесе за нормалното му развитие, душевно спокойствие, самочувствие и сигурност. В съдебно заседание посочената страна, редовно призована, не изпраща представител.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

От приетите като писмени доказателства заверени ксероксни копия от: удостоверение за граждански брак, изд. от ОбНС-К. въз основа на акт № 465/07.12.1980г. и удостоверение за раждане на Д.В. В., изд. въз основа на акт № 554/24.08.1998г. от Община К., се установят следните обстоятелства: В. Б. В. и В. К. С./В./ са сключили граждански брак на 07.12.1980 година; детето Д.В. В. е родено на 22.08.1998 г. и като негови родители са вписани двамата съпрузи.

От заключението на приетата по делото съдебна акушеро-гинекологична експертиза и от разпита на вещото лице Д. Д. Р. в съдебно заседание се установява, че най-вероятният период на зачеване на детето Д.В. В., род. на 22.08.1998г., е 18-25.11.1997г., а най-вероятната дата на зачеване е 21.11.1997 година.

От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза и от разпита на вещото лице Д. Д. Г. в съдебно заседание се установява, че дете от кръвна група В /алфа/, каквато е кръвната група на детето Д.В. В., родено от майка с кръвна група В /алфа/, каквато е кръвната група на майката В. К. В., може да има баща от кръвни групи: О, А1, А2, В, А1В, А2В. В. Б. В. е от кръвна група А1/бета/, резус фактор /+/ положителен, и следователно той не може категорично да бъде изключен като вероятен баща на детето Д.В. В..

От показанията на св. И. П. С. се установява, че дъщеря й В. К. В. и В. Б. В. живели като съпрузи до 1995 година, когато отв. В. напуснал съпругата си, семейното жилище и Г. К. и отишъл да живее при своите родители в с.Ч., общ. К.. С раздялата, окончателно били прекратени всякакви взаимоотношения между съпрузите, вкл. интимни, което положение продължавало и понастоящем. От показанията на същата свидетелка, както и от тези на св. С. Д. С. се установява, че последният и В. К. В. се запознали и създали връзка в началото на 1997 година, включително започнали да поддържат и полови контакти помежду си. Двамата се срещали в дома на В. К. В., като за забременяването си с детето Д.В. В., тя съобщила на свидетеля, който го приел като нормално обстоятелство. Нямал никакви съмнения, че В. К. В. е забременяла от него. След раждане на детето, свидетелят се установил да живее трайно при В. В. и детето; той ги прибрал от болницата при изписването и заедно с майката започнали да полагат грижи за новороденото. За раждането на детето ответникът научил от други хора, като В. К. не му съобщила нито за забременяването, нито за раждането му. За времето от запознаването си с В. К. В., установяване след това на близки отношение със същата, както и по време на бременността, раждането на детето и след това, В. Б. В. не се бил интересувал от детето, не бил идвал да го вижда, не изпращал никаква издръжка и не го познавал.

При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл. 62, ал. 4 СК за допустим като предявен от лице, имащо интерес от оспорването – малолетно дете чрез законния си представител, в преклузивния срок по чл. 62, ал.4 СК. Искът е отрицателен установителен по своя характер и предмет на доказване по него е обстоятелството, че детето не е могло да бъде заченато от ответника, свързано с оборване на презумцията по чл. 61, ал.1 предл. първо СК- съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака, - тъй като детето Д.В. В. е родено по време на брака на ответника В. Б. В. с майката В. К. В. и същият не е прекратен, поради което и ответникът като съпруг на майката по силата на по-горе посочената презумпция се смята за баща на детето. В тази връзка, установява се по делото, че между ответника и майката на детето, макар и съпрузи, се установила трайна и необратима фактическа раздяла още през 1995 година, през която били прекъснати всякакви взаимоотношения между тях; че през 1997г. майката създала нова и трайна връзка със св. С., с който установила и поддържала редовни полови контакти. Връзката им изключила всякакви контакти както с отв. В., така и с други лица от мъжки пол. Установява се още по делото, че най-вероятният период на зачеване на детето е между 18-25 ноември 1997 година, а най-вероятната дата на зачеване е 21 ноември 1997 година, т.е. след установената трайна фактическа раздяла с ответника В. и съвпадащ с времето на установено трайно съжителство със св.С.. Тези доказателства по несъмнен начин изключват ответника В. като вероятен баща на детето, тъй като окончателната раздяла между него и майката на детето е настъпила в един много по-ранен период, предхождащ най-вероятния период и дата на зачеване на детето. Този извод на съда се подкрепя както от заключението на съдебно-гинекологичната експертиза, прието по делото и установяващо посоченият най-вероятен период и дата на зачеване на детето, така и от обсъдените по-горе свидетелски показания, които съдът кредитира като непротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото. Обсъдените доказателства, в своята съвкупност, сочат на несъмнен извод, че детето не е могло да бъде заченато от ответника В., който извод не се променя от заключението на кръвно-груповата експертиза, неизключваща категорично ответника като баща на детето.

Предвид горното, съдът намира, че законовата презумпция по чл. 61, ал.1 СК е опровергана, тъй като се установява, че в периода на зачеване на детето, съпрузите са били трайно и окончателно разделени, като майката на детето заживяла на съпружески начала с друг мъж, поради което детето Д.В. В. не е могло да бъде заченато от ответника като баща. По този начин ищецът успешно е провел оспорването, че ответникът е негов баща като съпруг на майка му.

С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 62, ал.4 СК за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

При този извод на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 212.50 лв., от които 30 лв. – внесена ДТ за образуване на делото, 170 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица и 12.50 лв. – банкови комисионни.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В. В. от Г. К., У. М. № 74, ЕГН *, действащ чрез майка си и заÛонен представител В. К. В. от Г. К., У. М. № 74, ЕГН *1, че В. Б. В. от Г. К., ул. „Й. Ч. № 12, ЕГН *, не е баща на детето Д.В. В., ЕГН *, родено на 22.08.1998г. в Г. К., от майка В. К. В., ЕГН *1.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община К., което да отрази настъпилата промяна в акт за раждане № 554/24.08.1998г., изд. от Община К. на Д.В. В., ЕГН *, роден на 22.08.1998г. в Г. К..

ОСЪЖДА В. Б. В. от Г. К., ул. „Й. Ч. № 12, ЕГН * да заплати на Д.В. В. от Г. К., У. М. № 74, ЕГН *, действащ чрез майка си и законен представител В. К. В. от Г. К., У. М. № 74, ЕГН *1, направените по делото разноски в общ размер на 212.50 лв., от които 30 лв. – внесена ДТ за образуване на делото, 170 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица и 12.50 лв. – банкови комисионни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: