Р Е Ш Е Н И Е
№
709/30.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 603 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 64, ал. 1 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ) и е образувано по жалбата на ЕТ „Катя Стойнова“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „*** **“ № **,
представлявано от К.Г.С. против Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане с рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/2 от 11.04.2019 г. на
Зам.-министър на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020.
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения за това са
изложени в жалбата. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение.
Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските.
Ответникът по жалбата – Зам.-министър на Министерството на
труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, редовно призован, се
представлява от гл. експерт А.Т., служител с юридическо образование, който
счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган в предписаната от закона форма. Претендира направените по делото
разноски. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради
неговата прекомерност.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане с рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/2 от 11.04.2019 г. на Зам.-министър на
Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. С оспореното решение, на основание чл. 62, ал. 3 във
връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е определен общ размер на верифицираните
средства по постъпило искане за плащане в размер на 208 252.17 лева и е
определен общ размер на неверифицираните средства в размер на 74 981.04
лева. Решението е обжалвано в законоустановения 14 – дневен срок пред съда.
В
мотивите на решението е посочено, че неверифицираните средства: 74 981,04 лв.
са определени поради наличие на следните обстоятелства:
- 29 600,00 лв. в бюджетно перо ІІІ.3.1 „Разходи
за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1“ по фактури
№ 00000000350/12.10.2018 г. и № 00000000365/20.12.2018 г. на основание чл. 57,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУСЕСИФ.
Бенефициентът
е сключил договор № BG05M90P001-1.008-0153-C0I/Se-0l с „Инвиктус“ ЕООД с
предмет, описан в т. 1: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема
задължението срещу възнаграждение да предостави услуги за Разработване на
софтуер за управление на човешките ресурси - 1 брой“. Същевременно в отчетната
документация е представено Лицензионно споразумение, съгласно което
бенефициентът ЕТ „Катя Стойнова“, в качеството си на „потребител и
Лицензополучател“, получава право на „възмездно, ограничено, неизключително и
непрехвърлимо право на ползване на софтуерен продукт“, който е „собственост на
Лицензодателя“ („Инвиктус" ЕООД“). Представените документи (лицензионно
споразумение, ръководство за потребителя, скрийн-шот на екраните) в своята
съвкупност сочат за извършена доставката на съществуващ уеб базиран продукт с ограничени
права за ползване. Последното не съответства както на предмета на сключения с
изпълнителя договор, така и на описанието на Дейност 3, етап 2 от проекта, а
именно: „След разработването на задание, в периода от 9-ти до 14-ти месец, ще
бъде възложено на компетентна външна фирма разработването и внедряването на
софтуер за управление на човешките ресурси“.
- 29 690,00 лв. в бюджетно перо III.7.1
„Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка
по реда на ЗЗД, неквалифициран другаде“ по фактури №00000000349/12.10.2018 г. и
№ 00000000359/12.12.2018 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУСЕСИФ.
Бенефициентът
е сключил договор № BG05M9OP001-1.008-0153-C01/Se-02 с „Инвиктус“ ЕООД с
предмет, описан в т. 1: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема
задължението срещу възнаграждение да предостави услуги за Разработване на
стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда - 1 брой“. В отчетната документация е
приложен документ с наименование „Стратегия за въвеждане на нови системи,
практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда
в ЕТ „Катя Стойнова“, съдържащ 80 страници. Същият не притежава качествата и
основните характеристиките на стратегия, а именно: формулиране на ясни цели и
планиране на конкретни действия, етапи, методи и ресурси за постигането им,
както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултати. Документът съдържа
общи статистически данни, обществено популярна теоретични постановки, част от
които са неотносими към спецификата на бенефициента. Липсва всякакъв елемент на
иновативност, задълбочен анализ на настоящите системи за управление във фирмата
и евентуални проблемни страни, описание на положените цели, с техните конкретни
параметри, нито механизъм за полагане на цели в хода на прилагане на
стратегията, нито конкретни действия н необходимите ресурси по изпълнението им.
Не могат да се идентифицират визираните в ценовото предложение „нови практики
за обезпечаване на човешките ресурси - планиране, подбор и наемане“1,
„подобрени мерки за развитие на кадрите - за планиране на обучения, за
управление на кариерата, за учене през целия живот“, „.оптимизирана вътрешна
комуникация - подобрени работни взаимоотношения н координация между длъжностите
и организационните звена на различни нива.“ Не е ясно как са изпълнени, нито
как би трябвало да бъдат изпълнени допълнителните елементи и целени резултати
от услугата, а именно. „Съдействие от страна на изпълнителя за практическото
внедряване на предложение мерки“ и „Предложени от изпълнителя подходящи мерки
за насърчаване на по-възрастните работници и служители и удължаване на
професионалния им живот, както и инициативи, насърчаващи съвместяването на
професионалния, семейния и личния живот“. Гореизложеното е в разрез както с
предмета на сключения с изпълнителя договор, така и с описанието на Дейност 3,
етап 1 от проекта, а именно: „Предвидено е на основата на разработената и
приета в дружеството стратегия за въвеждане на нови система, практики и
инструмента за развитие на човешките ресурси и организация на труда, която да
се реализира от 3-ти до 9-ти месец“.
- 7 574,78 лв. в бюджетно перо П1.8.1
„Разходи за подготовка на внедряване на стандарт за безопасни условия на труд и
разходи за сертифициране и придобиване на сертификат, в случай че е предвиден
такъв в Дейност 3“ по фактура № 00000000351/17.10.2018 г. на основание чл. 57,
ал. 1, т. 4 от ЗУСИСИФ и във връзка с Условията за кандидатстване по схемата.
Надвишен е максимално допустимия размер от 10 на сто от общите допустими
разходи по проекта.
- 717,48 лв. в бюджетно перо 111.6.1
„Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност“ по фактура №
00000000084/17.12.2018 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСИСИФ във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС №189/2016. Надвишен е максимално допустимия размер
от 1 на сто от общите допустими разходи по проекта.
- 7 398,78 лв. в бюджетно перо V.10.1
„Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи
по проекта“ на основание чл. 57, ал, 1, т. 4 от ЗУСИСИФ и във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 4 от ПМС №189/2016. Надвишен е максимално допустимият размер от 10 на
сто от общите допустими разходи по проекта.
Видно
от представените по делото доказателства решението е издадено по повод на
подадено искане за окончателно плащане с рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/2 от
11.04.2019 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие
с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, т. 7 от
Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика и
заповед №РД-01-362/17.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика.
Предмет
на спора е дали заявените за изплащане разходи от оспорващото дружество са
допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера от структурните
фондове на ЕС. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по
изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или
отказ да бъдат изплатени на бенефициера същите суми. Резултатът е обусловен от
преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на
извършените разходи с нормативно регламентираните условия. Отказът да се
верифицират суми в случая не се основава на наличие на нередност, нито
представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция.
Финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за
намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Дори и процедурите да се
развиват успоредно/което в случая не е така/, същите са две отделни процедури -
по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка
една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при
спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и
всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.
Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.
Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните
правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка
оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на
Министерския съвет, доколкото в закон не е предвидено друго. В конкретния
случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 189 на МС от
28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите
по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. /ПМС № 189/2016 г. /, обнародвано в
ДВ бр. 61 от 2016 г. В Глава II-ра на ПМС № 189/2016 са общите национални
правила за допустимост на разходите, а детайлните правила за допустимост на
разходите по ОПРЧР са разписани в Раздел IV-ти на Глава III-та от ПМС №
189/2016 г.
Приложение
при верификацията на разходи за програмен период 2014-2020 г. намира и НАРЕДБА
№ Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество, издадена от МФ, обнародвана в ДВ бр. 44/2018 г.
Следователно
разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за
недопустимост на разходите по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014
– 2020 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или
отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ/правила
общи за всички оперативни програми/ и в горепосочените подзаконови нормативни
актове, приложими доколкото не противоречат на същия.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Оспореното
решение, в частта с която се отказва верификация на разходи на стойност
74 981.04 лева не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК реквизити. Обжалваният административен акт съдържа фактически, но не и
правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата
отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер на 74
981.04 лева, като конкретните фактически основания послужили за това са
изложени в оспореното решение. Като основание за издаване на акта са посочени
чл. 62, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗУСЕСИФ и проведена процедура по чл. 63, ал. 1
ЗУСЕСИФ. Не е посочена правна норма, която според административния орган служи
за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на
изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация
на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване.
Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно
правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат
и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален
порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да
извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво
основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с
определено съдържание. Освен това отсъствието на валидно правно основание за
формирането на волеизявлението на УО засяга правото на защита на неговия
адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора.
Настоящият
съдебен състав приема, че е недопустимо съдът да определя правните основания за
издаване на обжалвания административен акт. Следователно, административният акт
в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът
отказва верификация на процесните разходи. Липсата на годно правно основание не
дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил
предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите,
установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата
на сочената от органа правна норма. Следователно разпоредбите, които
регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по
Оперативната програма и представляващи правно основание за верифициране или
отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в
приложимите за Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -
2020" подзаконови нормативни актове. /Решение № 10552 от 8.07.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 7098/2018 г., VII о./.
Съдът
намира, че административният орган, при постановяване на оспореното решение, е
допуснал и друго процесуално нарушение, а именно не е дал възможност на
бенефициера в разумен срок /чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ да представи възражение и
придружаващи доказателства по направените констатации. С това бездействие
ръководителят на управителния орган, като водещ производството орган, е
допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е лишил бенефициера
от възможност за участие в производството. Съществуването
на доказателствени средства в държане на оспорващия, които сочат на наличие на
факти, осъществили се преди издаването на административния акт и неприобщени и
необсъдени от административния орган сочат на допуснати нарушения на правилата
на чл. 34 и чл. 35 от АПК – правото на страната да участва в производството и
задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая и обсъди възраженията на страната. Така посочените процесуални нарушения
следва да се квалифицират като съществени, т. к. при нарушаване на правото на
защита на бенефициера се е стигнало до произнасяне при неизяснена фактическа
обстановка. Казано с други думи, ако не бяха допуснати би могло да се постанови
друг извод по съществото на спора. /В тази насока са решение № 13403/05.11.2018
г., постановено по адм. дело № 7061/2018 г. на ВАС – Седмо отделение, решение №
1447/04.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6948/2018 г. на ВАС – Седмо
отделение и др./
Във
връзка с непосредствено изложените мотиви, при констатирани съществени
процесуални нарушения, съдът на основание чл. 168, ал. 5 от АПК, следва да
отмени обжалваното решение без да се проверяват основанията по чл. 146, т. 4 и
т. 5 от АПК и преписката да изпрати на компетентния административен орган за
провеждане на производство за верификация на разходите по направеното искане.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение като незаконосъобразно ще
следва да бъде отменено. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката
следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски в размер на общо 4 445.80 лев, от
които 749.80 лева – държавна такса и 3 696 лева – адвокатски хонорар. Съдът
намира за неоснователни възраженията са прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото не е прекомерно завишено, предвид чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. №
BG05М90Р001-1-008-0153/2 от 11.04.2019 г. на Зам.-министър на Министерството на
труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.
ВРЪЩА преписката на
Зам.-министър на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в
сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в
мотивите по-горе.
ОСЪЖДА
Зам.-министър на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 да
заплати на ЕТ „Катя Стойнова“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул.
„** **“ № **, представлявано от К.Г.С., направените по делото разноски в общ размер на
4 445.80 /четири хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет
стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение
№ 5483 от 12.05.2020г. на ВАС по АД № 988/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№709/30.10.2019 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело
№603/2019 г., в частта, с която е отменено Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане с peг. №BG05M90P001-1-008-0153/2 от 11.04.2019 г.
на заместник - министър на Министерството на труда и социалната политика и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, в частта, в която е определен общ размер на
неверифицираните средства, възлизащ на 74 981.04 лева, от които: 29 600,00 лева
в бюджетно перо III.3.1 „Разходи за специализиран софтуер необходими за
осъществяването на Дейност I“ по фактури №00000000350/12.10.2018 г. и
№00000000365/20.12.2018 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУСЕСИФ, 29
690,00 лева в бюджетно перо III.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде“ по фактури №00000000349/12.10.2018 г. и №00000000359/12.12.2018 г. на
основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУСЕСИФ, 7 574,78 лева в бюджетно перо
III.8.1 „Разходи за подготовка на внедряване на стандарт за безопасни условия
на труд и разходи за сертифициране и придобиване на сертификат, в случай че е
предвиден такъв в Дейност 3“ по фактура №00000000351/17.10.2018 г. на основание
чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСECИФ и във връзка с Условията за кандидатстване по
схемата, 717,48 лева в бюджетно перо III.6.1 „Разходи за дейности, свързани с
осигуряване на публичност“ по фактура №00000000084/17.12.2018 г., на основание
чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСECИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС №189/2016
г., 7 398,78 лева в бюджетно перо V.10.1 „Разходи за организация и управление
до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта“ на основание чл. 57, ал.
1, т. 4 ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС №189/2016 г., както и
в частта, с която съдът е постановил връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона,
както и е осъдил органа да заплати на ЕТ „К. Стойнова“ разноски в общ размер на
4 445, 80 лева.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на ЕТ с фирма „К.
Стойнова”, ЕИК ********* разноски в размер на 2016 лева (две хиляди и
шестнадесет лева) пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.