Р Е Ш Е Н И Е
27.06.2014
година, град Монтана
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 29.05.2014, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЦЕКОВА
при секретаря Н.И. и с участието на прокурора ......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70099 по описа за
2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 127 от Семейния кодекс.
Ищцата С.К.С.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адвокат З.М.,xxx твърди, че с ответника П.В.И. са живеели на
семейни начала в периода 2011 год. - 2012 год., когато са прекратили
съвместното си съжителство. Ответникът се е изнесъл от жилището на родителите и,
където са живеели до тогава и е отишъл да живее при своите родителите.
При раздялата им С.С. е била бременна с
родилото се в последствие дете.
От съвместното им съжителство се е родило детето
С. П. И., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, което ответникът е припознал по
законовия ред.
След раздялата им доверителката и е останала
сама, бременна и в процес на започнал ремонт на жилището, в което са живеели. За
ремонта на жилището тя е изтеглила два потребителски кредита: от „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД на стойност 6800 лева за ремонт и срок на
погасяване 60 месеца, считано от 30.05.2012 год. и от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, получен на 08.08.2012 год., на стойност 1126 лева и срок на
погасяване 20.06.2013 год. за закупуване на вградена кухня. По първия кредит
ищцата все още плаща месечна вноска в размер на 146.39 лева, а по втория кредит
е изплащала по 112.41 лева до 20.08.2013 год.
Бащата не е присъствал при раждането на детето
и не е участвал при закупуването на необходимите за детето неща - креватче, количка,
столче за кола, столче за хранене, дрехи и др. При раждането с ищцата е била
нейната сестра П. К.С.. След раждането на детето и до ден днешен единствено
ищцата се грижи за него.
Ответникът
не посещава често детето и почти не го вижда.
Детето има своите нужди, а майката не
разполага с достатъчно средства за неговото задоволяване. Преди раждането тя е
работила в „Май Централа" ЕАД, гр. Монтана. От раждането е в платен отпуск
за отглеждане на дете, който ще продължи до 02.09.2014 год. включително.
Получава парично обезщетение за временна
неработоспособност /бременност и раждане/ в размер на около 300 лева месечно.
Детето е малко, но има своите нужди. Необходими
са средства за храна, дрехи и обувки, които се надрастват ежемесечно, памперси
и др. Детските стоки са доста скъпи. След приключване на платения отпуск на
ищцата, детето ще трябва да тръгне на детска ясла, която също се заплаща. Също
така малките деца боледуват често, за което са необходими значителни средства
за лекарства.
Според Семейния кодекс размерът на издръжката
на детето се определя основно от две предпоставки: НУЖДИТЕ на ненавършилото
пълнолетие дете, което има право на издръжка и ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на родителя, който
дължи издръжката в границите, установени от закона и подзаконовите нормативни
актове.
Тъй като родителите на детето не живеят заедно,
детето от раждането си живее при майката и тя се грижи за него сама, възниква
въпросът и за разпределението на издръжката му между родителите.
При присъждане на издръжката, участието на
двамата родители трябва да бъде точно определено, като се има предвид общото
правило на чл. 140 от СК за разпределение на издръжката между няколко задължени
от един и същи ред. С други думи, дължимата издръжка следва да бъде
разпределена между двамата родители, съразмерно с възможностите им.
Със сумата, която ежемесечно получава, а тя е
в размер на 300.00 лв. ищцата изплаща кредит, заплаща всички сметки на жилището,
където живеят с детето, купува храна за нея и детето, дрехи, памперси и обувки
за детето. Средствата понякога не им стигат да си платят месечните сметки и
имат задължения за ток, вода и др. Майката на С., която й помага получава
месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.
Ответникът от своя страна работи във фирма
"Крос" и получава месечно трудово възнаграждение в размер на повече
от 600.00 лева, но не е заплащал никаква издръжка за детето.
Ето защо имайки предвид увеличението на всички
стоки и услуги, както и порасналите потребности на детето за изграждането на
личността му и възможността на бащата, намира, че размерът на дължимата от
ответника издръжка за детето следва да бъде в размер на по 200.00 лева.
Съгласно изследване на НСИ, издръжката на член
от семейството към настоящия момент възлиза на около 500.00 лева месечно. Ищцата
и детето се издържат с 300 лева месечно, а бащата разполага с достатъчно
средства да заплаща по 200.00 лева месечно за издръжката на детето си, която
сума представлява по-малко от половината от необходимата сума за издръжката на
детето.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.В.И. да заплаща на ищцата,
в качеството й на законен представител и майка на малолетното дете С. П. И., роден
на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, по 200.00 /двеста/ лева ежемесечна издръжка за детето,
ведно с всички законни последици от това, считано от 28.02.2013 год., заедно
със законната лихва за всяка просрочена сума до навършване на пълнолетие на
детето или до наличието на основания за нейното изменение; да и се предоставят за упражняване родителските права
по отношение на детето С. П.
И., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, като бащата да има право да вижда детето
си всяка първа и трета събота от месеца в рамките от 9.00 до 18.00 часа само в
присъствието на майката.
Детето И. С. П.
И., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx да продължи да живее при майка си С.К.С.,
като и се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът
П.В.И. xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат надя Александрова, вписана в АК Монтана, взема
становище по иска.
Относно
допустимостта и основателността на иска:
Счита иска за допустим, тъй като се предявява
от лице, които има право да предяви такъв иск, но е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Възраженията му срещу иска и обстоятелствата, на
които се основат са следните:
За себе си счита, че иска е образуван по чл. 127
ал. 2 от СК. С петитум - режим на лични отношения; свиждане с детето, и
упражняване на родителските права, както и издръжката.
Не оспорва обстоятелството, че са живели на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете - С.
П. И., ЕГН: xxxxxxxxxx, роден на xxx год.
Намира материализираните в исковата молба
претенции за частично основателни или по-скоро, намира, че част от тях за
основателни, част от тях за частично основателни и по-голямата им част за
напълно неоснователни.
Не е вярно и не отговаря на истината
фактологията изнесена в исковата молба. Не отговаря на истината, че не е присъствал
на раждането на детето, че не е участвал при закупуването на необходимите за
детето неща - креватче, количка, столче за кола, столче за хранене, друхи и др.
При раждането на детето е присъствал. След
раждането, в нощта към 1, 30 ч. се обадил по телефона на бащата на С. - К. С. и
ги поздравил, че имат внук. Няколко дни преди раждането, след излизане от
консултацията при д-р З. Н., отишли в детската борса, намираща се в бившата
сграда на „Електроакустика" и С. му показала кое креватче иска да бъде
закупено, след раждането на детето. На първия ден след раждането, след обяд посетил
в болницата С. с майка си В. И.. Казали й, че като излязат от болницата, отиват
да купят креватчето, след което получили отговор, да не ходят, защото сестра й
ще и подари люлка. На изписването на С., присъствал той, майка му и вуйна му
Олга. Майка му купува и подарява на С. дрехи, които С. й е казала, че има нужда
да се закупят. Вечерта след изписването на детето и след като се прибрали в
дома на С., двамата с нея къпали С.. Четири дни след изписването на детето
майка му, след разрешение от С. отишла с него да види детето. Посрещната била
от майката на С., която направила скандал и я изгонила. Това я обидило много и
тя повече никога не дошла при С. в дома на С. и майка й.
Първите три месеца е ходил всяка вечер да
къпят детето. Купувал всичко, от което С. му каже, че има нужда. На всяка
консултация и имунизация е ходил заедно с нея и ги е возил със собствената си
кола. Малко преди Коледа /2012 г. / се разболял и вдигнал висока температура. Казал
на С., че е болен и няма да отиде при тях и оттук мисли, че започнали скандалите
им. Тя започнала да го обижда по телефона няколко дни подред, когато й се
обаждал. След което и казал да си извади банкова сметка, xxx. Тя отказала. Същото
нещо обяснил и на сестра й П.. След това нещата се влошили и в продължение на
следващите 3 месеца спрял да й помага. Но на консултациите и имунизациите
винаги ги е водел. През това време тя му казала, че майка му и баща му няма да
видят детето, докато са живи. През пролетта отношенията им се подобрили. Започнал
да й дава всеки месец от 60 - 80 лева. Купува на детето неща, макар и по - дребни.
Излизат из града с количката двамата. За рождения ден на С. тя поискала да му
купи кола с дистанционно управление. С подкрепата на родителите си дал 330 лева
и купил поисканата кола. Разбрали се за детето да се купува биволско мляко. Във
всеки вторник, когато е първа смяна, той ходи в село Николово и взима 4 литра
мляко. В къщи го квасят и й го дават готово. Когато е втора смяна, за млякото
ходят родителите му. През месец септември 2013 година тя решила, че детето вече
може да бъде виждано от баба си и от дядо си /майка му и баща му/ и почнала
заедно с него и С. да им гостуват често. Майка му и баща му започнали да им
дават продукти за готвене. Макар и малко, но все пак дават. Детето е оставяно
при него само и той го е гледал, макар и за малко. Всеки път когато С. е бил
болен, винаги до личния лекар го е карал той. Рецептите изписани за сина ми ги
купувал той. Детето го познава и не плаче, когато е при него. В момента вижда
детето си повече от два пъти месечно.
Освен
това заедно правили ремонта в дома на С..
Заявява, че в качеството си на родител е заинтересован
от детето си, от неговото развитие и е загрижен за неговото възпитание. Счита, че
това освен, че му е задължение е и лична негова отговорност.
Възразява на описаното в исковата молба и
заявява, че е купувал дрехи и храна за детето. Така, че издръжка за минало
време счита, че е неоснователно да се иска от него.
ОСПОРВА претенцията, касаеща ЕЖЕМЕСЕЧНАТА ИЗДРЪЖКА
на детето в размер на 200.00 /двеста/ лева, ведно с всички законни последици от
това, считано от 28.02.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
сума. Претендира се издръжка за една година назад от образуването на гражданското
дело. Възразява по така направената претенция. Заявява, че ежемесечно е давал
на майката издръжка в размер на около 70 лева за детето им откакто се е родило
и до момента. Освен това е купувал дрехи, играчки и др. продукти, необходими за
възрастта на детето. Никога не е бил дезинтересиран от детето си, което ще го
докаже със свидетелски показания.
Счита, че издръжката в размер на 200 лева е
прекалено висока. Освен това и той има и кредити, които ежемесечно изплаща.
Признава иска с правно основание чл. 143 СК до
размера на сумата 80 лева месечна издръжка.
Моли съда, над този размер до размера на
исковата претенция - 200 лева, да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Нуждите на детето, което има право на издръжка
се определят съобразно с обикновените условия на живот за него. Тези нужди от
издръжка се определят от реалните потребности и здравословното състояние. Възрастта
е само външен показател за обема на нуждите.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка,
се определят от техните доходи и имотни състояние.
Двата критерия - нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, са кумулативни и се
преценяват в тяхната взаимна зависимост - т. 4 и 5 от постановление на пленума
на Върховния съд № 5/1970 г.
Не спори, че от 2012 г. до момента детето
живее при майката, която полага ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието му.
Не претендира упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете С. П. И., ЕГН xxxxxxxxxx, те да бъдат
предоставено на майката С.К.С.. Съображенията му са свързани с крехката и
ранима възраст на детето, необходимостта от постоянен контакт на такова малко
дете с майката и осъществяване на постоянни и непосредствени грижи именно от
майката.
Между него и сина му съществува дълбока връзка,
но съобразно възрастта на детето счита, че в интерес на малолетното дете е да
живее при майка си, на която да бъдат предоставени за упражняване на
родителските права.
Намира, че местоживеенето на детето следва да
съвпада с постоянният адрес на майката, на която да се предоставят и
упражняването на родителските права.
Той е грижовен родител и счита, че ще може да
го докаже в съда, като моли да му бъдат допуснати до разпит трима свидетели.
СЧИТА също така, че може да постигнат с ищцата
споразумение по делото.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор
относно факта, че от съвместното съжителство на страните, е роден С., на xxx
година, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0562 от 05.09.2012 година на Община Монтана.
В това
производство следва да се разрешат въпросите относно кой от родителите ще
упражнява родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти с
другия родител и издръжката му.
Не се спори и
досежно обстоятелството, че родителите на С. не живеят съвместно.
Съгласно чл. 123
от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от
двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се
решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на
детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение
на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този
иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е
положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият
случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на
родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно
упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл. 127 ал. 2 от СК. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата
родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като
нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с
който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските
права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на
съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага
с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки
от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и
определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому
да бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от
съжителството им дете, съдът съобрази, че у двамата родители няма разногласие
относно упражняването на родителските си права, макар и очевидно да разполагат
със сравнително еднакви ресурси да отглеждат детето си. По преценка на съда, и
двамата родители имат добри възпитателски качества, като разполагат с добри за
българските стандарти материални възможности, като възможностите на майката са
значително по-големи, предвид жилищната и обезпеченост и двамата са полагали
големи грижи за детето, въпреки че са разделени от преди раждането му. И на
двамата социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на
живот допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на
синът им. Освен това майката може и разчита и на помощта на своите родители при
отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо
възможностите им за постоянни лични грижи. Налице е и силна взаимна
привързаност между всеки от тях поотделно с детето, което е важна предпоставка
както за съвместното им живеене с него, така и за самото упражняване на
родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна
привързаност и обич между възпитател и възпитаник.
В конкретният
случай съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двамата
родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да
живее детето им, но достойни и отговарящи на изискванията на закона и морала
като родители. В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата
да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание,
надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, са
единствено и само интересите на самото дете. В тази връзка следва да се
отбележи, че детето е момче, което е на 1 година и 10 месеца, твърде малък, който
етап от развитието на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични
потребности, което е предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а
първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е тази с майка му. Не може
да се пренебрегне факта, че и двамата родители са полагали грижата за сина си, но
отговорността и мисълта на майката за детето, отговорна за отглеждането и
възпитанието му категорично се установи, още повече, че не е налице
противоречие в разбирането и исканията и на двамата родители кой от тях да
упражнява родителските права по отношение роденото от съвместното им
съжителство дете. Представените доказателства за реализираните от нея доходи, според
съда, съобразено със стандарта на живот, не биха могли и са явно недостатъчни
за задоволяването на както на нейните лични нужди, така и за издръжката на
детето. Установено е по безспорен и категоричен начин какви и колко доходи
реализира месечно бащата. Като се съобрази, че бащата е на възраст, в която е
трудоспособен, без заявени здравословни проблеми и установяване задължение за
издръжка към други лица от същия ред, то съда намира, че е във възможностите му
да предоставя месечна издръжка на сина си, което и до момента не е отказвал.
Единствения
въпрос, до който не можа да се достигне до споразумение, бе размера на
издръжката, която следва да заплаща за малолетното си дете.
Основното
съображение и преценка на всички събрани доказателства, касае преди всичко кое
е в най-добър интерес на С., а това е решаващото в случая, упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката, да се определи размера на
месечната издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, местоживеенето му и режима
на лични контакти с бащата.
В случая не
подлежат на анализ и преценка отношенията между родителите на С., а най-важното,
което се изследва е, кое е в най-добрия интерес на детето. Но се установи, че не
са налице разногласия и разминавания между родителите, кое е най-доброто
поведение и отношение към детето.
Съдът, като взе
предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на
непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за
придобиване на знания и навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта
и пола на детето, фактът, че то живее понастоящем с майка си, възможността за
помощ от трети лица, привързаността им, а така също и не възпрепятстване
контакта с бащата, намира, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката.
С оглед на
гореизложеното необходимия ежедневен контакт с него е особено важен за
възникващите нужди, съответстващи и на неговата възраст и потребности от
внимателно, нежно и обичливо отношение на майката. Това определя и
местоживеенето на детето, което ще бъде при майката.
Във връзка с
предоставянето упражняването на родителските права на майката, съдът следва да
определи и режим на лични отношения между бащата и детето, съобразено преди
всичко с индивидуалните и нужди и потребности: П.В.И. следва да има осигурена
възможност за редовни контакти със си, като съдът намира за най-уместно и
справедливо те да се осъществяват поне два пъти месечно, през уикенда без
преспиване – всяка първа и трета събота, от 09.00 часа до 18.00 часа и един месец
през лятото, който не съвпада с отпуск на майката, като родителите съгласуват
времетраенето на пребиваването при бащата за такъв период през лятото, съобразно
възрастта на детето и състоянието му, съобразявайки интересите му.
Разпоредбата на
чл. 142 ал. 1 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи
и тези два критерия следва да се преценяват при условията на кумулативност и в
определените размери, но настоящият състав на съда счита, че основен фактор при
определяне размера на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде
затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние
позволяват реализирането на доходи, както за задоволяване на неговите
потребности, така и за възможността за нормално физическо, психическо развитие
и обучение на сина му. Не без значение е и обстоятелството, какви са условията
на живот, в насока на непрекъснато растящите цени на стоки, услуги, лечение, такси.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото
производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите
предпоставки за уважаване на осъдителния иск за размера на претендираната
издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките - че синът им не е
навършил пълнолетие, че ответника е негов родител и, че са необходими средства,
дължими и от другия родител за задоволяване на неговите нужди. Нуждите на
детето и условията на живот са с траен и продължителен характер. Детето расте, и
предвид особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват
обичайните материални потребности на детето) и съобразно
социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования
извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето, а и нуждата
от предоставяне на издръжка от родителя, ответник, който доказа да е
предоставял такава от раждането на детето.
По делото не е
доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава
издръжка на детето си в претендирания размер, за релевантния период. Ищецът, макар
да прояви процесуална активност, не можа да се установи по безспорен и
категоричен начин, че ответника е във възможност да дава претендираната
издръжка. Но с оглед представянето на отговор и вземане становище по иска за
издръжка, съда намира, че във възможностите му е да дава такава без затруднения
в признатия от него размер, а именно – 120 лв. месечно от 28.02.2014 година.
Съдът намира, че
възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само
размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от
кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно
основание чл. 143 СК е налице. Представени са доходите на майката на детето, които
не надвишават определената за страната минимална работна заплата. В настоящото
производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за
размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и
на двамата родители, за да може да се направи преценка и да се определи делът
на всеки от родителите на детето при определяне на издръжката му.
Най-сетне
следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията, единствено водещи
са интересите на детето, съобразено и с възможностите на двамата родители, установени
по безспорен начин.
Съдът счита, че
така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 143 от СК и
са налице условията за определяне на размера на дължимата издръжка, по смисъла
на този текст от Закона. Обстоятелствата, които се съобразяват при определяне
на размера на ежемесечната издръжка за детето С., касаят не само нарастващите и
нужди, с оглед на това, че непрекъснато се изменят и социално-икономическите условия
на живот, а от друга страна, нуждите на детето С. от елементи и средства за
физическо и духовно развитие се завишават, а нуждите на детето биха могли да се
покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 120, 00 лв., като
остатъкът до 100.00 лв., необходими за него ежемесечно, се покрият от майката. Задължение
обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно,
техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им
и в социално- икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от
двамата родители.
При съблюдаване
изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните
деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие
деца се определя в абсолютно число и претенцията е частично основателна. Досежно
възможностите на бащата да дава издръжка в искания размер от 200, 00 лв. без
особени затруднения, съдът намира по отношение на ответника, за който приема, че
реализира доходи над средните за страната и няма задължения за издръжка към
други деца, а и самият той признава издръжката до размера на 80.00 лв. месечно,
от което се налага извода, че ще бъдат изплащани редовно, то за ненавършилото
двегодишна възраст дете е напълно по неговите сили да изплаща сума от 120, 00
лв. месечно, която не би сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът
до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 220, 00 лв. може без
никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото
и отглеждане и възпитание.
Относно
издръжката на детето С. П. И., бащата следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 120 лева за малолетния си син, на майката, на
която е предоставено упражняването на родителските права по следните
съображения: размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило
пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от
размера на приетата минимална месечна работна заплата за страната. Към
настоящият момент тя е 340.00 лв. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, във връзка с ППВС № 5/1981 г. за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие, и възможностите
на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените определени
от Министерския съвет граници на размера на издръжката, съдът счита, че за
отглеждането и възпитанието на дете, ненавършило двегодишната възраст като С., съобразено
не само с възрастта му, са необходими 220.00 лева месечно, от които бащата
следва да поеме 120 лева, а майката останалите, която пък поема и грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание, като издръжката ще се дължи от датата
на депозиране на исковата молба.
Събраните в
процеса гласни доказателства до голяма степен установиха отношенията между
страните, което в случая не оказва съществена роля за определяне размер на
месечна издръжка, необходим за отглеждането и възпитанието на детето и по тази
причина съда не счита, че следва да ги обсъжда.
При този изход
на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищцата по водене
на делото, съобразно уважената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. П. И., родено
на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на майката С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
на детето С. П. И.,xxx 99, в жилището, което обитава със своята майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между бащата П.В. П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, два пъти
в месеца, всяка първа и трета събота, от 09.00 часа до 18.00 часа и един месец
през лятото, който не съвпада с отпуск на майката, като родителите съгласуват
времетраенето на пребиваването при бащата за такъв период през лятото, съобразно
възрастта на детето и състоянието му, съобразявайки интересите му.
ОСЪЖДА П.В. П.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120.00
лв. за детето С. П. И., родено на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, на С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx,
като негова майка и законен представител, считано от 28.02.2014 година, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до
настъпване на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде изменявяна
или прекратявана, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 200.00
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.В. П.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, да заплати държавна такса върху определения размер
на издръжката, в размер на 172.80 лв. по сметка на Районен съд Монтана и 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
На основание чл.
242 ал. 1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.В. П.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Бозвели 63, да заплати на С.К.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 99, сумата
от 120.00 лв. за платения адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете
и 41.50 лв. за внесената държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: