РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Бургас, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. И.
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Т. М. М.
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600568 по описа за 2022 година
С присъда № 4 от 18.04.2022 г. постановена по НОХД № 294/2021 г.,
Карнобатският районен съд е признал подсъдимия Б. П. П., ЕГН **********
за виновен в това, че на 09.11.2019 г., около 04:00 часа, в гр. Карнобат, на ул.
„Кирил и Методий“, до хранителен магазин „Магнит“, в посока от ул. Стара
планина“ към ул. „Алекси Нейчев“, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „********“ с регистрационен номер *********, след употреба
на наркотични вещества – съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП „наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 – метамфетамин, амфетамин и канабис,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Друг чек 3000“
със сериен номер ********, като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което
на основание чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е
осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
600 /шестстотин/ лева.
1
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС КРС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия П.
наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
КРС е лишил подсъдимия П. от право да управлява МПС за срок от две
години, като на основание чл. 59, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да
управлява МПС по административен ред , считано от 09.11.2019 г.
С присъдата, КРС е постановил веществените доказателства – 1 бр.
касета от „Дрегер Друг Чек 3000“, с фабричен номер ********, да остане по
делото.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия - адв. К. К. от
БАК. С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената присъда,
като се иска нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият Б.П. бъде признат за невиновен.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита подадената
жалба за неоснователна, а присъдата на КРС за правилна и обоснована.
Намира, че по делото по безспорен начин е установено, че подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като същото е
установено по надлежния ред, както и че не са допуснати нарушения на
Наредба № 1/2017 г. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо,
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като са отчетени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Б.П. се
явява лично и със защитника си – адв. К. К. от БАК. На първо място защитата
излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, като в разпоредителното заседание не се е
произнесъл по изтъкнатото от подсъдимия становище, че на досъдебното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, както и при
обстоятелството, че при неодобряване на внесеното споразумение, съдията е
следвало да се отведе. Също така счита, че е нарушена Наредба № 1/2017 г., а
именно относно издаването на талона за даване на кръв, който не е попълнен
съобразно същата. На следващо място, защитата излага съображения, че при
определяне на наказанието, също е допуснато процесуално нарушение, като
неправилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо вината
обстоятелство предходното осъждане на подсъдимия, като деянието на П. е
било квалифицирано като повторно по смисъла на чл. 28 от НК. С оглед на
множеството нарушения на законовите изисквания, счита че делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на КРС. В случай, че
въззивният съд счете, че посочените нарушения не са съществени, защитата
моли наказанието да бъде определено с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
2
НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание четири месеца лишаване от
свобода, както и да бъде намалена глобата и лишаването от правоуправление.
В дадената му последна дума, подсъдимия заявява, че желае по-лека
присъда.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното:
Подсъдимият Б. П. П. е роден на ******* г. в гр. ******, обл. ******, с
постоянен адрес – гр. *********, ул. „*********“ № ** и адрес за
призоваване – гр. **********, ул. „********“ № *. Той е ********
гражданин, със *********** образование, *******, *******. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият П. е осъждан.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,
подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС, кат. „В“ от 19.04.2013 г.,
като за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата са му
налагани множество административни наказания.
Тъй като свидетелят Х. С. не е правоспособен водач на МПС и няма
издадено свидетелство за управление на МПС, се уговорил с подсъдимия,
последният с лек автомобил да превози него и семейството му от гр.
Карнобат до с. Белинци. Рано сутринта – около 4:00 – 5:00 часа на 09.11.2019
г., за да избегнат трафика, свидетелят С. и семейството му се качили на лек
автомобил „*******“ с рег. № *********, управляван от подсъдимия П. и
потеглили от гр. Карнобат.
На същата дата – 09.11.2019 г. свидетелите И. Д., Т. Д. и А.Ч. –
полицейски служители на РУ – Карнобат изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Карнобат. Около 04:00 часа се намирали на
установъчен пункт на бул. „България“ до светофарите. Покрай тях преминал
лек автомобил „********“ с рег. № ********, като полицейските служители
установили, че задните светлини на автомобила на светят. Те последвали
автомобила за извършване на проверка, като на ул. „Кирил и Методий“ го
застигнали и след подаден съответен сигнал го спрели пред магазин
„Магнит“. При проверката било установено, че водач на автомобила е
подсъдимият П. от гр. *********, като с него пътували мъж, жена и малко
3
бебе. При проверката полицейските служители също установили, че П. е
притеснен, неспокоен и говори леко забавено, което ги накарало да се
усъмнят, че последният е употребил алкохол. Подсъдимия бил проверен за
употреба на алкохол, като теста показал отрицателен резултат. Полицейските
служители се усъмнили, че водачът е употребил наркотични вещества.
Свидетеля Д. извършил проверка на подсъдимия с „Дрегер Друг чек 3000“ ,
фабричен № *******, като уредът отчел контролна линия MET –AMP, THC –
OPI и COC, положителен резултат за амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол. Резултатът от тест бил предявен на подсъдимия, като в
съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, свидетелят Д., ************ при РУ Карнобат попълнил
протокол съгласно образеца по приложение № 2 към наредбата. На
подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване № 0067678, в
който бил отразен резултата от проверката с техническото средство, както и
било посочено времето, в което той трябвало да се яви в ЦСМП гр. Карнобат
за вземане на биологична проба. В присъствие на медицинско лице –
свидетелят С., подсъдимият отказал да даде проба за биологично изследване.
За извършеното нарушение, на подсъдимия бил съставен АУАН,
бланкетен № 450322, в който същото било квалифицирано като такова по чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства – разпитите на свидетелите И. Д., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, Т. Д., дадени на съдебно следствие
пред първоинстанционния съд, А. Ч., дадени на съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля, дадени на досъдебното
производство, Х. С., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния
съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, Т. А. С.,
дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания, дадени от
свидетеля на досъдебното производство, АУАН бл. № 450322, протокол за
извършване на проверка за наркотични или упойващи вещества от 09.11.2019
4
г., талон за изследване № 0067678, протокол за доброволно предаване,
справка за съдимост, справка за нарушител/водач, телеграма за обявяване на
ОИД, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия, за допуснати
от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения, за
неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.
29 от НПК са посочени основанията за отвеждане на съдия и съдебен
заседател от разглеждане на наказателно дело, като настоящия случай не
попада в предвидените хипотези. На второ място, неоснователно е и
възражението на защитата, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
по възраженията, направени от подсъдимия в разпоредителното заседание, че
на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи процесуалните му права. Видно от протокола от
проведеното пред КРС разпоредително заседание на 20.11.2021 г.,
подсъдимият първо е заявил, че в хода на ДП са нарушени процесуалните
правила, довели до лишаване от права и свидетелството му за
правоуправление му е било отнето за две години, без да е имало дело, като в
следващото изречение е заявил, че на ДП не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване процесуалните му права. Дори съдът да е допуснал нарушение
на процесуалните правила, като не се е произнесъл по твърденията на
подсъдимия, че на досъдебното производство са му нарушени правата, то
това нарушение в случая не е съществено, тъй като посоченото от
подсъдимия касае административна процедура, която не е свързана със
събирането и проверката на доказателствата, събрани на досъдебното
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите И.
Д., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, Т. Д., дадени
на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, А. Ч., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл.
281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля, дадени на
досъдебното производство, Х. С., дадени на съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетеля, дадени на досъдебното
производство, Т. А. С., дадени на съдебно следствие пред
5
първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 от НПК показания, дадени от свидетеля на досъдебното производство са
последователни и вътрешно безпротиворечиви, като същите кореспондират
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото. От
показанията на посочените свидетели се установяват релевантни за
правилното решаване на делото факти, като видно от показанията на
свидетелите И. Д., Т. Д. и А. Ч. на инкриминираната дата същите са спрели за
проверка лек автомобил „*******“, с рег. № *******, а като водач на
автомобила бил установен, че това е подсъдимият. Също така се установява,
че на последният са били извършени проверка за наличие на алкохол в
кръвта, както и е бил тестван за употреба на наркотични вещества, като
последният тест е отчел положителен резултат. От показанията на посочените
свидетели – полицейски служители също се установява, че на подсъдимия,
съобразно правилата на Наредба № 1/2017 г. е съставен Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
както и е издаден талон изследване, в който е било посочено времето, през
което подсъдимият да се яви в медицинското заведение. За установеното
нарушение е бил издаден и АУАН. Съдът намира възраженията на защитата
на подсъдимия, че в случая е нарушен надлежния ред на Наредба № 1/2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Загл. Изм. ДВ. 81 от 2018 г.) за
неоснователни. Действително съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредбата, отказът на
лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12,
ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14,
ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице, като видно от
доказателствата по делото, такъв протокол не е бил съставен. От
доказателствата по делото – показанията на свид. Т. С. обаче се установява,
че имената и подписа, положени в талон за изследване № 0067678/09.11.2019
г. са негови. Също така, разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят е
посочил и каква е процедурата по вземане на кръвна проба, като документите
се носят от полицейските служители. В съдебно заседание свидетелят
посочва, че ако лицето е дало кръв, трябва да има протокол, но ако си тръгне
в коридора, така остава – лицето си тръгва и не му се взема кръв, което е
равнозначно на отказ от изследване.
Съгласно чл. 6, ал. 9 (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г. ) концентрацията на
6
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Съгласно съдебната практика – Решение № 603 от 27.12.2012 г.
по н.д. № 1931/2012 г. на ВКС, отказът на водач да му бъде взета кръвна
проба по наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от НПК
средства. Настоящият съдебен състав намира, че отказът на подсъдимия да му
бъде взета кръвна проба е безспорно установен, като този факт затвърждава
установеното с техническото средство, тъй като същото е валидно направено.
Фактът, че подсъдимият е употребявал наркотични и упойващи
вещества се установява и от показанията на свидетеля С., дадени на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
от НПК, в които същият заявява, че е знаел, че Б. употребява наркотици. В
тези показания свидетелят посочва, че подсъдимият му е казал, че употребява
наркотици, като веднъж е пушил пред него. Също така посочва, че изрично го
е предупредил да не взема наркотици преди да тръгнат.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която
заявява, че не е употребявал наркотици, като счита, че същите се явяват
негова защитна теза, поради което и съдът не ги кредитира.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
обосновано и законосъобразно районният съд е извел правната квалификация
на извършеното от подсъдимия Б. П. П. на 09.11.2019 г. в гр. Карнобат деяние
като престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК .
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
Обосновано и законосъобразно деянието, извършено от подсъдимия, е
квалифицирано, като извършено в условията на повторност. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, с определение за одобряване на
споразумение за решаване на НОХД № 326/2017 г. на АРС, за извършено
7
деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, на подсъдимият е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца, като на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието. Определението е влязло в сила на 12.09.2017 г., а наказанието е
било изтърпяно на 25.03.2018 г., като не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1
от НК срок.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици.
За престъпленията по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК се предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1500
лева. Кумулативно в чл. 343г от НК е предвидено и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК.
При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е отчел
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като правилно
като смекчаващи такива са отчетени младата възраст. Правилно като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел предходно осъждане
на подсъдимия, извън това, квалифициращо деянието му като извършено в
условията на повторност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че в случая наказанието на подсъдимия не следва да се определя
съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като забавянето на
наказателното производство в досъдебното производство се дължи
единствено и само на недобросъвестното поведение на подсъдимия, довело до
спиране на същото до установяването му, тъй като П. е бил обявен за ОДИ.
Настоящата инстанция намира, че така отмерения размер на
наказанието „лишаване от свобода“ е справедлив и напълно съответен на
обществената опасност на деянието и дееца. Кумулативно наложеното
наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, посочен в диспозитива на
присъдата цифром и словом, въззивната инстанция също намира за
справедлив, като по мнение на БОС, в мотивите към присъдата,
първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка, посочвайки само
цифром, че налага на подсъдимия наказание глоба в размер на 900 лева.
Правилно и законосъобразно е определен и първоначалния режим на
8
изтърпяване на наказанието. Законосъобразно и съобразено с извършеното от
подсъдимия деяние, първоинстанционният съд е лишил на основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия П. от право да управлява МПС за
срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
е приспаднал времето, през което П. е бил лишен по административен ред от
правото да управлява моторно превозно средство, считано от 09.11.2019 г.
Така наложеното наказание, съдът счита, че в достатъчна степен ще
мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, де преосмисли и да
коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл
и по приложеното по делото веществено доказателство.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 / 18.04.2022 г., постановена по НОХД
№ 294/2021 г. на Карнобатския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9