Решение по дело №1655/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, чрез пълномощника Т. Ч. – старши юрисконсулт против Решение № 1315/22.12.2023г., постановено по административно дело № 1655/2023 г. по описа на А. съд - Бургас, в частта в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП е осъдена да заплати на Г. В. Г. обезщетение в размер на 400.00 лева за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗИНЗС за периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г. |В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като жалбоподателят счита ,че ищецът не е доказал реално претърпени вреди в резултата на действия или бездействия на ответника и счита че не са налице всички елемента на фактическия състава по чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС. Оспорва и размера на присъденото обезщетение което счита за завишено. Счита решението за неправилино и в частта в която е отхвърлил претенцията на ГД „ИН“ за присъждане на направените разноски. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да бъде потвърдено в останалата. Алтернативно моли, ако съдът счите, че иска е основателен да редуцира размера на присъденото обезщетение до минималния размер.

Ответникът по касационната жалба – Г. Г., чрез адв. К., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Представител на окръжна прокуратура – Бургас счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството е допустимо.

А. съд – Бургас, като взе предвид наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискванията на чл.218, ал.2 от АПК намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявена от Г. В. Г. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода искова молба против против ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието [населено място]. Ищецът е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., които вреди се изразявали във физическа болка, възможност за увреждане на здравето, липса на нормален сън, изпитвал комплекс за малоценност и страдание, че няма пари и не може да си смени бельото, защото няма. Твърдял е, че в периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г. е пребивавал в Затвора Бургас, където изтърпявал наказание лишаване от свобода и през този период не са му предоставяне вещи от първа необходимост, като бельо, тоалетни принадлежности, одеяла, прахове, самобръсначки, тоалетна хартия, хавлия, дрехи въпреки факта, че е социално слаб и не получавал хранителни пратк и чрез посоченото бездействие от страна на администрацията, според ищеца, е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение.

С Решение № 1315/ 22.12.2023г. по адм.дело № 1655/2023г. по описа на А. съд – Бургас съдът е осъдил Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], да заплати на Г. В. Г., с адрес Затворническо общежитие -Дебелт сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС за периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г., причинени от неосигуряване на спални принадлежности; неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране, като в останалата част за сумата над 400лв. до 5000л. е отхвърлил иска. Решението в частта, в която искът до предявен размер от 5000 лева е отхвърлен, е влязло в сила. Съдът е приел за установено, че в периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г. Г. Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като , ищецът е бил в корпуса на Затвора Бургас за периода от 20.12.2018г. до 08.03.2019 г. и от 21.06.2022 г. до 08.11.2022 г. и в ЗО „Дебелт“ от 08.03.2019 г. до 21.06.2022 г. и от 08.11.2022 г. до приключване на производството и не е подавал заявления за социална помощ и не е сезирал администрацията на затвора с искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството, че ищецът няма собствени такива, поради което не може да се ангажира отговорността на администрацията, че не му е предоставила такива вещи. Съдът е приел, че съгласно ЗИНЗС не съществува задължение за затворническата администрация да предоставя на лишените от свобода хигиенни принадлежности – самобръсначка, тоалетни принадлежности и това са разрешени вещи, които лишените от свобода могат да притежават и държат при себе си, както и да си ги закупят от лавката на затвора с техни средства, както и че в корпуса на Затвора Бургас и ЗООТ Дебелт, е създадена организация за пране на дрехите и условията за това. Установено е в производството, че ищецът е подавал е заявления за предоставяне на медикаменти, поради липса на средства за закупуването им, които надлежно са разглеждани от нарочна комисия и закупуването им е одобрявано. През посочения период е провеждал свиждания и е получавал пратки с хранителни продукти, по личната си сметка не е получавал финансови постъпления, но имал наложен запор върху личните средства от съдия- изпълнител. По делото е установено, че на лишените от свобода се полагат спални принадлежности, които включват възглавница-1бр. със срок за ползване-4 години, дюшек-1бр. със срок за ползване-4 години, одеало-2бр. със срок за ползване-4 години, чаршафи-4бр. със срок за ползване-2 години и калъфка-2бр. със срок за ползване-1 година, като за процесния период на 21.06.2022 г. ищецът Г. В. Г. е прехвърлен от ЗО „Дебелт“ в Пета група в корпуса на затвора Бургас и е получил един брои - одеяло войнишко, плик бял и дюшек, които след превеждането му отново в ЗО Дебелт на 08.11.2022 г.не са върнати във вещеви склад и за процесния период не са налице доказателства, от които да се установява, че ищецът е получил всички спални принадлежности, а именно възглавница, 1 бр. одеяло, чаршафи и калъфки. В справката от ЗО Дебелт не е предоставена посочената по-горе информация, поради което съдът приема, че не се установява, че ищецът е получил спални принадлежности в периода на пребиваване в ЗО Дебелт. Установено е и че на лишен от свобода мъж се полага 200гр. тоалетен сапун, 200гр. обикновен сапун за пране, 400гр. перилен препарат, като от представен е списък, се установява че ищеца, за месеците юли 2022г., август 2022г., септември 2022г., октомври 2022г. е получил срещу подпис тоалетен сапун и сапун за пране, като това са периодите, когато е бил в корпуса на Затвора Бургас, а в периодите на пребиваване в ЗО Дебелт е предоставена информация от процесния период само за месец август 2023г.

Първоинстанционния съд е формирал извод, че предявения иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, по отношение на /неосигуряване на спални принадлежности от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г. и частично от юли 2022г. до октомври 2022г.; неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране за периода от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г./ и преценени с оглед около [възраст] период на пребиваване в ЗО Дебелт, неминуемо водят до подтискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Съдът е приел, че причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. Приемайки за доказано неосигуряването на спални принадлежности и хигиенни материали сапун за миене и пране, съдът е приел, че като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в пенитенциарното заведение и за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Първоинстанциноният съд е заключил, че макар и да няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, липсата на подобна цел не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и настъпилите неимуществени вреди вследствие на пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да бъдат обезщетени. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД вземйки предвид продължителен периодът на бездействието около 4 години с прекъсване от 4 месеца, където ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е присъдил обезщетение в размер на 400 лв.

Настоящия състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото първоинстанциониня съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението му.

В съответсвие със събраните доказателства, правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че исковата претенция на Г. В. Г. се явава доказана по отношение неосигуряване на спални принадлежности от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г. и частично от юли 2022г. до октомври 2022г.; неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране за периода от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г.. Пръвоинстанционния съд обективно е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства които са правилно ценение и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт. Несъгласието на ответника с изводите на съда, не основава твърдяната необоснованост на решението, като съдът е изискал от органа по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установявана на фактите по делото. Първиинстнационния съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевентни за спора приема за установени въз основа на събраните доказателсва и с решението е направен провилен извод за частична основателност на претензциите които съответно обуславят частичното уважаване на претенциите.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите причинени на лишените от свобода или зъдържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение по чл.3 който предвижда, че тези лица не могат зда бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко или унизително отношение.Разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗОНЗС предвижда, че за нарушение по ал.1 се смята и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задължана по стража изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възмогност за общуване, необоснована употреба на помощни средства както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства които уронват човешкото достойнство или пораждат чувства на страх, незащитеност, малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод

извършване на административна дейност.

Напълно неоснователен е довода на ГДИН за недоказаност на претърпаните вреди. В тази връзка, правилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и е приел, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при условия уронващи човешкото достойнство. Администрацията е допуснала пропуски /бездействия/ водещи до влошени условия, които като последици рефлектират пряко върху човешкото достойнсво и накърняват правата на ищеца. Необходимо е била ищеца в подължителне прииод от време да разчита на подкрепа оказвана от други лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода за да се сдобие със сапун и прах за пране. Установеното неосигуряване на спални принадлежности и неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране за периода от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г. несъмнена предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство както правилно е прието в обжалваното решение. В случая е установено, че претърпените негативни преживянания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия при които е бил поставен ищецът.

Неоснователно е и алтерантавното искане на касационния жалрбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът е определил размера, след като е направил преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Г. Г. предвид условията при които е пребивавал в ЗО Дебелт. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с продължителността на влошени условия при които е бил поставен ищецът поради пропуските на администрацията и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди и не следва да се намаля.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение претендираното от ГД „ИН“ юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС предвижда, че когато искът се уважи изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството и не е предвидено да се присъждат разноски на ответника. Така разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК не се прилага с оглед разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС

Мотовиран от изложеното А. съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 1315/22.12.2023г., постановено по административно дело № 1655/2023 г. по описа на А. съд – Бургас в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдия Марина Николова: