О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр. Пловдив, 09 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, XIV състав, в закрито заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа частно административно дело №
1155 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.127ж,
ал.1, във връзка с чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Постъпила е жалба от “МЕЛМАР ФРУЙТ” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, Стоково
тържище “Родопи 95“ АД, склад № 15, ЕИК *********, представлявано от управителя
Л.Н.К., чрез адв. И.И., с която се оспорват: действия
при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на органи по приходите в Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”) при
Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу
решение № 173/ 18.05.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата срещу действията на орган по приходите, свързани с
извършване на контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол с № 010101550340_1/12.05.2020 г.,
протокол № 010101550340_4/13.05.2020 г., с който
е наложено обезпечение в размер на 30% от пазарната стойност на стоките и
действия по обезпечаване на доказателства, както и налагане на забрана за
извършване на разпоредителни действия с обезпечението на описаните в него
стоки, обективирани в протокол № 010101550340_6/13.05.2020
г.
Претендира се отмяна на оспорените действия при
извършване на фискален контрол от органите по приходите, обективирани
в действията на орган по приходите, свързани с извършване на контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, обективирани
в протокол с № 010101550340_1/12.05.2020 г., протокол №
010101550340_4/13.05.2020 г., с който е наложено обезпечение в размер на 30% от
пазарната стойност на стоките и действия по обезпечаване на доказателства,
както и налагане на забрана за извършване на разпоредителни действия с
обезпечението на описаните в него стоки, обективирани
в протокол № 010101550340_6/13.05.2020 г., поради незаконосъобразност; както и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на
разноските.
Ответникът - директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез
юрисконсулт Мариана Стаматова, съгласно представено по делото пълномощно,
представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лв., определен по реда на
чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК, за което представя списък на направените разноски.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК,
действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на
чл.41. Съответно, в четиринадесетдневен срок от извършване на действията пред
териториалния директор по местонахождението на обекта, който се произнася с
мотивирано решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата. А според чл.41,
ал.3 от ДОПК, при непроизнасяне на органа по ал.1 в установения срок или при
отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се
обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.1, съответно от получаване
на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната
дирекция по отношение на тяхната законосъобразност.
Съдът констатира, че в случая Решение № 173 от 18.05.2020 г. на директор на ТД-
Пловдив на НАП е получено по електронна поща от жалбоподателя на 19.05.2020г.,
според приетото по делото заверено копие на нарочно удостоверение за извършено
връчване по електронен път (лист 41). От своя страна, жалбата (листи 4-13) е
подадена чрез ТД- Пловдив на НАП на 20.05.2020г., видно от поставения входящ
номер и дата върху жалбата, т.е. в рамките на законоустановения срок. Жалбата е
подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Установено е, че на 12.05.2020г., в периода 05.07ч. – 05.14ч.,
в пункт за фискален контрол, представляващ ГКПП Кулата, В.А.Я.- инспектор по
приходите в ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, и Н.В.Д.– ст. инспектор по приходите в
ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, извършват фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България по реда на “Глава
петнадесета а” от ДОПК, резултатите от която са обективирани
в процесния ПИПСВФР с № 010101550340_1/12.05.2020 г.
Предмет на проверката са стоките, превозвани с моторно
превозно средство (МПС), марка Мерцедес, рег.№ ***, и ремарке с рег.№ РВ8586ЕН.
Проверката е извършена в присъствието на водача на посоченото МПС- И.В.П.. В
рамките на проверката органите по приходите извършват действия по идентификация
по смисъла на чл.13, ал.2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014г. за условията и реда
за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на територията на Република България и изискванията към фискалните
контролни пунктове, като от придружаващите стоката превозни документи са снети
данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на
стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване. При проверката
на основание чл.127б, ал.3 от ДОПК, съответно чл.18, ал.1 от Наредба
№Н-2/30.01.2014г., на транспортното средство е поставено техническо средство за
контрол (ТСК) с № 0508745.
На 13.05.2020г. е установено, че транспортното
средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от
водачите час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо
средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост. При
разтоварването на стоката не е установено разминаване в количествата
декларирани по документи и тези изтеглени при разтоварването.
В последствие са предприети действия по обезпечаване
на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, както е съставен протокол за проверка на стоки с висок фискален риск №
010101550340_4/13.05.2020 г., с който е определено обезпечение в размер на 15
847,92 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката в нетно
количество 20240кг.
Изрично в протокола е посочено, че сумата за
обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***-
Пловдив на НАП, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума
в размер от 15847,92 лв. следва да бъдат представени на началника на Отдел
“Оперативни дейности”, гр. Пловдив, в ГД”ФК” при ЦУ на НАП (гр. Пловдив, ул.
“Победа” №17), в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на
приключване на проверката.
Според посочения ПИПСВФР, е налице необходимост от
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121а, ал.3 от ДОПК, във
връзка с ал.2 от ДОПК за обезпечаване на вземанията за данъци. Необходимостта
от налагане на посочените мерки е продиктувана от следното: “При проверка в
информационните масиви на НАП се установиха следните факти и обстоятелства
относно „МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД с ЕИК ********* даващи основание за предприемане на
действия за обезпечаване на доказателства на основание чл.121, ал.3, във връзка
с чл.121а, ал.2 от ДОПК: - “МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД не притежава дълготрайни
материални активи. – За данъчен период от м.11.2017г. до м.07.2019г. и от
м.09.2019г. до м.02.2020г. са подавани СД (справки-декларации по смисъла на
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)) с нулеви стойности. От това
може да се направи извод, че задълженото лице извършва инцидентни сделки със
съответните стоки с висок фискален (риск), не извършва регулярна търговска
дейност с тях, от което може да се приеме, че има реална опасност при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Освен това наличието
на ниски обороти е индикатор, че лицето не притежава финансов ресурс и съответно
е налице възможност да не осъществява реална икономическа дейност. – В
подадената ГДД (годишна данъчна декларация) по чл.92 от ЗКПО (Закон за
корпоративното подоходно облагане) за 2019г. дружеството е декларирало данъчна
загуба в размер на 25 830.81 лв. – Наличие на доставки, за които са
установени несъответствия в базата данни “Дневници за покупки и продажби на
регистрирани по ЗДДС лица“. Прието
е с оглед на описаните констатации, свързани с проверяваното лице, че
събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката,
ще бъде невъзможно или значително затруднено. Налице е необходимост от
предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите
данъци, които ще възникнат след последващо
разпореждане със стоката.
Според приетото по делото заверено копие на “платежно
нареждане/ вносна бележка“ от 13.05.2020г. по банкова сметка ***- Пловдив на
НАП от страна на дружеството жалбоподател е преведена сумата от 15847,92 лв. Издадена
е служебна бележка с Изх.№ВО-05-159 от 13.05.2020г., удостоверяваща, че по
сметката за обезпечения на ТД- Пловдив на НАП на 13.05.2020г. е постъпила
сумата от 15847,92 лв., внесена от “МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД.
На 13.05.2020 г. с протокол № 010101550340_6/13.05.2020г.
стоката е оставена за съхранение и на отговорно пазене на управителката на
дружеството.
На 15.05.2020г. в ТД- Пловдив на НАП е постъпила жалба
против действията на органите по приходите в ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, обективирани в процесните ПИПСВФР
с № 010101550340_1/12.05.2020 г., протокол № 010101550340_4/13.05.2020 г. и протокол
№ 010101550340_6/13.05.2020 г.
В постановеното решение директорът на ТД на НАП - Пловдив е разгледал и се е произнесъл само
по отношение на жалбата против протокол № 010101550340_4/13.05.2020 г., като е
оставил същата без уважение. Няма произнасяне по отношение на другите два
протокола.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.127а, ал.1 от ДОПК, органи
по приходите, оправомощени със заповед на
изпълнителния директор на НАП, могат да извършват фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България,
без да е необходимо изрично писмено възлагане.
По делото не е представена заповед на изпълнителния
директор на НАП, че посочените в протоколите органи по приходите, извършили
оспорените по делото действия, обективирани в процесните протоколи, са оправомощени
за целта, но доколкото между страните няма формиран спор относно това
обстоятелство, то настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме за
установено, че оспорените по делото действия са извършени от компетентни за
целта органи.
Съгласно чл.121а, ал.1 от ДОПК,
органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката, при наличие на някоя от изрично посочените хипотези в
нормите на чл.121а, ал.ал1 и 2 от ДОПК.
С оглед на
цитираните разпоредби, в хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, съдът намира,
че органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни
обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата преценка.
Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът с мерките
за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите действа в
условията на обвързана компетентности е задължен да обезпечи съответните
доказателства, включително веществени такива, при наличието на предпоставките
по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай се касае за хипотезата
на обезпечаване на доказателства, която е уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка
с чл. 41 от ДОПК.
Предмет на
съдебната проверка за законосъобразност са предприети действия за обезпечаване
на доказателства, на орган по приходите в хода на проверка по упражняване на
фискален контрол. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален
контрол, в случаите по ал. 1 и ал. 2 от разпоредбата, органът по приходите
предприема наред с искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката, и действия по
чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа
без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
Съдържанието на
действията е изземването на стоките и документите за нея, продължаване на
забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК, освобождаване на
стоката след представяне на обезпечение и заплащане на разноски по изземването
и съхранението й, като ако не се представи обезпечението в сроковете по чл.
121а, ал. 4 от ДОПК, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
В настоящия
случай е налице хипотезата на обезпечаване на доказателства, уредена в чл.121а,
ал.3, във връзка с чл.40 от ДОПК.
В случая съдът
намира, че органите по приходите на фазата на административното обжалване не са
мотивирали действията, каквото мотивиране по принцип е допустимо, с наличието
на "обективни данни, презумиращи увереността на
органите по приходите, че при последващо разпореждане
със стоката, събирането на дължимите данъци би било невъзможно или значително
затруднено“.
В хода на
извършените на дружеството проверки, описани по-горе, е установено, че
транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните
от водача час, дата и място, като поставеното техническо средство за контрол на
транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при
разтоварването на стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното
и установеното количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и
изискуеми задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се
съдържат. Съдът намира, че наведените от ответника данни, че липсват изложени
конкретни съображения относно конкретната доставка, както и мотиви защо се
приема от приходната администрация, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК,
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните
обстоятелства, водещи до този извод.
В решението на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието
на хипотезата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК. Всички констатации на решаващия орган
в тази насока са твърде общи, не са подкрепени с никакви доказателства, което
води и до невъзможност същите да бъдат обсъдени. Евентуални съмнения за укриване на приходи
във връзка с деклариран внос и реализация на същата стока биват установявани с
ревизия, а не по пътя на настоящото производство.
Нормата на
чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите, а
не само предположения, на точни факти, последица от проявлението или липсата,
на които е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде
невъзможно или значително ще бъде затруднено.
Поради това
съдът намира, че обжалваните действия на органи по приходите, обективирани в протокол № № 010101550340_4/13.05.2020 г. за
предприети действия по обезпечаване на доказателствата във връзка с проверка на
стоки с висок фискален риск, изготвен от инспектори по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, не се явяват да са в изпълнение на
разпоредбата на чл. 121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК, а мярката е
несъразмерна с преследваната от закона цел.
Предприемането
на действието по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
Освен това в
процесния протокол № 010101550340_4/13.05.2020 г.
също няма подробен анализ на установените данни и съответно обосновка, че
приетите за установени фактически обстоятелства оказват негативно влияние върху
финансовото състояние на жалбоподателя и по този начин създават риск за събирането
на данъците, свързани с последващата реализация на
стоките с висок фискален риск. Приетата за установено липса на финансов ресурс,
предвид наличието на ниски обороти в икономическата дейност на жалбоподателя, предпоставяща извод за евентуалното наличие на възможност
жалбоподателят да не осъществява реална икономическа дейност, не позволява
формирането на несъмнен извод, че събирането на евентуално възникнали данъчни
задължения на жалбоподателя би било невъзможно или значително затруднено.
Ето защо, съдът намира, че действията на органите по
приходите, обективирани в протокол №
010101550340_4/13.05.2020 г., са чисто формални действия по обезпечаване на
доказателства, които не съответстват на установеното от закона и не могат да
постигнат неговата цел чрез простото събиране за обезпечение, поради което следва
да бъдат отменени като незаконосъобразни.
На второ място, предмет на спора са и №
010101550340_1/12.05.2020 г., и протокол № 010101550340_6/13.05.2020 г., за
които е налице мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП - Пловдив,
предвид непроизнасянето по жалбата на лицето в тази част.
Съгласно нормата на чл.127а, ал.6 от ДОПК, за всяко
действие при извършването на фискалния контрол върху движението на стоки се
съставя протокол, а разпоредбата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК установява, че
действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на
чл.41.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно нормата на чл.
127в от ДОПК, която предвижда изрична възможност за органите по приходите да
поставят технически средства за контрол на транспортното средство. По делото не
се спори, че стоките предмет на проверката са стоки с висок фискален риск. В
този смисъл съдът намира, че е спазена процедурата за отстраняване на
техническото средство за контрол в рамките на законоустановения срок, поради
което е неоснователна жалбата против № 010101550340_1/12.05.2020 г.
При служебно изследване на въпроса за
законосъобразността на действията на органите по приходите, обективирани
в протокол № 010101550340_6/13.05.2020 г., настоящият състав на съда не
констатира основание за тяхната отмяна. С други думи съдът намира, че
разглежданите действия на органите по приходите не са незаконосъобразни, поради
което жалбата в тази си част е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от жалбата или в
размер на 1/3 /една трета/ от общия размер на доказано направените по делото
разноски от общо 1050 лв., или в размер на В полза на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата или в
размер на 2/3 /две трети/ от минималното такова, определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, а
именно сумата в размер на 100 лв.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на служители от Главна дирекция
“Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, обективирани в протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 010101550340_4/13.05.2020
г., потвърдени с Решение № 173 от 18.05.2020г. на директор на ТД на НАП - Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МЕЛМАР ФРУЙТ” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, Стоково тържище
“Родопи 95“ АД, склад №15, ЕИК *********, с управител Л.Н.К., против действия при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
от органи по приходите в Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск с № 010101550340_1/12.05.2020 г., както и против действия при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
от органи по приходите в Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, обективирани в протокол № 010101550340_6/13.05.2020 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да
заплати на “МЕЛМАР ФРУЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.
Първенец, община Родопи, област Пловдив, Стоково тържище “Родопи 95“ АД, склад
№15, ЕИК *********, с управител Л.Н.К., сумата
от общо 350 /триста и петдесетт/ лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА “МЕЛМАР ФРУЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, Стоково тържище “Родопи
95“ АД, склад №15, ЕИК *********, с
управител Л.Н.К. , да заплати Националната агенция за приходите, ЕИК *********,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: