№ 18757
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110132852 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца етажните собственици на сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. ****, с която е предявен срещу ответника П. И. К.
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 10 от ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците сумата от 232
лв., представляваща незаплатени такси за поддържане на подземни гаражи в качеството му
на собственик на гараж № 37 за периода от м.04.2018 г. до м.01.2023 г. ведно със законна
лихва от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8361/2023 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че на проведено проведено Общо събрание на Етажната собственост
на 10.07.2021г. е взето решение да се поднови договор за управление и поддръжка с
дружеството „***, ЕИК *****, представлявано от С****, за предоставяне на услугата
професионален домоуправител. Решението е взето единодушно при спазване на законовите
разпоредби. Подписан е договор за управление и поддръжка на 15.07.2021 г. Съгласно взето
решение на Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 01.03.2018 г. във входа
на блока, обективирано в Протокол от 01.03.2018 г., на което са присъствали 18
(осемнадесет) души с право на глас, е взето решение за актуализиране на месечните такси на
Етажната собственост, съобразно разходите за поддръжка и управление. Твърдят, че
ответникът е собственик на гараж № 37, находящ се в гр. **** - П. И. К. е следвало
ежемесечно да заплаща сума за поддържане на подземните гаражи в размер на 4,00 лв.
(четири лева) за един гараж или 48,00 лв. (четиридесет и осем лева) годишно за един гараж,
но същата не е заплащана. Размерът на задължението за периода от м.04.2018г. до
м.01.2023г. се равнявал на сумата от 232 лв. Твърди, че за посочената сума била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8361/2023г. по описа на СРС, 145 състав,
срещу дължимостта на която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на
това моли за установяване на оспореното вземане. Претендира заплащане на законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за
производството.
1
Ответникът П. И. К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
и не се е явил в проведеното на 09.10.2024г. съдебно заседание, за което е бил редовно
призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждане от 08.09.2023г. и с определението
по чл. 140 ГПК от 07.05.2024г. са му съобщени последиците от тези процесуални
бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени и
претендираните и доказани разноски за заповедното производство в размер на 525 лв., от
които 25 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, платено брой съгласно
отразеното в представения договор за права защита и съдействие от 14.02.2023г. и за
исковото производство в размер на 525 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 500 лв. –
адвокатско възнаграждение, платено брой съгласно отразеното в представения договор за
права защита и съдействие от 02.06.2023г.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 1, вр.
чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, че П. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, дължи на
етажните собственици на сграда – етажна собственост, находяща се в гр. ****,
представлявана от „****, сумата от 232 лв., представляваща незаплатени такси за
поддържане на подземни гаражи в качеството му на собственик на гараж № 37 за периода от
м.04.2018 г. до м.01.2023 г. ведно със законна лихва от 16.02.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8361/2023 г. по описа
на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** да заплати на етажните
собственици на сграда – етажна собственост, находяща се в гр. ****, представлявана от
„****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 525 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 525 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2