№ 180
гр. Стара Загора, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20255500500263 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „В. и К.“ ЕООД, гр.
С.З., представлявано от управителя Р.М., чрез адв.А. С. от АК – Стара Загора,
против Решение № 138/17.02.2025г., постановено по гр.д. № 3774/2024г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отменя дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на С. Г. А. със Заповед
№ 3-433/16.07.2024 г. на управителя на „В. и К.“ ЕООД, гр.С.З.; присъдени са
разноски и е определена държавна такса.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съдът не взел предвид и не обсъдил всички
факти и обстоятелства, изложени от ответника по делото, поради което
достигнал до погрешни правни изводи. Намира, че неправилно съдът приел,
че въззиваемият действал добросъвестно, положил дължимата грижа за
отстраняване във възможно най-кратък срок на възникналата неизправност на
задвижващия механизъм на порталната врата на ПСОВ. Счита, че задължение
на въззиваемия било да следи за изправността на системите и съоръженията
на територията на ръководената от него ПСОВ и ако не бил в състояние да
организира ремонта и поддръжката на същите следвало да информира
ръководството за това, с цел предприемане на необходимите мерки, но не и
сам да събира оферти, както и да взема решения за закупуването на бариера за
подмяна на дефектиралата портална врата. Твърди, че с действията си той не
само, че не изпълнил вменените му с длъжностната характеристика
1
задължения по ръководство и контрол на всички дейности на ПСОВ, но и не
изпълнил изричните заповеди на Управителя на „В. и К.“ ЕООД, относно
пропускателния режим на територията на ръководената от него
пречиствателна станция. Счита, че с предприетите от него действия по ремонт
на неизправната врата допуснал същата да бъде дълго време отворена,
затваряла се само през нощта, без да има възможност да бъде отворена
незабавно при евентуална нужда. В случая въззиваемият не потърсил
съдействие от работодателя за незабавно отстраняване на неизправността или
поне осигуряване на допълнителна охрана по време на ремонта на вратата.
Въззивникът счита, че била налице небрежност от негова страна при
изпълнение на длъжностните му задължения.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от С. Г. А. срещу
наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ от
Управителя на „В. и К.“ ЕООД.
Въззиваемият С. Г. А., чрез адв. Р. С. от АК – Стара Загора оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Съдът обсъдил всички факти и обстоятелства,
след което достигнал до правилните правни изводи. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение, с което е отменена Заповед № 3-
433/16.07.2024г. на Управителя Р.М., като незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. с чл.358, ал.1,
т.2 от КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”.
Ищецът С. Г. А. твърди в исковата си молба, че с ответното дружество
били в трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността
„Ръководител ПСОВ С.З.“ при „В. и К.“ ЕООД - С.З.. Със Заповед №3-
433/16.07.2024 г. на управителя Р.М., на основание чл.188, т.2, във връзка с
чл.187, ал.1, т.7 и т.10 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Заповедта му била връчена на 17.07.2024 г.
Тази заповед по същество била неоснователна. Изнесените мотиви в нея не
отговаряли на обективната истина, поради което наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, се явявало
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ищецът оспорва Заповед №
3-433/16.07.2024 г. на управителя Р.М. като незаконосъобразна. В заповедта не
ставало ясно точно за какво бил наказан, в какво точно се изразявало
„Неизпълнение на законните разпореждания на работодателя“. Дали защото
2
не осъществил контрол относно пропускателния режим, дали защото
пренебрегнал и неглижирал законните разпореждания на работодателя, дали
защото не оправил вратата на момента или защото не работела вратата или
пък защото порталната врата била отворена или защото не бил на работното
си място. Това пречило на ищеца да организира защитата си. Ищецът не
виждал в какво се състои вината му. Вратата се разваляла често, трудно се
намирали части и майстори, които да я поправят. Получил сигнал на
03.06.2024 г. от охранителна фирма „К.“, че вратата отново спряла да се
движи. В резултат на това била направена диагностика на задвижващия
редуктор, при което се установило, че кондензаторът, включен в ел. схемата,
бил стопен. Бил издирен аналогичен кондензатор и сменен на 04.06.2024 г., но
с това проблемът не бил решен. Отново била направена диагностика и се
оказало, че бил изгорял статорът на двигателя. Същият бил демонтиран и
занесен за навиване във фирма „Д.-К.“. След като получили статора отново, на
12.06.2024 г. се направил монтажът и вратата заработила нормално, видно от
работна карта №9088439/12.06.2024 г. Тъй като в заповедта не била посочена
дата или период на извършване на нарушението, ищецът не знаел за
неработещата врата на кой ден бил наказан, тъй като имало и други дни,
когато не работела, както се сочело и в заповедта за наказание, напр.
17.05.2024 г., видно от работна карта №087481/27.05.2024 г. Това пречело на
ищеца да осъществи защитата си. Имало противоречие в заповедта относно
времето, през което не работела вратата. Всъщност то изобщо не било
определено. От една страна, се сочело, че при проверка на 06.06.2024 г.
вратата била широко отворена, а от друга, се твърдяло, че месеци наред била
широко отворена. В заповедта не било посочено конкретно кога точно била
отворена/за какъв точно период. Твърдението пък за месеци отворена врата
било абсурдно. По-нататък се посочвало, че ищецът нарушил заповеди № 3-
535/16.11.2022 г. и № 3-92/31.01.2023 г., регламентиращи пропускателния
режим. Абсурдно било да се приеме, че имало нарушение на тези заповеди,
при условие, че вратата била развалена. Нямало как при развалена врата, тя да
се отваря и затваря, докато не бъде отстранена повредата. Ищецът предприел
необходимите мерки и същата била поправена, но това, както и всяка друга
повреда, изисквало технологично време и зависело от намиране на части и
работници или фирми, които да я поправят. Не зависело от него кога вратата
ще се развали и колко време ще да отнеме поправката й. От друга страна
пропускателният режим на входната врата бил възложен на фирма „К.“, както
и бутона за отваряне на вратата. Техен служител записвал влизащите и
излизащи автомобили в специална книга, така че контрол над пропускателния
режим имало. Договорът бил сключен между „К.“ и ВиК, ищецът не бил
запознат със същия и не му било възложено да упражнява контрол над фирма
„К.“. Това били отношения между двете фирми и създаващите се неудобства
също трябвало да се решат от тях. Контрол над входната врата не бил възлаган
на ищеца по никакъв начин. Това била работа на фирма „К.“. Въпреки
извършвания контрол на входната врата от фирма „К.“, съществувал
3
пропускателен режим на всички автомобили, които имат дългосрочни
договори за изхвърлянето на отпадъчни води от тяхната дейност. Този режим
бил много точно обвързан с видео-наблюдението, фирмите, регистрационните
номера на колите, имената на шофьорите и количествата отпадъчни води,
които били включени с моментното докладване в сървър на ВиК и издаване на
приемно - предавателен протокол. В началото на всеки месец се сверявали
писмените и дигиталните доклади. С рапорт на ищеца била направена оферта
на 06.03.2024 г. за закупуване на олекотена бариера, като в т.9 от него посочил,
че това се налага поради честото дефектиране и липса на резервни части за
съществуващата тежка портална врата. В деня и часа на извършената проверка
от 06.06.2024 г. ищецът бил на работното си място и извършвал монтаж на
помпен агрегат на обратна рециркулация. От представената извадка от
журналната книга на охраната на фирма „К." било видно, че ищецът влязъл на
територията на ПСОБ в 7.35 и напуснал в 16.30 часа. Поради изложеното
издадената заповед била незаконна и тенденциозна. Ищецът не бил нарушил
никакви заповеди на управителя на ВИК или пък други трудови задължения.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № 3-
433/16.07.2024 г. на управителя Р.М. като незаконосъобразна.
Ответникът „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З. твърди, че ищецът не отричал, че
порталната врата на Пречиствателната станция за отпадни води /ПСОВ/ в град
С.З. често била в неизправно състояние и не работела. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „ръководител ПСОВ“, връчена на ищеца на
14.02.2024 г., основно негово трудово задължение било да ръководи и
контролира всички дейности на ПСОВ, включително дейността относно
осигуряване на сигурността на ПСОВ, респективно контрол относно
пропускателния режим на входа на същата. Негово задължение също било да
изпълнява своевременно и точно разпорежданията на ръководството на
дружеството. В случая служителят пренебрегнал и неглижирал законните
разпореждания на работодателя, относно пропускателния режим в ПСОВ,
въведени със Заповеди № 3- 535/16.11.2022г. и № 3-92/31.01.2023г., с което
застрашил състоянието и степента на сигурност на поверения му обект.
Стриктният контрол относно влизането и излизането на външни лица,
неработещи на територията на ПСОВ, бил от съществено значение за
нормалната работа на същата. Дейността по опазване на чистотата и
качеството на водите, влизащи и излизащи от ПСОВ, била от изключително
важно значение за изпълнение на вменените на ВиК оператора функции и
задължения по опазване на околната среда. Също така сигурността на
пречиствателната станция била от важно значение, поради факта, че на
територията й се намирали опасни сгради, съоръжения и резервоари -
метантакт, газголдер, биобасейн и други съоръжения. Вярно било, че по
силата на сключен договор за охрана на обекти на „В. и К.“ ЕООД с „К.“
ЕООД, на последното дружество било възложено осъществяването на охрана
и на ПСОВ - С.З.. Това обстоятелство, обаче не освобождавало от отговорност
нейния ръководител да следи за това, доколко ефективна била охраната на
4
обекта. Задължението на ищеца да следи относно изправността на всички
съоръжения на територията на ПСОВ, включително и относно изправността
на порталната врата, през която се осъществявал достъп до територията на
пречиствателната станция, както на външни лица, така и на служители на
работодателя, не отпадала. В качеството си на ръководител на ПСОВ той
следвало да следи и за изпълнението на договорните задължения на
охранителната фирма. В Доклади с входящи № РЦ-177/06.06.2024 г. и РЦ-
179/10.06.2024 г. от С.Г.С., на длъжност „Инспектор по Безопасност и здраве
при работа“, били обективирани резултатите от проверка, извършена на
06.06.2024 г., около 11,33 ч. в ПСОВ - С.З.. В тях било посочено, че при
посещението си на територията на ПОСВ - С.З. служителите, извършили
проверката, установили, че порталната врата на обекта била „широко
отворена“. Това обстоятелство било констатирано и при предходни проверки,
като тогава ръководителят на ПСОВ уверил проверяващите, че били
предприети действия по отстраняване на проблема. Очевидно било обаче, че
тези действия предприети от ищеца били несвоевременни и неефективни.
Ищецът не потърсил съдействието на ръководството на дружеството
работодател с цел отстраняване на проблема. Към исковата молба ищецът
представял „Рапорт, относно инвестиционна програма на ПСОВ, гр. С.З. за
2024 г.“, адресиран до инж. Т.М. - отдел „Канализация и пречистване“. За този
рапорт ищецът твърдял, че бил придружен от оферта от 06.03.2024 г. за
закупуване на олекотена бариера, като в т. 9 на същия било посочено, че това
се налагало поради честото дефектиране на порталната врата. Посоченото от
ищеца не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Дори и
действително да бил отправил такъв „рапорт“, ищецът не сторил това по
надлежния ред. Видно от същия, той нямал входящ номер от деловодната
система на дружеството- работодател. Освен това носел дата 10.01.2024 г.,
поставена от ищеца, тоест било невъзможно да бил придружен от оферта,
издадена на 06.03.2024 г. Доколкото ищецът не отправил запитване до
ръководството с искане за решаване на проблема чрез подмяна на вратата на
ПСОВ с бариера, то било напълно излишно представянето и на оферта за
такава. Още повече, че ответното дружество разполагало със структуриран
отдел, чиято дейност била именно събирането на оферти, подготовката и
провеждането на поръчки и сключване на договори за извършване на услуги и
доставката на стоки и материали, необходими за дейността на дружеството. На
ищеца не били вменени такива функции. Задължение на ищеца било да следи
за изправността на системите и съоръженията на територията на ръководената
от него, ПСОВ, като ако не бил в състояние да организира ремонта и
поддръжката на същите, следвало да информира ръководството за това, с цел
предприемане на необходимите мерки, но не и сам да събира оферти, както и
да взема решения за закупуването на бариера за подмяна на дефектиралата
портална врата. В исковата си молба ищецът сочил, че било невъзможно
спазването на заповеди № 3-535/ 16.11.2022 г. и № 3-92/ 31.01.2023 г.,
регламентиращи пропускателния режим, при условие че вратата била
5
развалена, но не предприел необходимите и адекватни действия за
отстраняването на възникналия проблем, с което застрашил сигурността на
ПСОВ. Дисциплинарното наказание било наложено на ищеца във връзка с
констатираното при извършената проверка на 06.06.2024 г. Работодателят
приемал поведението на ищеца за изключително укоримо. С действията си
той не само, че не изпълнил вменените му с длъжностната характеристика
задължения по ръководство и контрол на всички дейности на ПСОВ, но и не
изпълнил изричните заповеди на управителя на „В. и К.“ ЕООД относно
пропускателния режим на територията на всички ПСОВ, както и на всички
охраняеми обекти на дружеството. Налице било и предходно нарушение на
трудовата дисциплина, за което ищецът бил санкциониран със № Заповед №
3-431/02.08.2023г. за подобно нарушение по чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ
(неизпълнение на законните нареждания на работодателя), което към момента
на налагането на оспореното дисциплинарно наказание все още не било
заличено по реда на чл. 198 от Кодекса на труда. Ответникът счита, че било
налице нарушение на трудовата дисциплина, подлежащо на съответната
санкция от страна на работодателя. Поради това, моли съдът да приеме
предявения иск за недоказан и неоснователен и да го отхвърли.
За да постанови решението си в този смисъл Старозагорския районен
съд е приел от фактическа страна следното: Ищецът е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение на длъжността „ръководител ПСОВ” в
гр.С.З.. Със Заповед № 3- 433/16.07.2024 г. на управителя на ответното
дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение
за уволнение” за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.7
и т.10 от КТ. Съдът е установил, че на 17.06.2024 г. субектът на дисциплинарна
власт е поискал обяснения от ищеца за нарушението, посочено в заповедта,
като е спазен и двумесечният преклузивен срок от откриване на нарушението,
установен в чл.194, ал.1 от КТ. Доводите за немотивираност на заповедта на
ищеца съобразно изискването на чл.195 КТ, съдът е намерил за
неоснователни, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят е посочил фактическите и правните основания за налагане на
наказанието.
Съдът е обсъдил законосъобразността на наказанието по същество. Като
фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е посочил: нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7
КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя, дадени със
Заповеди № 3-535/16.11.2022 г. и № 3-92/31.01.2023 г. на управителя на
ответното дружество, регламентиращи пропускателния режим на всички
ПСОВ и охраняеми обекти на дружеството; и нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, т.10 КТ - неизпълнение на трудови задължения,
установени в длъжностната характеристика. Приел е, че двете горепосочени
нарушения на служителя се свеждат до неосигуряване сигурността на ПСОВ с
оглед неспазване пропускателния режим заради неработещата входна врата на
пречиствателната станция.
6
За изясняване на обстоятелствата по делото пред първата инстанция са
разпитани свидетели. Свидетелката С.Г.С., изпълняваща длъжността
„Инспектор безопасни здравословни условия при работа“ в ответното
дружество, установява, че е извършила две проверки през месец юни 2024 г. в
Пречиствателна станция С.З. - на 06.06.2024 г. и на 10.06.2024 г. При
проверката на 06.06.2024г. е пристигнала към 11 часа в пречиствателната
станция. Вратата е била широко отворена, което е абсолютно недопустимо и в
противовес с всички законови разпоредби и инструкции. Влязла е в
помещението, където са операторите-скада, и е установила, че ищецът не е на
работното си място. Ищецът е бил потърсен по телефона от свой колега и е
отговорил, че е в централно управление. Същият е пристигнал в рамките на 40
минути. След проверката ищецът е прочел протокола на място, съгласил се с
неговото съдържание и го е подписал. Според свидетелката ръководителят на
пречиствателната станция отговаря за всички съоръжения в ПСОВ, в това
число и за входната врата. Самият пропускателен режим се извършва от
служители на фирма „К.“. Свидетелят Л.К.М. - работещ в ПСОВ С.З. на
длъжност „технолог“ установява, че в началото на месец юни 2024 г. е бил
информиран от охранителната фирма, че порталната врата на
пречиствателната станция не работи. Началникът му е разпоредил да провери
какъв е проблемът. Оказало се, че проблемът не е механичен, след което ел.
монтьорът на станцията е установил, че има изгорял кондензатор на мотора.
Демонтирали са кондензатора и на другия ден са монтирали нов. Тъй като
вратата отново не е проработила, са демонтирали целия мотор на вратата,
разглобили са го и са установили, че статорът му е изгорял. Началникът се е
свързал с външна фирма за пренавиване на статора. След ремонта към средата
на юни са сглобили двигателя, монтирали са го на вратата и от тогава до сега
вратата работи. Сочи, че през месец май е имало проблем със зъбната рейка на
вратата, зъбното колело също е било изронено. Преработили са зъбната рейка
два пъти и след това много трудно са намерили фирма, която да изработи
зъбно колело. Изработили са го, подменили са го, сменили са и лагера на
вратата, но юни месец е възникнал електрическия проблем. Сочи, че всички
МПС, които влизат в станцията, се записват от охранителната фирма „К.“.
Когато е била развалена вратата, също са се записвали всички влизащи и
излизащи автомобили. Твърди, че когато вратата е развалена, не е възможно
сам човек да я отваря и затваря, тъй като е много тежка и дълга 6 метра.
Относно проверката в началото на юни месец в пречиствателната станция
сочи, че с колеги са работели на обект и е трябвало да монтира съоръжение.
Дошъл е и началникът да види дали всичко е нормално. Друг колега се е
обадил на свидетеля и му е казал, че има проверка и трябва да отиде. На входа
на административната сграда е видял началника. В началото на 2024 г.
свидетелят и ищецът са изготвили предложение за поставяне на бариера,
понеже вратата е много тежка. Идеята им е била вратата да се отваря сутрин и
да се затваря вечер, а през останалото време да работи бариерата. Уточнява, че
пренавиването на статора на вратата е продължило докъм 20.06.2024 г., т.е.
7
около две седмици. През това време вратата е стояла наполовина отворена
през деня, а нощно време са я затваряли на ръка. Свидетелят Т.Д.Г., работещ
на длъжност „машинен монтьор“ в ПСОВ С.З., твърди, че през юни месец
2024г. началникът му е казал, че има сигнал за повреда на вратата. С негов
колега са установили, че проблемът е електрически. Частта, която е била за
смяна, е била закупена и сменена, но след това се е оказало, че статорът е
изгорял. Разглобили са го и са го отнесли на външна фирма за ремонт. Докато
вратата е била развалена, влизащите и излизащите автомобили са се записвали
от охранителната фирма. Твърди, че за сам човек е почти непосилно да
затвори вратата, понеже е дълга и доста тежка. Досежно проверката през
месец юни 2024 г.
твърди че са работели с негов колега и началникът е дошъл, за да види как
върви работата. Когато е била повредена вратата, вечер се е затваряла от
охраната с помощта на някой колега. Сутрин съответно вратата се е отваряла.
Свидетелката С.Г.Д., работеща при ответника като „ОБЗР“ /орган по
безопасност и здраве на работа/, сочи, че е участвала в няколко проверки на
ПСОВ - С.З. през лятото на 2024г. и на всички вратата е била отворена.
Свидетелят Т.Г.Х. - „инженер контролно-измервателни прибори и автоматика“
в ПСОВ С.З., установява, че през месец юни 2024г. е имало проверка за
условията на работа. Доколкото знае, вратата е трябвало да е затворена, когато
не се влиза и излиза, а в случая е била отворена, защото е била повредена.
Вратата е можела да се затваря и механично.
Съгласно Заповед № 3-535/16.11.2022 г. и Заповед № 3-92/31.01.2023 г.
на управителя на ответното дружество, вратите на ПСОВ следва да бъдат
затворени постоянно и да се отварят само при влизане и излизане на МПС,
след като същото е описано в дневник. Контролът по изпълнение на
заповедите е възложен на ръководителите на ПСОВ. Представена е и
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „ръководител
ПСОВ”, от която е видно, че трудовата му функция включва ръководство и
контрол на всички дейности на ПСОВ.
Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от
разпоредбата на чл. 186 от КТ и се определя като виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид
правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и
вина. Вината е субективният елемент на дисциплинарното нарушение и може
да се прояви както под формата на умисъл, така и на небрежност.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства съдът е установил, че на визираните в атакуваната
заповед дати 06.06.2024 г. и 10.06.2024 г. порталната врата на ПСОВ - С.З. е
била отворена през деня не само в случаите на влизане и излизане на МПС. От
свидетелските показания обаче съдът е установил, че причината вратата да не
се затваря през деня е повреда в електрическия механизъм за отваряне и
затваряне на вратата, възникнала на 03.06.2024 г. Поради тежестта на вратата е
8
било обективно невъзможно единственият служител на охранителна фирма
„К.“ на портала да отваря и затваря порталната врата при всяко преминаване
на МПС. Вратата е била затваряна вечер и отваряна сутрин с помощта на
служител на ПСОВ. Също от свидетелските показния съдът е приел, че
незабавно след възникване на повредата ищецът е предприел мерки за ремонт
на задвижващия механизъм на порталната врата, но повредата се е оказала от
такова естество, че се е изисквал по-продължителен период от време за
отстраняването й. Необходимо е било изгорелият статор на електромотора да
бъде свален и пренавит от специализиран сервиз, което е отнело около две
седмици. След това моторът отново е бил монтиран и вратата работи
безпроблемно до настоящия момент. Посочените обстоятелства според
районния съд изключват наличието както на умисъл, така и на небрежност у
ответника за неизпълнение на трудовите му задължения. Същият е действал
добросъвестно, като е положил дължимата грижа за отстраняване във
възможно най-кратък срок на възникналата извън волята му неизправност на
задвижващия механизъм на порталната врата на ПСОВ. С оглед на това съдът
е заключил, че констатираното неизпълнение на задълженията относно
осигуряване сигурността на ПСОВ и спазване пропускателния режим не може
да му бъде вменено във вина. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства СтРС е приел, че не се установява наличието на субективния
елемент на дисциплинарното нарушение по чл.186 КТ, респ. не констатира
осъществяването на фактическия състав на посоченото в атакуваната заповед
нарушение на трудовата дисциплина.
По изложените съображения съдът е намерил, че налагането на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на ищеца със
Заповед № 3-433/16.07.2024 г. на управителя на ответното дружество се явява
незаконосъобразно, а предявеният иск за отмяната му - за основателен и го е
уважил.
Като подложи на самостоятелна преценка събраните пред първата
инстанция писмени и гласни доказателства въззивният съд намира за
установена следната фактическа обстановка по делото: Ищецът е работил в
ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността
„ръководител ПСОВ” в гр.С.З.. Със Заповед № 3- 433/16.07.2024 г. на
управителя на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение” за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10 от КТ. Преди налагане на
наказанието, на 17.06.2024 г. работодателят е поискал обяснения от ищеца за
нарушението, посочено в заповедта. Спазен е и двумесечният преклузивен
срок от откриване на нарушението, установен в чл.194, ал.1 от КТ.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като в нея работодателят е посочил
фактическите и правните основания за налагане на наказанието.
Предвид липсата на процесуални нарушения при налагане на заповедта
за дисциплинарно наказание, същата следва да бъде разгледана по същество.
Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е
9
посочено: нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 КТ -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, дадени със Заповеди
№ 3-535/16.11.2022 г. и № 3-92/31.01.2023 г. на управителя на ответното
дружество, регламентиращи пропускателния режим на всички ПСОВ и
охраняеми обекти на дружеството; и нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, т.10 КТ - неизпълнение на трудови задължения, установени в
длъжностната характеристика. Двете нарушения на служителя се изразяват по
същество в неосигуряване сигурността на ПСОВ с оглед неспазване
пропускателния режим заради неработещата входна врата на
пречиствателната станция.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред първата инстанция са
разпитани свидетели на двете страни. Приети са и писмени доказателства. От
показанията на свидетелката С.Г.С., заемаща длъжност „Инспектор безопасни
здравословни условия при работа“ в ответното дружество, се установява, че е
извършила проверки през месец юни 2024 г. в Пречиствателна станция С.З. -
на 06.06.2024 г. и на 10.06.2024 г. На 06.06.2024г. при пристигането си към 11
часа в пречиствателната станция, вратата е била широко отворена, което
счита, че е недопустимо и в противовес с всички законови разпоредби и
инструкции. Влязла е в помещението на операторите-скада и е установила, че
ищецът не е на работното си място. Ищецът е бил потърсен по телефона от
свой колега и е отговорил, че е в централно управление. Пристигнал е в
рамките на 40 минути. След проверката ищецът е прочел протокола, съгласил
се с неговото съдържание и го е подписал. Според свидетелката
ръководителят на пречиствателната станция отговаря за всички съоръжения в
ПСОВ, в това число и за входната врата. Самият пропускателен режим се
извършва от служители на фирма „К.“. Свидетелят Л.К.М. - работещ в ПСОВ
С.З. на длъжност „технолог“ установява, че в началото на месец юни 2024 г. е
бил информиран от охранителната фирма, че порталната врата на
пречиствателната станция не работи. Началникът му е разпоредил да провери
какъв е проблемът. Оказало се, че проблемът не е механичен, след което ел.
монтьорът на станцията е установил, че има изгорял кондензатор на мотора.
Демонтирали са кондензатора и на другия ден са монтирали нов. Тъй като
вратата отново не е проработила, са демонтирали целия мотор на вратата,
разглобили са го и са установили, че статорът му е изгорял. Началникът се е
свързал с външна фирма за пренавиване на статора. След ремонта към средата
на юни са сглобили двигателя, монтирали са го на вратата и от тогава до сега
вратата работи. Сочи, че през месец май е имало проблем със зъбната рейка на
вратата, зъбното колело също е било изронено. Преработили са зъбната рейка
два пъти и много трудно са намерили фирма, която да изработи зъбно колело.
Изработили са го, подменили са го, сменили са и лагера на вратата, но юни
месец е възникнал електрическия проблем. Сочи, че всички МПС, които
влизат в станцията, се записват от охранителната фирма „К.“. Когато е
развалена вратата, също се записват всички влизащи и излизащи автомобили.
Твърди, че когато вратата е развалена, не е възможно сам човек да я отваря и
10
затваря, тъй като е много тежка и дълга 6 метра. Относно проверката в
началото на юни месец в пречиствателната станция сочи, че с колеги са
работели на обект и е трябвало да монтира съоръжение. Дошъл е и
началникът да види дали всичко е нормално. Друг колега се е обадил на
свидетеля и му е казал, че има проверка и трябва да отиде. На входа на
административната сграда е видял началника. В началото на 2024 г.
свидетелят и ищецът са изготвили предложение за поставяне на бариера,
понеже вратата е много тежка. Идеята им е била вратата да се отваря сутрин и
да се затваря вечер, а през останалото време да работи бариерата. Уточнява, че
пренавиването на статора на вратата е продължило докъм 20.06.2024 г., т.е.
около две седмици. През това време вратата е стояла наполовина отворена
през деня, а нощно време са я затваряли на ръка. Свидетелят Т.Д.Г., работещ
на длъжност „машинен монтьор“ в ПСОВ С.З., твърди, че през юни месец
2024г. началникът му е казал, че има сигнал за повреда на вратата. С негов
колега са установили, че проблемът е електрически. Частта, която е била за
смяна, е била закупена и сменена, но след това се е оказало, че статорът е
изгорял. Разглобили са го и са го отнесли на външна фирма за ремонт. Докато
вратата е била развалена, влизащите и излизащите автомобили са се записвали
от охранителната фирма. Твърди, че за сам човек е почти непосилно да
затвори вратата, понеже е дълга и доста тежка. Досежно проверката през
месец юни 2024 г. твърди че са работели с негов колега и началникът е дошъл,
за да види как върви работата. Когато е била повредена вратата, вечер се е
затваряла от охраната с помощта на някой колега. Сутрин съответно вратата се
е отваряла. Свидетелката С.Г.Д., работеща при ответника като „Орган по
безопасност и здраве на работа“, сочи, че е участвала в няколко проверки на
ПСОВ - С.З. през лятото на 2024г. и на всички вратата е била отворена.
Свидетелят Т.Г.Х. - „инженер контролно-измервателни прибори и автоматика“
в ПСОВ С.З., установява, че през месец юни 2024г. е имало проверка за
условията на работа. Доколкото знае, вратата е трябвало да е затворена, когато
не се влиза и излиза, а в случая е била отворена, защото е била повредена.
Вратата може да се затваря и механично.
Съдът намира, че следва да даде вяра на свидетелските показания на
разпитаните свидетели пред СтРС, тъй като показанията им са
непротиворечиви помежду си и се потвърждават от представени поделото
писмени документи – рапорт от С. А., оферта, работни карти, подписани от
ищеца, заявки за стоки и услуги, искания за извършване на разходи, складова
разписка и фактури на работодателя.
Съгласно Заповед № 3-535/16.11.2022 г. и Заповед № 3-92/31.01.2023 г.
на управителя на ответното дружество, вратите на ПСОВ следва да бъдат
затворени постоянно и да се отварят само при влизане и излизане на МПС,
след като същото е описано в дневник. Контролът по изпълнение на
заповедите е възложен на ръководителите на ПСОВ. Представена е и
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „ръководител
ПСОВ”, от която е видно, че трудовата му функция включва ръководство и
11
контрол на всички дейности на ПСОВ.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че на посочените в обжалваната заповед дати
06.06.2024 г. и 10.06.2024 г. порталната врата на ПСОВ - С.З. е била отворена
през деня непрекъснато. От свидетелските показания се установява, че
причината вратата да не се затваря през деня е повреда в електрическия
механизъм за отваряне и затваряне на вратата, възникнала на 03.06.2024 г.
Поради тежестта на вратата е било обективно невъзможно единственият
служител на охранителна фирма „К.“ на портала да отваря и затваря
порталната врата при всяко преминаване на МПС. Вратата е била затваряна
вечер и отваряна сутрин с помощта на служители на ПСОВ. Установи се
също, че веднага след възникване и установяване на повредата ищецът е
предприел мерки за ремонт на задвижващия механизъм на порталната врата,
но повредата се е оказала от такова естество, че е бил необходим по-
продължителен период от време за отстраняването й. Установеният от
служители на ответника изгорял статор на електромотора е следвало да бъде
свален и пренавит от специализиран сервиз, което е отнело около две
седмици. След отстраняване на повредата моторът е бил монтиран и вратата
отново е работила. Въззивният съд споделя изцяло изложените от районния
съд съображения, че установените по делото обстоятелства изключват
наличието на умисъл и небрежност у ответника за неизпълнение на трудовите
му задължения. Ищецът е действал добросъвестно, положил е дължимата
грижа за своевременно отстраняване на възникналата неизправност на
задвижващия механизъм на порталната врата на ПСОВ. Затова съдът намира,
че констатираното неизпълнение на задълженията на ищеца относно
осигуряване сигурността на ПСОВ и спазване пропускателния режим не може
да му бъде вменено във вина. От съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства не се установява наличието на субективния елемент на
дисциплинарното нарушение по чл.186 КТ, т.е. не е налице осъществяването
на фактическия състав на посоченото в атакуваната заповед нарушение на
трудовата дисциплина.
По изложените по - горе съображения правилно районният съд е приел,
че налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”
на ищеца със Заповед № 3-433/16.07.2024 г. на управителя на ответното
дружество е незаконосъобразно, а предявеният иск за отмяната му - за
основателен и го е уважил.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът не взел предвид
и не обсъдил всички факти и обстоятелства, изложени от ответника по делото,
поради което достигнал до погрешни правни изводи. Въззивният съд намира,
че след обсъждане и преценка на всички събрани писмени и гласни
доказателства, районният съд е стигнал до правилни правни изводи, като е
приел, че въззиваемият е действал добросъвестно, положил е дължимата
грижа за отстраняване във възможно най-кратък срок на възникналата
неизправност на задвижващия механизъм на порталната врата на ПСОВ.
12
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че задължение на
въззиваемия е да следи за изправността на системите и съоръженията на
територията на ръководената от него ПСОВ и ако не е в състояние да
организира ремонта и поддръжката на същите да информира ръководството за
това, с цел предприемане на необходимите мерки. Видно от събраните по
делото доказателства, ищецът е изпълнил трудовите си задълженията при
възникналата повреда на порталната врата на повереното му учреждение е
установил каква е повредата и е предприел действия по отстраняването и.
След отстраняването на повредата на порталната врата същата отново е
работила. Неоснователно е твърдението, че с действията си ищецът не
изпълнил вменените му с длъжностната характеристика задължения по
ръководство и контрол на всички дейности на ПСОВ, нито изричните
заповеди на Управителя на „В. и К.“ ЕООД, относно пропускателния режим на
територията на ръководената от него пречиствателна станция. Установи се по
делото, че пропускателния режим на станцията се е осъществявал от външна
фирма, която е записвала всички влизащи автомобили, независимо от
повредата на входната врата и обстоятелството, че е била отворена през деня.
Ищецът е предприел необходимите действия по ремонт на неизправната врата
и обстоятелството, че същата е била дълго време отворена и се е затваряла
само през нощта, не може да му се вмени като вина, тъй като вратата е тежка и
при повреда на задвижващия механизъм не може да се отваря и затваря
механично от служителя на Охранителната фирма на портала при всяко
влизане и излизане на МПС. Отправеното предложение от ищеца за
закупуване на бариера и прилагането на оферта за такава към рапорт до
работодателя не може да се тълкува в смисъла, посочен от работодателя, че
ищецът е взел решение за закупуването на бариера за подмяна на
дефектиралата портална врата. Напротив, ищецът е направил предложение до
работодателя за закупуване на бариера на портала на ПСОВ и това не може да
му се вмени във вина, нито да се приеме като неизпълнение на служебните му
задължения по длъжностна характеристика. Не се установи нарушаване на
трудовите задължения на ищеца, изразяващо се в непотърсено съдействие от
работодателя за незабавно отстраняване на неизправността или осигуряване
на допълнителна охрана по време на ремонта на вратата, нито твърдяната от
работодателя небрежност от негова страна при изпълнение на служебните му
задължения.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение на СтРС като правилно следва да бъде потвърдено. В полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер на 1077 лв., съгласно представения списък и доказателства.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 17.02.2025г., постановено по гр.д.
№ 3774/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „В. и К.“ ЕООД, гр.С.З., ***, ЕИК *** да заплати на С. Г. А.
от гр.С.З., ***, ЕГН ********** сумата 1077 / хиляда седемдесет и седем/
лева, представляваща разноски по делото за въззивното производство за едни
адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14