№ 182
гр. гр. Добрич, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500072 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК
въз основа на частна жалба рег.№ 270647/19.11.2021 год. на
“Електроразпределение Север“ АД,ЕИК *********,със седалище гр. Варна
срещу определение № 263615/03.11.2021 год. по гр.д.№ 216/2021 год. на
Районен съд Добрич,с което е оставен без разглеждане предявения от
дружеството срещу П. Д. М., ЕГН **********,от гр. Варна иск по чл. 422 от
ГПК за установяване на вземания-предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2194/2020 год. на Районен съд Добрич в размер на 820.68
лв.,представляваща начислена коригирана цена на неточно измерена
електрическа енергия, доставена на ищеца за периода 26.11.2019 год.-
23.12.2019 год.,заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се
претендира отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия.
Заявени в заповедното и исковото производство били вземания за доставена и
незаплатена електрическа енергия идентични по размер и за един и същи
обект, клиент и период.
При данни, че постановеното неизгодна за въззивника решение му е
връчено на дата 10.11.2021 год., жалба рег.№ 270647/19.11.2021 год. е
1
подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба П. Д. М., счита същата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана. Като основание ,от което произтичат
вземанията на кредитора в заповедното производство било посочени ОУ на
ЕРП и същите представлявали неплатена цена на доставена ел.енергия, докато
в исковото производство претенцията била основана на задължение,
определено в извършената по реда на чл.55 от ПИКЕЕ корекционна
процедура, евентуално същото било дължимо на основание чл. 183 от ЗЗД.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Частният жалбоподател е депозирал заявление вх.№ 14385/31.08.2020
год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника-
ответника по частната жалба за парично вземане в размер на 820.68 лв.
,представляваща главница за незаплатена ел. енергия за периода 26.11.2019
год.-23.12.2019 год. по фактура № ФМ ********** от 27.01.2010 год. за обект
с абонатен № ********** ,гр. Добрич ул. “Вардар“ 32 Д 9 и клиентски №
********** с падеж -6.02.2020 год. и парично вземане в размер на 36.93 лв.
за мораторна лихва считано от падежа на главното задължение до 13.08.2020
год. За обстоятелства, от които произтича вземането са посочени Общите
условия за достъп и пренос на ел. енергия чрез електроразпределителната
мрежа на “Енерго про мрежи“АД. Същите са приложени към заявлението и в
разпоредбите на чл.37 и сл. от същите са разписани правата и задълженията
на страните за извършване корекции при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия.
Издадена е била заповед № 947 за парично задължение по чл.410 от ГПК от
дата 02.09.2020 год. по ч. гр. д.№ 2194/2020 год. на Районен съд Добрич, с
която е разпоредено на длъжника /ответник по частната жалба/ да заплати на
кредитора /частен жалбоподател/ сумите, посочени в заявлението за
неплатена цена на доставена ел. енергия и обезщетение за забавено плащане,
както и сторените от заявителя в заповедното производство разноски.
Не е спорно по делото, че искът по чл.415 ал.1,във връзка с чл.422 от
ГПК е заявен в указания от съда срок.
С определение № 263615/03.11.2021 год. по гр. д.№ 216/2021 год. на
Районен съд Добрич е бил оставен без разглеждане предявения от
2
дружеството срещу П. Д. М. иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземания-предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2194/2020 год. на
Районен съд Добрич по съображения за липса на идентичност на основанието
,на което едни и същи вземания за един и същи обект, идентични по размер
и период, документирани в една и съща фактура са били заявявени в
заповедното и исковото производство: в първия случай , като неплатена цена
на доставена ел. енергия ,а във втория като начислени в корекционна
процедура поради неточно измерване на доставената ел.енергия.
Правоотношението между електроразпределително дружество и краен
потребител на електрическа енергия, възниква по силата на договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни Общи условия,
имащо своята специална регламентация в ЗЕ .Крайният потребител дължи
заплащане на реално потребената електроенергия, измерена със СТИ, а когато
е налице несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване ,обуславящо неточно
измерване на потребеното количество електроенергия и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът, дължи доплащане
на разликата съобразно предвижданията на ОУ и по утвърдена корекционна
процедура-ПИКЕЕ. Горното води до извод, че и в двата случая ,дължима е
цена на реално доставена и потребена електроенергия, а основание за
заплащането й е сключения между страните договор при ОУ.
Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието
установяване се иска в исковото производство-дружеството да получи цената
на доставена и потребена електроенерия въз основа на сключен между
страните договор при ОУ. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период ,т.е. исковата претенция е допустима и
следва да бъде разгледана, а допълнително посочените обстоятелства в
исковата молба за начина, по който е определено количеството доставена
електроенергия не права иска по чл.415,във връзка с чл.422 от ГПК
недопустим.
Обжалваното определение е незаконосъобразно постановено и следва
да бъде отменено.
3
В производството по обжалването ,разноски не се присъждат-те
следва да бъдат съобразени в окончателния съдебен акт по делото.
По тия съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 263615/03.11.2021 год. по гр. д.№ 216/2021 год. на
Районен съд Добрич и ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4