Р Е Ш Е Н И Е
№ 189 04.06.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 375 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.Е.А. от с. Е.,*** срещу Наказателно постановление № 1 от 12.02.2019 г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 233 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева. В подадената жалба, се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и конкретно такова по чл. 57, ал. 1,т . 6 от ЗАНН, доколкото липсвала правна квалификация на нарушението. Освен това, НП било издадено при изцяло неизяснена фактическа обстановка, което водело до неговата необоснованост. Отправя се искане за неговата отмяна от съда, по изложените в жалбата съображения.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. Д.Р. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Кмета на Община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – юриск. Д.М. заявява, че оспорва жалбата и в хода по същество моли за предоставяне на възможност за представяне на писмени бележки, каквито в рамките на предоставения 5 – дневен срок от датата на съдебното заседание не са постъпили.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, което е легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.01.2019 г. била извършена, от работна група в състав свид. Д.Т.Я., на длъжност „главен специалист“ в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, Е.В.С. и Е.М.С., двамата също на длъжност „главен специалист“ в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково проверка на строеж: „Млекопункт“, намиращ се на общински път, източно от УПИ III – 326 по плана на с. Е.,*** със собственик и ползвател жалбоподателя М.Е.А. от с. Е.,***. Установено било, че строежът е V – та категория, бил завършен и се ползвал като млекопункт и за сградата не били представени строителни книжа. След като възприели ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация и достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, членовете на работната група съставили в присъствие на жалбоподателя М.Е.А. Констативен акт № 2 от 24.01.2019 г. по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, подписан от ползвателя на строежа на 30.01.2019 г., когато му бил връчен екземпляр от констативния акт. Така, на дата 30.01.2019 г., след като бил потърсен по телефона, но заявил, че не е в състояние да присъства, бил съставен от свид. Д.Т.Я. срещу жалбоподателя, в негово отсъствие, Акт за установяване на административно нарушение № 1 от 30.01.2019 г. за нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ за това, че ползва строеж: „Млекопункт“, намиращ се на общински път, източно от УПИ III – 326 по плана на с. Е.,***, без да е въведен в експлоатация по съответния ред от Община Хасково, като е вписано, че нарушението се извършвало в момента на проверката. След предявяването му, жалбоподателят подписал съставения АУАН, без да впише в съответната предвидена за това графа възражения или обяснения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването на екземпляр, осъществено на датата на съставяне на процесния АУАН, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган възприел следната фактическа обстановка: М.А.Е., с посочен ЕГН, с. Е.,*** „във функциите си на собственик и ползвател на строеж „Млекопункт“, намиращ се на общински път, източно от УПИ III – 326 по плана на с. Е.,*** със собственик и ползвател жалбоподателя М.Е.А. от с. Е.,***. За строежът няма издадени никакви строителни книжа. Нарушението е установено на 24.01.2019 г., отразено в Констативен акт № 2/24.01.2019 г., съставен на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ“. След което продължил: Нарушението е констатирано с Акт № 1/30.01.2019 г. по закона за административните нарушения и наказания, който е получен лично от нарушителя на 30.01.2019 г.“, и на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 233 от ЗУТ наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Т.Я., Е.В.С. и Н.Д.П. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в хода на същата и относно следващата група факти, а именно тази свързана с обстоятелствата около процедурата по съставяне, предявяване и връчване на процесния акт за установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от Закона за устройството на територията, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. По силата на чл. 233 от ЗУТ, за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Според чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗУТ наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице - в предвидените от закона случаи. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Необходимо е най – напред да се направи уточнението, че са допуснати пропуски по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН в отсъствие на жалбоподателя, след като не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това. В дейността по отпочване на административнонаказателното производство е необходимо да се отбележи, че действително актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие, но впоследствие предявен и връчен на лицето, сочено в него като нарушител и привлечено към отговорност, поради което визираният процесуален пропуск не е довел до такова накърняване правото на защита в пълен предоставен от закона обем в аспекта на узнаване за съставяне на акта и осигуряване на възможност за подаване на възражения срещу него, което да обоснове характеризирането на това нарушение като съществено. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба – да се опише, макар и лаконично, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено от гледна точка дадената правна квалификация, след като по отношение на датата на извършването му са вписани ясни твърдения, че то се осъществява и към момента на извършване на проверката. Тези твърдения водят недвусмислено към извод за датата на деянието. Изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението, в какъвто смисъл следва да се разбира тази норма, не е самоцелно. То включва в себе си необходимостта описанието на нарушението да съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които да се изложени по ясен и разбираем за нарушителя начин, без вътрешни противоречия. Такава неяснота в случая не е налице и не е допуснато ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител. На следващо място, издаденото наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но то не отговаря на реквизитите по чл. 57 от ЗАНН от гледна точка необходимото съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че в процеса на реализиране на отговорността, наказващият орган е въвел словесно описание, в което се проявяват непреодолими дефицити в съдържанието на санкционния акт най – напред от гледна точка необходимите твърдения относно датата на извършване на нарушението, след като са посочени две отделни дати на констатирането му – 24.01.2019 г. и 30.01.2019 г. съответно с цитирания констативен акт и с процесния АУАН, без обаче да може от тях да се изведе недвусмислено датата на осъществяване на деянието, съобразно изложеното по – горе относно акта и възприетото виждане в съдебната практика по този въпрос. Нещо повече, изречението в наказателното постановление „М.А.Е., с ЕГН: **********,*** във функциите си на собственик и ползвател на строеж „Млекопункт“, намиращ се на общински път, източно от УПИ III – 326 по плана на с. Е.,*** със собственик и ползвател жалбоподателя М.Е.А. от с. Е.,***, граматически е лишено от глагол, което само по себе си не би съставлявало непреодолим пропуск, но в случая това не е така, защото този недостатък е лишил съдържанието на санкционния акт относно необходимото описание на формата на изпълнителното деяние, съобразно изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, каквато квалификация е дадена от актосъставителя. А именно нарушението на забраната по този текст да се изразява в конкретно действие – ползване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Такова твърдение липсва, както впрочем липсва и такава правна квалификация, което е съвсем отделен, но особено съществен пропуск, препятстващ упражняването на правото на защита, а така също изначално, и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Затова всеки един от процесуалните пропуски, изброени по - горе съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и се явява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт без да се обсъждат доводи по същество, което впрочем не би било и възможно при липса на индивидуализация на нарушението, която да позволи обсъждането на въпросите за отговорността по същество.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 12.02.2019 г., издадено от Кмета на Община Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.