№ 13764
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110130140 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ЯКМСДК срещу А. В. Х. ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС с която се моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца - сума в общ
размер на 240,61 лв. (двеста и четиридесет лева и шестдесет и една стотинки), явяваща
се задълженията за мобилен телефонен номер ********** по Договор за мобилни
услуги № ............... от 27.11.2015 г. включващи:
- по фактура № ........... / 01.03.2016 г. - задължение от 48,01 лв. за предоставени
услуги за отчетен период 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г.;
- по фактура № ................ / 01.04.2016 г. - задължение от 11,18 лв. за предоставени
услуги за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г.;
- по фактура № ********** / 01.06.2016 г. - неустойка в размер на 181,42 лв. за
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя.
ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №12628/2018 г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че между А. В. Х. и „ФИРМА“ ЕАД (с предишно
търговско наименование „ФИРМА“ ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги № ...............
от 27.11.2015г. Съгласно договора на потребителя е предоставен мобилен телефонен номер
*********. Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в
3 бр. фактури, издадени в периода м. Март 2016 г. - м. Юни 2016 г.
Фактура № ............./01/03/2016г. е издадена за отчетния период 01/02/2016- 29/02/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********* месечна абонаментна такса 17,68 лв., Допълнителни Услуги Мобилен Интернет
7,47 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,12 лв. и Разговори към други национални
мобилни мрежи 17,59 лв., които са в краен размер на 42,86 лв. без ДДС - 51,43 лв. с вкл.
1
ДДС.Общата сума, начислена във фактурата е 51,43 лв., която след приспадане на сума в
размер на 3,42 лв., представляваща надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата е на стойност 48,01 лв.
Фактура № ................/01/04/2016г. е издадена за отчетния период 01/03/2016-
31/03/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер ********* месечна абонаментна такса 9,32 лв., които са в краен размер на 9,32 лв. без
ДДС - 11,18 лв. с вкл. ДДС.Общата сума, начислена във фактурата е 11,18 лв.
Поддържа се, че изискуемостта на вземанията на „ФИРМА“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
След предсрочното прекратяване на договорите между „ФИРМА“ ЕАД и А. Х. по
негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура №
**********/01/06/2016г., която включва задължение за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги чрез номер ********* в размер на 181,42 лв. Размерът и
основанието за възникване на задължението са уредени в раздел III, в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ............... от 27.11.2015г., съгласно който в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора
до края на първоначално предвидения му срок на действие - 27.11.2017 г.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор по исковата молба, чрез назначения особен представител, с който исковете
се оспорват като неоснователни по основание и размер. Въвежда се възражение за
погасяване на сумите по давност. Сочи се, че процесният договор за мобилни услуги е
недействителен, като съдържащ неравноправни клаузи. Сочи се, че претендираната
неустойка е нищожна, противоречаща на морала и добрите нрави.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл.92 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
като в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните в процесния период, по което е изпълнил задълженията си точно, наличието
на възникнали в полза на ищеца изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на сочените основания- цена на предоставените
далекосъобщителни услуги и договорна неустойка. Ищецът следва да установи как и кога са
прекратени между страните договорите за мобилни услуги, както и да установи как е
формирана претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги и неустойката.
Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае
ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатила исковите суми.
С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже спиране, респ. прекъсване на давността.
По делото е представен описания от ищеца договор за мобилни услуги с дата
27.01.2015 г. за мобилен номер ************, подписан от страните. Той установява
наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и
техния предмет. След като са налице валидно сключени между „ФИРМА“ ЕАД и ответника
договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като
основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени
по делото, то Х. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение за абонаментни
такси.
2
Претендираните абонаментни такси са с изначално определен месечен размер/ 11.19
лева/ и не са за конкретно предоставени допълнителни услуги, съответно са месечно
дължими по облигационното отношение в периода на неговото действие, съответно
ирелеавантно е включването им или не във данъчни фактури. Независимо от това делото са
приложени и фактури и справки за общо потребление към тях за периода 01.02.2016 г.-
31.03.2016 г. /л. 14-15/. Ето защо претенцията следва да бъде уважена за сумата от 22.38
лева.
При изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не
съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по
договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за стойност на
предоставени мобилни услуги/ мобилен интернет, кратки текстови съобщения и разговори/.
В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните
услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договора. За разлика
от месечната абонаментна такса, дължимостта за която възниква по силата на сключения
между страните договор това не важи за предоставените мобилни услуги/ мобилен интернет,
кратки текстови съобщения и разговори/, обусловени от свързаността на потребителя с
мрежата и потреблението му.
Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от
ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална
доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга.
Недоказани останаха и предпоставките на чл.92 от ЗЗД, обуславящи дължимостта на
неустойката - че поради виновното неизпълнение на потребителя договорите са
прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата
молба твърдения, доказателства в тази насока липсват. Не само - извършвайки служебна
преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът
обляга претенцията си, съдът намира същите за нищожни, по ред аргументи, изложени по-
долу.
В договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на
договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между (i)
цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова
листа на оператора към момента на прекратяване на договора и (ii) заплатената от
потребителя цена за устройството при предоставянето му в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна
мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен при изначално и едностранно поставени
условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
Впрочем, договорна неустойка, чийто размер възлиза на сбора от оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, е установена от КЗП за нарушение по чл.
68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и нелоялна търговска практика, в какъвто смисъл е служебно
известното и приключилото със споразумение гр.д.№ 15539 / 2014 год. на СГС, образувано
3
по предявен от КЗП колективен иск срещу „ФИРМА“ ЕАД.
Своевременно с отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на
сумите по давност. Процесните суми са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от ищеца телекомуникационни услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 23.02.2018 г., следователно биха били погасени по давност суми
падежирали преди 23.02.2015 г., а такива липсват и възражението за погасяване по давност
на претенцията на ищеца се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 63.71 лева /от общ размер 685 лева- 25 лева държавна такса, 300 лева- депозит за особен
представител и 360 лева- адвокатско възнаграждение/Своевременно е направено възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78,
ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той
следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца
действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
представителство, като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с
минимума съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде редуцирано.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. От тях съобразно уважената част от установителните искове по
вземанията по заповедта за изпълнение е дължима сумата от 35.81 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Х. ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, че дължи на ищеца „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, сумата от 22.38 лева- месечни абонаментни такси по договор за
мобилни услуги с дата 27.01.2015 г. за мобилен номер ************ за периода
01.02.2016 г.- 31.03.2016 г.,включени във фактура № ........... / 01.03.2016 г. и фактура №
********** / 01.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 22.38 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК /23.02.2018 г./ до
окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 04.04.2018 г. по ч.гр.д. №12628/2018 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 22.38 лева до пълния претендиран размер от 240.61 лева
за предоставени мобилни услуги/ мобилен интернет, кратки текстови съобщения и
разговори/ и неустойка, включени във фактура № ............./ 01.03.2016 г., фактура №
4
................/01.04.2016 г. и фактура № ********** / 01.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА А. В. Х. ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ЕИК, съдебно-деловодни разноски в размер на 63.71 лева за исковото
производство и 35.81 лева по ч.гр.д. №12628/2018 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5