№ 6300
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110125755 по
описа за 2021 година
„. (България)“ ЕАД е предявило срещу В. Р. Й. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на следните суми: в размер на
4851,64 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
1702082038684198/16.02.2017 г., ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, в размер на 402,18 лева, представляваща изискуема
редовна възнаградителна лихва за периода 10.12.2018 г. - 05.01.2020 г.; в размер на 127,09
лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г.
Ищецът твърди, че на 16.02.2017 г. е сключил в качеството си на кредитор Договор за
потребителски кредит № 1702082038684198 с В. Р. Й. в качеството на кредитополучател.
Размерът на уговорения кредит възлизал на 7240 лева. Съгласно клауза от Договора
кредитът бил отпуснат за потребителски нужди и с краен срок на погасяване 10.03.2024 г.
Уговорена била възнаградителна лихва в размер на 7,90 %, а след изтичане на
горепосочения срок се дължала годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен
процент, представляващ 6–месечен SOFIBOR + 7.547 пункта надбавка. Посочва, че
редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасената главница на годишна база, а
при забава в плащането на дължимите вноски по кредита се дължала наказателна лихва,
чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна лихва се
добавят 10 пункта. Ищецът твърди, че като кредитор е изпълнил задълженията си по
Договора за потребителски кредит да предостави на длъжника – ответник в настоящото
производство уговорения кредит в уговорения срок, но от своя страна ответницата
изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Навежда доводи,
1
че неплащането на анюитетни вноски, включващи главница и лихва, представлява
неизпълнение, с оглед на което до адреса на ответника е изпратено писмо с изх. № 001–
96350 за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, което съгласно клаузите на
договора и константната съдебна практика се счита за надлежно получено от адресата и
направеното волеизявление обвързва страните. Допълва, че на 06.01.2020 г. е осчетоводена
предсрочна изискуемост на всички вземания по Договора за кредит. С оглед на тези
съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че
ответницата дължи претендираните суми, за които по ч. гр. д. № 3202/220 г. на СРС, 82
състав е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Представен е Договор за потребителски кредит от 16.02.2017 г., сключен между „.
(България)“ ЕАД и В. Р. Й., с който банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер
на 7240 лева за потребителски нужди с краен срок на погасяване на кредита – 10.03.2024 г.
при годишна лихва за първите 12 месеца в размер на 7,90%, а след това годишна лихва,
формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент,
представляващ 6-месечен SОFIBOR и надбавка в размер на 7,547. Уговорено е погасяване
на кредита на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец.
Към датата на сключване на договора лихвения процент е 17,90%, а ГПР – 10,15%.
Уговорена е наказателна лихва при забава в плащането в размер на 10 пункта годишно.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
oтпуснатият кредит в размер на 7240 лв. по процесния договор за кредит е усвоен изцяло от
кредитополучателя - ответницата по нейна лична банкова сметка на 17.02.2017 г. Към
20.01.2020 г. по кредита фигурират неплатени просрочени задължения за главница,
възнаградителна лихва и наказателна лихва, както следва: неплатена просрочена главница -
930,04 лв. по 12 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.01.2019 г. - 06.01.2020
г.; неплатена просрочена възнаградителна лихва - 402,18 лв., отнасяща се за периода
10.01.2019 г. - 05.01.2020 г. вкл.; неплатена просрочена наказателна лихва - 127,09 лв.,
отнасяща се за периода 10.01.2019 г. -19.01.2020 г. вкл.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
20.01.2020 г. неплатеният остатък за главница е в общ размер на 5781,68 лв., включваща:
неплатена просрочена главница - 930,04 лв. по 12 броя месечни вноски с настъпил падеж за
периода 10.01.2019 г. - 06.01.2020 г.; неплатен остатък за редовна главница - 4851,64 лв.
обявена за изискуема на 06.01.2020 г.; неплатена просрочена възнаградителна лихва - 402,18
лв., отнасяща се за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г. вкл.; неплатена наказателна лихва -
127,11 лв., отнасяща се за периода 10.01.2019 г. - 19.01.2020 г. вкл. По данни на ищеца,
неплатената наказателна лихва е в размер на 12,09 лв.
Към 25.02.2022 г. неплатеният остатък за главница е в общ размер на 5781,68 лв.,
2
включваща: неплатена просрочена главница - 930,04 лв. по 12 броя месечни вноски с
настъпил падеж за периода 10.01.2019 г. - 06.01.2020 г.; неплатен остатък за редовна
главница - 4 851,64 лв. обявена за изискуема на 06.01.2020 г.; неплатена просрочена
възнаградителна лихва - 402,18 лв., отнасяща се за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г. вкл.;
неплатена наказателна лихва - 127,11 лв., отнасяща се за периода т 10.01.2019 г. - 19.01.2020
г. вкл. По данни на ищеца неплатената наказателна лихва е в размер на 12,09 лв.; неплатена
законна лихва за забава - 1233,43 лв. за периода 20.01.2020 г. - 25.02.23022 г. вкл., включващ
768 дни забава; неплатени съдебни разноски - 961,27 лв., включващи платена държавна
такса за изп. лист - 126,22 лв., платена държавна такса за исково производство - 205,05 лв.,
платено възнаграждение за вещо лице - 300 лв., платено възнаграждение за особен
представител - 330 лв.
Към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита 06.01.2020 г.
фигурират неплатени просрочени задължения за главница и възнаградителна лихва по
месечни вноски с редовно настъпил падеж, както следва: неплатена просрочена главница -
930,04 лв. по 12 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.01.2019 г. - 06.01.2020
г., неплатена просрочена възнаградителна лихва - 402,18 лв., отнасяща се за периода
10.01.2019 г. - 05.01.2020 г. вкл. От извършената проверка се констатира, че ищецът е
начислявал наказателна лихва върху просрочените и неплатени на съответния падеж вноски
за главница. Констатираният брой дни на забава за периода 10.01.2019 г. - 20.01.2020 г. е 375
дни. Към датата на исковата молба - 10.05.2021 г., броя дни на забава, считано от 10.01.2019
г., е 852 дни забава. По предоставена информация от ищеца и от доказателствата по делото
няма данни за постъпили плащания по процесния кредит в периода 20.01.2020 г. -
25.02.2022 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 430, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като се иска заплащане на суми по договор за банков
кредит, по който ответницата е встъпила като съдлъжник.
За уважаване на предявените искове по делото ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по
което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответницата се е задължила да го
върне в уговорения срок и съгласно подписания погасителен план, както и да заплати
възнаградителна и наказателна лихва в уговорения размер; че е настъпила и е обявена
предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответницата, както и стойността на
непогасената му част, изпадането на ответницата в забава и размера на наказателната лихва.
От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-
счетоводни експертизи се установява, че на 16.02.2017 г. между ищеца и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, по който ищецът е
отпуснал на ответницата сума в размер на 7240 лева, като ответницата е изпаднала в забава
за връщане на вноските, определени в погасителния план по договора, за главница и
3
възнаградителна лихва за периода 10.01.2019 г. – 10.12.2019 г., като в следствие на това се е
натрупала наказателна лихва за забава, уговорена в договора.
По делото не са представени доказателства предсрочната изискуемост да е обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
В ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на
ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения,
че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива
спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на
делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към
датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Предпоставките по чл. 418 ГПК
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението
от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването . Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата
молба по чл. 422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
4
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява
на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС също е прието, че исковата молба по чл. 422
ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния
се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налага извод, че
в хипотезата на предявен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник (решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г.).
С оглед изложеното и изводите и изчисленията, направени в ССчЕ, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, доколкото вещото лице е посочило, че
към 25.02.2022 г. неплатеният остатък за главница е в общ размер на 5781,68 лв.,
включваща: неплатена просрочена главница - 930,04 лв., неплатен остатък за редовна
главница - 4851,64 лв., неплатена просрочена възнаградителна лихва - 402,18 лв., неплатена
наказателна лихва - 127,11 лв.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
такива: 331,27 лева – държавна такса в исковото и заповедното производства, депозит за
ССчЕ – 300 лева, депозит за особен представител – 330 лева, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „. (България)“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. Р. Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК искове, че В. Р. Й.
дължи на „. (България)“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: в размер на 4851,64 лева,
представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
1702082038684198/16.02.2017 г., ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, в размер на 402,18 лева, представляваща изискуема
редовна възнаградителна лихва за периода 10.12.2018 г. - 05.01.2020 г.; в размер на 127,09
5
лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г.,
за които суми по ч. гр. д. № 3202/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН **********, да заплати на „. (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1011,27 лева - разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6