Решение по дело №555/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Касатор е И. А. А., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 ап.1. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д. В. от АК Бургас.

Ответник по касация е инспектор Б. Д., разузнавач в РУМВР Камено. Ответникът по касация взема участие в касационното производството лично.

В касационното производство участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 159/04.03.2025г. по АНД № 2955/2024г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу заповед за задържане на лице № 7779зз-38/19.07.2024г., издадена от инспектор Б. Д., разузнавач в РУМВР Камено.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Правят се доводи, че съдът погрешно и превратно е ценил събраните в хода на производството доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи по същество. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил съображенията на жалбоподателя, изложени в защита на тезата му. Прави се подробен анализ на свидетелите и показанията им, които според защитата обосновават извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване ново по същество, с което да се отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Сочат се доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. С отговор на касационната жалба и устно в съдебно заседание излага доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение и иска то да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалби съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от посочения в чл.72 ал.1 от ЗМВР полицейски орган, какъвто се явява инспектор в посочената структура на МВР.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила за това.

Обосновани и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд за изложени в заповедта мотиви и липсата на съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, съобразно изискването по чл.59 ал.1 и ал.2 т.4 АПК. Съгласно тези разпоредби административния акт се мотивира, като в мотивите се посочват фактическите основания за издаването му. В процесния случай АО е посочил, че за задържаното лице има данни, че е извършил престъпление по чл.195 ал.1 от НК – на 19.07.2024г. А. е извършил кражба на гориво от цистерна на фирма Биомед, собственост на Сакса ООД. В самата заповед не е посочено мястото на реализиране на визираното деяние, но това не е било спорно и се установява по несъмнен начин от материалите по делото, поради което правилно този пропуск не е бил ценен от съда като съществено процесуално нарушение при издаването на заповедта.

Основен спор по делото е относно доказаността на участието на А. в установеното нерегламентирано източване на гориво от цистерната в туби, при безспорно участие на водача на цистерната – св.Д.. Според защитната теза на адвоката на задържаното лице, в момента, когато Д. е източвал горивото А. случайно е спрял превозното си средство там за да отиде по малка нужда и видял познатия от по-рано Д.. Тогава пристигнал на място охранителя С., който накарал А. да източва гориво, за да му направи видеозаснемане, на което жалбоподателя, (който иначе нямал нищо общо с това) се съгласил.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в преобладаващата част от решението са ползвани общи теоретични постановки, без излагане на конкретика и без посочване на дължимата аргументация. Съдът ясно е посочил кои са събраните доказателства, какви данни съдържат, кои приема за достоверни защо. При двама очевидци съдът правилно и обосновано е приел, че следва да се кредитират показанията на този, за когото липсват данни за заинтересованост, т.е. тези на С.. Показанията на С. са подробни, безпротиворечиви и ясно описват участието на А. в източването на горивото, като част от тубите са били в неговото превозно средство. Приетите от съда за достоверни доказателства установяват данните по обстоятелствената част на оспорената заповед, които правилно са били квалифицирани като осъществен фактически състав на разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка и съответстващите на нея правни изводи съдът обосновано и правилно е стигнал до извода, че не са налице основания по чл.146 от АПК за оспорване на заповедта за задържане, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК е отхвърлил жалбата.

Неоснователни са оплакванията на касатора за непълни мотиви на съдебния акт, сочещи допуснато съществено процесуално нарушение в този смисъл. Съдът, по повод подадената жалба, е проверил, включително и служебно, наличието на всяко от основанията за оспорване на административния акт по чл.146 от АПК, при което формираните по тези въпроси правни изводи са обосновани и съобразени със събраните доказателства. Следва да се отбележи, че съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за полицейските органи възниква правомощието да задържат лице, когато установят данни за извършено от това лице престъпление. Става въпрос за принудителна административна мярка, която не се основава на установено по надлежния ред (с влязла в сила присъда) престъпление, а на данни за такова. При осъществилата се в случая ситуация полицейският орган правилно се е ориентирал, че са налице данни за извършено от А. престъпление кражба, което е достатъчно основание за задържането му. Анализът на доказателствата, поместен в мотивите на съдебния акт, следва да е насочен към установяване на основанията за оспорване на заповедта по чл.146 от АПК, тъй като това е предмета на делото, а не към установяване извършването на визираното в административния акт престъпление, тъй като не то е основание за издаването и, а данните за извършването му.

Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 159/04.03.2025г. по АНД № 2955/2024г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.