Решение по дело №379/2016 на Районен съд - Велико Търново

П Р О Т О К О Л

                                                                                                

2016 година                                                     Град Велико Търново

Районен съд                                                    Четиринадесети състав

На 16.03.                                                              2016 година

         В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ

 

Секретар: Д.Б.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 379 по описа за 2016 година.

 

         На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

 

         ………………………………………………………………………..

         След проведеното тайно съвещание и след анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 24.02.2016 год. на ВТРП по БП № ЗМ – 147/2015 год. по описа на РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново (преписка № 448/2016 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на В.С.С. - роден на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. *** неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл.296 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78 „а” от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, не изпраща представител.

         В съдебно заседание обвиняемият С. – редовно призован,  се явява лично. По негово искане, изложено в писмена молба, му е предоставена правна помощ чрез процесуално представителство. Обвиняемият поддържа в съдебно заседание желанието си да му бъде назначен служебен защитник, поради което и на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК за такъв му е назначен адв. М.С.П. от ВТАК. Обвиняемият заявява, че разбира обвинението, като отказва да дава обяснения пред съда. По същество моли да му бъде наложено минимално наказание. Адв. П. не оспорва авторството и вината на обвиняемия, като моли съда за минимално наказание, с оглед смекчаващите вината обстоятелства, личността и финансовите възможности на С..

         В съдебно заседание защитникът на обвиняемия прави искане за допускане разпит в качеството на свидетел на едно лице при условията на довеждане, като съдът уважи това искане, допусна и разпита като свидетел лицето Д.С.С.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         Бързото производство е водено срещу В.С.С. с ЕГН ********** в извършване на престъпление от общ характер, а именно: На 13.02.2016 г., около 19 часа и 15 минути, в гр. Велико Търново, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие, издадена на 12.02.2016 г. на основание решение № 112 от 12.02.2016 г. по гр. дело № 57/12.02.2016 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, а именно нарушил наложената му като мярка за защита по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН забрана да приближава обитаваното от Д.С.С. с ЕГН **********, жилище в гр. В.Търново, на ул*** , като отишъл до жилищната кооперация на посочения адрес, влязъл през входа й и застанал пред входната врата на апартамента и не изпълнил наложеното му като мярка за защита по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН задължение да се въздържа от извършването на домашно насилие (психическо и емоционално) спрямо Д.С.С., ЕГН**********, като хвърлял камъни върху прозорец на жилището й и по този начин я обезпокоил, като звънял на звънеца на жилището й, като заповядал на Д.С.С., ЕГН********** да му сипе храна от това, което е наготвила и при отказа й да изпълни тази заповед, като продължил да звъни продължително на звънеца и като останал пред жилището и й казал, че може да ходи където си иска - престъпление по чл. 296, ал.1, предложение 3, алт. 1 от НК.

         След приключване на разследването делото е било изпратено на ВТРП, като представителят на прокуратурата е приел за установено следното:

         Свидетелката Д.С.С. е леля на обвиняемия В.С.С.. Същата работи като медицински лаборант в ОТХ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. Велико Търново. С. ***. През 1999 г. Стоянова прибрала в жилището си болния си брат С С.С., за да се грижи за него. С него в дома на свидетелката се настанил и синът му - обвиняемият В.С.С.. След смъртта на С С., обвиняемият В.С. останал да живее в жилището на леля си. По това време С. имал постоянна работа и доход, но започнал да играе хазартни игри и да пропилява парите си, след което започнал да иска пари на леля си. Същият не се включвал в разходите за домакинството, но в същото време изисквал от свидетелката С. да му готви и да го пере. Натяквал й, че като негова леля е длъжна да се грижи за него. С това си поведение обвиняемият С. предизвиквал постоянни скандали със свидетелката С.. Освен това, той започнал да я посещава и на работното й място и да вдига скандали там в присъствието на нейните колеги и на пациентите, когато му откажела да му дава пари. Така обвиняемият въздействал психически върху свидетелката С. и тя се принуждавала да взема заеми от колегите си и да му дава пари, за да си осигури спокойствието. Тези действия на обвиняемия С. мотивирали свидетелката С. да го изгони от дома си. Той се преместил да живее на квартира в гр. Велико Търново на *** но въпреки това продължил да търси леля си в дома й и на работното й място и да настоява, че тя е длъжна да му приготвя храна, да го пере и да му дава пари, както и да я обвинява, че е недобросъвестна, когато му отказвала, а също така и да вдига скандали, при които викал и я обиждал. За тези действия на обвиняемия свидетелката С. сезирала многократно органите на МВР и ВТРП и на обвиняемия С. били съставени няколко протокола за предупреждение и му било наложено административно наказание глоба. Тези мерки обаче не дали резултат.

         С времето свидетелката С. се депресирала от действията на С., като започнала да се притеснява само от присъствието му, да вдига кръвно и да изпитва постоянно напрежение. Това я принудило на 12.01.2016 г. да подаде молба до ВТРС по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие срещу обвиняемия В.С., в която посочила като форма на домашно насилие действията му, изразяващи се в многократни обаждания и търсене в дома й и на работното й място, искането на пари, храна и други услуги и предизвикването на скандали и направила искане за постановяване на мерки за защита. ВТРС, след като квалифицирал поведението на С. като психическо и емоционално насилие по смисъла на Закона, с решение № 112 от 12.02.2016 г. в гр. д. № 57/2016 г., наложил по отношение на Д.С.С. мярка по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН - забрана на обвиняемия В.С.С. да приближава жилището на свидетелката в гр. Велико Търново, на *** и мярка по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН - задължение за същия да се въздържа от домашно насилие спрямо Д.С.С. На 12.02.2016 г. ВТРС на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и решението си от 12.02.2016 г. по гр. д. № 57/2016 г. съдът издал заповед за защита с двете посочени по-горе мерки. Заповедта била връчена на обвиняемия В.С.С. на същата дата.

         Тъй като бил ядосан, че съдът с посоченото по-горе решение му е наложил и глоба в размер на 200 лева, на 13.02.2016 год. обвиняемият В.С.С. решил да наруши заповедта за защита срещу домашно насилие, като отиде до жилището на леля си и се разправя с нея по въпроса, защо е сезирала съда. Същия ден, около 19.15 часа, обвиняемият С. отишъл до блока, където било жилището на леля му - на *** и като застанал под апартамента на свидетелката, започнал да хвърля камъчета по прозореца. По това време свидетелката С. била в жилището си и била заспала. Същата са събудила от звука, който издавали хвърляните камъчета при удара със стъклото и се стреснала. През това време обвиняемият В.С. влязъл през вратата на входа и отишъл до входната врата на жилището на С., след което като застанал пред нея започнал да звъни на звънеца. Тези действия на обвиняемия В.С. принудили свидетелката С. да отиде до входната врата на апартамента си и без да я отваря да каже на С., че не трябва да идва. Въпреки това, обвиняемият не си тръгнал и свидетелката се принудила да отвори вратата. Тогава обвиняемият, с цел да ядоса свидетелката, й напомнил разбирането си, че отново е длъжна да го издържа и храни, като й наредил да му сипе каквото е наготвила. Свидетелката С. отказала като обяснила, че повече няма да му дава храна, след което затворила вратата. Обвиняемият С. обаче не се махнал, казал й, че може да ходи където си иска и продължил да обезпокоява С. като звънял постоянно на звънеца. Това принудило свидетелката С. да се обади на тел. 112 и на местопроизшествието пристигнали служители на МВР, които арестували обвиняемия и го отвели.

         Съдът намира, че представителят на прокуратурата правилно е възприел установената фактическа обстановка.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че В.С.С. е осъществил състава на престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, тъй като на 13.02.2016 г. в гр. Велико Търново не изпълнил заповед за защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, принудена на 12.02.2016 г. на основание решение № 112 от 12.02.2016 г. по Гр. д. № 57/2016 г. по описа на PC Велико Търново, като нарушил наложената му мярка за защита по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН забрана да приближава жилището на Д.С.С. ***, а именно като отишъл до жилищната кооперация на посочения адрес, влязъл през входа й и застанал пред входната врата на кооперацията и като не изпълнил наложената му като мярка за защита по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН задължение да се въздържа от домашно насилие (психическо и емоционално) спрямо Д.С.С., а именно хвърлял камъни по прозореца на жилището й, заповядал и да му сипе храна, а при отказа й продължил да звъни продължително на звънеца и по този начин я обезпокоил, като и казал, че може да ходи където си иска.

         Настоящият съдебен състав намира, че обвинението се доказва от показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели, обясненията на С. в хода на ДП, както и от всички останали писмени доказателства събрани при разследването, приети и приложени по делото по реда на НПК. Разпитан в хода досъдебното производство, В.С. се признава за виновен и дава обяснения в които изяснява начина на извършване на престъплението.

         От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като обвиняемият С. е съзнавал, че не изпълнява заповедта за защита и общественоопасния характер на деянието и последиците от него и е желаел нарушаването на мерките за защита именно с цел осъществяването на психически и емоционален тормоз над свидетелката. В тази връзка са обясненията на С., в които посочва, че е отишъл до жилището на С., за да се разправя с нея и данните за доходите и имуществото му, които сочат, че не е бил в крайна нужда за храна, а търсенето на такава от леля му е било само повод да я обезпокои.

         За престъплението по чл.296 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5 000 (пет хиляди) лева. Видно от приетите по делото доказателства В.С. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 „а” от НК за освобождаване на В.С.С. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на В.С. и пълното му съдействие за установяване на обективната истина. Освен това, видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетелка Д.С., се установява, че обвиняемият си е  взел поука от случилото се и от инцидента насам повече не  е притеснявал леля си и е изпълнявал съдебното решение. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че същия не притежава собствено недвижимо имущество, безработен е работи и е без доходи,  съдът намира, че за извършеното деяние на С. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото В.С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:  №

 

         ПРИЗНАВА В.С.С. - роден на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. *** неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2016 год. около 19 часа и 15 минути, в гр. Велико Търново, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие, издадена на 12.02.2016 год. на основание решение № 112 от 12.02.2016 год. по Гр. дело № 57/12.02.2016 год. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, а именно нарушил наложената му като мярка за защита по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН забрана да приближава обитаваното от Д.С.С. с ЕГН ********** жилище в гр. В.Търново, на ***, като отишъл до жилищната кооперация на посочения адрес, влязъл през входа й и застанал пред входната врата на апартамента и не изпълнил наложеното му като мярка за защита по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН задължение да се въздържа от извършването на домашно насилие (психическо и емоционално) спрямо Д.С.С. с ЕГН **********, като хвърлял камъни върху прозорец на жилището й и по този начин я обезпокоил, като звънял на звънеца на жилището й, като заповядал на Д.С.С. с ЕГН********** да му сипе храна от това, което е наготвила и при отказа й да изпълни тази заповед като продължил да звъни продължително на звънеца и като останал пред жилището и й казал, че може да ходи където си иска - престъпление по чл. 296, ал. 1 предл. 3, алт. 1 от НК.

         ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78 „а” от НК обвиняемия В.С.С. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1000 (ХИЛЯДА ЛЕВА).

         ОСЪЖДА В.С.С., с установена по делото самоличност, на основание чл.189, ал.3 НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС сумата от 5 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен срок от днес, като е обявено на обвиняемия и неговия защитник в съдебно заседание.

 

         Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.55 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: