РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500669 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 260154 от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2384 /
2022 г., по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено, на основание чл.200,
ал.1 от КТ „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление, гр. Перник, ул. „Рашо „Д.“ № 95, вх.Д, ет.7,
ап.117 да заплати на Г. Д. П., ЕГН ********** от ***, сумата от 35000
(тридесет и пет хиляди) лева, по предявения частичен иск от вземане в
пълен размер от 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука от ***, настъпила при изпълнение на
трудовите му задължения, довела до многофрагментно счупване на дясна
седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на
двете рамена на срамната кост – двустранно, ведно със законната лихва,
считано от датата на трудовата злополука - *** до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 120000 лева,
1
представляваща частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева;
осъден е ответника „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати
на адвокат – П. П. С., ЕГН ********** сумата от 2201,25, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр.чл.36 от Закона
за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска, за осъществената от
него защита на Г. Д. П., ЕГН **********, в исковото производство и
производството по обезпечение на бъдещ иск, съразмерно с уважената част от
иска (съгл.Определение № 260250 / 20.09.2022 г., на ПРС, постановено по
реда на чл.248 ГПК);
осъден е ответника да заплати на Г. Д. П., ЕГН ********** сумата от
23.63 (двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева ,
представляваща разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск и
исковото производство за държавни такси, съразмерно с уважената част от
иска;
осъден е Г. Д. П. да заплати на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД сумата от 1770.83 (хиляда седемстотин и седемдесет лева и
осемдесет и три стотинки) лева, представляваща разноски за СМЕ и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска;
осъден е ответника „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати
по сметка на Пернишки районен съд държавна такса от 1400.00 (хиляда и
четиристотин) лева върху уважената част от иска, ведно със законната
лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 116.67 (сто и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, заплатени от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица, съразмерно с уважената част
от иска.
Недоволен от решението е останал ищецът – въззивник Г. Д. П., чрез
адвокат П. П. С. от САК. Депозира въззивна жалба, като изтъква доводи за
неговата неправилност, неоснователност и незаконосъобразност в частта, с
която е отхвърлена исковата претенция за обещетението за неимуществени
вреди за сумата над 35000,00 лева до сумата от 120000,00 лева – предявен
частично от 150000,00 лева. Излага доводи, че от събраните гласни и
2
писмени доказателства, вкл.от заключенията на СМЕ и СПЕ се налага
категоричния извод, че пострадалия от трудовата злополука работник е
претърпял изключително силни, трайни и продължителни по време и
интензитет физически болки, душевни страдания и тежки депресивни
състояния. Обосновава подробни съображения в подкрепа на въззивните си
оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли същото да бъде
отменено в тази част, като вместо него се постанови друго, с което искът се
уважи до пълния предявен размер от 120000,00 лева, т.е. да се присъдят в
полза на въззивника още 85 000 лева. Моли да му се присъдят направените
разноски по делото пред окръжния съд, определени съгл.чл.38, ал.2, вр.чл.36
от ЗА в размер на 9250,00 лева, изчислени по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна и ответник по иска „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, чрез адвокат И. В. К. от АК-*** оспорва въззивната жалба, като
неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Оспорва предявения иск по основание и размер,
иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорил е фактическата
обстановка, изложена от ищеца в исковата молба, възразява, че претенциите
са силно завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно
въвежда възражение по чл.201, ал.2 от КТ за проявена от работника груба
небрежност при настъпване на трудовата злополука, като иска намаляване на
обезщетенията съразмерно с процента на съпричиняване от страна на ищеца.
Претендира разноски, не представя списък по чл.80 ГПК, нито доказателства
за сторени такива.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Към дадата на инцидента – *** между ищеца Г. П., като работник и
ответното дружество „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството
му на работодател е съществувало валидно трудово правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „***“, с код по НКПД ***, въз основа на трудов
договор от ***. Горното се установява от влязлото в сила съдебно решение №
260642 / 03.06.2021 г., постановено по гр.д. № 5183/2020 г., по описа на
Пернишки районен съд.
Видно от разпореждане № ***, на длъжностно лице при ТП на НОИ се
3
установява, че около 17:00 часа на *** ищецът, като *** при ответника, е
работил на строителен обект на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД в ***, като
е влязъл в изкоп с дълбочина от 02,40 м. за полагане на тръби и докато е
извършвал тази дейност, земята до изкопа се е свлякла, затрупала го е до
раменете, а ищецът изпитал силни болки в областта на таза и десния крак.
Гореописаната фактическа обстановка е установена като безспорна от
първостепениия съд.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно – медицинска
експертиза се установява, че при инцидента ищецът е получил следните
травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясна седалищна
кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на двете
рамена на срамната кост – двустранно.
С влязло в сила разпореждане № ***, на ТП на НОИ гр.*** процесната
злополука е била призната за трудова.
От приложеното експертно решение № *** се установява, че в резултат
на претърпените при злополуката травматични увреждания от ищеца, му е
определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок на намалената
работоспособност от 1 година.
В резултат на трудовата злополука ищецът е бил 404 дни в отпуск,
поради временна нетрудоспособност, считан за периода от *** до ***.
От заключението на приетата по делото съдебно – психологична
експертиза се изяснява, че след преживяното от ищеца травматично събитие
психологическото му състояние е нестабилно, като се наблюдава невротичен
синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения.
От показанията на свидетелите Р. П. и М.Т. - съседи на ищеца се
установява, че след злополуката той се е намирал в тежко и безпомощно
физическо и психическо състояние, изпитвал силни болки, тазът му бил
увреден, не можел да се движи, бил на легло, не можел сам да се обслужва в
продължение на около един-два месеца. След това започнал опити за
раздвижване с проходилка, а по-късно - с помощта на патерици. Към момента
ищецът не се бил възстановил напълно - не можел да вдига и носи тежко, не
можел да ходи нормално, куцал, изпитвал болки, станал раздразнителен, бил
с понижен жизнен тонус, уморявал се бързо, бил емоционалното разстроен и
4
отчаян.
Районният съд е счел, че по казуса не се е установило в деня на
процесния инцидент на ищеца да е бил проведен инструктаж от ответника-
работодател, в каквато насока той не е представил изискания оригинал от
книгата за инструктаж.
Приел е, че ищецът не е пренебрегнал елементарни правила на трудовата
безопасност, нито че е бил невнимателен или небрежен.
С оглед изложеното съдът е приел, че в случая не е налице
съпричиняване на вредоносните резултати, настъпили поради причинената на
ищеца трудова злополука, нито е била проявена груба небрежност по чл.201,
ал.2 КТ от работника при изпълнение на трудовите му задължения
непосредствено преди и по време на инцидента.
Съдът е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е
частично основателен, но в тази част решението не е предмет на въззивен
контрол, тъй като няма подадена въззивна жалба.
Съдът е определил разноските, съразмерно на уважената и отхвърлената
част от исковите претенции, както и дължимата държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да
разгледа делото, се явява Пернишкият районен съд. При предявяването на
иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не
5
са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. В жалбата на
ищеца се твърди, че определения размер от 35000 лева е занижен и следва да
бъдат присъдени още 85 000 лева до пълния размер на предявения частичен
иск от 120 000 лева, като част от целия, в размер на 150 000 лева.
В тази насока Пернишкият окръжен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
На *** година ищецът, изпълняващ длъжността „***“ при ответника е
упражнявал труд на строителен обект на работодателя „Струма Про
Инженеринг“ ЕООД в ***, като около 17,00 часа е влязъл в изкоп с
дълбочина от 02,40 метра, за полагане на тръби и докато е извършвал тази
дейност, земята до изкопа се е свлякла и го е затрупала до раменете.
Инцидентът е бил кварифициран като „трудова злополука“, съгласно
влязъл в сила административен акт - разпореждане № ***, на ТП на НОИ, а
ищецът се е намирал в трудово правоотношение с работодателя – ответник по
силата на трудов договор от ***, установено от влязло в сила съдебно
решение № 260642 / 03.06.2021 г., постановено по гр.д. № 5183/2020 г., по
описа на Пернишки районен съд.
Според експертно решение № ***, на ТЕЛК се установява, че
вследствие претърпените при злополуката травматични увреждания, на
ищеца му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок от
една година.
Видно от заключенията на назначените, извършени и приети от съда
СПЕ и СМЕ, се изяснява, че след преживяното от ищеца травматично
събитие психологическото му състояние е нестабилно, като се наблюдава
невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични
нарушения, а в резултат на трудовата злополука работникът е получил
следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясна
седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на
6
двете рамена на срамната кост – двустранно.
Вещото лице по СМЕ пояснява, че ищецът няма да може да се
възстанови напълно от получените травматични увреждания, тъй като
счупването в областта на тазобедрената става довело до прекъсване на
хрущяла, което обуславя развитие на по-интензивни и тежки артрозни
промени, а с оглед давността на травмата, при ищеца нямало да настъпи
пълно възстановяване. Вследствие претърпяното от него оперативно лечение
са останали два оперативни белега, които ще останат трайни, а ходилото няма
да може да се подобри и възстанови напълно, което се отразява на
правилността на походката занапред.
От показанията на разпитаните пред РС свидетели П. и Т. – съседи на
ищеца, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като единни,
обективни и непротиворечиви, в резултат на инцидента Г. П. се е намирал в
изключително тежко и болезнено физическо и психическо състояние, тазът
му бил силно увреден, не можел да се движи и обслужва сам в продължение
на няколко месеца. Постепенно започнал да се раздвижва с проходилка и с
помощта на патерици. Дори към настоящия момент ищецът не се е
възстановил напълно, като все още изпитвал болки и куцал, а в емоционален
и психически план – проявявал раздразнителност и депресивност, чувствал се
отчаян и непълноценен.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. с
ал. 2, т. 1 от КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна
нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят
отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов
работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3
години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено.
Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда
взаимоотношенията между работодател и работник занапред, като за всички
вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ (ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в
сила от 01.01.1987 г.) отговорността на работодателя се е реализирала по реда
на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди - по реда на чл. 200 от КТ (В
този смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.).
В случая се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на ***,
7
след влизане в сила на КТ, поради което съдът приема, че приложимия закон
се явява КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност, с по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на
трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и
наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със
злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от
работника/служителя вреди, вкл. пропусната полза и получената
пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При
хипотезата на иск на пострадал работник размерът на вредата се съобразява с
този на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от
трудовата злополука.
Съдът приема, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен начин
се установи от приетите гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на СПЕ и СМЕ, че през време на трудово правоотношение
между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор,
ищецът, по време, при и по повод на изпълнение на трудовите си задължения
при ответника като "***" е претърпял трудова злополука, като е получил
подробно описаните в СМЕ травматични увреждания, причинили му трайно
намалента трудоспособност от 50 %, за срок от една година.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по
чл.200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите
предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, а именно, че ищецът е
претърпял конкретни вреди от тази трудова злополука.
По претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за определяне размера на обезщетението, на такова
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
8
неправомерното поведение на работодателя и настъпилото в резултат на това
увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото епикризи, болнични листове,
заключение по съдебно-медицинската експертиза и СПЕ, които съдът
кредитира изцяло като верни, задълбочени и неопровергани от другите
доказателства по делото, подкрепени и от свидетелските показания, които
съдът също цени, по делото се установява, че в следствие на процесната
трудова злополука ищецът е претърпял така описаните в исковата молба и в
СМЕ трайни увреждания на здравето, бил е с трайно намалена
трудоспособност около една година, няколко месеца бил обездвижен, после
проходил с помощта на патерици, имал нужда от чужда помощ в ежедневието
си, включително за битово и хигиенни нужди, имал е нужда от
рехабилитация. Към момента не се е възстановил напълно, останали са му два
следоперативни белези, които няма да се заличат, все още куца и изпитва
физически болки от травмите, походката му е деформирана, изпитва
емоционален и психически дискомфорт от случилото се, като продължава да
бъде психически подтиснат, нестабилен и разстроен.
9
При така възприето, съдът приема, че справедливия паричен
еквивалент на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат
на трудовата злополука възлиза в размер на сумата от 60000,00
(шестдесет хиляди) лева.
За да определи този размер на обезщетението, съдът съобрази
наличието на интензивните и трайни физически болки и душевни страдания,
претърпени от ищеца при получаване на травматичните увреждания,
продължителния период на възстановяване, на необходимостта от чужда
помощ за елементарни битови нужди, както и че към момента все още не е
възстановявен изцяло, като неправилната походка и получените
следоперативни белези ще останат и занапред. За да определи този размер,
съдът съобрази и трайно влошените социално-икономическите условия в
страната към периода 2019 - 2023 година, които ноторно се изразяват в
растяща инфлация, безработица и ръст на цените на стоки, услуги и имоти.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ:
При така депозирания отговор и направени възражения от ответника,
вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ и чл.51, ал.2 от ЗЗД в негова тежест
е да установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на
ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба
небрежност и е провел поведение, което обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, като не проявил грижа за безопасността
си.
За е налице основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ,
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
вредите от злополуката, да е противоправно и проведено при условията на
груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно
отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване
на вредоносния резултат, като същият трябва да е знаел, че с тези действия би
допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати
и не е положил дължимата грижа в тази насока. Само при наличие на такова
10
субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му
прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка, би се стигнало до основателно прилагане на
разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ - при установено нарушение на някое от
правилата за безопасност на труда.
В случая по делото не се спори, а и се установява от приетите по делото
гласни и писмени доказателства, че след настъпване на трудовата злополука
ищецът е претърпял оперативна интервенция и след кратък престой в
болнично заведение е продължил лечението и възстановяването си в домашна
обстановка, като няма данни да е провел специална рехабилитация или
психотерапия в тази насока, но е положил необходимата и медицински
предписана грижа – сам и чрез трети лица за възстановяване от инцидента
Ето защо съдът приема, че доколкото по делото не са събрани
доказателства за конкретно поведение на ищеца, установяващо, че не е
положил елементарна грижа за правилното и бързо възстановяване на
здравето си, правилно районният съд е приел, че поведението на ищеца не е
било проява на груба небрежност.
В тежест на ответника е била доказателствената тежест да обори
твърденията на ищеца, установени с влязлото в сила разпореждане на НОИ,
че претърпения от ищеца инцидент се явява „трудова злополука“, като
същият не е провел пълно и главно доказване, установяващо също така и че в
случая са налице хипотезите на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (съпричиняване) и/или на
чл.201, ал.2 от КТ (груба небрежност), поради което настоящата въззивна
инстанция приема, че възраженията на ответника в тазци насока са
неоснователни и не намират опора в събрания по делото доказателстван
материал.
Съгласно чл.200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
11
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното
намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злаполука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда,
че по посочения начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не
предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени
претенции само или и за имуществени вреди. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в
което е даден положителен отговор на въпроса "следва ли заплатеното
обезщетение по задължителната застраховка "трудова злополука", сключена
от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди", по подобен начин е
прието и в решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о. По
настоящото дело не се установи ищецът да е е получил застрахователно
обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, но дори това да се е
случило, настоящият съдебен сътвав споделя практиката на ВКС в смисъл, че
това не следва да доведе до редукция на размера на обезщетението по чл.200,
ал.1 от КТ за неимуществени вреди от трудова злополука. Евентуалното
получаване на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл.200 от КТ и
обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не следва да представлява двойно
12
плащане и не води до неоснователно обогатяване. (В този смисъл Решение №
54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение № 413 ОТ
19.03.2013 г. По гр.д. № 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. , Решение №
741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. по реда на чл. 290
от ГПК).
При това положение и след като по делото не се събраха други
доказателства, установяващи по безспорен начин, че на ищеца е било
проведено обучение и инструктаж по ЗБУТ преди да започне да изпълнява
трудовите си задължения при ответника на датата, на която е реализирана
трудовата злополука, съдът приема, че липсва съпричиняване по отношение
на претърпяната от ищеца трудова злополука и/или допускане на груба
небрежност. С поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването й.
Поради това и няма основание да бъде намалявано обезщетението, което му
се следва, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.
Ответникът е направил и възражение за приспадане от определеното от
съда обезщетение на ищеца, за сумата от 4165 лева, от които сумата от 2000
лева, платена на бащата на ищеца за възстановяване на неговите
здравноосигурителни права и сумата от 2165 лева - платена от ответника на
ищеца за поставяне на импланти по време на проведеното оперативно
лечение. Съдът го намира за неоснователно, тъй като от една страна по
делото не се събраха доказателства, че ответникът е изплатил тези суми на
ищеца, а от друга– дори да са били заплатени, същите касаят евентуално
репариране на имуществени вреди, докато настоящата искова претенция е за
друг вид вреди, а именно – за неимуществени.
След като се установи ангажирането на отговорността на ответника –
работодател по чл.200, ал.1 от КТ, съгл. разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД
последният е изпаднал в забава от датата на трудовата злополука - ***,
поради което и на основание чл.86 от ЗЗД от този момент следва да се
присъди законната лихва за забава върху определената сума за обезщетение
за неимуществени вреди, до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа изложеното се налага извода, че въззивната жалба се явява
частично основателна.
Решението на Пернишкия районен съд следва да бъде отменено в
13
частите, с които е отхвърлен предявения иск за сумата над 35 000 лева до
сумата от 60 000 лева, като вместо него се постанови друго, с което искът
бъде уважен в тази част, както и в частта, с която Г. Д. П. е осъден да заплати
на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД сумата от 1770,83 лева – разноски
за СМЕ и адвокатско възнаграждение, като се отмени за сумата над 1250,00
лева, съобразно отхвърлената част от иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, касателно
присъдените разноски пред районния съд, настоящият съдебен състав следва
да отмени първоинстанционното решение в тази част, като съобразно
уважената част от иска следва осъди ответника да заплати на ищеца сумата
над присъдената от 23,60 лева (разноски по обезпечителното производство)
до 40,45 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Дружеството следва да бъде осъдено, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от 1000,00 (хиляда) лева
– дължима държавна такса от 4%, съобразно уважената част от иска за
горницата от 25 000 лева (присъдените над 35 000 лева до 60 000 лева), както
и сумата над вече присъдените от РС 116,67 лева до сумата от 200,00 лева –
депозити за вещи лица, а по сметка на Пернишки окръжен съд – сумата от
500,00 (петстотин) лева – дължима държавна такса от 2% върху уважения и
присъден интерес от 25 000 лева.
С оглед на резултата от делото и на осн.чл.38, ал.2, вр.чл.36 от Закона
за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД следва
да заплати на адвокат П. П. С. сумата от 2650,00 (две хиляди шестстотин и
петдесет) лева (1300 лв.+1350 лв., изчислени спрямо присъдената сума над
35 000 лева до 60 000 лева).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260154 от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. №
14
2384 / 2022 г., по описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Г. Д. П. срещу „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД иск, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения за сумата
над 35000,00 (тридесет и пет хиляди) лева, до сумата от 60000,00
(шестдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
инцидента - *** година до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на Г. Д.
П. сумата от 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща
горницата над сумата от 35 000 лева до 60 000 лева, на основание чл.200, ал.1
от КТ - обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения,
ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента - *** до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154 от 27.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 2384 / 2022 г., по описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която
е отхвърлен предявения от Г. Д. П. срещу „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД иск, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения за сумата
над горницата от 60000,00 лева, до частично предявената сума от 120000,00
лева от цялата, в размер на 150000,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на инцидента - *** до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260154 от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. №
2384 / 2022 г., по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, с която Г. Д.
П. е осъден да заплати на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД сумата над
1250,00 лева, до 1770,83 лева – разноски за СМЕ и адвокатско
възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Д. П. да заплати на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД сумата от 1250,00 лева – разноски пред РС Перник.
ОТМЕНЯ решение № 260154 от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. №
2384 / 2022 г., по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, с която
15
„СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е осъдена да заплати на Г. Д. П.
сумата от 23,60 лева (разноски по обезпечителното производство), КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на Г. Д.
П. сумата от 40,45 лева - разноски пред РС Перник.
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на
адвокат П. П. С. сумата от 2650,00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева -
разноски пред ОС Перник.
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд допълнително сумата от 1000,00 (хиляда)
лева – държавна такаса и по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от
500,00 (петстотин) лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16