Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр.Варна, 06.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
при секретар Геновева Ненчева
и в присъствието на прокурор Вилен
Мичев
изслуша докладваното от съдия Янков
ндв №45/2020г. на ВАС
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на
осъденото лице С.М.С. за възобновяване на производството по нохд №258/2019г. на
Районен съд-Исперих и за отмяна или изменение на постановеното определение от
12.08.2019г., с което е одобрено споразумение, постигнато между осъденото лице
и защитата му от една страна , и прокуратурата-от друга. Навеждат се доводи за
нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
В
съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения
за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът
на осъденото лице, както и то самото, поддържат искането във вида, в който е
направено.
Варненският
апелативен съд, като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери за
установено следното:
Искането
е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и
от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в
законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК /определението на Районен съд-Исперих е влязло в сила на 12.08.2020г. - с
постановяване му тъй като не подлежи на обжалване, а искането е подадено на 31.01.2020г./.
Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.
С определение
от 12.08.2019г. по нохд №258/2019г. Районен съд-Исперих е одобрил споразумение
между С.М.С. и защитата му от една страна и районната прокуратура – от друга,
по силата на което С. се е признал за виновен за извършено от него престъпление
по чл.343в ал.2 НК, за което му било определено наказание шест месеца лишаване
от свобода при строг първоначален режим и глоба в размер на 700лв. С последващо
определение по реда на чл.306 ал.1 т.3 НПК съдът привел в изпълнение и
наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода, постановено с
присъда №55/21.09.2019г. по нохд №330/2017г. Като неподлежащо на обжалване
определението за одобряване на постигнатото между страните споразумение влязло
в сила веднага.
В
искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 3 НПК, които са
предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за
възобновяване – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното
наказание. То обаче е неоснователно.
Изложените
в искането за възобновяване съображения в подкрепа на доводите за нарушение на
закона и явна несправедливост на наказанието не намират опора в
доказателствения материал, поради което и не се споделят от апелативния съд.
Твърди
се на първо място в искането нарушение на материалния закон. Според защитата
съдът неправилно е приложил закона, тъй като била налице хипотезата на чл.9 НК.
Най-напред следва да се обърне внимание на искателя и защитата му, че не съдът
е инициирал изготвянето на споразумение между страните – това е станало по воля
на последните, и след изготвянето му в писмен вид то е било представено на
вниманието на съда при вече образувано съдебно производство въз основа на
внесен обвинителен акт. Именно в това споразумение осъденото лице се е признало
за виновно и се е съгласило да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от
свобода с дейното участие и на защитата, която съобразно разпоредбите на чл.382
ал.3 е чл.384 ал.2 НПКе задължителна. При което логично възниква питането защо
защитата още тогава не е повдигнала въпроса
за приложението на чл.9 НК – вероятно защото този въпрос би се решил в едно
производство по общия ред, при което приложението на чл.55 НК също е възможно,
но съвсем хипотетично /а в настоящия случай и почти невъзможно/. Това разбира
се не прави искането за възобновяване недопустимо, но пък прави очевидно
желанието на осъдения максимално да се възползва от предлаганите му от
процесуалния закон възможности оспорвайки включително и собствените си
предходни волеизявления и действия.
Както вече се спомена искането в този му вид е напълно неоснователно – но не
поради посоченото по-напред, а поради степента на обществена опасност на
деянието, която нито липсва, нито е незначителна.
До
извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 НК може да се
стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния
състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито
фактори са времето, мястото и начинът на извършване деянието, както и
характеристиките на личността на дееца. С. е управлявал моторно превозно
средство в населеното място, в което живее – с. Хърсово, в 14.00 часа по
ул.“Елин Пелин“. Всичко това не сочи на липса на обществена опасност на
деянието или явно незначителна такава – законодателят възприемайки редакцията
на чл.343в НК се е абстрахирал от факта къде и как се управлява моторното
превозно средство. Поради което не могат да бъдат възприети възраженията на
защитата, че С. управлявал МПС по глуха и безлюдна улица и то само няколко десетки
метра. Разстоянието също е правноирелевантен факт, но конкретиката изисква да
се отбележи, че подсъдимият живее на ул.“Ален мак“, която е на другия край на
населеното място. Т.е. едва ли е управлявал няколко десетки метра. С оглед
изложеното настоящият съд не намира обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието сравнено с други от този вид, още
повече – на липса или незначителност на обществената опасност. Точно на
противното пък сочат характеристиките на личността на дееца. С. е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата. През 2013 година му е отнето
свидетелството за правоуправление, след което неведнъж е наказван за управление
на МПС без свидетелство. Общо по административен ред за нарушения на ЗДвП той е
наказван 22 пъти с влезли в сила наказателни постановления, и 19 пъти с фишове.
Веднъж е освобождаван от наказателно отговорност по чл.78а НК за престъпление
по чл.343в ал.2 НК. Осъждан е /преди настоящото му осъждане/ – за деяние отново
по чл.343в ал.2 НК, и по чл.304а НК. Второто деяние е извършено от С. с цел да
избегне отговорността по първото. Очевидно е от изложеното, че С. проявява
изключителна престъпна упоритост, която не може да бъде превъзмогната само с
административни наказания – те не са довели до никакъв ефект. Същото може да се
каже и за условното му осъждане. Повече от очевидно е също така, че не е налице
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 НК.
Не е
налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Всъщност наказанието не
е наложено на осъденото лице – то само се е съгласило да изтърпи лишаване от
свобода за срок от шест месеца. Като тези шест месеца са предложени в
споразумението между страните при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. Тук е може би
мястото да се отбележи, че доколкото споразумението за прекратяване на
наказателното производство по същността си е сделка между страните
/прокуратура, защита и подсъдим/, то дори и да беше налице явна несправедливост
на наказанието липсва възможност за неговото директно намаляне от настоящия
съд. Защото последното би били вмешателство в свободната воля на страните,
изразена при изготвяне на споразумението. Затова ако беше налице явна
несправедливост на определеното наказание, делото следваше да бъде възобновено
и върнато на районния съд, който евентуално да се намеси в сделката между
страните по реда на чл.382 ал.5 НПК. Наказанието
обаче не е явно несправедливо и не се налага да бъде коригирано. Веднъж
вече е било определено в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Поради това е станала
възможна и индивидуализацията му под законовия минимум, който е една година
лишаване от свобода. Следва да се обърне внимание, че дори и този размер е
занижен – предвид данните за личността на С., посочени по-горе. Затова немислимо е каквото и да било намаляне /или
предприемане на стъпки в тази насока с възобновяване на производството/.
По
изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице
релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради
което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице С.М.С. за възобновяване на производството по нохд
№258/2019г. на Районен съд-Исперих.
Решението
е окончателно - не подлежи на обжалване
и протест.
Председател
: Членове
: