Р Е Ш Е Н И Е
№. .
. . . . . . . /. . . . . . . . . 2020 г.
В
името на народа
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора
Александър Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното
от съдия Ганчева касационно административно наказателно дело
№ 3364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от Д.Н.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, депозирана чрез пълномощник – адв. Н.Т. ***, срещу Решение №
1895/23.10.2019 г. по НАХД № 1122/2019 г. на Варненския районен съд, с което е
потвърдено НП №17-0819-002476/14.06.2017г. на началник на група в сектор ПП към
ОДМВР - Варна с наложени на Д.Н.П. административни наказания „глоба“ в размер
на 10 лева, на осн. чл.183 ал.1 т.1 предл.ІІ от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20
лева, на осн. чл.185 от ЗДвП.
Наведените в жалбата доводи са
неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения-
касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63 от ЗАНН.
Оспорва се изцяло така установената от съда фактическа обстановка. Заявява се
оплакване за липса на мотиви на решението относно възражението за
некомпетентност на наказващия орган, относно оплакването за отсъствие на умисъл
и на твърдението за деяние, извършено при условията на крайна необходимост.
Искането към съда е за отмяна на
обжалваното решение на ВРС и отмяна на НП.
Ответникът в производството –
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в
жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият състав прие
следното:
Административен съд - Варна
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството се развива след
отмяна на предходно решение по спора, извършено с Решение № 416 от 05.03.2019
г. по КАНД № 184/2019 г. по описа на Административен съд-Варна. От събраните по
делото доказателства районният съд е установил от фактическа страна следното:
На 09.05.2017 г. около 17:00 часа касаторът П. управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *********
в гр. Варна, по ул. „Георги Пиячевич“, като при приближаването до кръстовището
с ул. „Свобода“ в посока към МОЛ Варна, същият изгубил контрол над управлението
на превозното средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие, като се
блъснал в крайпътен имот. Част от произшествието била възприета от свид. В., а
като участник в движението е разпитан и свид. В.. С показанията на последните
се установява както времето и мястото на ПТП, така и причината за неговото
настъпване, тъй като описват движението на автомобила на касатора, твърдят, че
същият се е движел с несъобразена скорост и е „прелетял“ покрай спрелите
автомобили. Свид. В. установява, че към момента на ПТП кръстовището, където е
допуснато ПТП, е било нерегулирано и не е имало пътни знаци, указващи кой е
пътят с предимство. По сигнал за настъпилото ПТП на място пристигнал екип на ПП
при ОДМВР-Варна, в състава на който влизал и разпитаният във въззивното
производство младши инспектор С. Г.. Полицейските служители снели обяснения от свид.
В. и нейния съпруг, като след установяване на механизма на произшествието бил
съставен протокол за ПТП. При проверка на документите на касатора полицейските
служители констатирали, че същият не носи контролен талон към СУМПС. Свид. Г.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Д.Н.П., в
съдържанието на който описал обстоятелствата на извършване на нарушенията и дал
правна квалификация на същите по ЗДвП. Актът бил надлежно предявен на касатора,
който не вписал в съдържанието му възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН по
административнонаказателната преписка не са постъпили писмени възражения.
На 14.06.2017 г., въз основа на
съставения акт е издадено и НП, като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20 ал.1 и чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП. За всяко отделно административно нарушение било наложено
съответно административно наказание.
При така установените факти, в
мотивите си районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН е изготвен от компетентно длъжностно лице, в законоустановения срок и съдържа
лимитативно изброените в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е издадено от компетентен
орган, в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Съдът е приел, че правата на санкционираното лице не са нарушени, като след
извършена съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че са установени вменените на
касатора нарушения. Приел е, че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав
счита така достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено
обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги
преповтаря (по арг. от чл.221 ал.2 изр.2 от АПК).
На първо място настоящият касационен
състав намира възражението, че издателят на наказателното постановление не е
сред лицата, визирани в чл.47 ал.2 от ЗАНН, за неоснователно. Видно от
съдържанието на наказателното постановление, същото е издадено от Д. Г. –
началник сектор към ОДМВР-Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-746/01.06.2017
г. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта пък е посочено, че същата се
издава именно на основание чл.47 ал.2, вр. ал.1 б.“а“ от ЗАНН. Предвид
изложеното, оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на предоставените му правомощия. В тази връзка, неоснователно се
явява и възражението, че касаторът не е запознат със заповедта за
упълномощаване, тъй като същата е приложена към административнонаказателната преписка
и е била на негово разположение при съдебното оспорване.
За прецизност следва да се
отбележи, че относно нарушението по т.1 от НП, не се споделят и въведените в
жалбата твърдения, че П. е бил поставен в невъзможност да избегне настъпилото ПТП
и е действал бил условията на крайна необходимост, предвид предприетото
навлизане в кръстовището от управлявания от свид. В. лек автомобил и внезапното
му спиране. Посочената в НП като нарушена норма на чл.20 ал.1 от ЗДвП въвежда
задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. От събраните в производството пред районния съд писмени и
гласни доказателства е безспорно, че на посочените в АУАН и НП място, дата и
час жалбоподателят е изгубил контрол над управлявания от него автомобил, в
резултат на което е настъпило ПТП с незначителни материални щети. Изгубването
на контрола върху автомобила е самостоятелно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Механизмът на така настъпилото ПТП се установява от категоричните и убедителни
показания на актосъставителя, както и на свидетелите Д. В. и съпругата му И.В.
– преки очевидци на местопроизшествието. В частност в показанията си пред
районния съд, свид. В. описва посоката на движение на двата автомобила –
неговият и управлявания от касатора, както и причината за настъпилото ПТП.
Установява се също, че автомобилът на свидетеля не е бил в движение към
момента, в който П. е изгубил управлението над автомобила си и се е блъснал в
стената (такива твърдения се навеждат и в касационната жалба). На следващо
място липсва съприкосновение между управлявания от П. лек автомобил и спрелият
в кръстовището такъв, управляван от В., за да бъде подложена под съмнение
вината на касатора за настъпилото ПТП. Липсват, каквито и да са основания да се
приеме, че деянието не е административно нарушение, тъй като е извършено в
условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН.
По отношение на нарушението,
посочено в т.2 от НП, правилно районният съд е възприел, че то също е доказано
по безспорен и категоричен начин. Твърдения за оспорване на нарушението в
касационната жалбата не се излагат. Съгласно чл.100 т.1 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Налице са съставомерните признаци на това деяние както от обективна, така и от
субективна страна. Това неминуемо влече санкционните последици на разпоредбата
на чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с „глоба“ в
размер на 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон. Изрично в наказателното постановление е посочено,
че именно заради непредставянето на контролен талон е наложена санкция на
касатора, като същата е в предвидения от закона абсолютен размер от 10 лв.
По безспорен начин са установени
по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са
направени и изводите на съда. Нито пред въззивната инстанция, нито пред
касационната инстанция жалбоподателят е представил доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН факти и обстоятелства.
След като презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да
се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
полицейските органи в хода на административнонаказателното производство. Така е
преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен
извод, че касаторът е извършил вмененото му с НП административно нарушение от
обективна и субективна страна. След правилно установените факти и обстоятелства
са направени напълно законосъобразни правни изводи относно правната
квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма в
тази му част.
По изложените съображения,
районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1895/23.10.2019 г. по НАХД № 1122/2019 г. на Варненския районен съд, І-ви състав.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: