РЕШЕНИЕ
№ 3880
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.ова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20223110106171 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.405 КЗ
Съдът е сезиран от С. К. М. с иск по чл. 405 КЗ срещу *** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2010,91 лв. обезщетение за имуществени вреди изразяващи
се в увреждане на ляв фар, причинени в резултат на застрахователно събитие, за което е
образувана преписка за щета *** г. по договор № *** г. за застраховка „Каско“ и
„Злополука“ на л.а. „*** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата / съобразно изменение на иска
в о.с.з на 18.11.2022 г./.
Ищецът сочи, че на 08.10.2020 г. е сключил договор за застраховка „*** с ответника
със срок на действие 11.10.2020 г.-10.10.2021 г., в който срок – на 09.10.2021 г. отивайки до
паркирания автомобил на ***е установил увреждане на левия фар на автомобила, за което е
уведомил полицейските органи. На следващия ден – 10.10.2021 г. уведомил ответника като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“, по която е застрахован автомобила за
констатираните увреждания. Били извършени оглед и опис, като в последния като увредени
били посочени- ляв фар. Ответникът му заплатил извънсъдебно сумата от 302,47 лв.
застрахователно обезщетение, която обаче не съответствала на реалната цена за
отстраняване на щетите, за която ищецът след проучване в няколко автосервиза намира, че е
в размер на 2500,00 лв. След приспадане на заплатена от ответника сума, ищецът счита, че
има вземане в размер на 2010,91 лв. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да
му плати претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба. Излага доводи за недопустимост на иска, поради липса на активна
процесуална легитимация за ищеца, тъй като не е носител на спорното материално право на
обезщетение- не е собственик на увредения автомобил. Излагат се и доводи за
неоснователност на претенцията. Сочи, че съобразно приложимите ОУ обезщетението се
определя по експертна оценка, което е извършено от ответника. / т.73 и т.74 от ОУ/.
Поддържа се, че в ОУ са уговорени случаите на подзастраховане, а именно когато в срока на
действие на договора, за застрахованото МПС е заплатено застрахователно обезщетение,
след което автомобилът не е дозастрахован. В този случай застрахователното обезщетение
1
се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна
сума и сбора на изплатените обезщетения /т.22 от ОУ/. В конкретния случай в срока на
действие на застрахователния договор, ищецът е завел 7 ликвидационни преписки вкл.
процесната, по 3 от които е изплатено обезщетение на обща стойност 405,21 лв., след което
процесното МПС не е дозастраховано. Ответникът излага, че заплатената сума от 405,21 лв.
следва да се раздели на застрахователната стойност на автомобила /9500 лв./, от което се
получава процента на подзастраховане – 4,27%, като ответникът е намалил определеното
застрахователно обезщетение именно с този процент. Излага се, че заплатената
извънсъдебно сума е определена като са изключени константните операции, които се
полагат еднократно в процеса на ремонт на МПС, тъй като е логично и технологично
правилно всички увреждания на застр. автомобил / по твърдени от ищеца застрахователни
събития настъпили в 4 последователни дни – 06.10.2021 г.-09.10.2021 г. да бъдат отстранени
едновременно като разходите за константните работни операции да се начислят еднократно
в една от претенциите или да се разпределят пропорционално по ¼ част по всяка претенция.
Евентуално сочи, че претенцията е завишена по размер. Оспорва се извършването на
ремонта. Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: 1. наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил между
него и ответното дружество; 2. настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, 3. причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4. размер на вредите. В тежест на
ответника е да докаже твърдението си, че е налице основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на сочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
С определението по чл.140 ГПК от 23.07.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка №*** г. за застраховка „*** валидна
към 09.10.2020 г.; на 09.10.20201 г. на автомобила са нанесени щети по автомобила – ляв
фар при покрит застрахователен риск; ответникът е заплати извънсъдебно на ищеца сумата
от 302,47 лв. – застрахователно обезщетение във връзка с процесните щети. Следва да се
добави, че не се спори, че последния размер е определен по оценка на застрахователя.
По отношение наличието на валидно договорно отношение по застраховка „Каско“
на процесния автомобил, съдът намира, че такова е възникнало между страните. Настоящият
състав не намира за основателно възражението на ответника, че ищецът не е материално
легитимиран, тъй като не са представени доказателства, че е собственик на лекия автомобил.
С оглед представените от ответника доказателства по делото, а именно доказателства за
заплащане по банкова сметка на ищеца на парични суми за обезщетение по други преписки
за щети за същия автомобил, както и направеното извънсъдебно плащане по преписка за
щета по събитието, предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът намира, че
направеното възражение е противоречащо на извънсъдебното поведение на ответника.
Последния не е оспорил представената по делото застрахователна полица, сключена с ищеца
за процесния автомобил и покриваща период включващ датата 09.10.20221 г., на която са
нанесени процесните вреди и е искал отделянето за безспорно, че е налице валидно
облигационно отношение по застраховка „Каско“ със собственика на автомобила без да е
представил друга полица за същия с различно от ищеца лице. Противоречивостта на
твърденията и възраженията на ответника, и извършените от него извънсъдебно плащания
навеждат съда на извода, че възражението му за липса на материална легитимация на ищеца
и съответно облигационно отношение между страните е неоснователно.
Тоест делото не се оспорват втория и третия елементи от фактическия състав,
изложен по – горе.
Спорен е въпросът за дължимия размер на обезщетението.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице М. се установява следното:
процесната щета касае необходимост от подмяна на преден ляв фар / преписка за щета ***/.
При застрахователя за заведени три други претенции за обезщетение в предходните
2
процесната щета три дни – по преписка ***-за преден капак и предна дясна врата; *** – за
ремонт на предна врата и боядисване на врати и от 08.10.2021г.- за боядисване на таван.
Вещото лице е посочило, че за операции за възстановяване чрез боядисването и тониране
биха могли да бъдат извършени наведнъж при такива последователни увреждания, като тези
от 06-08.10.2021 г., като ако те се извършват заедно разхода би бил в размер на 128,24 лв., а
ако се извършват поотделно-240,45 лв. По отношение на подмяната на фара е посочено, че
средната пазарна цена на детайла е в размер на 1487,57 лв., стойността на единия част труд,
който е необходим за демонтаж/ монтаж е в размер на 32,06 лв., а общата стойност на
вредата е 1519,63 лв.
По искане на ищеца е допусната повторна съдебно-авто техническа експертиза,
касаеща единствено върпоса за стойността на вредата от 09.10.2021 г. Вещите лица М.Т.,
Ат. Я. и Ст. К. са посочили, че средната цена на труда в сервиз е 49,80 лв., а средната цена
на нов преден фар е в размер на 2263,58 лв. с ДДС, поради което средната пазарна цена на
вредата е в размер на 2313,38 лв. В експертизата са посочени характеристиките на
процесния автомобил „****“ вкл., че при търсене по номера на рамата на автомобила се
установява, че фарът му е би-ксенон завиващ в продуктов номер***.
Съдът намира, че следва да даде вяра на единичното заключение по отношение
операциите, които биха могли да бъдат съвместени при повече от една увреда, настъпили в
много кратък срок и на тройното експертното заключение, в частта касаеща средната
пазарна стойност на вредите. По отношение на средната пазарна стойност, съдът се доверява
на тройното заключение, доколкото същото е дадено от три вещи лица, като броя на
експертите влияе на по-широката компетентност, с която те разполагат. Същото е
мотивирано, компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи като са
изчислени цените на ремонта вкл. на труда и детайла, съобразно формулирания въпрос.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
Относно размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е
категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери
по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
Ответникът е навел възражение, че стойността на щетите е определена по експертна
оценка и съобразно нея дължимото обезщетение е изцяло платено извънсъдебно. Съгласно
чл.73 и 74 от ОУ на ответника по експертна оценка се изчислява обезщетението при
частична щета на МПС, което към датата на началото на застраховката е на възраст над 12
години, като експертната оценка се извършва по цени за части, материали, труд и
начисления за отстраняване на щетите, съгласно методика на застрахователя.
Съдът намира, че тази разпоредба от ОУ противоречи на императивната норма на чл.
386, ал. 2 от КЗ, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори
застрахованият да се е съгласил с тези условия за изплащане на обезщетение - по експертна
оценка или при съобразяване с ограничения по отношения стойността на сервизния час или
стойността на труда, то това не може да доведе до отричане на възможността причинените
щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер, различен от
3
действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока възражение се явява
неоснователно.
Не може да се сподели и възражението на ответника, че обезщетението следва да се
намали с разходите за операции за отстраняване на последователни щети, които е могло да
бъдат извършени само веднъж, с оглед краткия срок, в който са заявени 4 броя щети.
Вещото лице М., в частта, в която изготвената от него експертиза се ползва с доверието на
съда е изложил, че операции от които могат да се спестят разходи са боядисване и тониране,
но с оглед характера на търпените щети, такива операции са били необходими за ремонт на
автомобила вследствие на уврежданията, за които са образувани преписки при
застрахователя в периода 6-8.10.2021 г., но не и за процесната щета от 09.10.2021 г.
Неоснователни са и възраженията на ответника за приложимост на клаузите на т. 21
и т. 22 от ОУ при подзастраховане на процесния лек автомобил. Според т. 21 от ОУ ако е
уговорена застрахователна сума, по-ниска от действителната стойност на застрахованото
МПС, и същото погине или бъде увредено, се прилагат правилата на подзастраховането –
обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената
застрахователна сума и определената от застрахователя действителна стойност. Клаузата на
чл. 22 от ОУ предвижда, че при частични щети на МПС то се счита застраховано в размер,
равен на разликата между записаната в полицата застрахователна сума и размера на
обезщетението. В тези случаи застрахованият има право да дозастрахова МПС до
първоначално определената застрахователна сума, като заплати допълнителна премия (чл.
22. 1), а ако не стори това съгласно т..22.2 след изплащане на застрахователно обезщетение,
при настъпване на следващо застрахователно събитие обезщетението се определя по реда на
чл. 21, в съответствие с правилата на подзастраховане. Настоящият състав намира, че тези
уговорки от ОУ не са приложими в конкретния случай, доколкото видно от
застрахователната полица действителната и застрахователната стойност са еднакви /9500
лв./, а на следващо място и тъй като по делото не са събрани доказателства, че плащанията
по другите три претенции предшестват извънсъдебното плащане по настоящата, за да има
последното характер на плащане за „следващо за застрахователно събитие“, за което да се
прилагат правилата на т.21 и т.22
Приложение намира т.24 от ОУ, съгласно която за всички щети в срока на действие
на договора застрахователят е отговорен до размера на застрахователната сума / 9500 лв./.
По делото не е спорно, че застрахователят е платил 405,21 лв. общо по преписки*** и
сумата от 302,47 лв. по преписката за разглежданата вреда, т.е. общо 707,68 лв., като с оглед
размера на исковата претенция, обезщетението не следва да се намалява поради
надхвърляне на застрахователната сума.
При изложените по-горе съображения за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва същото да се определи по средни пазарни цени към
датата на събитието.
В конкретния случай вещите лица, изготвило повторната САТЕ са посочили
стойността на вредите по средни пазарни цени, които следва да се вземат предвид от съда -
2313,38 лв. Безспорно е, че ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 302,47
лева, поради което дължима е останала сумата от 2010,91 лв. и предявения в настоящото
производство иск следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 2010,91 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на следните разноски –
80,44 лв.- държавна такса, 150,00 лв.- депозит за САТЕ, 450,00 лв.- депозит за повторна
САТЕ и 600 лв. с ДДС– адвокатско възнаграждение заплащането на което се доказва от
представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло
заплатена в брой на 14.11.2022г, в който случай договорът има характер на разписка
съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат /600лв./, което съдът намира за
основателно, с оглед окончателния размер на иска който е изцяло уважен. Минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения /Наредбата/, действаща към момента на уговарянето и
заплащането им възлиза на 444,84лв. с ДДС. Съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер 500 лв. с ДДС. Съобразява се, че Съгласно параграф 2а от Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по делото
удостоверение за регистрация, издадена на адвоката представляващ ищеца, същият е
регистриран по ЗДДС, поради което съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1180,44 лв.-
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА*** със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. К. М., ЕГН
**********, гр. ***, на основание чл. 405 КЗ, сумата от 2010,91 лв. - обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на ляв фар, причинени в резултат на
застрахователно събитие, за което е образувана преписка за щета *** г. по договор №*** г.
за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на л.а. „*** ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на С. К. М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1180,44 лв. – разноски в
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5