Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4654 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на В.Т.В. срещу П.на РБ за осъждането й да му
заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпления, като наказателното
производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
твърди, че на 06.07.2009 г. срещу него било образувано наказателно производство
и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 от НК.
На
16.02.2010 г. по пр.пр. № 34888/2009 г. на СРП в СРС ответникът внесъл
обвинителен акт. В съдебна фаза делото продължило повече от осем години. На
04.05.2017 г. състав на СРС постановил осъдителна присъда. По ВНОХД № 4966/2017
г. по описа на СГС на 06.08.2017 г. съдът постановил решение, с което отменил
присъдата на СРС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
С
влязла в сила на 25.10.2019 г. присъда от 09.10.2019 г. по НОХД № 11442/2018 г.
ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
От
привличането на В.В. към наказателна отговорност до постановяване на
оправдателна присъда изминали десет години, през които сторил разходи за
адвокатски възнаграждения на обща стойност 2 100 лева. Внесъл и парична
гаранция в размер на 1 000 лева.
В.
претърпял и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
заболяване от диабет поради страх от осъждане. Това довело до инвалидизиране на
ищеца с решение на ТЕЛК от 13.02.2018 г. Предвид определения 38%
неработоспособност, В. не могъл да упражнява физически и умствен труд, свързан
с по-големи натоварвания.
Търпените
неимуществени вреди ищецът оценява на 200 000 лева.
Моли
съдът да осъди П.на РБ да му заплати исковите суми, ведно със законните лихви
от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения за неоснователност
на исковите претенции. Соченото от ищеца заболяване се дължало на наследствена
обремененост. Ищецът подал срещу ПРБ още две искови молби, като присъждане на
обезщетения по всички дела би довело до неоснователно обогатяване на В.. През
процесния период срещу ищеца били заведени и други наказателни дела, поради
което вредите му произтичали и от обстоятелства извън посочените в настоящата
искова молба. Възразява и срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди
поради прекомерност.
Стореният
разход от 2 100 лева за адвокатски възнаграждения ПРБ счита за недоказан,
съответно – завишен. Оспорва претенцията за заплащане на сумата от 1 000
лева, представляваща внесена от В. парична гаранция. Тя подлежала на връщане по
реда на чл. 61, ал. 8 от НПК.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане и поддържане на обвинение за
извършване на престъпление, за което В.Т.В. е оправдан, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
В
доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищеца вреди и
причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на
представители на ответника.
Не
се спори между страните и от приложеното по делото НОХД № 11442/2018 г. на СРС,
НО, 5 състав и НОХД № 2138/2010 г. на СРС, НО 111 състав се установява, че на 19.02.2010
г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт, с който В.Т.В. е привлечен към
наказателна отговорност за извършено в периода 05.03.2009 г. – 26.03.2009 г.
престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 от НК. До този
момент лицето не е било осъждано, видно от справка за съдимост от 03.05.2010 г.
По образуваното НОХД № 2138/2010 г. на 04.05.2017 г. е постановена присъда, с
която подсъдимият В.Т.В. е признат за виновен за извършено от него престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е
отложено за срок от пет години. Оправдан е по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл.
209, ал. 1 НК.
Срещу
присъдата са подадени жалби и протест. След проведени две съдебни заседания по
ВНОХД № 4966/2017 г. по описа на СГС с решение от 05.07.2018 г. въззивният съд,
поради съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, отменил осъдителната
присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Образувано
е НОХД № 11442/2018 г. След проведено на 26.09.2018 г. разпоредително заседание
и събиране на доказателствата, на 09.10.2019 г. е постановена присъда, с която В.Т.В.
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 211,
пр. 1 вр. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 от НК.
Присъдата
е подлежала на обжалване и протест в 15-дневен срок от постановяването й пред
СГС. По присъединеното НОХД № 11442/2018 г. по описа на СРС липсват данни
същата да е обжалвана, поради което, след изтичане на срока за подаване на
жалби и протест, на 25.10.2019 г. тя е влязла в сила.
Въз основа
на тези доказателства по делото доказателства съдът приема за доказано
деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са
осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила присъда,
с която ищецът в настоящото производство е признат за невиновен в извършването
му.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка
презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на
извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето на
размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с причинените от незаконното обвинение вреди – стрес,
причинил на В. диабет, страх от
неоснователно осъждане и притеснения.
Неминуемо
е привличането към наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от
общ характер да породи страх у обвиняемия от осъждане.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.К.се установява, че воденото срещу В.В.
наказателно производство е продължило повече от 10 години. Това се отразило
много зле на психиката му, тъй като ищецът бил под постоянен стрес. Проявявал
нервност, изпитвал тревожност и се затворил в себе си. Търпяното напрежение се
отразило и на външния му вид – видимо отслабнал. Страхувал се от осъждане и
това се отразило на здравето му. Получил криза и при изследването му се
оказало, че е със завишени стойности на кръвната захар. Лекарите
диагностицирали диабет-тип 2. По тяхно мнение този вид диабет се предизвиквал
от стрес.
Свидетелката
знае, че от 2009 г. до 2011 г. имало и други обвинения, но до съд не се стигнало.
Особено притеснителна била постановената от СРС осъдителна присъда.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид тежестта на
обвиненията. Престъплението по чл. 211 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК, тъй като за него се е предвиждало наказание лишаване от свобода от три
до десет години.
В съдебна
фаза продължителността на наказателното производство е 9 години и 8 месеца,
като са проведени повече от 30 съдебни заседания. На всяко от тях В.В. се е явявал лично и с поведението си
не е ставал причина за отлагане на делото. Това е било свързано с допълнително
напрежение и неудобство за подсъдимия.
Следва да се съобрази и че във
времето от 2009 г. до 2018 г. срещу В.Т.В. са били образувани и други
наказателни производства, но по тях обвинения не са повдигани.
За негативните преживявания от привличането
на В.В. като обвиняем по ДП № 15127/2014 г. по описа на 06 РУП - СДВР е
присъдено обезщетение в размер на 2 000 лева с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 11089/2017 г. по описа на СГС, І-5 състав, а за привличането
му като обвиняем по ДП № 15027/2012г. на 01 РУ – СДВР – 1 000 лева с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 21805/2020 г. по описа на СРС, 35
състав. Поради частично съвпадане във времето на различни наказателни
производства срещу ищеца, съдът счита, че следва да се съобразят размерите на
присъдените вече обезщетения за неимуществени вреди.
Процесният случай се отличава както
с продължителността на наказателното производство, така и с постановяване на
оправдателна присъда.
При
незаконно повдигане на обвинение се засяга правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице и това води до настъпване на вреди за потърпевшия – негативно
отражение върху психиката от несигурността на изхода.
Не се доказаха в настоящото
производство твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение, по
което е постановена оправдателна присъда ищецът е заболял от диабет. В епикриза
от 28.01.2016 г. е отбелязано, че при В.В. е налице фамилна обремененост: майка
му страда от захарен диабет и артериална хипертония. Това предполага повишен
риск от заболяване на ищеца поради наследствения характер на диабетното
заболяване.
Пряка причинно-следствена връзка
с процесното наказателно производство липсва, но неговото образуване е
допринесло за утежняване на състоянието на подсъдимия В. и е благоприятствало
неблагоприятното му развитие, за да се стигне до освидетелстването му от ТЕЛК.
По така изложените
съображения, в приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, за доказаните
неблагоприятни последици от незаконното повдигане и поддържане на обвинение за
извършване на умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 10 000
лева. До този размер ще бъдат репарирани в относително пълен размер търпените
от В.В. неудобства и притеснения от воденото срещу него наказателно
производство. Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото
лице. За горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
На ищеца
е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000
лева.
С
определение от о.с.з. от 04.05.2017 г. по НОХД № 2186/2010 г. на СРС мярката е
отменена. По молба на адв. И. С. от 12.05.2017 г. съдът е разпоредил
освобождаване на внесената гаранция. На молбата адв. С. се е подписал, че е
получил вносна бележка.
Следователно,
обезщетение за тази имуществена вреда не се дължи.
Безспорно
се установява и че по воденото наказателно производство В.В. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лева, за което е представен
договор за правна защита и съдействие от 30.11.2009 г. (л. 123 от ДП № 5327/2009
г.)
Неоснователно
е възражението на представителя на прокуратурата, че хонорарът е прекомерен. Наказателното
производство е продължило около 10 години, като заплатеният в брой на адв. И. С.
хонорар от 2 100 лева е съответен както на разпоредбите на чл. 12 и чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., така и на извършената от представителя
на ищеца действия по защита на подсъдимия В.В. във всички стадии на
наказателното производство, участие в съдебни заседания, подаване на жалби и молби.
Поради това възнаграждението от 2 100 лева не се явява прекомерно. Този
иск съдът намира за изцяло доказан по основание и размер, и поради това – за
основателен.
Законната
лихва върху определените от съда обезщетения се дължи от датата на влизане в
сила на присъдата – 25.10.2019 г. до окончателното им изплащане. (т. 4 от ТР №
3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 28.12.2017 г.)
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца възстановяване на заплатената държавна такса.
На ищеца е оказана безплатна
правна помощ, поради което на адв. И. се дължи адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.
5 от Наредба № 1/2004 г., следва да се присъди сумата от 588.80 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес
гр. София, бул. „*** да заплати на В.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209
от НК, за което била постановена оправдателна присъда от 09.10.2019 г. по НОХД
№ 11442/2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 25.10.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
200 000 лева и за присъждане на законна лихва от 09.10.2019 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес
гр. София, бул. „***** да заплати на В.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за процесуална защита в наказателното производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 09.10.2019 г. по НОХД № 11442/2018
г. по описа на СРС, ведно със законните лихви от 25.10.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за сумата от 1 000 лева, представляваща
внесена парична гаранция в наказателното производство.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес гр. София,
бул. „***** да заплати на В.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2 от ЗАдв., П.на Република България, с адрес гр.
София, бул. „**** да заплати на адв. В.Б.И., с адрес ***, пл. „***** сумата от
588.80 лева адвокатски хонорар за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: