Определение по дело №3662/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2196
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Петя Попова
Дело: 20221100603662
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2196
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров

Петя П.а
като разгледа докладваното от Петя П.а Въззивно частно наказателно дело №
20221100603662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по повод подаден частен протест срещу определение № 1872 от
23.06.2022 г. по н.ч.д. № 6684/2022 по описа на СРС, 135-ти състав, с което е отменено
постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно изведено на 09.05.2022 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 15239/2019 г. по описа на 07
РУ-СДВР, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С депозирания срещу първоинстанционния съдебен акт въззивен протест се изразява
несъгласие с изводите на районния съд, Излагат се съображения защо не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля П.. Моли атакуваното определение да бъде отменено,
а постановлението на СРП да бъде потвърдено като правилно.
Въззивният съд при извършена служебна проверка установи от фактическа страна
следното:
Досъдебното производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР е образувано и
водено за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В хода на разследването като свидетели са разпитани Б. П., В.П., М.П., П.М., С.С.,
М.М., Я.З., И.С.. По делото е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
спрямо Б. П. и са събрани относими към главния факт на доказване писмени доказателства.
След анализ на доказателствената съвкупност с постановление от 21.01.2021 г.,
деловодно изведено на 09.05.2022 г., прокурорът е прекратил наказателното производство
на осн. 234, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че свидетелят П. е предал
инкриминирания телефон на свидетеля В.П. с цел вещта да бъде дадена в залог срещу
определена сума пари.
Недоволна от прокурорския акт е останал Б. П., който е обжалвал постановлението
пред районния съд. Жалбата е депозирана в Софийска районна прокуратура на 23.05.2022 г..
С Определение № 1872 от 23.06.2022 г. по н.ч.д. № 6684/2022 по описа на СРС, 135-
ти състав е отменил постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно изведено на
09.05.2022 г., приемайки същото за необосновано, и е върнал делото на прокуратурата за
продължаване на разследването.
1
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на протеста, въззивният съд констатира, че същият е
подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок. Същевременно настоящият
съдебен състав констатира, че по делото липсват данни за връчване на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР на Б.
П., по чиято жалба е инициирана съдебната проверка на прокурорския акт. За да провери,
дали е надлежно сезирана първата инстанция и предвид пропуска в тази насока от нейна
страна, въззивният съд изиска от СРП доказателства за връчване. Постъпил е отговор,
съгласно който подобни доказателства липсват. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК препис от
постановлението за прекратяване се връчва на пострадалия, който в 7-дневен срок може да
го обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Задължение е на разследващите органи
да осъществят надлежно връчване и да приложат съответните доказателства по делото, за да
може съдът да извърши проверка, дали е надлежно сезиран. Неизпълнение на посоченото
задължение не може да се тълкува във вреда на пострадалия, поради което депозираната от
него жалба следва да се разглежда като подадена в срок. Предвид изложеното съдебното
производство за проверка на прокурорския акт е допустимо.
Разгледан по същество частният протест е основателен, като първоинстанционното
определение следва да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
За да отмени прокурорския акт, районният съд е приел, че показанията на В.П. и П.М.
са противоречиви и неясни, с които доводи въззивният съд не може да се съгласи. В първия
си разпит от 12.03.2020 г. свидетелката М. заявява, че не е ходила в заложната къща, когато
свидетелят В.П. е заложил инкриминирания телефон, като посочва, че са били пред
денонощен магазин, в близост до турска сладкарница. Изложеното в този разпит въззивният
съд счита, че не се намира в противоречие с твърдението от следващия, проведен на
30.08.2021 г., когато М. отново посочва, че тя не е била в заложната къща, а единствено
придружила свидетеля П. до нея. Следователно и в двата си разпита свидетелката твърди, че
не се е намирала в заложната къща по време на залагането на инкриминирания телефон. От
друга страна, видно от показанията на В.П. заложната къща се е намирала до турска
сладкарница, а в повторния си разпит свидетеля П. не отрича, че и свидетелката М. е
присъствала при предаване на инкриминирания телефон на В.П., както и че тя е придружила
П. до заложната къща. При съвкупния прочит на свидетелските показания не се установява
сочената ор районния съд непоследователност на М..
На следващо място, районният съд превратно е тълкувал показанията на свидетеля
М.П., въз основа на което е извел друго противоречие в показанията на М.. В нито един от
разпитите си свидетелят М.П. не твърди, че е възприел предаване на инкриминираната вещ
от П. на брат му В.П., както е приел първият съд. И в двата си разпита М.П. посочва, че само
и единствено е чул разговор между П. и В.П. относно някакъв телефон, като е възприел П.
да носи някаква чанта, но категорично отрича да е видял съдържанието на чантата,
посочвайки че П. нито е вадил телефон от нея, нито е предал чантата със съдържанието на
В.П. пред него. Следва да се отбележи, че свидетелят М.П. е категоричен, че не знае за какъв
телефон са говорели двамата, както и кога са се случили събитията, за които разказва.
Следователно не може с категоричност да се твърди, че М.П. е присъствал в деня, когато П.
твърди да е предал инкриминирания телефон на В.П.. Последният извод се затвърждава и от
показанията на свидетелите В.П. и М., които твърдят, че в деня, когато П. е заложил
телефона, свидетелят М.П. не е бил с тях. Въпреки че между тримата свидетели В.П., М.П. и
М. са налице връзки от роднинско естество, които биха могли да обусловят
заинтересованост на свидетелите, споделеното от тях взаимно се допълва и кореспондира по
между си, а показанията на П. относно присъствието на М.П. остават изолирани. Предвид
2
гореизложеното въззивният съд намира, че показанията на М. не съдържат констатираните
от районния съд противоречия.
По-нататък, първата инстанция е поставила под съмнение показанията на М., В.П. и
М.П. с оглед заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза спрямо Б.
П.. При внимателен прочит на експертизата, се установява, че П. не е зависим от хазарт и
алкохол, но е с констатиран граничен интелект, допълнително снизен от алкохолна
консумация. Съгласно експертното мнение П. в личностен план е склонен към наивитет и
доверителност, с намален контрол над подтици и влечения, които определят емоционално-
волевата му импулсивност. Съгласно експертизата в повечето случаи П. е склонен да
обвинява другите за проблемите си, като проявява манипулативност, демонстрирайки
социално-приемливи норми на поведение. Изградил е елементарни стратегии за справяне в
житейските ситуации, но поради емоционалната и социалната си инфантилност е склонен да
се въвлича в необмислени действия. Като цяло според експертите поведението му е
импулсивно и недостатъчно контролируемо. С оглед така констатираните личностните
характеристики на свидетеля П., съпоставени с разпитаните по делото свидетели,
въззивният съд намира, че експертното заключение подкрепя изводите на държавното
обвинение. Това е така, тъй като показанията на П. относно причината, поради която е
предал мобилния апарат на П., остават изолирани, което, от своя страна, съответства на
склонността на П. да обвинява другите за проблемите си, проявявайки манипулативност и
демонстрирайки социално-приемливи норми на поведение. От друга страна, в
действителност експертите не установяват зависимост към хазарт, но същевременно
констатират намален контрол над подтици и влечения /каквито са хазартните влечения/.
Предвид така даденото експертно заключение въззивният съд не счита, че същото поставят
под такова съмнение показанията на В.П. и М., налагащо некредитиране на споделеното от
тях касателно факти, част от главния предмет на доказване.
Извършвайки инстанционния контрол за законосъобразност и обоснованост и на
постановлението за прекратяване, въззивният съд констатира, че прокурорът е обсъдил
подробно събрания доказателствен материал. Обосновано е извел наличието на две групи
свидетелски показания, даващи противоположни тези за събитията, като аргументирано е
отговорил защо се доверява на едни доказателства за сметка на други. Напълно обосновани
се явяват изводите на държавното обвинение, че показанията на свидетеля П. касателно
твърдението, че е дал процесния мобилен апарат на В.П. за период от един ден, след което е
трябвало да му го върне, за изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност.
Правилно са кредитирани в цялост показанията на свидетеля М.М. – служител на магазин
А1, който се явява единственото незаинтересовано от изхода на делото лице, който е
категоричен, че при подписването на договора за мобилни услуги и взимане на мобилен
апарат на изплащане от П. той е бил заедно с още едно лице, което не взело участие при
избора на телефон. Установява се от показанията на В.П., П. и М., че това лице е бил
свидетелят В.П.. Следователно непосредствено след закупуването на телефона П. и П. са
били заедно, поради което правилни се явяват доводите на прокуратурата, че е житейски
нелогично часове по-късно П. да поиска да разгледа телефона, а не непосредствено след
закупуването му. Съмнения в достоверността на изложеното от П. прокуратурата е извела и
въз основа на кредитното му досие и липсата на трудова ангажираност, което налагало
извод относно набиране на финансови средства чрез залагане на вещи в заложни къщи.
В противовес на споделеното от П. се намират показанията на В.П. и П.М., които
твърдят, че телефонът е бил заложен от П. със знанието и съгласието на П.а, а сумата
разделена между В. П. и П.. Посочените гласни доказателствени средства прокурорът е
приел за достоверни, констатирайки, че същите намират подкрепа в останалия събран и
проверен доказателствен материал. Така направеният извод въззивният съд намира за
обоснован, с изключение на твърдението, че В.П. е откупил на 04.08.2019 г. мобилен
телефон Samsung J6, собственост на П., с получените от продажбата на инкриминирания
3
телефон пари. Подобни доказателства по делото не са налични. Видно от визираните от
прокуратурата заложни билети, находящи се на л. 38-39, т. 2, един и същи телефон Samsung
J6+, с ИМЕЙ 352984106611261 е бил заложен първо от свидетеля П. /на 17.07.2019 г./, а след
това на 04.08.2019 г. – от свидетеля П.. Видно от представените от А1 България ЕАД
справки, посочения телефонен апарат е бил закупен на изплащане от свидетеля П.. Липсват
данни по делото, като такива не са били предоставени от заложната къща, за откупуването
на този мобилен апарат. Същевременно в повторния си разпит свидетелят В.П. посочва, че
няколко пъти е залагал мобилен апарат Samsung J6, собственост на П., което намира
подкрепа в приложените по делото заложни билети. По-нататък свидетелят П. посочва, че е
заложил вещ, в заложна къща на „Манджата“, за да могат да купят чисто новия мобилен
апарат. Показанията му в тази част също кореспондират с писмените доказателства по
делото, видно от които именно на 04.08.2019 г. В.П. е дал в залог мобилен телефон Samsung
J6, срещу което е получил сумата от 100 лева. С оглед корелацията между показанията на
В.П. и М., намиращи подкрепа в писмените доказателства правилно прокуратурата се е
доверила на споделеното от тях касателно знанието и съгласието на П. инкриминираната
вещ да бъде заложена.
При така събрания доказателствен материал и при верен анализ на съвкупността,
въззивният съд счита, че прокурорът е достигнал до правилни фактически и правни извод.
Престъпният състав на престъплението, за което се води наказателното производство,
изисква деецът да се е разпоредил неправомерно с инкриминираната вещ, която държи на
годно правно основание, а от субективна страна да съзнава, че няма правомощие да се
разпорежда фактически или юридически с нея. От доказателствата се установява, че
свидетелят П. е предал вещта именно с цел тя да бъде дадена в залог срещу получаване на
определена сума пари, поради което престъпният състав не е изпълнен.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че районният съд неправилно е приел
прокурорския акт за необоснован, въз основа на което е върнал делото за допълнително
разследване. Не може да бъде споделен и изводът на първата инстанция, че по делото не е
проведено всестранно, пълно и обективно разследване. Съществени противоречия в
показанията на свидетелката М. не се констатираха. Такива са налице между показанията на
П., от една страна, и на П. и М., от друга, но с оглед събрания по делото доказателствен
материал, прокурорът е взел обосновано решение на кои от тях да даде вяра. В тази връзка
следва да се отбележи, че в наказателното производство няма формални доказателства, като
всяко едно обстоятелства подлежи на доказване с всички средства и способи, предвидени в
НПК. Ето защо, липсата на проведена очна ставка не е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като противоречията са отстраними по друг път. От друга
страна, обосновани се явяват възраженията на прокуратурата относно ненужността от
назначаване на съдебнооценителна експертиза в конкретния случай.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира волята на наблюдаващия
делото прокурор ясна, като същият е изпълнил задължението си да вземе решение по
вътрешно убеждение след проведено всестранно, пълно и обективно разследване и въз
основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. При така възприетото от
настоящия съд протестираният първоинстанционен акт следва да бъде отменен, а
постановлението за прекратяване да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, XVII-ти въззивен състав на основание
чл.243, ал.8, вр.ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1872 от 23.06.2022 г. по н.ч.д. № 6684/2022 по описа на
СРС, 135-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно
4
изведено на 09.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 21.01.2021 г., деловодно изведено на
09.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15239/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5