№ 7365
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110144213 по описа за 2021 година
Предявени са от ЕК. Д., родена на 10.04.1979г., с адрес ....... срещу „......“ АД искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „......“ АД
дължи на ЕК. Д., родена на 10.04.1979г. с адрес ....... сумата от 400.00 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет ............ от 03.07.2017 г. с направление ....... - ................,
ведно със законна лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, и както и лихва за
забава върху главницата в размер на 127,57 лв. за периода от 23.05.2019 г. до 29.12.2020 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по гр.д. №
65456/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество, по
силата на който последното следвало да изпълни полет ............ от 03.07.2017 г. с дестинация
....... - ................, с планиран час за излитане 09.00 ч. местно време на същата дата. Твърди, че
самолетът пристигнал в крайния пункт с повече от три часа закъснение спрямо планираното
разписание - следвало да се приземи в 11.50 ч. местно време на 03.07.2017 г., а се приземил в
05.25 ч. на 04.07.2017 г. Поддържа, че доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и
за разстояние между началната и крайната точка на полета повече от 1500 км в рамките на
Общността, в правната сфера на пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. е възникнало парично притезание за сумата от 400.00 евро,
представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение полет. Заявява, че
предявил претенцията си извънсъдебно, но ответникът не извършил плащане. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
искът се оспорва. Оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца по договор за
превоз. Оспорва ищецът да е явил на гише за регистрация 45 минути преди определения час
за излитане. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Релевира се
възражение за настъпила погасителна давност на вземането на ищеца, тъй като е приложим
двугодишният срок, уреден в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който
е изтекъл към момента на подаване на заявлението. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен
с ответника договор за въздушен превоз; потвърдена резервация за полета; представяне на
гишето за регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, а ако не е посочен такъв - не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане; времетраене на закъснението на полета, съответстващо на
предвиденото по Регламент (ЕО) № 261/11.02.2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета, както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача, в т.ч. разстоянието на
полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг, както и спирането и/или
прекъсването на давността.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основания, изключващи
отговорността му, правоизключващите и правопогасяващите си възражения, че веднага след
узнаване на извършеното извънсъдебно признание на процесното вземане, се е
противопоставил на тези действия, както и плащане.
Въз основа на представената по делото разписка за електронен билет (л. 9-10) се
установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът се е задължил на 03.07.2017 г. да изпълни полет ........... до ................, България,
както и че е потвърдена резервацията за полета.
С доклада по делото съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи в срок до откритото съдебно заседание списък на всички пасажери, допуснато до
борда на полет ............. Ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение,
поради което приложение следва да намери санкцията на чл. 190, ал. 2 вр. 161 ГПК, като
бъде приет за установен фактът, че ищецът се е представил на гишето за резервация, не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Този извод се подкрепя от извършеното
от ответника извънсъдебно признание на правото на обезщетение, извършено с писмо от
23.05.2019 г. (л. 13), което имплицитно съдържа и признание на фактите от състава на
отговорността, предмет на настоящия иск.
2
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, на основание
чл. 153 вр. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявено за безспорно между страните по делото, че
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е над
1500 км, както и че полет ............ от 03.07.2017 г. е изпълнен със закъснение повече от три
часа.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето полета, за който се е
задължил. Ето защо на разглеждане подлежи релевираното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
Ответникът прави възражение, че вземането на ищцата е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за спора
редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален давностен
срок, като гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори
се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това
следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция
на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради това приложение в
разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в
регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет (03.07.2017 г.),
към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача.
Преди да изтече този срок, на 23.05.2019 г., от „......“, Отдел „Жалби“ до ищеца е
изпратено писмо (л. 13), в което е посочено, че му се дължи финансово обезщетение, във
връзка с искането му за заплащане на такова за закъснял полет ............. Това изявление
3
представлява признание по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД, тъй като писмо е изпратено от
имейл адрес, публично обявен от ответното дружество за комуникация по жалби за
нарушени права на пътници - видно от представената разпечатка от сайт с домейн,
използван от дружеството съобразно данните в ТТРЮЛНЦ. Следователно, с това писмо е
прекъснат приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД и същият е
започнал да тече повторно и отначало съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. С предявяването на
настоящата искова претенция по силата на фикцията в чл. 422 ГПК давността отново е
прекъсната с действие от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2020
г., към който момент давностният срок също не е изтекъл.
С оглед на изложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно и предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. следва да се уважи в пълния му предявен размер от 400 евро.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане, както и изпадането
на ответника в забава за неговото заплащане. С изпратеното писмо от 23.05.2019 г. (л. 13)
ответникът е отговорил на изпратената от ищеца покана за заплащане на обезщетение по чл.
7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Ето защо, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, от този
момент най-късно ответникът следва да се счита в забава, като на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД му се следва законна лихва за забава. На основание чл. 162 ГПК съдът установи, че
законната лихва върху главницата за исковия период – от 23.05.2019 г. до 29.12.2020 г.,
възлиза на претендирания от ищеца размер, а именно – 127,57 лв. Предвид това, искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълния му предявен размер от 127,57 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство – 75 лв. за
платена държавна такса.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.
422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК
на ВКС/.
На ищеца /заявител в заповедното производство/ се дължат разноски в размер на 385
лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЕК. Д., ......., родена на 10.04.1979
г., срещу „......“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „......“ АД дължи на ЕК. Д. сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет ............ от 03.07.2017 г. с
дестинация Москва, Шереметиево – ................, ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 127,57 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 23.05.2019 г. до
29.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.01.2021 г. по
ч.гр.д.№65456/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „......“ АД, ЕИК *********, да заплати на
ЕК. Д., ......., родена на 10.04.1979 г., сумата от 75 лв., представляваща разноски в исковото
производство, и сумата от 385 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№65456/2020 г. по
описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5