№ 243
гр. София, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600294 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от адвокат В.
К., защитник на С. М., подсъдим по нохд №3088/2022г. по описа на СГС, против
определение от 14.02.2023г., постановено по същото дело. С акта е оставено без уважение
искането на защитника в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението,
като се твърди, че в обвинителния акт не се съдържа изчерпателна информация относно
релевантните факти, в частност мястото на извършване на престъплението. От описанието
на деянието довършването на престъплението или неговата цел е границата на Р България с
Р Сърбия, а в териториалния обхват на СГС няма граница с Р Сърбия, следователно делото
не е подсъдно на СГС. Съдът не е посочил какво има предвид под фактическа рамка на
обвинението – в обстоятелствената част или в диспозитива на акта. Относно допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, твърдяни от защитата, се сочи
недостатък на обвинителния акт във връзка с мястото на извършване на деянието,
определящо местната компетентност на съда. Не са разгледани възраженията в
представения отговор на въпросите от разпоредителното заседание, не са посочени
конкретно хората, за които се твърди, че целта е превеждането им през границата и
подпомагане на незаконно превеждане през чужди граници. Липсват данни какво е
конкретното участие на М. в организираната престъпна група, какви действия е извършвал,
кога и къде, нито кое лице е разпределяло и ръководило тези задачи. Не е уточнено кое е
първото престъпление от вторичната престъпна дейност, нито как е установено, че групата е
възникнала преди осъществяването му. При деянието на М. е посочено българо-турската
граница, което означава, че посоката е от България към Турция, което противоречи на
1
основната теза на обвинението, освен това при описанието на дейността му няма никакви
данни за границата с Р Сърбия. Няма обвинение за вторичната престъпна дейност, нито е
посочено дали целта на групата се е осъществила. В разпоредбата на чл.321, ал.3 от НК не
съществува възможност за съставомерност по отношение на група, която да извършва
престъпления по чл.281 от НК, в този смисъл обвинението е несъставомерно. Няма данни
във връзка с користната цел дали има доходи от престъпната дейност, има противоречие и
дали целта е да се извършват престъпления в страната или чужбина. Всичко изложено е
изтъкнато като вътрешни противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
диспозитива, според защитника представляващи нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1
от НПК, което не позволява на всеки подсъдим да научи в какво точно е обвинен и
ограничава правото на защита. Затова се твърди, че определението следва да бъде отменено
в частта, с която е прието, че делото е подсъдно на СГС и че няма съществени процесуални
нарушения, като иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора.
Първоинстанционният съдебен състав е приел, че искането на защитника е неоснователно,
тъй като не са налични съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на
местната подсъдност е било прието, че делото е подсъдно на СГС.
След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да постанови проверяваното
определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбата е частично
допустима, като депозирана в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е
неоснователна относно искането за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните
съображения:
На първо място, жалбата в частта относно искането за отмяна на определението, с което е
прието, че делото е подсъдно на СГС, не подлежи на въззивен контрол, поради което не
следва да бъде разглеждана по същество. По отношение на определението по чл.248, ал.1,
т.1 от НПК, законодателят изрично е посочил в разпоредбата на чл.249, ал.3, че е
необжалваемо.
Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи
определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за
прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Разглеждайки по същество жалбата в тази част, настоящият състав намира, че тя е изцяло
неоснователна, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изложените
възражения от защитата са неоснователни, а обвинителният акт отговаря на изискванията по
чл.246, ал.2 от НПК. В мотивите на определението изрично е посочено, че в акта се
съдържат времето, мястото и начина на осъществяване на всяко от престъпленията, а също
и че е посочено участието на всяко от подсъдимите лица. Правилно първостепенният съд е
преценил, че престъпната дейност, вменена на всеки подсъдим, включително и на
жалбоподателя, е достатъчно индивидуализирана, тъй като описаните факти в
обстоятелствената част на акта позволяват да се организира защитата срещу обвинението.
Така за подсъдимия С. М. в обстоятелствената част е посочено каква е била неговата роля в
2
престъпната дейност – стр.5, а на стр.2 и 3 са описани действията на цялата престъпна група.
Посочено е и къде е действала групапа, а също и че функциите в нея не са били стриктно
разпределени между участниците. Това описание напълно съответства на диспозитива на
обвинението и опровергава становището на защитника, че липсва яснота както къде е
извършена престъпна дейност, така и каква е била тя. Действително тази дейност не е
описана подробно, но както е посочил и първоинстанционният съд, покрива минималните
стандарти, предвидени в закона и наложени в съдебната практика. Твърденията за меХ.изма
на извършеното от подсъдимия С. М. са изложени ясно и безпротиворечиво и в двете части
на акта, изрично е уточнена правната квалификация и няма никакво съмнение за
несъответствие или противоречие. Възраженията на защитника за несъставомерност на
обвинението по чл.321, ал.3 от НК във вр. с чл.28, от НК биха могли да се обсъждат едва по
същество, при произнасяне на съда с присъда, но не и в разпоредителното заседание, тъй
като оспорване на самото обвинение като несъставомерно може да бъде направено в хода на
съдебното следствие, а съдът да отговори с акта си по същество, като това не е основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Предвид изложеното, жалбата в насока, че обвинителният акт не е годен да изпълни
основното си предназначение, е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на правата на обвиняемия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане, като недопустима, жалбата против
определението в частта, с която е прието, че делото е подсъдно на СГС.
Потвърждава определение от 14.02.2023г., постановено по нохд
№3088/2022 г. по описа на СГС, в частта, с която е отказано прекратяване на
съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4