Определение по дело №879/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Г. К., с ЕГН *, с адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. „Т.” № *, против решение № 5486/11.12.2012г на РС-Р., постановено по гр.д.№ 627/12г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е признато по реда на чл.422 ГПК за установено, че ответникът пред РС - А. Г. К., с ЕГН * дължи на ищеца “. А. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., О. Г. Д., О. Б., П. от У. И. И. А. следните суми: сумата в размер на 1 138. 32 /хиляда сто тридесет и осем лева и 32 ст./ лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението пред съда – 19. 03. 2012 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по фактура № * от 07. 02. 2012 год.;сумата в размер на 13. 08 /тринадесет лева и 8 ст./, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 08. 02. 2012 год. до 18. 03. 2012 год., както и сумата в размер на 125. 00 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Предвид изхода на спора пред първостепенния съд А. Г. К. е осъден и да заплати на ищеца сумата от 321. 08 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя К., който го намира за незаконосъобразно, излагайки съображения в тази насока във въззивната си жалба. Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск.

Ответната, въззиваема страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаване, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните е бил сключен договор за търговски продажба и превоз. Действително няма сключен изричен писмен договор, но търговската продажба не е формална сделка и за действителността й, в конкретната хипотеза не се изисква определена форма - напр. писмена.

От материалите по ч.гр.д.№ 324/2012 година на РС Р. е видно, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу жалбоподателя за сумата от 1 138. 32 /хиляда сто тридесет и осем лева и 32 ст./ лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението пред съда – 19. 03. 2012 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по фактура № * от 07. 02. 2012 год.; за сумата в размер на 13.08 /тринадесет лева и 8 ст./, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 08. 02. 2012 год. до 18. 03. 2012 год., както и за сумата в размер на 125. 00 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В предвидения от закона двуседмичния срок и ред от К. е постъпило възражение за недължимост на посочените суми. По делото, пред първата инстанция са представени заверено копие от фактура № 641 от 07. 02. 2012 г., заверено копие от превозен билет № КС246407/ 000323 от 14. 09. 2010 год. и заверено копие от пътен лист от 14. 09. 2010 год. Видно от съдържанието на фактура № 641 от 07. 02. 2012 г., същата е издадена от едноличния търговец-ищец за продадена на ответника дървесина – широколистно ОЗП, транспортни разходи, товарене и разтоварване. В процесната фактура е отразена стойността на продадената дървесина. В превозния билет от 14. 09. 2010 год., издаден от ДГС, Д. на името на купувача “. А. с. Б. е описана превозваната дървесина, а именно: бук – ОЗП, количеството на същата, посочено е превозното средство като ДКН, начална и крайна точка за транспортиране на дървесината, включително и името на лицето превозващо дървесината – А. А. От представения пътен лист от 14.09.2010 год. се установява, че е издаден от “. А. с. Б. за превозване на дървесината.

По делото, пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че процесната фактура, представена от ищеца с исковата молба е отразена от едноличният търговец в „Дневника за продажби” и „Справка-декларация по ДДС” за м. февруари 2012 год, представена е в НАП за съответния месец, като от страна на търговеца е внесен и дължимият се ДДС.Дължимата сума по издадената от ищеца на ответника фактура възлиза на 1 138. 32 лева, с начислен ДДС, която не е изплатена изцяло, а лихвата за забава по посочената фактура, изчислена върху главницата по фактурата за периода от датата на издаване на фактурата - 07. 02. 2012 год. до датата на депозиране на заявлението пред съда, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 324 по описа на Районен съд - Р. за 2012 г. - 19. 03. 2012 год. е в размер на 13. 52 лева.

Пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства, разпитан е свидетел, копйто установява, че дървесния материал е доставен и получен от жалбоподателя.

С оглед горното, настоящата въззивна инстанция счита, че РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, признавайки съществуването на заявеното вземане в посочения размер. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

Търговската продажба представлява двустранен договор, който поражда субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характерът на извършеното от ищеца действие - доставяне на стока на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с посочена по вид, количество и цена вещ, сочи за възникване на соченото продажбено правоотношение между страните. Правоорганизационната форма, по която двете спорещи страни са сключили процесния неформален договор за покупко - продажба, определя договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключената между тях сделка - търговска продажба. Правният режим на последната е уредена в чл. 318 от ТЗ вр. с чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съществените задължения на страните са следните - продавачът е длъжен да предаде /достави/ стоките на купувача, респ. да ги монтира, в съответствие с уговореното, а последния- да получи стоката, и да плати нейната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаването - доставянето на стоката, или на документите, които му дават правото да я получи, освен ако е уговорено друго. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствата за извършеното доставяне на дървен материал, следва да се ангажират именно от доставчика - ищец в настоящето производство. Съдът намира, че такива безспорно са налице в процесния случай - факта на извършената доставка безспорно се установява от приобщените по делото фактура № */07.02.2012 г. на обща стойност 1 138. 32 лв. и заверено копие от превозен билет № КС246407/ 000323 от 14. 09. 2010 год. и заверено копие от пътен лист от 14. 09. 2010 год., с които ответникът безспорно признава наличието на задълженията си към ищеца, както и от разпитания по делото свидетел и съдебно счетоводната експертиза, респ. заключението дадено от вещото лице. Следователно, след като се извършват подобни конклудентни действия и то изцяло еднопосочни по приемането на стоката – дървен материал, липсата на възражения при доставянето й, това автоматично означава, че е налице категорично приемане на изпълнението, и в тази връзка е и житейски, и юридически абсурдно, впоследствие да се възразява, че доставка /изпълнение/ липсва, респ. че тя не е в договорения срок. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение. Жалбоподателят по-скоро сам признава, че е поръчал широколистни дървени материали на , както и че такива са му доставени, но не навреме. Тези твърдения обаче останаха неоснователни и недоказани и пред настоящата инстанция, още повече че след доставката им същият е могъл да направи своите рекламации досежно качеството им и доставката им, ако действително е била не навременна такава. Безспорно е установено по делото, че процесната фактура е осчетоводена съгласно изискванията на ЗСч. От своя страна ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за извършено цялостно плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да е доказателства, че е заплатила дължимата цена по конкретната сделка. Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца посочената в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК сума.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл. 272 ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Предвид изхода на спора пред БлОС, жалбоподателя дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250.00 лв, платени за адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5486/11.12.2012г на РС-Р., постановено по гр.д.№ 627/12г по описа на с.с.

ОСЪЖДА А. Г. К., с ЕГН *, с адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. „Т.” № * да заплати на “. А. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., О. Г. Д., О. Б., П. от У. И. И. А. сумата в размер на 250.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: