Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая
Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 2713/2020 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Я.В., ЕГН **********, от гр.Варна,
чрез пълномощник - адв.Ж.М., срещу Решение № 260351/05.11.2020г. по НАХД №
2489/2020г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000229/23.03.2020г. на и.д. Директор на
Регионална Дирекция ”АА”-Варна, с което за нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба
№ 41/04.08.2008г. на МТ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на въззивния съд, че случаят не попада в хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, както и констатациите за извършени предходни нарушения от същия
вид, които не почиват на конкретни доказателства. Счита, че извършеното
нарушение като формално такова, без вредоносен резултат, по своите последици и
характер, с оглед неговите конкретни особености, безспорно обуславя извода за
маловажност на деянието. На изложените основания моли
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се отмени. В депозирано от пълномощника по
делото писмено становище, жалбата се поддържа, като допълнително се сочи, че
въззивният съд не е съобразил всички факти. Моли нейното уважаване.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, чрез процесуален представител – мл.експ. Вълчева, в депозиран по
делото отговор на касационна жалба, оспорва същата. Счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
За да постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният
съд е приел, че през
м.01.2020г. служители на РД „АА“-Варна, извършили проверка на „Градски
транспорт“ ЕАД-Варна,при която било установено, че В. като водач на автобус към
дружеството, притежаващ СУМПС с категория D на
29, 30 и 31.05.2019г. осъществил обществен превоз на пътници по редовна
автобусна линия № 10, без към него момент да е разполагал с валидна карта на
водача, доколкото е притежавал такава валидна до 23.05.2019г., а издадената му
нова карта на водача е едва от 25.07.2019г. За установеното на В. бил съставен АУАН за нарушение по чл.2 ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, надлежно предявен и подписан от същия с
възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН такива не постъпили, поради което направените в
АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното
наказателно постановление от административнонаказващия орган /АНО/, който наложил на „Белви Транс” ЕООД адм. наказание имуществена
санкция в размер на 3 000 лв.
Описаната фактическа обстановка
ВРС е приел за установена от събраните в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ доказателства и депозираните в хода на съдебното
производство свидетелски показания.
В решението си съдът
е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява деяниeето, за което е наложено
административното наказание и че нарушението е извършене от жалбоподателя, като
е осъществен съставът на чл.2
ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, вменяващ задължение на водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на МПС от категория D, да притежават карта за квалификация на
водача когато
извършват със същите обществен превоз. Обсъдил е
възраженията на въззивника, като ги е приел за неоснователни. Изложил е мотиви,
че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП,
доколкото безспорно горецитираната Наредба представлява подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Съдът е приел е, че не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите от
своя вид, същото е формално по своя характер и не изисква вредоносен резултат,
като съдът е взел предвид и дългият период, през който лицето е извършвало
превози без валидна карта на водача.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и
при правилно приложение на материалния закон досежно безспорната установеност
на нарушението от обективна и субективна страна.
Като неоснователно се преценява
възражението на касатора за постановяване на въззивното решение в нарушение на
материалния закон, в частност на нормата на чл.28 от ЗАНН. Изложените по този
въпрос мотиви във въззивното решение са логически и обосновани, като ВРС е
обсъдил всички релевантни за преценката по този въпрос обстоятелства, в
резултат на което е достигнал до обоснования извод, че конкретното нарушение не
се явява маловажно по своя характер.
Въпреки гореизложеното, оспореното
решение се явява незаконосъобразно като краен резултат, поради неправилност на
изводите на ВРС в частта относно санкционната норма. В
действащата към датата на нарушението редакция /ДВ бр.9 от 2017г./, разпоредбата
на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП има следното
съдържание: „Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: 1.глоба 2000 лв. – при първо нарушение.“.
Към момента на издаване на
Наказателното постановление, това е била относимата санкционна разпоредба за
извършеното нарушение, тъй като Наредба № 41/04.08.2008г. е издадена на
основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от ЗАвтП /съгласно § 4 от ПЗР
на същата/, т. е. представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвтП, съответно извършването на обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба документ – притежавана от водача карта за квалификация на водача, подлежи
на санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.
С изменението на чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП /ДВ бр.60 от 2020г.,
в сила от 07.07.2020г./, разпоредбата вече има следното съдържание: „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: 1.глоба 2 000 лв. – при първо нарушение.“.
Т.е. според новата редакция на
нормата, инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да
извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем
от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП. Картата за квалификация на водача
несъмнено не се явява такъв документ, тъй като не касае моторното превозно
средство, а самия водач.
В този случай релевантната за
деянието санкция е предвидена в чл.105, ал.1 от ЗАвтП, според която:„За
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.“.
Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като до влизане
на наказателното постановление в сила са последвали различни нормативни
разпоредби – изменен е чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, с което е отпаднала
наказуемостта по тази норма за конкретното деяние, но същото осъществява
състава на по-благоприятната за нарушителя норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Доколкото е
безспорно установено, че на 31.05.2019г. Т.Я.В. е бил водач на моторно превозно
средство, с което се е извършвал обществен превоз и същият по силата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. е следвало да притежава
карта за квалификация на водача, а не е
притежавал такава, то е нарушил подзаконовия нормативен акт и за извършеното
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
Предвид горното обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено, а Наказателното постановление следва да се
измени, като размерът на наложената глоба се намали до предвидения в чл.105 ал.1 от ЗАвтП размер от 200 лева.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260351/05.11.2020г. по НАХД №
2489/2020г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000229/23.03.2020г. на и.д. Директор на Регионална Дирекция ”АА”-Варна,
с което на Т.Я.В., ЕГН **********, от гр.Варна за
нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП, като намалява същата на 200 лв.
на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.