№ 453
гр. гр.Несебър, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100642 по описа за 2022 година
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.
От ищцата – В. В. Х., е предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се
признае за установено по отношение на З. Б. А., че е собственик на студио № 3, на първи жилищен
етаж, на кота +0,60, на площ от 39,15 кв. м., включваща 4,75 кв. м. идеални части от общите части
на сградата, изградено в ПИ с идентификатор ****, което студио е заснето в кадастралната карта
като самостоятелен обект с идентификатор ******, с адрес в с. Р., ****, ет. *, ап. студио*, на ет. *
в сграда с идентификатор ****.3, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или със смесено
предназначение, площ: 34,40 кв. м., идеални части – 4,75 кв. м., ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: ****.3.6, ****.3.7, ****.3.8, ****.3.4, ****.3.2, под обекта: ****.3.40 и
******9 и над обекта: ****.3.11. Ищцата излага, че през месец септември дала на ответницата
пълномощно и съответната сума - за закупуването на имота. Твърди, че се нанесла в него още на
24.09.2008г. Навежда, че започнала да прави основен ремонт – обзавела студиото за нейна сметка,
закупила хладилник, пералня, готварска печка, кухненски шкафове, маса за хранене и столове,
холно обзавеждане, 2 големи гардероба, спалня с ракла, отделно още 2 ракли, телевизор, външни
решетки, ограда от винкел за терасата, странични щори на терасата, климатик, една маса и два
стола за терасата, всичко на обща стойност от 7000 лв. Сочи, че направила и редица подобрения на
имота. Твърди, че сменила ключалката, като ключ от имота имала само тя. Излага, че давала на
ответницата пари да заплаща консумативните разходи и данъците, заплащала всичко необходимо
за имота и се грижела за него с пълното съзнание, че е неин. Твърди, че е казвала на ответницата
пред свидетелите, че счита имота за свой. Излага, че през юни 2020г. установила, че ответницата е
пуснала обява за продажба на имота. Сочи, че едва тогава разбрала, че през 2008г. ответницата
закупила студиото на свое име, а не на нейно. Твърди, че веднага поставила на вратата голяма
табела, че студиото не се продава. Развива съображения в насока за осъщественото от нея владение
1
от 24.09.2008г., като счита, че на 24.09.2018г. придобила имота по давност. Излага доводите си в
подкрепа на това, като сочи, че ответницата е злоупотребила с доверието й като пълномощник. С
тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез процесуалния й представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Излага се, че едва след
като ответницата придобила имота на 24.09.2008г. била упълномощена от ищцата да я
представлява пред различни институции. Ответницата твърди, че не й е известно ищцата да е
заявявала желание да закупи имота, или да е преговаряла със собственика. Оспорва се
твърдението, че ищцата се нанесла в студиото още на 24.09.2018г. Ответницата излага твърдения,
че около две години извършвала СМР, за да бъде годен за обитаване – измазване, поставяне на
фаянс, подова настилка и др. Сочи, че с оглед близките отношения с ищцата, по нейна молба и
предала ключ от имота, за да го ползва през летния сезон, а вместо наем ищцата следвало да
закупи готварска печка, хладилник, пералня, кухненски шкафове, легло с ракла и шкаф-гардероб.
Сочи, че ищцата не е декларирала имота в данъчната служба, не е заплащала данъци. Твърди се, че
ответницата декларирала имота и заплащала всички данъци. Излага се, че ответницата има ключ за
имота от придобиването му до настоящия момент. Оспорва се твърдението на ищцата, че е
сменила бравата и само тя е имала ключ. Твърди се, че ищцата постоянно е обитавала жилище в гр.
С., ж. к. „Б.“ № 14, вх. *, ет. 5, ап. 7, а процесния имот е ползвала само през летния сезон –
определени месеци. Ответницата твърди, че не е обявявала имота за продажба, а като видяла
поставената табела, че жилището не се продава, я свалила. Излага се, че преди около 2 години
отношенията между ищцата и ответницата са се влошили, но през 2021г. ответницата допуснала
ищцата да ползва имота за около 20 дни. Сочи се, че през месец март 2022г., по телефона, ищцата
заявила към ответницата претенции за собственост върху имота. Твърди се, че през пролетта на
2022г. ищцата е посетила имота и потрошила част от купените от нея мебели, което станало повод
ответницата да смени бравата на входната врата на жилището. Развиват се съображения, че ищцата
не е придобила имота по давност, тъй като е ползвала същия единствено като държател. От съда се
иска да отхвърли претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ****** въз основа на придобивна
давност, в нейна доказателствена тежест е да докаже, че е осъществявала непрекъснато владение
върху имота в периода от 24.09.2008г. до предявяване на исковата молба. Следва да докаже, че е
извършила конкретни действия, с които е обективирала спрямо ответницата намерението да
владее имота за себе си, които са стигнали до знанието на ответницата и които изрично отричат
нейните права върху имота.
От нотариален акт № 115, том XXVIII, рег. № 18046, дело № 5332 от 24.09.2008г. на
нотариус Стоян Ангелов (на л. 7 – л. 8 от делото) се установява, че Севдалин Гаджев продал на З.
А. вещно право на строеж за изграждане на студио № 3, на първи жилищен етаж, на кота +0,60, на
площ от 39,15 кв. м., включващи 4,75 кв. м. ид. части от общите части на сградата, предвидено да
се изгради в жилищна сграда в ПИ с идентификатор **** в с. Р.. Видно от представените при
изповядване на нотариалната сделка документи Севдалин Гаджев се е легитимирал като
собственик на имота по силата на нотариален акт № 168, том XXX, рег. № 15445, дело № 5797 от
2
24.09.2007г. на нотариус Стоян Ангелов. От схема на самостоятелен обект от 27.06.2022г. (на л. 22
от делото) се установява, че посоченият имот (все още вписан в кадастъра като собствен на
Севдалин Гаджев по силата на нотариалния акт 2007г.) е вписан в кадастралната карта с
идентификатор ******, с адрес на имота в с. Р., ****, ет. *, ап. студ.*, на * етаж в сграда с
идентификатор ****.3, предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в имот с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 34,40 кв. м., прилежащи части: 4,75 кв. м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****.3.6, ****.3.7, ******, ****.3.4., ****.3.2,
под обекта: ****.3.40, ******9, над обекта: ****.3.11.
Твърденията на ищцата са, че посоченият имот е закупен от З. А. като неин пълномощник
и, че е придобила собствеността върху същия по силата на придобивна давност от 2008г. до
завеждане на исковата молба. От своя страна ответницата твърди, че е собственик на имота, а
ищцата е ползвала имота единствено като държател по силата на облигационни отношения,
наподобяващи договор за наем. Във връзка с така очертаните спорни въпрос, съдът намира
следното:
В практиката на върховната инстанция многократно е поставян въпросът за придобиване на
недвижим имот по силата на придобивна давност (чрез владение на вещта), като още с
Тълкувателно решение № 4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.дело № 4/2012г. по описа на ОСГК е
възприето разбирането, че владението има обективен (упражняването на фактическа власт, което
съвпада с държане) и субективен елемент (намерението да се свои вещта). С оглед
обстоятелството, че в твърденията и на двете страни фигурира признание, че ищцата действително
е упражнявала в определени периоди от време фактическа власт върху вещта, то от съществено
значение е въпросът дали е налице намерение от нейна страна за своене на вещта.
Във връзка с твърденията на всяка от страните са ангажирани гласни доказателствени
средства, като показанията на свидетелите условно могат да се разделят на две групи според
страната, която ги е ангажирала.
От анализа на свидетелските показания, приложените писмени доказателства и съобразно
твърденията на страните, съдът намира за доказано по делото, че ищцата е осъществила
фактическа власт върху спорния имот най-късно на 26.06.2009г. със сключването от нейна страна
на договор за изработване на мебели (на л. 95 от делото), със срок на изпълнение на договора –
02.07.2009г. Посоченото писмено доказателство съответства на твърденията в отговора на исковата
молба, тъй като ответницата признава, че именно ищцата е закупила кухненското оборудване в
обекта. Посочената дата се приема от съда, тъй като в свидетелските показания на страните липсва
категоричност и са налице различия, поради което същите следва да се тълкуват именно във
връзка с твърденията на ответницата и посоченото писмено доказателство. На първо място всички
свидетели потвърждават, че имотът е закупен с участие при изповядване на сделката на З. А. и към
този момент сградата е била на етап „груб строеж“ (тези обстоятелства се потвърждават и от
нотариален акт от 24.09.2008г.). Тук следва да се отбележи, че действително със свидетелски
показания не могат да се установяват договори на стойност над 5000 лв., като е неприложима и
хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК за установяване действителната стойност на договора чрез
свидетелски показания, тъй като не са ангажирани доказателства, които да изхождат от З. А. и да
установяват привидност на нейното съгласие. Ето защо не могат да бъдат обсъждани и
3
кредитирани показанията на св. И. в частта относно действителната сума, за която е закупен
имотът и начина, по който с тази сума се е сдобила З. А. (няма спор, че именно тя я е предала на
продавача). Факт е, че при осъществената проверка нотариусът е констатирал, че именно З. А. се
явява, за да закупи имота и е вписал в нотариалния нея като собственик. Обстоятелството дали във
връзка с тази сделка е налице злоупотреба с доверие, или не, няма как да се обсъжда в настоящото
производство, тъй като е следвало да се постави пред наказателен съд, а липсват доказателства по
смисъла на чл. 300 ГПК за постановяване на подобна присъда.
Тъй като става въпрос обаче за придобивна давност, цитираните обстоятелства не са от
решаващо значение за изводите на съда. Както се посочи първият съществен извод се базира на
твърденията на ответницата, писмено доказателство и свидетелски показания и той е, че ищцата е
била във фактическа власт на имота към 26.06.2009г. Не е спорно, че към момента на изповядване
на сделката сградата е била на етап „груб строеж“. Налице е разминаване на твърденията на
страните, респ. на свидетелски показания, по въпроса за времето, което е било необходимо, за да се
приведе закупеното ателие в годен за обитаване вид. Показанията на св. И. са, че ремонтът на
ателието е продължил около година и е бил по инициатива на ищцата, а тези на св. М. и С. – че е
продължил около година и половина – две, по инициатива на ответницата. С оглед обективните
данни, а именно – цитирания писмен договор, съдът приема за доказано, че действително ремонтът
е продължил около година и от 2009г. ищцата е получила фактическа власт върху ателието (по
делото няма спор, че й е предоставен ключ от него).
Що се отнася до намерението, с което ищцата е придобила фактическата власт върху имота,
показанията на свидетелите отново се разделят на две групи. Свидетелите И. и Р. са категорични,
че имотът е владян от ищцата като собствен. Съдът кредитира техните показания. Вярно е, че са
събрани данни за обвързаност между св. И. и ищцата с оглед изнесеното от свидетелката, че към
момента е пълномощник на ищцата, както и, че фигурира в нейно завещание. При преценка по
смисъла на чл. 172 от ГПК, обаче съдът не констатира показанията й да са нелогични или
предубедени само поради свързаността й с ищцата. От една страна през годините след 2008г. св. И.
е формирала трайни приятелски отношения с ищцата и това й е позволило да има наблюдения
върху имота в с. Р.. От показанията й се установява, че е нощувала 1-2 пъти в ателието, а отделно
го е посещавала по покана на ищцата, като през летните месеци именно ищцата е владяла имота.
От показанията на свидетелката се установява, че ищцата е пребивавала в имота в с. Р. в периода
от около месеците април-май до около октомври-ноември. Тук е моментът да се посочи, че няма
как да се очаква свидетелката да има наблюдения върху местопребиваването на ищцата за всеки
ден от календарната година. Ето защо показанията й, дадени с приблизителност, следва да се
кредитират. Фактът, че св. И. е виждала ищцата в гр. С. и е посещавала същата предимно през
зимните месеци се установява от показанията й. В подобна насока са и показанията на св. Р., който
съдействал на ищцата, като я транспортирал от гр. С. до с. Р.. Той потвърждава приблизителния
период на пребиваването и в с. Р. – в диапазона март – октомври, за периода след 2009г.
Потвърждава, че поради чести посещения в гр. Бургас е ходил на гости на ищцата в студиото в с.
Р.. Показанията и на двамата свидетели са последователни и съвпадащи (няма данни за
заинтересованост на св. Р.) и се кредитират от съда, като от тях се установява, че пред свидетели
именно ищцата се е легитимирала като собственик на имота и ги е канила в него.
Що се отнася до показанията на свидетелките М. и С., следва да се обърне внимание, че
същите страдат от определени неясноти и нелогичност в отделни части, а в други части се
припокриват с показанията на другите свидетели и останалите доказателства по делото. От една
4
страна св. С. потвърждава, че ищцата е имала ключ от имота в с. Р.. От друга страна тя твърди, че
ищцата и ответницата заедно са пребивавали в имота през летните месеци. Винаги когато св. С. е
минавала през имота в него са били З. и В.. Очевидно е, че редките посещения на имота,
осъществени от тази свидетелка, не могат да разколебаят тезата за осъществявано от ищцата
владение върху вещта. Самата свидетелка винаги е виждала и В. в имота, като знае, че тя е имала
ключ от него. Т.е. св. С. само затвърждава твърденията на ищцата и водените от нея свидетели, че
през летните месеци В. Х. е пребивавала в имота. Обстоятелството, че когато ответницата е
ползвала платен годишен отпуск също е посещавала имота е логично с оглед установените през
този период (от всички свидетели по делото) изключително близки отношения между двете.
Впрочем и св. И. потвърждава, че ответницата също е посещавала имота в с. Р.. На практика от
показанията на св. С. по никакъв начин не се оборва тезата, че ищцата е имала намерение да свои
вещта, тъй като тази свидетелка потвърждава, че ищцата винаги е била в имота (когато тя го е
посещавала), а освен това ответницата го е посещавала за кратки периоди от време – единствено
по време на отпуск.
От своя страна св. М. дава подробни показания, в които потвърждава версията на
ответницата, че имотът е отдаден от нея под наем на ищцата. Съдът намира обаче, че в тази част
показанията й са нелогични и противоречиви. От една страна те не се подкрепят от нито едно
доказателство по делото (вкл. показанията на св. С.). От друга страна св. М. твърди, че
намерението на ответницата е билo да закупи имот с инвестиционна цел. В същото време тази
свидетелка посочва, че е присъствала на разговори (след закупуването на имота) между ищцата и
ответницата, в които ищцата предложила да обзаведе имота (вместо да плаща наем) и да ползва
същия. Тези показания (които съответстват и на твърденията в отговора на исковата молба) са
нелогични, тъй като самата свидетелка сочи, че ищцата е посещавала имота само за около 2 месеца
през лятото. Не става ясно (при сочената от тази свидетелка цел, с която според нея ответницата
закупила имота) каква е била пречката през останалото време имотът да се отдава под наем и
обяснението на св. М., че имотът не е даван под наем, тъй като В. помолила З. за това, не е
логично, защото (след като по твърдения на тази свидетелка имотът се обитава от В. само за 2
месеца в годината), не е ясно каква е била пречката през останалото време имотът да се отдава под
наем с инвестиционна цел. Нещо повече – тази свидетелката (подобно на св. С.) потвърждава, че З.
е посещавала имота само през летните месеци по време на платения си отпуск. Дори да се приеме
безрезервно тезата на свидетелката М., от показанията й също могат да се изведат обстоятелства,
които сочат на намерение на ищцата да свои вещта. Това е така, тъй като според свидетелката
буквално срещу символично възнаграждение (поставяне на едно легло и маса) ищцата е искала да
придобие фактическа власт за летните месеци върху имота и след като ответницата не се
съгласила, ищцата продължила да настоява за това и в крайна сметка получила ключ от имота и
ползвала същия през летните месеци.
Т.е. и показанията на св. М. са индиция за едно трайно и настъпателно отношение на
ищцата, насочено към придобиване на фактическа власт върху имота. В комбинация с останалите
свидетелски показания (най-вече тези на св. И. и св. Р.) този аспект от показанията на М. може да
бъде тълкуван като формирано намерение на ищцата да третира вещта като своя, което е
обективирано лично и категорично пред ответницата. Впрочем и изтъкната от св. М. причина
ответницата да не отдава имота под наем, а именно – тъй като „В. я е помолила“ е индиция за ясно
изразена от ищцата на ответницата воля да третира вещта като своя и да се противопоставя срещу
отдаването й под наем. Нещо повече – в показанията си св. М. акцентира върху причината
5
отношенията между А. и Х. да се влошат, а именно: намерението на ответницата от края на 2020г.
да продаде имота. От показанията на св. М. става ясно, че ищцата категорично се
противопоставила на това намерение. След края на 2020г. и така нареченото влошаване на
отношенията между страните по делото, са последвали и други действия на ищцата, с които е
обективирала пред ответницата ясното си намерение да свои вещта. Както става ясно от
показанията на св. М., около февруари-март 2021г. свидетелката И. й се обадила от името на
ищцата и поискала от нея да каже на ответницата, че трябва да се съгласи, че имотът е собствен на
В. Х. по владение. Т.е. от момента, в който ответницата е заявила изрично пред ищцата
намерението си да се разпореди с вещта, са започнали поредица от конкретни действия на ищцата,
с които е демонстрирала категоричното си намерение да третира вещта като своя. Това поведение
е продължило да следва трайната си линия в този период, тъй като св. И. и св. Р. посочват, че
около декември 2021г. ищцата започнала действия по цялостен ремонт на ателието. Извършването
на цялостен ремонт посочва на явно намерение на ищцата да третира вещта като своя, тъй като
подобни действия не са характерни за наемател на вещ. Тези действия на ищцата са достигнали и
до знанието на ответницата, тъй като водените от нея свидетели – М. и С., потвърждават, че през
пролетта на 2022г. имотът е бил в отговарящо на ремонтни дейности състояние – без мебели, с
изтръгнати контакти, в изкъртено състояние (такива са и твърденията в отговора на исковата
молба).
Фактът, че ищцата е държала вещта като своя се установява и от всички събрани писмени
доказателства, а и от други нюанси в показанията на свидетелите. Така например са представени
писмени доказателства (на л. 81, л. 83 – л. 93 от делото), от които е видно, че през месец юни в
периода 2017г. – 2020г. тя редовно е подновявала договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги до процесния имот. Т.е. установява се намерение на ищцата след юни на
съответната година трайно да се настанява в имота. Вярно е, че свидетелите Р. и И. сочат и по-
ранни дати на пребиваване в имота от страна на ищцата, но следва да се отбележи, че посочените
от тези свидетели периоди са приблизителни и няма как да се възприемат за едни и същи през
целия период, но е факт, че са представени и писмени доказателства за трайно установяване в
имота от ищцата след месец юни на съответната година. Освен това от показанията на св. И. и Р. се
установява, че ищцата плащала сама сметките за ток, вода и поддръжка в сградата (индиция за
тези обстоятелства е и фактът, че ответницата не е представила доказателства да е заплащала
лично тези разходи, а в същото време е представила доказателства за заплащане на данъците за
имота). Посоченото плащане на данъци, извършено от ответницата (видно от бележки на л. 46 – л.
52 от делото) също не може да установи твърдения й, че се е противопоставяла на намерението за
своене на ищцата, тъй като всички доказателства са, че в процесния период двете са били в
изключително близки отношения, а освен това ответницата е притежавала множество
пълномощия, дадени и от ищцата (видно от представени от ответницата пълномощни на л. 53 – л.
61 от делото), вкл. и за плащане на данъци (пълномощно на л. 56 – л. 57 от делото, нотариално
заверено на 06.06.2012г.).
Индиция в подкрепа на изводите за намерение на ищцата да свои вещта са и определени
обстоятелства, свързани с оформяне на документите по сделката. Самият нотариален акт е от
24.09.2008г., като е вписан в Служба по вписванията на 25.09.2008г. При това положение не е ясно
какво е наложило установеното от показанията на водените от ответницата свидетелки С. и М.
сдобиване с нотариалния акт в по-късен момент – около седмица след сделката. На следващо място
от ответницата очевидно не са предприети действия по удостоверяване в СГКК Бургас, че тя е
6
собственик на имота - и към 27.06.2022г. (скица на л. 22 от делото) фигурира предходният
собственик на имота. В комбинация с обстоятелството, че още през 2009г. ответницата е
предоставила ключ от имота на ищцата, последната е обзавела същия и го е ползвала през летните
месеци от този момент нататък и до сочената от ответницата смяна на ключалката през 2022г., тези
факти могат само да потвърдят установеното по делото, че още от 2009г. ищцата е влязла във
владение на имота с намерение да го свои. От показанията на свидетелите И. и Р. се установява, че
това нейно намерение е обективирано и пред ответницата, която също е посещавала имота и е
възприемала отношението на ищцата към него. Впрочем показанията на св. М. и св. С. в
определени техни части (особено коментираните вече показания на св. М.) също отразяват ясно
изразено намерение за своене на вещта, което е продължило най-рано от юни 2009г. и до (по
твърдения на самата ответница) пролетта на 2022г., т.е. над 10 години.
В редица свои решения, относими към настоящия случай, върховната инстанция е
възприела, че постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява
във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и
да не са прекъсвани от действия на трети лица (Решение № 84 от 03.08.2022г. по гр.д. №
4753/2021г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение №330 от 28.11.2011г. по гр.д.
№1519/2010г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай това разбиране е важимо в още по-голяма
степен, тъй като става въпрос за имот, находящ се в с. Р. – на черноморското крайбрежие, който се
е владял от ищцата – постоянно живееща в гр. С., поради което е напълно логично тя да е
осъществявала фактическа власт върху него само през летните месеци, като първото действие на
ответницата по прекъсване на тази нейна власт е било със смяна на ключалката през пролетта на
2022г. В цитираната съдебна практика е възприето още, че когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69
ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има
качеството владелец (Решение № 84 от 03.08.2022г. по гр.д. № 4753/2021г. по описа на I гр. о. на
ВКС и цитираното в него Решение №45 от 16.03.2015г. по гр.д.№6533/2014г. на II г.о. на ВКС).
Впрочем в цитираното решение са посочени и конкретни фактически действия, обективиращи
намерение за своене - получен достъп до жилището, посещаването му и извършване на
подобрения. Такива обстоятелства са установени и по настоящото дело, като съдът вече посочи, че
лансираната от ответницата версия – за предоставено държане върху имота, е нелогична и не се
подкрепя от доказателствата по делото (с оглед обсъдените вече доказателства). С оглед
установената в чл. 69 ЗС презумпция и при липсата на доказателства фактическата власт да е била
упражнявана за другиго, следва да се приеме за установено, че фактическата власт е била
упражнявана с намерение за придобиване на собствеността.
Налага се извод, че всички писмени и гласни доказателства по делото (вкл. показанията на
водените от ответницата свидетели), анализирани в тяхната съвкупност през призмата на
твърденията на страните, установяват както фактическа власт върху вещта, осъществявана от
ищцата в периода юни 2009г. – пролетта на 2022г., така и намерение на ищцата да третира вещта
като своя. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда възможност за придобиване на недвижим
имот с непрекъснато владение за период от 10 години. При установените по-горе факти, съдът
намира, че спорният недвижим имот е придоби от ищцата, тъй като са налице всички
предпоставки за това и е изминал соченият период от 10 години (с оглед приетите факти – дори и
повече). Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
7
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят претендираните от нея разноски –
50 лв. за платена държавна такса и 1500 лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Тук следва
да се посочи, че дължима държавна такса е била в размер на 50 лв. (при данъчна оценка от 4615,60
лв. и правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК), поради което именно това е дължимата държавна такса,
която следва да се присъди в полза на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ж. к. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, че В. В. Х., ЕГН **********, с адрес в с. Р., ул. „М.з.“ № *,
студио*, Е СОБСТВЕНИК на основание на придобивна давност, на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ******, с адрес на имота в с. Р., ****, ет. *, ап. студ.*, на * етаж в сграда с
идентификатор ****.3, предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в имот с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 34,40 кв. м., прилежащи части: 4,75 кв. м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****.3.6, ****.3.7, ******, ****.3.4., ****.3.2,
под обекта: ****.3.40, ******9, над обекта: ****.3.11.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к.
„Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на В. В. Х., ЕГН **********, с адрес в с. Р., ул. „М.з.“ № *,
студио*, сумата от 1550 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 1500 лв. –
за платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8