Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2600119 03.11.2020г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесет и първи
октомври Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00868 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
313а-60 от 04.05.2020 г. (НП), издадено от директора на ОД на МВР Перник, с
което на Н.А.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
(ЗЗдр) за това, че е нарушила въведена с т. 9 на Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г., доп. със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка, като на 25.04.2020 г. на ул. Рашо
Димитров срещу блок 68 в гр. Перник се намирал на открито обществено място без
да има поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което виновно е нарушил чл.
63, ал.1 от ЗЗдр.
Жалбоподателят Н.А.Н. моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Не участва лично в
в хода на съдебното производство, в което се представлява от повереника
си - адв.Р.П. от от САК, която поддържа
изложените в жалбата съображения. Иска присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
Въззиваемата
страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения
в закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
Във връзка с
разпространението на вируса COVID-19 на
територията на РБългария, на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗдр и чл. 2 от Закона
за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. (Загл. обн. ДВ бр.28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. министъра на
здравеопазването по предложение на главния
държавен здравен инспектор издал поредица от
заповеди, с които въвел временни противоепидемични мерки
за територията на страната.
На 25.04.2020
г. св. Р.Е.В. – ст. полицай във Второ РУ при ОД на МВР Перник
съставил на Н.А.Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 0645916, в който описал, че на същата дата около 16:45 часа лицето се е
намирало на
открито обществено място в района на ул. Рашо Димитров,
срещу блок 68 в гр. Перник без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил Заповед
№ РД-01-124 и Заповед
№ РД-01-197 от 2020 г. на министъра на здравеопазването, което квалифицирал по чл. 209а, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗЗдр.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по
чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното № 313а-60 от 04.05.2020 г., с което на основание
чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр наложил на Н.Н. административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
Процесното НП било връчена на
жалбоподателя на 28.05.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН бл. № 0645916 от 26.04.2020 г. и
заповед № 313з-629 от 30.03.2020 г. на
директора на ОД на МВР Перник. Разпитани в хода на съдебното производство
актосъставителя Р.Е.В. и свидетеля по установяване на нарушението Е. В.П.
заявяват, че нямат спомени за случилото се.
От правна страна:
АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице
по смисъла на чл. 209а, ал.3 от ЗЗдр, с оглед приложената по делото заповед №
313з-629 от 30.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник.
Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, притежаващ правомощие за това по силата на чл. 209а, ал.4 от ЗЗдр.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН
и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл.
42, т. 4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, и посочване на релевантните норми, които са нарушени,
което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство и до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В АУАН е посочено, че Н.Н. е привлечен
към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗдр.
Предвид бланкетното съдържание на нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр, а именно:
„Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000
лв” и препращането й към други актове, в случая заповедите на министъра на
здравеопазването, то последните задължително е следвало да се
посочат при правното
квалифициране на нарушението, като се конкретизира и съответната точка от тях,
с която са били предприети
противоепидемичните мерки, които са нарушени. Вярно е , че при описание
на нарушението актосъставителят е предявил на Н.Н. обвинение за това, че на
25.04.2020 г. се е намирал на открито обществено място и не е поставил защитна
маска на лицето си или друго средство покриващо носа и устата му, с което не е
спазила Заповеди на министъра на здравеопазването №№ РД-01-124 и РД-01-197, но
не е предявил обвинение за съответната
релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било
нарушено от лицето, като същевременно същите не са изведени и като част от правната
квалификацията на деянието.
Посочване на правната квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие, което в конкретния случай не е сторено.
Това нарушение АНО до известна степен се е опитал
да санира
по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН при издаване на НП, чрез посочване за първи път
като нарушена съответната точка 9, която е
допълнена в Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. със Заповед с №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопзването, но при неговата правна квалификация отново не е направена привръзка със
съответните заповеди на министъра на здравеопзването, с които именно са били нарушени във връзка с въведената съответна противоепидемична мярка.
Горепосочените нарушения са съществени,
тъй като са свързани с неспазване на визираните императивни разпоредби на ЗАНН,
което обуславя отмяна на атакуваното
постановление.
На следващо място съдът намира, че
вмененото нарушение не се доказа по несъменен начин, че е осъществено, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Съображенията са следните:
В хода на съдебното производство е разпитан
актосъставителя, който е заявил, че няма спомен за случилото се, както и че не
може да изясни дали същото е било констатирано в светлата или тъмна част на
денонощието. Свидетелят по установяване на нарушението Е.П. също няма конкретни
и изчерпателни спомени зо констатациите в АУАН. Показанията на тези полицейски
служители може да се обясни и с множеството проверки, които се налага ежедневно
да извършват, но при това положение,
съдът констатира, че вмененото
нарушение не е доказано по несъмнен начин, още повече, че жалбоподателят
оспорва времето, мястото и обстоятелствата при които му е бил съставен
процесния АУАН.
По
разноски:
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 41
договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020 г. и анекс №1 към същия от
30.09.2020 г. се установява, че жалбоподателят Н.А.Н. е възложил на адвокат Р.П.
от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП и
участие в насрочено трето открито съдебно заседание. Общият размер на
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева. Същото е
заплатено в брой при подписване на договора и анекса към него, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул.
Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Н.А.Н., ЕГН **********.
Мотивира от изложеното и на основание
чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
313а-60 от 04.05.2020г.,издадено от директора на ОД на МВР Перник, с което на Н.А.Н.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв
(триста лева) на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за това, че е
нарушила въведена с т. 9 на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., доп. със
Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, като на 25.04.2020 г. на ул. Рашо Димитров срещу блок
68 в гр. Перник се намирал на открито обществено място без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което
виновно е нарушил чл. 63, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1,
да заплати на Н.А.Н., ЕГН ********** сума в размер на 400 лв (четиристотин
лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС