№ 536
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Б.а
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 26576/ 2020 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 144 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗАД
„А.Б.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ срещу ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/
иск с правно основание чл.411 КЗ за присъждане на сумата 1 349.90 лева- платено
обезщетение по застраховка „Автокаско“ за МПС „Claas“ с peг.№ *******, с полица №
0300/19/777/507578 с период на валидност от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г. по повод
случило се на 30.08.2019 г. в с. Угърчин, област Ловеч, ПТП между МПС „Шмитц“ с
peг.№ ЕН *******, със застраховка за гражданска отговорност със ЗК „Л.И.“ АД по
полица с № BG/22/119000338294, и МПС „Claas“ с peг.№ *******, и на сумата 15 лева-
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
ЗАД „А.Б.“ АД е осъден да заплати на ответника ЗК „Л.И.“ АД сумата 100 лева-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“- гр. София /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за присъждане на претендираното регресно обезщетение, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
1
Въззиваемата страна ЗК „Л.И." АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира
за разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС, 144 състав решение е неправилно и следва
да бъде отменено.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско”
възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му
става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- като застраховател
по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска
„гражданска отговорност” на делинквента.
В първоинстанционното производство не са били спорни между страните
обстоятелствата относно настъпилото на 30.08.2019 г. застрахователно събитие- ПТП,
реализирано по вина на водача на влекач с полуремарке, застрахован при ответника, от
чието поведение са причинни вреди на застраховано при ищеца лице, относно вида и
размера на увреденото имущество, както и относно плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца на застраховано при него лице. Обстоятелството, че ремаркето,
прикачено към управлявания от водача А.Г. товарен автомобил /седлови влекач/, е
било застраховано при ответника ЗК „Л.И.” АД към датата на настъпване на ПТП е
отразено в съставения на 30.08.2019 г. по реда на чл.123, ал.1, т.3, б."б" ЗДвП
двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП, като
наличието на застрахователна полица за застраховка „ГО”, сключена със ЗК „Л.И.” АД,
валидна от 20.12.2018 г. до 19.12.2020 г., се установява и въз основа на справка от
Информационния център към ГФ.
Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, вкл. гласни
доказателства- свидетелски показания на водача А.Г. /разпитан по делегация от РС-
Плевен/, че при настъпване на ПТП на 30.08.2019 г. посоченото в констативния
протокол ремарке е било прикачено към товарен автомобил- влекач „Скания“ с рег.№
2
*******, собственост на „Ф.Т.“ ООД и управляван от посочения в протокола за ПТП
водач- А.Г.. Обстоятелството, че влекачът- товарен автомобил „Скания“ с рег.№
*******, управляван от Г., е бил застрахован при ответника ЗК „Л.И.” АД към датата
на настъпване на ПТП, освен, че не се оспорва от последния /изявление на
процесуалния представител в о.с.з. на 8.04.2021 г./, е установено и въз основа на
справка от Информационния център към ГФ. Според изричната разпоредба на чл.574,
ал.12 КЗ, данните от Информационния център- до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство. Следователно, тъй като не е спорно между
страните, че делинквентът- водач на товарния автомобил „Скания“ /влекач/, а не на
ремаркето, което няма самостоятелно значение и съответно няма водач, е бил
застрахован по риска „ГО“ при ответника, като няма твърдения, нито данни посочената
застраховка „Гражданска отговорност” да е била прекратена преди датата на ПТП,
налага се приемането на извод, че към датата на ПТП- 30.08.2019 г., ЗК „Л.И.“ АД е
отговаряло за причинените от делинквента при управление на посочения товарен
автомобил- влекач вреди. Тъй като е възникнала отговорността на причинителя на
основание деликт, е възникнала и отговорността на застрахователя на основание
застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност,
поради което и предявеният от ЗАД „А.Б.” регресен иск по чл.411 КЗ е доказан по
основание.
Спор относно размера на дължимото на ищеца ЗАД „А.Б.” регресно
обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на
увреденото при ПТП на 30.08.2019 г. лице, вследствие извършено по имуществена
застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за причинените при
ПТП имуществени вреди, във въззивното производство не е налице.
Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва
да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените
вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ е пазарната стойност, достатъчна
към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ.
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
В случая от ищеца е представена по делото поръчка за извършването на
ремонтни дейности по увредения при процесното ПТП товарен автомобил „Claas“ с
peг.№ *******, придружена със съответна калкулация, според която стойността на
ремонта възлиза на 1 349.90 лв. общо. Не е спорно по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства, че по процесната щета застрахователят- ищец е
заплатил на собственика /застраховано лице/ на увредения при ПТП товарен автомобил
3
„Claas“ с peг.№ ******* застрахователно обезщетение от общо 1 349.90 лв. с две
преводни нареждания от 2.01.2020 г. /за сумите 800.90 лв. и 549 лв./.
При тези данни и доказателства, при зачитане принципа за пълната обезвреда,
залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, регресната претенция, имаща за предмет дължимите за
отремонтиране на увредения автомобил разноски, се явява основателна. Изплатеното
от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 1 349.90 лв. покрива
действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата
съобразно чл.411 КЗ суброгация подлежат на възстановяване в пълния претендиран по
делото размер. Искът по чл.411 КЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, включващ и претендираните ликвидационни разноски от 15
лв.
Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това
да бъде постановено решение за присъждане на процесното регресно обезщетение от 1
349.90 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1
ГПК ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата
84.60 лв.- разноски за първоинстанционното производство /54.60 лв.- платена държ.
такса, и 30 лв.- разноски за разпит на свидетел по делегация/, и сумата 27.30 лв.-
разноски за въззивното производство /за платена държ. такса/. Други разноски на
ищеца- въззивник с настоящото решение не следва да бъдат присъдени. По делото
изобщо не е представен писмен договор за правна защита и съдействие /както в първо-
инстанционното, така и във въззивното производство/, сключен между ищеца-
въззивник и адв. Й. М., съответно адв. Г. М., или адв. дружество, в което същите
упражняват адвокатската си професия, и предвид възможността същият да бъде
сключен и в устна форма, на доказване подлежи договореният между страните размер
на дължимото от клиента /доверителя/ на адвоката /довереник/ адвокатско
възнаграждение, каквито доказателства в случая изобщо липсват. Наличието на
пълномощни по делото не изпълнява изискването за доказване размера на
договореното съобразно чл.36, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение. Следователно,
тъй като претендираните от ищеца- въззивник разноски за адвокатски възнаграждения
не са надлежно документирани по смисъла на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/
2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1, не следва и да му бъдат присъдени с настоящото въззивно
решение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение от 16.06.2021 г., постановено по гр.дело № 26576/ 2020 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 144 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на ЗАД „А.Б.“
АД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.411 КЗ сумата 1 349.90 лева /хиляда
триста четиридесет и девет лева и 90 ст./- регресно обезщетение за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени на МПС
„Claas“ с peг.№ ******* при ПТП на 30.08.2019 г. в с. Угърчин, област Ловеч, с
участието на товарен автомобил /седлови влекач/ „Скания“ с рег.№ *******, с
прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с peг.№ ЕН *******, застраховани по риска
„гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, вреди, и сумата 15 лева /петнадесет
лева/- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, а също и
сумата 84.60 лв. /осемдесет и четири лева и 60 ст./- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на ЗАД „А.Б.“
АД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 27.30 лв. /двадесет и седем лева и 30 ст./-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5