РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Монтана, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500165 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В. А. от
гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Цецо И. против решението на РС Монтана №
143/06.04.2023г. , постановено по гр. дело № 2858/2022г. по описа му, с което е отхвърлен
като неоснователен иска й срещу Х. Л. от гр. *за заплащане сумата 20000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, търпени от неизпълнено обещание за сключване на брак.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно и необосновано като
постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Оспорена е като несъответна на събраните по делото гласни
доказателства фактическата обстановка , приета от районния съд. Поддържа, че от
събраните свидетелски показания безспорно е установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД
– дадено от ответника сериозно обещание за сключване на брак, фактическо съжителство,
годеж, насрочване на сватба и неоснователен отказ от сключване на брак. Иска се от съда да
отмени обжалваното решение и постанови ново, с което уважи предявения иск, ведно с
присъждане на направените деловодни разноски.
С подаден в срок писмен отговор въззиваемата страна Х. Л., чрез пълномощник
адвокат П. П. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното
решение.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.
259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима за разглеждане. Разгледана по
същество е неоснователна.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В. А. е сезирала първоинстанционния съд с искова молба с ответник Х. Л. с
твърдения , че страните са установили приятелски отношения, които прераснали в интимни
и двамата решили да сключат граждански брак. Ищцата му се доверила и от края на 2021 г.
заживели заедно с дома на родителите му в гр.*, ул.,,*‘‘ № *. От съвместното им
съжителство забременяла и семействата им насрочили сватба за 29.07.2022 г.. Две седмици
преди сключването на брак и сватбата, ответникът изгонил ищцата от жилището им и била
принудена да се върне при родителите си. След като провалил насрочената сватба
ответникът отново установил контакт с ищцата, започнал да я търси и отново подновил
молбите си и искането да живеят заедно и да са съпрузи. Ищцата А. била в напреднала
бременност, искала стабилно семейство и баща на детето си, поради което отстъпила на
молбите на ответника и се върнала в неговия дом с обещание от негова страна, че ще
сключат граждански брак. Около две седмици преди раждането на детето ответникът
отново я изгонил от дома си. Завърнала се в жилището на родителите си и на на *г., родила
син В.А.. Ответникът не се интересувал от роденото дете и не го припознал. С поведението
си ответникът виновно не изпълнил обещанието за сключване на граждански брак и
провалил насрочена сватба. С деянието си унизил ищцата пред родители, роднини,
приятели, съседи, оставил я самотна майка на грижите на родителите й . За обезщетяване
търпените от нея морални вреди претендира заплащане на сумата 20 000 лева, ведно със
законна лихва от исковата молба.
Ответникът с подаден в срок писмен отговор оспорва иска като неоснователен.
Признава, че е имал приятелски отношения с ищцата, които прераснали в интимни и
двамата решили да сключат граждански брак. Доверил й се и от края на 2021 г. заживели
съвместно в дома на родителите му в гр.*, ул.,,*‘‘ № *. С подкрепата на неговите родители
направили голяма пристануша и празничен годеж, който бил почти изцяло за сметка на
неговото семейство на стойност около 10 000 лв.. Родителите на ищцата след годежа си
взели подарените от тях пари обратно. Въпреки това страните продължили да живеят заедно
изцяло за сметка на ответника Л. и с подкрепата на родителите му. От съвместното им
съжителство ищцата забременяла и семействата им насрочили сватба за 29.07.2022 г. Около
две седмици преди сключването на брака и сватбата, ищцата си тръгнала от жилището им и
никой не я е гонил, като тя сама отишла в дома на родителите си в гр.*, ул.,,*‘‘ № *.
.Известно време след това ищцата отново установила контакт с него, започнала да го търси
и заживели отново заедно като съпрузи в дома на родителите му. Били планирали да
направят сватба след раждането на детето предвид напредналата бременност на ищцата,
2
ответникът искал стабилно семейство. Около две седмици преди раждането на детето между
страните възникнал спор как да бъде кръстено детето след раждането и ищцата отново
отишла в дома на родителите си. Ответникът разбрал, че на * г. е родила дете, което е
нарекла на името на баща си. Оттогава не поддържат контакти помежду си и не се виждат.
Два дена след раждането на детето роднините на ищцата нахлули без разрешение в дома му
и упражнили насилие върху ответника и неговите роднини с различни по степен телесни
повреди, били въоръжени с хладни оръжия, тръби, брадви и други предмети. От това деяние
ответникът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди: бил унизен пред
роднини, приятели, съседи, вместо да направят сватба, поради което и връзката му с ищцата
е дълбоко и непоправимо разстроена по нейна вина.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че страните са имали
постигнато взаимно съгласие за сключване на брак, като от края на 2021г. заживели заедно в
дома на родителите на ответника в гр. *. Ищцата забременяла и семействата им насрочили
сватба за 29.07.2022г., преди което направили пристануша-годеж. Безспорно е също така, че
две седмици преди датата на сватбата ищцата се върнала в дома на родителите си.
Впоследствие двамата отново установили контакт и ищцата се върнала при ответника .
Около две седмици преди раждането на детето ищцата отново се върнала в дома на
родителите си. На *г. родила дете, което записала с имена В.А.. Безспорно е също така с
оглед представените по делото писмени доказателства, че по искова молба на В. А. срещу
Х. Е. е образувано пред ОС Монтана гр.дело № 439/2022г. с предмет установяване
произхода на детето В. от ответника като баща, както и че ответникът с нотариално
заверена декларация от 10.02.2023г. е припознал роденото от ищцата на *г. дете, като свое.
Спорни между страните са обстоятелствата относно причините, поради които страните са се
разделяли два пъти и ищцата се е прибирала в дома на родителите си, съответно какви са
причините за раздялата им и несключване на граждански брак.
От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на страните
дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява, че страните са се събрали да живеят заедно в
края на 2021г., когато Х. с родителите и сестра си Л.Л.а са отишли в дома на В. да я искат за
снаха. Скоро след това семейството на Х. направило тържество за годежа им с близките им,
много гости, музика, ядене пиене, на което на младите като подаръци са давани пари.
Насрочили според традициите в общността им сватба за 29.07.2022г. и започнала
подготовката за провеждането й. Установява се, че съвместният живот на страните не
протичал гладко, двамата често се карали за това, че В. не си стои вкъщи да се грижи за
домакинството и мъжа си, а през деня ходи при родителите си, за това че Х. работи до късно
и не й обръщал достатъчно внимание, във връзка с подготовката на сватбата , например
какво да включват порциите храна , двамата се ревнували . По повод споровете за сватбата
Х. споделил с В.,че без желание ще се ожени, от което В. се разсърдила и се прибрала при
родителите си . Сестрата на Х. Л.Л.а споделя в показанията си, че брат й не искал много да
прави сватба, но искал да бъде с В., защото я обичал. Тази раздяла провалила готвената
сватба , но двамата продължили да поддържат връзка и отново се събрали да живеят заедно.
3
По повод предстоящата раждане на детето им, между двамата започнали спорове какво да
бъде името на детето. В. настоявала да бъде кръстено на баща й В., с което Х. не бил
съгласен и настоявал детето да носи името на неговия баща Е.. Не постигнали съгласие за
това какво да бъде името на детето и В. отново се върнала в дома на родителите си .
Установява се, че при тази раздяла и двете страни не се чувствали добре, В. била разстроена,
че Х. не я иска, той от своя страна изпитвал мъка, че тя го е напуснала и започнал много да
пие. Детето се родило скоро след втората им раздяла , на *г., и ищцата го кръстила на своя
баща - В. По делото не е спорно, че бащата на В. се казва В., въпреки, че тя носи като
бащино име името на своята майка – К., презумпция , че по акт за раждане няма установен
законен произход от баща . Два дни след раждането на детето, бащата на В. В. и други
нейни близки отишли в дома на Х. , за да се разправят с него по повод споделено от него
видео в социална мрежа, където бил с друго момиче. Нанесли побой на Х. и семейството му,
което се установява от свидетелските показания, обясненията на страните и приложените
съдебни удостоверения . Този факт още повече влошил отношенията между двете
семейства, включително и между страните по делото , довел и до окончателната им раздяла.
Въпреки това Х. признал роденото от В. дете като свое , видно от приложената по делото
декларация от 10.02.2023г., факт който не се оспорва от ищцата.
При така развилите се между страните отношения, то съдът прима от правна стана, че
по делото не е установено от страна на ищцата при условията на главно и пълно доказване
осъществяване фактическият състав на чл. 45 ЗЗД -виновно и противоправно поведение на
ответника в причинна връзка с което ищцата търпи морални вреди.
До сключване на граждански брак между страните не се е стигнало не поради
укоримо поведение на Х. , а поради невъзможността на двамата да постигат съгласие за
важни за семейството им въпроси, взаимни упреци, нетърпимост към поведението на
другия, нежелание за компромиси в името на бъдещия им съвместен живот. Основната
причина за раздялата се установява, че е спорът за името на детето им, като всеки от тях е
настоявал детето да носи името на неговия баща. Несъгласието на Х. с искането на В. за
името на детето е и причината тя да си тръгне от дома му. Нежеланието на страните да
направят компромиси в името на връзката им и бъдещото семейно съжителство са
причините, поради което и граждански брак помежду им не е сключен . Действията на
близките на В. след раждането на детето с нанасяне на телесни повреди на Х. и неговите
близки са довели до окончателен разрив между двете семейства и между страните по делото.
Несключването на граждански брак между страните е оправдано от морална и житейска
гледна точка с оглед установените по делото факти и обстоятелства , поради което и от
страна на ответника не е налице неоснователен отказ да сключи брак с ищцата. Следва да се
има предвид, че Тълкувателно решение № 32 от 2 юни 1969 г. на ОС на ГК със
съдържанието посочено в първоинстанционното решение, е прието при различни от
настоящите обществени отношения с оглед съществуващите патриархалните виждания за
морала, честта на жената и святостта на брака, категории, които в днешното съвременно
общество са изгубили значението и смисъла.
4
Предвид гореизложеното обжалваното решението на РС Монтана, с което исковата
претенция на В. А. е отхвърлена като неоснователна се явява правилно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 78,ал. 3 във връзка с
ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна се следват разноските за настоящата инстанция ,
установени в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение , видно от приложения
по делото договор за правна помощ.
Водим от гореизложените мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 06.04.2023г. на районен съд Монтана ,
постановено по гр.дело № 2858/2022г. по описа на същия съд , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА В. А., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * № *да заплати на Х. Л., ЕГН
**********, с адрес гр.*, ул.,,*‘‘ № *сумата от 600 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 и
сл. от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5