МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1444/17г ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Делото е образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство №429/2014г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, срещу:
М.Г.С. – ЕГН **********, за
извършено престъпление чл. 343а, ал.1, б."б", вр. чл. 343, ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 14.12.2014г. в
гр.Варна, ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран"
с ДК № * ** ** **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: при избиране на скоростта на движение на автомобила не се
съобразил с характера и интензивността на движението - движение на пешеходци по
пътното платно, не се съобразил с конкретните условия на видимост - движение в
локално платно в тъмната част на денонощието, на светлината на улични лампи, в
близост до жилищни блокове, и при възникнала опасност за движението -
пешеходката Л. Т. К., която пресичала локалното пътно платно от ляво надясно на
движението на автомобила, въпреки, че бил длъжен, не намалил скоростта и не
спрял, в резултат на което по непредпазливост блъснал пешеходката К.. След
блъсването на К., водачът С., който бил лекар по образование, направил всичко,
зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалата К., която въпреки
усилията да бъде спасена, починала от нараняванията си.
Първоначално делото е разгледано от друг състав на ВОС при
прилагането на диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а
именно - съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция,
предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено
от подсъдимия С. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
Подсъдимия
е признат за виновен с присъда по НОХД №5141/2017 от и
му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, което е редуцирано на основание чл. 58а от НК и определено да изтърпи наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено с три годишен изпитателен
срок. На основание чл. 343Г от НК съдът е наложил на
подсъдимия С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Присъдата е
обжалвана в законоустановения срок и е изцяло отменена от ВАС и върната за
разглеждане от друг състав на ВОС.
При повторното
разглеждане на делото, същото по искане на подсъдимия и неговата защита е
разгледано при условието на съкратено съдебно следствие пред първа инстанция,
предвидена в Глава XXVII от НПК.
В съдебно заседание ВОП подържа обвинението като
счита, че то безспорно е доказано. Предлага
подсъдимия да бъде осъден по предявеното му обвинение, като счита ,че чистото
съдебно минало на подсъдимия е смекчаващо обстоятелство и не сочи отегчаващи
обстоятелства. Моли
за налагане на наказание между минимума и средния размер предвиден в съответния
текст от НК.
Частното
обвинение моли при решаване на въпроса за вида и размера на наказанието, съдът
да вземе предвид изключително тежкия резултат. Моли, за налагане на наказание
към средния размер „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, както и налагане на „Лишаване от право“ за управление на МПС
за максимален срок.
Адв.М.Р.
- защитник на подс.С. в съдебно
заседание изтъкна тезата, че при налагането на наказанието, следва да бъдат
съобразени всички събрани по делото данни по отношение на подсъдимия. Подсъдимият
е лекар отговорна личност, ежедневно спасява човешки живот, с безукорно минало. Защитата
моли да бъде съобразено и неправомерното пведение на пострадалата, която е предприела пресичане на
място не обозначено за пресичане на платното от пешеходци. Пледира се наказание
около девет месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано на шест
месеца, отложено с изпитателен срок от три години, и такова по размер „Лишаване
от право“ за управление на МПС.
Подсъдимият С. при упражняване правото си на лична защита изразява
съжаление за случилото се и признава вината си. В дадената му последна дума
моли съда за минимално наказание.
Предвид реда на провеждане на делото, съобразявайки серазпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Настоящият състав на ВОС, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените от страните доводи прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 14.12.2014г. вечерта около
19.35 часа, в гр.Варна, подс.С. управлявал личния си автомобил Фолксваген Туран
с peг. № * **** ** в локалното пътно платно на бул.Васил Левски, в посока бл.61.Намерението му било да излезе на бул.“Васил Левски“ по който да продължи движението си. Времето било ясно, сухо, локалното пътно платно било слабо осветено от
улични лампи. В лявата част на платно, по посока на движението на С., имало паркирани
автомобили. Той управлявал автомобила си със скорост 40-50 км/час. В същото време в близост до бл.61 Л. Т. К. пресичала локалното пътно платно, в посока от
бл.61 към бул.“Васил Левски“, движейки се напречно по локалното платно. Подсъдимият не
наблюдавал пътното платно и не забелязал пешеходката, която била навлязла в уличното платно. При възникналата необходимост да спре, С. не успял да стори това, в резултат на което автомобила ударил пострадалата в посока отдясно
наляво. При удара тялото на пострадалата било качено на капака на автомобила,
ударило се в различни части на автомобила, след което паднало на земята.
Веднага след удара, подс.С., който бил лекар-кардиолог по професия, оказал
помощ на пострадалата, и се обадил на тел. 112 за изпращане на екип на Спешна
помощ. При пристигане на място на екипа, също били предприети действия по
оказване помощ на пострадалата, но въпреки това, тя починала.
При извършения оглед на местопроизшествието
не са били установени следи, от които да може да се установи точната скорост на
движение на автомобила.
Видно от заключението на назначената по
делото СМЕ причина за смъртта на Л. К. е тежка комбинирана травма - гърди, таз,
крайници, представена от тежката контузия на белите дробове, тежката гръбначномозъчна
травма с прекъсване на гръбначен мозък на две нива 1-2 шиен и 11-ти гръдни
прешлени, счупване на лява и дясна ключица, счупване на гръдната кост, счупване
на от 1-во до 8-мо леви и от 1-во до 7-мо десни ребра с излив на кръв в лява и
дясна плеврална кухина, колабс на бели дробове и във връзка с това развила се
остра кръвоизливна анемия. Описаните увреждания отговарят да са получени при
удар от МПС в посока отпред-назад и отдясно наляво, спрямо тялото на
пострадалата, с прехвърляне на тялото през капака на автомобила, удар в
предната повърхност на тялото, удар на главата и гръдната половина на тялото в
предното стъкло на автомобила и детайли в тази област, последващо падане върху
пътното платно. Към момента на първоначалния удар, пострадалата е била в крачка
с отведен ляв долен крайник. Между травматичните увреждания и смъртния изход е
налице причинно-следствена връзка.
Пострадалата приживе е употребила алкохол в
концентрация 0,62 промила, съответстваща на лека степен на алкохолно
повлияване, при която са налице нарушения в координацията на движенията,
рефлексите, адекватното възприемане на околната среда, критичната оценка на
собствените постъпки и др.
Водачът на лекия автомобил- подсъдимия С. не
е употребил алкохол.
Съгласно заключението на ATE към момента на
удара скоростта на движение на автомобила отговаря на 40-50 км/час.
Пострадалата не се е намирала в „опасната зона" на автомобила, и при двете
възможни величини на скоростта на движение, и подс.С. е имал техническата
възможност да спре и да предотврати удара.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подс. С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят
от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на чл.283 от НПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
На 14.12.2014г. в гр.Варна,
ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, подсъдимия М.Г.С., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Фолксваген Туран" с ДК № * ** ** **, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: при избиране на скоростта
на движение на автомобила не се съобразил с характера и интензивността на
движението - движение на пешеходци по пътното платно, не се съобразил с
конкретните условия на видимост - движение в локално платно в тъмната част на
денонощието, на светлината на улични лампи, в близост до жилищни блокове, и при
възникнала опасност за движението - пешеходката Л. Т. К., която пресичала
локалното пътно платно от ляво надясно на движението на автомобила, въпреки, че
бил длъжен, не намалил скоростта и не спрял, в резултат на което по
непредпазливост блъснал пешеходката К.. След произшествието, водачът С., лекар по
образование, направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на
пострадалата К., която въпреки усилията да бъде спасена, починала от
нараняванията си.
С деянието си подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б", вр. чл. 343, ал.1, б."в",
вр. чл.342, ал.1 от НК.
За да се квалифицира
деянието по привилигированият текс от НК, следва да се прецени дали подсъдимия С. е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата. Дали е направил всичко зависещо от него се преценява
конкретно с оглед възможностите му както и от обстановката в която е действал, и
характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. В
конкретния случай безспорно се установява, че подсъдимия – лекар по професия
незабавно е предприел животоспасителни манипулации и е повикал екип на спешна
помощ. Второто изискване е
помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от
характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно
към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.
ВОС приема , че с действията си
същия в пълен обем е изпълнил изискванията на закона и е правилна дадената от
държавното обвинение квалификация по привилегирования състав на специалната
норма.
Престъплението е извършено от
подсъдимия по непредпазливост. Скоростта на движението на моторните
превозни средства се избира от водачите не само до законно допустимите
максимуми, но в зависимост и преди всичко от конкретните външни признаци на
пътната обстановка в определен участък на пътя. Водачите на превозните средства
са задължени да възприемат всички изменения в пътната обстановка и да се движат
по всяко време безопасно не само когато вече са възникнали пречки и усложнения
за движението, но и да предвиждат възможното изменение и усложняване на пътната
обстановка, когато за това са се проявили признаци или закономерно то ще
настъпи. Предвиждането за възможно да настъпи произшествие при определена пътна
обстановка е елемент от предписаната и осъществявана правно регламентирана
дейност на повишена опасност от всеки водач на моторно превозно средство.
Определяйки
вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът
определи наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се
вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние. В
тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което
в конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се
както от непосредствения обект на засягане, а именно – свързани с правилата за движение при
управление на превозни средства, така и с престъпния резултат –причиняване
смърт на пострадалата К..
С оглед индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни
свързани с неговата личност.В конкретния
случай подсъдимия е с чисто съдебно минало, има добри характеристични данни,
ангажиран е с обществено полезна дейност каквато се явява лекарската професия ,
изразил е искрено съжаление и е критичен кам извършеното, съдействал е при
разследването от самото му начало. В конкретния случай, отегчаващи отговорността обстоятелства свързани с личността на подсъдимия липсват.
Независимо, че не е поставян въпроса за приложението на чл.55 от НК, следва
да се отбележи че изхождайки
от конкретните обстоятелства по настоящото дело, не
са налице нито многобройни нито изключително по характера си смекчаващи вината
обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обоснове и прилагане на чл. 55 от НК
Предвид горното, при установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК, съдът
намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С. трябва да
бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл.
343а, ал.1, б."Б", вр. чл. 343, ал.1, б."в" от НК и чл. 54 от НК съда му
определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА. С оглед процедурата при която е протекло производството на основание
чл.58а от НК това наказание следва да се
редуцира като съда наложи на подс.С. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода”
в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
За
прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - да е
наложено от съда наказание лишаване от
свобода в размер до три години включително, деецът да
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както
и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.В конкретния
случай съда прие че и трите предпоставки са налице. Съдът намира, че
за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се
откъсва от естествената му социална и професионална среда, като спрямо него
успешно може да бъде приложен института на условното осъждане, поради което
и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343Г от НК на подс. С. бе наложено и кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС който с оглед справедливостта, според съда следва да
бъде за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. Тъй като наред с основното и кумулативно
прредвиденото наказание лишавана от право да се управлява МПС има за цел
поправяне и превъзпитание на дееца, както и предупредително и възпиращо
въздействие към други лица склонни към извършването на подобни нарушения на
правилата за движение, съда счита че налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за ДЕВЕТ МЕСЕЦА, каквото е становището на защитата е явно
несправедливо. Достатъчно е да се
направи справка и се видят предвидените в чл.174 и 175 от ЗдвП наказания
лишаване от право да се управлява МПС за административни нарушения налагани по
административен ред, а не за извършени престъпления с толкова тежки последици,
какъвто е настоящият случай. В този смисъл и с оглед трудовата ангажираност на
подс.С., каквито доводи се правят от защитата, както и изпълнение на генералната
превенция, тези доводи се явяват несъстоятелни. Обществения
транспорт в гр.Варна осигурява възможност за придвижване до работното място на
подсъдимия, което от своя страна няма да затрудни същия при упражняването на
професионалните му задължения.
По отношение наведените доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и
т.2 и чл. 114, т.1 и т.2 от от ЗДвП регламентират правила за пешеходците, като
участници в движението. Съгласно тези разпоредби, при пресичане на платното за
движение, те са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като спазват определени
визирани в закона правила. В конкретния случай не се установи, че пострадалата е нарушила правилата на ЗДвП, като
е пресякла пътното платно при липса на маркировка, тъй като
местопроишествието са намира на локално платно пред жилищен блок и там просто
не е предвидена такава маркировка.
По тази причина
съдът счита че в конкретния слуучай не става въпрос за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Разноските по
делото съда възложи на подсъдимия.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: