РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Елгина Янчева Чалъмова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600282 по описа за 2021 година
С присъда № 260036 от 11.02.2021 г., постановена по НОХД №
560/2021 г., Бургаският районният съд признал подсъдимия С.. Д. М., ЕГН
********** за виновен в това, че на 28.01.2021 г. в гр. Бургас управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № *** след употреба на наркотично вещество –
канабис, установено по надлежния ред – с техническо средство „Drager Drug
test 5000“ с фабричен номер ARLB 0021, номер на пробата 273, поради което
и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с приложение на
чл. 66 НК за срок от 3 години и глоба в размер на 500.00 лева. На основание
чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложил на
подсъдимия М. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца.
Недоволство от така постановената присъда е изразил адв. Димитър
Михов от БАК, защитник на С.М.. В подадената от него въззивна жалба се
1
сочи, че нито на досъдебното производство, нито в съдебното производство
прокуратурата не обсъдила със защитата сключването на споразумение, което
засегнало правото на защита и се отразило неблагоприятно при
индивидуализирането на наказанието. Наред с това съдът нарушил
материалния закон, тъй като деянието било малозвачително или маловажно,
което налагало приложението на чл. 9, ал. 2 НК или чл. 93, т. 9 НК. Изразено
е становище, че наложеното наказание е необосновано завишено – в случая е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, като вместо
това съдът неправилно е определил наказанието глоба над най-ниския предел.
Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на присъда
на основание чл. 334, т. 2 НПК. При условията на алтернативност се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора
или на първоинстанционния съд, или на основание чл. 334, т. 3 НПК
обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде наложено наказание,
съобразено с доводите в жалбата и установените по делото факти.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подсъдимият М. моли съда да отмени обжалваната присъда в частта,
с която му е наложено наказание глоба.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият С.М. е направил
недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Съдът правилно е преценил, че признанието на
подсъдимия е подкрепено от събраните на досъдебното производство
доказателства и е постановил определение по чл.372, ал.4 НПК, с което е
обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК в
2
мотивите на атакуваната присъда съдът е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
прие от фактическа страна следното:
На 28.01.2021 г. около 10:00 часа в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ до бл. 43
свидетелите Е.К. и В.М. – *** в сектор ООР при *** РУ-Бургас, назначени в
наряд като автопатрул „Бреза 9“, спрели за проверка лек автомобил „***“ с
рег.№ ***, управляван от подсъдимия С.М.. По време на проверката на
документите на водача и на автомобила полицаите забелязали, че
подсъдимият бил видимо неспокоен, ръцете му треперели, а зениците му били
разширени. Полицаите се усъмнили, че М. е употребил наркотични вещества,
поради което те поискали съдействие от служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Бургас. На мястото пристигнал свидетелят Д.Г. – ***
при сектор ПП, който първо изпробвал подсъдимия с техническо средство за
употреба на алкохол. Дрегерът отчел отрицателен резултат. Със съгласието на
подсъдимия последвало изпробването му за употреба на наркотични вещества
с Drager Drug Test 5000 с фабр.№ ARLB-0021. Апаратът отчел положителна
проба за канабис-25. Свидетелят Д.Г. издал на подсъдимия талон за
медицинско изследване с № 0065904 и съставил срещу него АУАН с бл. №
692394 за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
С.М. саморъчно написал в талона, че приема показанията на теста. Въпреки
това полицаите от автопатрул „Бреза 9“ го отвели в Спешния център на
УМБАЛ-Бургас за вземане на кръв за медицинско изследване. Подсъдимият
отказал да му бъде взета кръвна проба за анализ.
Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин
от показанията на свидетелите Д.Г., Е.К. и В.М., както и от приложените по
бързото производство писмени доказателства. Проверка на подсъдимия за
употреба на наркотични вещества е била извършена с Drager Drug Test 5000 с
фабр.№ ARLB-0021, който, видно от протокол № ********* - 10000 за
извършена на 13.01.2021 г. сервизна проверка, е бил годен за използване от
органите за контрол. Тестът на подсъдимия бил направен в срока на
валидност на сервизната проверка (л.28 от БП). Техническото средство отчело
наличие на канабис в слюнката на подсъдимия (спр. разпечатка от Drager
Drug Test 5000 с фабр.№ ARLB-0021 – проба № 273, л. 23 от БП и
приложената като веществено доказателство касета). Резултатите от теста
били отразени в протокол с бл. № А0001177 за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози (л.31 от БП) и в
съставения АУАН (л. 24), които подсъдимият подписал без възражения. М.
отбелязал в талона за изследване, че приема показанията на теста (л. 26 ), а
3
след това саморъчно отразил в протокола за медицинско изследване, че
отказва кръвна проба (л. 35-36 от БП).
Редът за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози от водачите на моторни превозни средства е определен с
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Медицинското и химико-
токсикологичното лабораторно изследване не е задължително, като в
подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 3а от Наредбата, според която
този способ се използва, когато: лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. При отказ за даване
на проби за изследване е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата
– в тази хипотеза употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на резултатите от теста.
В конкретния случай е налице именно тази хипотеза и след като
техническото средство е било изправно и показанията не са били оспорени от
подсъдимия, то следва да се приеме за доказано по безспорен начин, че С.М. е
управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество – канабис.
Затова въззивният съд намира, че районният съд правилно е приложил
материалния закон, приемайки, че деянието на подсъдимия е съставомерно по
чл. 343б, ал. 3 НК.
Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на закона като не е приложил чл. 9, ал. 2 НК или чл. 93,
т. 9 НК, е неоснователно. В тази насока твърдението в жалбата, че канабисът
не е наркотично вещество, а растение, отразява гледището на жалбоподателя,
което обаче не се приема от законодателя. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите "Наркотично
вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо
или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност,
поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия
върху човешкия организъм. Канабисът е включен в Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
4
ветеринарната медицина (Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП).
Що се отнася до посочените в жалбата обстоятелства, свързани с
личността на подсъдимия – млад човек, неосъждан, трудово и социално
ангажиран, то същите имат отношение при преценката за индивидуализиране
на наказанието, но не могат да аргументират малозначителност на деянието.
А за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК изобщо няма място за
обсъждане, тъй като такава категория леко наказуемо престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК не е предвидена.
Районният съд правилно е преценил, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Съобразените от съда
смекчаващи обстоятелства (младата възраст на дееца, необремененото му
съдебно минало, липсата на данни за други висящи наказателни производства
срещу него, изразеното искрено съжаление за извършеното, добросъвестното
процесуално поведение) действително са многобройни, а предвиденото в
закона най-леко наказание в случая се явява несъразмерно тежко.
Определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е
значително по-ниско от предвидения за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК
специален минимум, като налагането на още по-ниско наказание би било
неоправдано.
Справедливо е отмерено и наказанието лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство. Видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач (л. 29), подсъдимият не е дисциплиниран водач
на МПС – за периода от 5.11.2018 г. до 11.11.2020 г. срещу него има издадени
едно наказателно постановление и осем броя фишове за допуснати
нарушения по ЗДвП. При наличие на посоченото обстоятелство районният
съд правилно не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК и е лишил
подсъдимия от правото по чл.37, ал.1, т.7 НК за срок от дванадесет месеца.
Районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е
определил на подсъдимия кумулативното наказание глоба в размер на
петстотин лева. Предвиденият размер на това наказание за престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК е от петстотин до хиляда и петстотин лева, което означава,
че в случая същото е определено по реда на чл. 54 НК. След като обаче е
приел наличие на предпоставките по чл. 55 НК, съдът е трябвало да приложи
разпоредбите на тази норма по отношение на всички кумулативни санкции и
едва тогава да индивидуализира техния размер. Не би могло едната от тези
санкции да е определена при условията на чл. 54 НК, а другата – на основание
чл. 55 НК (Р 29-2011- III н.о.). При правилната преценка за приложението на
чл. 55 НК, първият съд е следвало да обсъди разпоредбите на чл. 55, ал. 2 и
ал. 3 НК. Според настоящия съдебен състав справедливо, а и целесъобразно е
да бъде използвана възможността, която дава втората от посочените
5
разпоредби, а именно по-лекото наказание да не бъде наложено. Този извод
се аргументира с обстоятелствата, установени от приетите във въззивното
производство писмени доказателства, а именно че подсъдимият е безработен,
през месец август 2020 г. е сключил граждански брак и заедно със съпругата
си очакват дете. Налагането на наказание глоба би се отразило сериозно
върху възможността на подсъдимия да издържа семейството си, а и
определените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство са напълно достатъчни за постигане на
целите по чл. 36 НК. В този смисъл се налага изменение на обжалваната
присъда, като на основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия М. не бъде
наложено наказанието глоба.
Относно искането за отмяна на присъдата поради нежеланието на
прокуратурата за решаване на делото със споразумение, въззивният съд прие
същото за неоснователно. Провеждането на диференцираната процедура по
глава двадесет и девета от НПК не е процесуално право на подсъдимия и не
зависи единствено от неговото желание. Решаването на делото със
споразумение е само една правна възможност, като отказът на прокурора да
обсъжда споразумение по никакъв начин не накърнява правото на защита на
подсъдимия. Освен това не следва да се забравя обстоятелството, че дори и
подсъдимият да е доволен от санкционната част на споразумението,
последното подлежи на съдебен контрол и може да не бъде одобрено от съда.
С оглед на изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260036 от 11.02.2021 г., постановена по
НОХД № 560/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, като я ОТМЕНЯВА
в частта, с която на подсъдимия С. Д. М. е наложено наказание глоба в размер
на петстотин лева и вместо нея постановява: НЕ НАЛАГА на основание чл.
55, ал. 3 НК на подсъдимия С.М. кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 3
НК наказание глоба.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6