№ 31693
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110104622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.................“ АД срещу Д. Ц. К. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
558,02 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ............. от 25.08.2021
г., сключен със „.............“ ООД, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
44,58 лева – възнаградителна лихва по договора за заем за периода от 01.09.2021 г. до
16.03.2022 г.
167,78 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
17.03.2022 г. до 17.12.2024 г.
както и държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са обвързани от
Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има качеството на
потребител, е предоставен паричен заем в размер на 600 лева. Страните се съгласили, че
заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема обезпечение по начина и
реда, както и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора, като при неизпълнение на това
неговото задължение, на основание чл. 11 от Договора дължи неустойка във фиксиран
размер от 393,91 лева, която следва да заплати разсрочено съгласно погасителния план в
Приложение № 1.
Сочи, че длъжникът не е платил дължимите суми по кредита, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху главницата.
С разпореждане, с оглед разясненията в определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21
на СЕС и определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на СЕС, както и Определение №
2247 от 15.02.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС както и Определение 11954
от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС, на заявителят е указано да уточни
извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал
такива –кога, в какъв размер са същите и как са отнасяни към дълга, както и от кои вноски
по погасителния план колко се иска и като е указано че при неизпълнение на указанията,
заявлението ще бъде отхвърлено.
В изпълнение на указанията, заявителят в посочил, че е платена сумата от 322,00
лева, с която са погасени 41,98 лева главница, 34,51 лева договорна лихва, 240,38 лева
1
неустойка и 5,13 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В чл. 3 от Договора е посочен процент на ГПР от 49,82%, но посоченият процент не
включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява
разходите по кредита, включващи неустойката по чл. 11 от Договора.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
По отношение на таксите и разходите за извънсъдебно събиране на вземания, към
които е отнасяно плащане по Тарифата, според която в случай на забава или неизпълнение
на задължението по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за
извънсъдебно събиране на вземанията, уговорката за тяхното заплащане противоречи на
нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 600 лева, от която следва да се приспадне платената от
потребителя сума от 322,00 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената в размер на 278 лева след
приспадане на плащанията, както и за съответната част от разноските следва да бъде
2
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 26378 от 27.01.2025 г. на „.................“ АД срещу Д. Ц.
К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
над 278 лева до претендираните 600 лева за главница по Договор за потребителски кредит
№ ............. от 25.08.2021 г., сключен със „.............“ ООД, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, 44,58 лева – възнаградителна лихва по
договора за заем за периода от 01.09.2021 г. до 16.03.2022 г., 167,78 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 17.03.2022 г. до 17.12.2024 г., както и
съответните държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3