Решение по дело №8170/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

  РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 8170 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника И.Ц.Г. срещу постановление на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС, с което е отказано извършването на искано изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника П.НА Р.И.по изп. дело № 124/2019 г.

В жалбата се твърди, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, тъй като длъжникът не е държавно учреждение, а и отношенията между страните, въз основа на които се дължи паричното притезание, са частноправни и за изпълнение на задължението си по тях длъжникът трябва да изпълнява разпорежданията на съдебния изпълнител по производството. Иска обжалваният отказ да бъде отменен. Претендира разноски.

Длъжникът П.НА Р.И.не е подал възражения по жалбата, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 124/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС е образувано по молба от 23.01.2019 г. на взискателя И.Ц.Г. по изпълнителен лист 21.01.2019 г., издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение на решението, постановено по гр. дело № 67312/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, за заплащане от длъжника Посолство на Р.И. на суми, представляващи вземания от 2016 година за трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок на предизвестие по съществувало между страните трудово правоотношение.

Молбата на взискателя И.Г. е подадена чрез процесуален представител – адв. Р.Ш., като с нея е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в страната и върху притежавани от него МПС.

На 23.01.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно изпълнение до длъжника, като връчването на последната е извършено на 05.02.2019 г. Поради липсата на доброволно изпълнение от длъжника в двуседмичния срок от връчване на поканата, а и след този срок, с молби от 19.02.2019 г., 22.03.2019 г. и 04.04.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в страната.

С постановление от 04.04.2019 г. във връзка с така исканото от взискателя изпълнително действие съдебният изпълнител е отказал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в страната.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за съобщаването на обжалваното постановление – 13.05.2019 г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въпреки статута на длъжника по изпълнителното производство – представителство на Р.И., осъществяващо дипломатическа дейност в страната, предвид характера на съществувалото между страните трудово правоотношение, същото не се ползва с екстериториалност - съдебен имунитет. Съдебният имунитет на Р.И. по арг. от чл. 18, ал. 1, т. 2 от ГПК обаче се изключва относно компетентността на българския съд да реши съществуващия помежду им спор по трудовото правоотношение, изпълнението на задълженията по което е било в Р.България и за което приложимо е българското право – арг. от чл. 33, т. 3 от Виенска конвенция за дипломатическите отношения (ратифицирана с Указ № 766 на Президиума на Народното събрание от 19.10.1967 г. - ДВ, бр. 28 от 9.04.1968 г., обн., ДВ, бр. 28 от 9.04.1968 г., в сила за България от 15.02.1968 г.) и чл. 96, ал. 2 от КМЧП.

Независимо от изключването на съдебния имунитет на държавата Р.И. при решаването на трудовоправния спор между страните, настоящият състав на съда намира, че при изпълнението на решението по него, макар и паричните вземания да произтичат именно от съществувалото между страните трудово правоотношение, е приложимо императивното правило на чл. 519, ал. 1 от ГПК, поради което налагането на запор върху вземания на длъжника П.НА Р.И.по банковите му сметки в страната би било незаконосъобразно. Този извод следва именно от статута на посолствата, изведен от международното право и в частност от Виенска конвенция за дипломатическите отношения и другите международни актове относно правното им положение. Посолствата представляват външнополитическо структурно звено на изпращащата държава, осъществяващо дипломатическа дейност в приемаща държава. Следователно същите по правната си същност са органи (учреждения) на съответната изпращаща държава, издръжката на които като част от структурата на дипломатическата служба на тази държава се осигурява от нейния бюджет, като именно изложеното, а не екстериториалността, обуславя приложимостта на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК за изпращащата държава, респ. за нейното представителство в приемащата държава, относно принудителното изпълнение на паричните вземания.

С оглед на горното възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие се явяват неоснователни, а и посочените от него разпоредби в жалбата уреждат приложимото право относно индивидуалното трудово правоотношение между страните и подведомствеността на спора помежду им на българския съд. Ето защо, така подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ц.Г. срещу постановление от 04.04.2019 г. на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС, с което е отказано извършване на искано изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор върху банкови сметки на П.НА Р.И.по изп. дело № 124/2019 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                                              2.