РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100100563 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. С.,
ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, чрез адв.Марин Милев-БАК,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Алеко Константинов№8, ет.1 против Община
Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул. Александровска №26, с която
се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в
размер на 74900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за
пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по
пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас,
на бул.,,Тодор Александров“, при което е била причинена смъртта на
дъщерята на двамата ищци- И. С. С., ведно със законната лихва върху
претендирА.та сума, считано от датата на увреждането-25.04.2015г.- до
окончателното плащане.
С предявените искове ищците претендират разликата над присъденото с
решение №102 от 25.11.2022г. по в.г.д.№375/2020г. на БАС обезщетение по
предявени частични искове, почиващи на същото основание срещу ответника
Община Бургас.
1
Твърди се в исковата молба, че на 25.04.2015г., около 10.20ч.,в
гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, в посока площад ,,Трапезица“,
настъпило ПТП, при което товарен автомобил ,Ивеко“, рег.№А3267 МВ,
управляван от водача М.Д.Л., ЕГН **********, блъснал дъщерята на двамата
ищци- И.С.С., която пресичала платното за движение на пешеходната пътека.
Вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие, последната
починала. Посочва се, че за настъпилото произшествие, било образувано
досъдебно производство №434 ЗМ-429/15 по описа на ІІ-ро РУ на МВР-
гр.Бургас и НОХД №165/2016г. по описа на Бургаски окръжен
съд(приключило с влязъл в сила съдебен акт). С Присъда №58 от 22.03.2016г.
по НОХД №165/2016г. по описа на БОС, Решение №149/12.10.2016г. по
ВНОХД №181/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд и Решение
№286/21.12.2016г. н.д. №1216/2016г. на ВКС,І н.о., М.Д.Л. бил признат за
виновен в това, че на 25.04.2015г., на пешеходна пътека, обозначена с
напречна пътна маркировка М8.1 и с пътен знак Д-17, находяща се на
бул.,,Т.одор Александров“, в посока пл. ,,Трапезица“, при управление на
МПС- товарен автомобил, марка,,Ивеко“ “, рег.№А3267 МВ, нарушил
правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, като
допуснал ПТП с пресичащата на пешеходната пътека отдясно наляво по
посока на движение на автомобила пешеходка- И. С., като с деянието си
причинил по непредпазливост смъртта й. Подробна се описва в исковата
молба, фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието,
както и непосредствената причина(отразена в съдебно[1]медицинската
експертиза) за смъртта на пострадалата- несъвместимо с живота увреждане.
Навеждат се доводи, че пътнотранспортното произшествие възникнало на
път[1]общинска собственост, като Община Бургас имала задължението да
осигури безопасно движение чрез осъществяване на съответни дейности.
Излага се становище, че за да се ангажира отговорността на Община Бургас,
следвало на първо място да се установи дали има качеството на възложител на
определена работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Развива подробни
съображения в тази насока, позовавайки се на текстове от разпоредби на ЗП и
ЗдвП. Посочва се оперативният орган, разрешаващ конкретни проблеми по
безопастността на движението съгласно административната структура на
Община Бургас- Отдел ,,Безопастност и организация на движението“ към
Дирекция ,,Строителство“. На проведеното на 23.06.2015г. заседание на
2
Общинския съвет било взето решение за създаване на отдел ,,Безопастност и
организация на движението“. Преди създаването на горепосочения орган, с
проблемите, свързани с безопастността на движението се занимавали
специалисти от отдел ,,Строителство“ при Община Бургас. Излагат се
аргументи, че ответникът имал качеството ,,възложител“ на дейностите по
поддържането на общинските пътища и осигуряване на безопасно и удобно
движение чрез поддържане на пътните знаци, пътната маркировка,
светофарните уредби, предпазните огради, защитни огради и другите
технически средства за организация и регулиране на движението. Според
ищците в качеството си на работодател на специалистите към дирекция
,,Строителство“, Община Бургас следвало да отговаря да причинените вреди
от настъпилото ПТП, при което починала дъщерята на ищците. Твърди се, че
веднага след настъпването на процесното ПТП, ответникът предприел
действия за промяна на организацията и регулиране на движението в
проблемния участък, като премахнал кръстовището на магазин ,,Билла“ на ул.
,,Тодор Александров“, изградил защитна бетонна ограда в средната
разделителна част на пътя, както и надлез- пасарелка за пешеходците на
площад,,Трапезица“. С решение по т.3 от Протокол №53 от 23.06.2015г.,
Общински съвет- Бургас одобрил промяна в административната структура със
създаването на отдел ,,Безопастност и организация на движението“. Налице
било и друго неизпълнение на задълженията на ответника, видно от
съдържанието на писмо, изх.№66-00-126 от 29.04.2015г.Посочва се, че на
улиците, водещи до кръстовище ,,Трапезица“, където настъпило
произшествието, се забранявало(с налични пътни знаци) влизането на
товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона. Процесното ПТП
било причинено от товарен автомобил с маса над 40 тона. Навеждат се
твърдения, че ако ответната Община Бургас изпълнявала задълженията си по
осигуряване безопастност на движението и извършване контрол за спазване
на забрА.та, установена с пътни знаци В4, забраняващи влизането на товарни
автомобили с допустима максимална маса 20 тона(съответно 10 тона), в
посока от надлеза ,,Владимир Павлов“ към кръстовището на магазин ,,Билла“,
то нямало да се стигне до процесното произшествие. Противоправността на
деянието се изразявала в нарушението и неизпълнението на конкретни правни
норми- чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на
ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и
3
ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата. Виновното и противоправно
поведение на причинителя на вредата причинило на ищците неимуществени
вреди вследствие причинени болки и страдания от загубата на дъщеря им.
Причинените вреди се намирали в пряк причинна връзка с виновното и
противоправно поведение(бездействие) на изпълнителя на работата. Твърди
се, че вредите са настъпили в резултат на виновно бездействие,
представляващо неизвършване на възложената работа. Ищците допълват, че в
случая особено значение имал възрастта на пострадалата- млада жена на 28
години, в разцвета на живата си, както и много близките и хармонични
отношения, съществуващи между нея и родителите й. Връзката между тях се
основавала на много обич, разбирателство и взаимна привързаност. Ищците
загубили детето си в разцвета на неговата младост, поради което и болката им
била непреодолима- не могли да изживеят и споделят радостта от създаване
собствено семейство на дъщеря си и бъдещи внуци.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в преклузивния срок. На
първо място са изложени съображения за недопустимост на предявените
искови претенции, тъй като Общината не е собственик на пътния участък, на
който е настъпило процесното ПТП и същият представлява публична
държавна собственост. Искът следвало да бъде предявен срещу водача на
МПС или срещу неговия работодател предвид наличието на влязла в сила
присъда, задължителна за гражданския съд на осн. чл.300 от ГПК. Ответната
страна не следвало да отговаря за настъпилите вредоносни последици, тъй
като не била налице причинно-следствена връзка между настъпилия
вредоносен резултата и твърдяното в исковата молба бездействие от стрА. на
служители на общината. Навежда доводи и за отговорността на
застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност“ за обезщетяване на
трето увредено лице. Твърди се, че пешеходната пътека била добре
обозначена, сигнализира и възприета от водача, извършил ПТП. Същото
настъпило единствено по вина на водача. Оспорва се твърдението, че Община
Бургас предприела действия за промяна на организацията и регулиране на
движението в пътния участък, по повод и след процесното ПТП, като
премахнала пешеходната пътека, изградила защитна бетонна ограда в
средната разделителна част на пътя, както и надлез- пасарелка. Посочените
пътни принадлежности били изградени по проект ,,Интегриран градски
транспорт“, по който общината кандидатствала през 2010г. и впоследствие
4
сключила договор за БФП по оперативна програма ,,Регионално
развитие(2007-2013г.) за изпълнение на ,,Интегриран градски транспорт на
Бургас“(в изпълнение на сключения договор и открита обществена поръчка за
проектиране и реконструкция на кръстовище ,,Трапезица“ с нова организация
на движението). Алтернативно се излагат аргументи за неоснователност на
предявените претенции, като се сочи, че в настоящото производство съдът не
е обвързан от определеното глобално обезщетение по влязлото в сила съдебно
решение, с което са уважени частичните искове. Ответникът развива
съображения във връзка с принципа на обезщетяване по справедливост по
чл.52 от ЗЗД, като намира, че претендираното обезщетение се явява
прекомерно по размер.
С определение от 22.07.2022г. по делото като трети лица-помагачи на
страната на ответника са конституирани Областна дирекция МВР Бургас и
Агенция Пътна инфраструктура.
Предявени са искове с правно основание в чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД.
Съдът счете за неоснователни въведените от ответника с отговора на
исковата молба възражения за недопустимост на производството, които са по
същество и касаят основателността на предявените искове.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязло в сила решение №102 от 25.11.2020г. на АС-Бургас по в.гр.д.
№375/2020г., недопуснато до касационно обжалване с определение №60553
по касационно гр.д.№1115/2021г. на ВКС, е отменено решение №31 от
21.02.2019г. по гр.д.№1402/2018г. на БОС и ответникът Община Бургас
осъден да заплати на С. К. С. и на Д. П. С. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря И.С.С. за всеки от
ищците в размер на 25 100лв., частично вземане от вземане в пълен размер на
250 000лв., ведно със законната лихва начиная 25.04.2015г. до окончателното
плащане.
Съгласно обвързващите мотиви на влязлото в сила решение по първия
частичен иск следва да се зачетат установените със сила на пресъдено всички
кумулативни елементи на исковете за неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД – т.
е., че в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно
5
поведение на служители на Община Бургас са причинени неимуществени
вреди на ищците от смъртта на тяхната дъщеря, които следва да бъдат
обезщетени. Всички възражения, които ответникът е направил по фактите
относно съществуването на претендираното спорно материално право, по
правопораждащите основания за възникване на вземането, разгледани в
процеса по първоначално предявения частичен иск, са преклудирани и не
следва да бъдат обсъждани отново в настоящия исков процес съгласно
даденото разрешение в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС.
В мотивите на решение №102 от 25.11.2020г. на АС-Бургас по в.гр.д.
№375/2020г. е прието, че при съобразяване на необратимия характер на
претърпените от ищците вреди, внезапната загуба на дъщеря им, която към
момента на ПТП е била на 28години, обстоятелството, че завинаги са лишени
от своето дете в разцвета на силите му, съществувалите изключително близки
отношения между тях, болезнения начин, по който са преживяли смъртта на
дъщеря си, обществено икономическите условия в страната към увреждането,
както и характера на извършеното от общинските служители деяние,
изразяващо се в бездействие, справедливият размер на обезщетение за всеки
от ищците следва да бъде определен на 100 000 лева.
Спорен по делото е въпросът обвързан ли е съдът, разглеждащ втория
частичен иск от определения пълен размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД от влязлото в сила решение, с което е
уважен първия частичен иск.
В тази връзка ищецът в настоящото производство е ангажирал гласни
доказателства, като по делото са разпитани свидетелите И. И. и П. С., от
чиито показания се установява, че починалата при ПТП И. С. цял живот е
живяла заедно със своите родители в едно домакинство, били са задружно и
хармонично семейство, майка и дъщеря са били като най-добри приятелки,
постоянно заедно. Свидетелката И. обяснява, че И. е била студентка преди да
почине внезапно, имала е приятел и бъдещето й да създаде семейство, да роди
деца и да работи е било отнето. Посочва, че след смъртта й цялото семейство
се разпаднало, ищците изключително болезнено приели случилото се,
опитали се да установят в Германия, по-късно се върнали в гр. Бургас, но
сменили жилището си. След смъртта на дъщеря си майката все едно също
6
умряла, бащата, който преди това бил усмихнат мъж, в момента ходи като
сянка. Свидетелят С.-син на ищците разказва, че всеки ден майка му ходи на
гробищата, пие успокоителни, родителите му не могат да преживеят загубата
на детето си и сънят им е нарушен.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
са детайлни, преки и непосредствени, взаимно допълващи се и не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
В определение № 60243 от 22.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2021
г., I т. о., се приема, че с решението по първия частичен иск за обезщетение за
вреди се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за пълния размер на
дължимо, справедливо обезщетение за същите, включително за наличието на
съпричиняване и размера му, съобразимо при определяне размера на
обезщетението, с намаляването му, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД , както и че
съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката
на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив
размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите. В
решение № 20 от 30.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 376/2018 г., I т. о. също е
прието, че обективните предели на формираната по първия частичен иск сила
на пресъдено нещо включват в своя обхват веднъж установения като
„справедлив“ размер на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди на ищеца.
В същия смисъл е решение № 65 от 31.05.2022г. на ВКС по гр.д.
№3185/2021г., I ГО, според което съдът, разглеждащ втория частичен иск,
следва да обоснове извода си защо приема различен общ размер на
обезщетението. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск
следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил
определен и при първия частичен иск, като в противен случай критерият за
справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението
би могъл да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск единствено с
обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия
частичен иск, но само когато те са в предмета на делото- например когато се
касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил
определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди, както и в
случаите на ексцес, които не са в предмета на делото.
7
Предвид това, като съобрази включените възражения в предмета на
делото, събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, както и цитирА.та по-горе съдебна практика на касационната
инстанция, БОС приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди за всеки от ищците на основание чл.52 от ЗЗД следва
да бъде определен в размер на 100 000лева, така както е прието в мотивите на
решение №102 от 25.11.2020г. на АС-Бургас.
Видно от представеното по делото удостоверение от ЛК Лев инс АД по
образувана щета№0000-1000-0-15-7348, е заплатено на всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря от
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на лек автомобил
Ивеко, рег.№А32667МВ, управляван от М.Д.Л. при въпросния инцидент, в
размер на 65 000лв.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии, след
отчитане на извършеното плащане от застрахователя в размер на 65 000лв.
неимуществени вреди и влязлото в сила решение по първия частичен иск, с
което е присъдена сумата в размер на 25 100лева частично обезщетение за
неимуществени вреди, в полза на всеки от ищците следва да бъде присъдена
сумата от 9 900лева обезщетение за неимущестевни вреди.
При горните мотиви предявените искове от всеки от ищците са
основателни до размера от 9 900лева, като за горницата над посочения
размери до предявения размер следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД длъжникът при непозволено
увреждане се смята в забава без покана, поради което законната лихва се
дължи, считано от датата на деликта.
Ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1717,23лева за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно
предвид цената на исковете и материалния интерес, като основа за
изчисляване на минималното адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
8
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищците следва да заплатят
на ответника направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
260,35лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.
Александровска №26 да заплати на всеки от ищците С. К. С., ЕГН **********
и Д. П. С., ЕГН **********, чрез адв.Марин Милев-БАК, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Алеко Константинов№8, ет.1 против Община Бургас, с
административен адрес гр.Бургас, ул. Александровска №26, с която се иска да
бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в размер на 9 900
/девет хиляди и деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение
на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1
и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на
Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на
25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била
причинена смъртта на дъщерята на двамата ищци- И.С.С., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта-25.04.2015г.- до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за горницата
над уважените до предявените им размери от 74900лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С. К. С. и Д. П. С. сумата от
1717,23 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. К. С. и Д. П. С. да заплатят на Община Бургас сумата от
260,35лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трети-лица помагачи на
стрА.та на ответника - Областна дирекция МВР Бургас и Агенция Пътна
инфраструктура.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
9
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10