№ 223
гр. Ловеч , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх.№ 1635/18.03.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И. И., срещу Разпореждане № 255/2.03.2021 г., постановено
по ч.гр.дело № 459 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, в частта с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника В.Р.М., ЕГН ********** с адрес: с.Радювене, община Ловеч,ул.“Трети март“ 12,
за вземания за договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Изтъква, че в първата хипотеза на чл.411, ал.2,т.3 ГПК заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, а редът е друг. При втората хипотеза е необходимо да
изследва представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 ЗЗП, което не е
направил. Счита, че неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния
1
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Относно отхвърленото заявление за договорно възнаграждение счита, че договорът за
кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и длъжникът е запознат
предварително с условията на договора. Посочва, че уговореният лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на
свободно договаряне- чл.9 ЗЗД. Възразява срещу приложената от районния съд практика,
поради това че не е вече актуална, предвид изменението на чл.19, ал.4 ЗПК, с което е
въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може
да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева
и валута, а според ал.5 клаузи, надвишаващи този размер, се считат за нищожни. В случая
това изискване е изпълнено, поведението на кредитора е добросъвестно и съответно
уговорената договорна лихва не представлява неравноправна клауза.Твърди,че кредиторът
няма задължение да изготвя и посочва методиката на формиране на годишния процент на
разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент- аргумент от чл.11, ал.1,т.10 ЗПК и
е спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК.
Като краен извод поддържа, че не може да има недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма.
По отношение на законната лихва изтъква, че съдът не е изложил мотиви и не е
посочил основанието за отхвърляне на това вземане, както и за вземането за лихви за забава.
Това не са неравноправни клаузи, а кредиторът има право да получи възнаграждение за
ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на
законната лихва върху просроченото плащане.
Моли, да бъде отменено разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението
на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника В. Р. М. и да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираните със заявлението вземания.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника В. Р. М. от с.Радювене, за парично вземане, основано на Договор за
потребителски кредит № ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 3003643931226410773 от
19.04.2019 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел,
не е направил нито една погасителни вноски и е изпаднал в забава. Останал да дължи
2
следните суми: главница 700 лева; договорно възнаграждение – 91.57 лева за периода от
25.05.2019 г. до 10.09.2019 година (датата на предсрочна изискуемост); възнаграждение за
закупен пакет от услуги в размер на 863.64 лева, непогасени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лв.; непогасена лихва за забава- 14.44 лева
за периода от 26.05.2019 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 10.09.2019 г.- датата
на предсрочната изискуемост, и законна лихва в размер на 188.95 лева, дължима от
10.09.2019 г. до 25.02.2021 г.
Районният съд е постановил Разпореждане № 255/02.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 459/2021
г., като уважил заявлението и разпоредил издаването на заповед за изпълнение за сумата
700.00 лева предсрочно изискуема главница и отхвърлил заявлението в частта досежно
останалите вземания, като е изложил мотиви за противоречие със закона и с добрите нрави,
съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 3003643931226410773 от 19.04.2019 година с установяват параметрите
на кредита.Заемната сума е 700.00 лева,срокът на договора е 18 месеца, на 25 ден от месеца,
а размерът на погасителната вноска е 51.45 лева при ГПК 43.60%, ГЛП 37.50%, лихвен
процент на ден: 010% и общ размер на сумата по кредита: 926.16 лева. По избрания и
закупен пакт от допълнителни услуги възнаграждението е 863.64 лева, а размерът на
вноската е 47.98 лева.Общият размер на задължението по кредита и пакета от
допълнителни услуги е общо 1789.80 лева. Заявителят е посочил, че длъжникът не е
изплатил нито една от вноските по кредита.
Частната жалба е частично основателна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
В т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
3
3/2017 г. се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Изпадането на длъжника
по потребителския кредит, какъвто е настоящият, в забава, обуславя правото на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на
същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона
за потребителския кредит. На кредитора се дължи и възнаградителна лихва до датата на
предсрочната изскуемост, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през този период.
Въззивната инстанция приема, че заявлението относно вземането на възнаграждение,
основано на договор за закупен пакет от допълнителни услуги, както и административни
разноски за извънсъдебно събиране на вземането не следва да се уважава.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е
дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цел заобикаляне
на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на това възнаграждение е определен
произволно.То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му (863.64 лева)
надхвърля този на отпуснатия кредит (700.00 лв.).
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Предвид цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, е недопустимо под формата на
„възнаграждение” кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни
от лихвата.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни
форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва
че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на
чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в
ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
4
Относно оплакването в частната жалба срещу отказа на районния съд да присъди
възнаградителни лихви в размер на 91.57 лева, настоящият въззивен състав приема, че
такива се дължат от потребителя до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, тъй като според клаузите на договора, размерът на тази лихва не противоречи на
чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът съобразява, че възнаграждението за ползване на
предоставения кредит е уговорено в самия договор за кредит, размерът му е изначално
фиксиран – 0.10% на ден и е видно, че е определен върху размера на предоставената
главница, а не и върху вноските по закупения пакет от допълнителни услуги, както
неправилно е приел районният съд.
Относно оплакването в частната жалба досежно отказа на РС да присъди и вземането
за законна лихва за забава, то оплакването би било основателно, ако сумата е коректно
посочена, тъй като е видно, че законната лихва за забава в размер на 188.95 лева , дължима
от 10.09.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до 25.02.2021 г.- датата на подаване
на заявлението (като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислена законна лихва на осн.
чл.6 ЗМДВИППП), е изчислена върху общия размер на главницата по кредита и на
възнаграждението за допълнителен пакет услуги, а заповедният съд не е задължен да
извърши служебно преизчисляване на лихвата само върху главницата от 700.00 лева.
Разпореждането следва да бъде отменено и в частта за разноските и с оглед изхода
на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК на заявителя следва да се присъдят и разноските
за двете инстанции в размер на 50.26 лева (общият им размер е 117.77 лева, а уважената
част- 42.68%).
По изложените съображения, разпореждането на Ловешкия районен съд следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД срещу длъжника В. Р. М. за вземане в размер на: 91.57 лева, непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода от 25.05.2019 г. до 10.09.2019 година и 14.44 лева-
непогасена лихва за забава на главницата от 26.05.2019 г. до 10.09.2019 година по Договор
за потребителски кредит Стандарт № 3003643931226410773 от 19.04.2019 година, както и в
частта за разноските. Вместо него заявлението следва да бъде уважено за тези суми, както и
за присъждане на разноски в размер на 50.26 лева. В останалата обжалвана част
разпореждането на Ловешкия районен съд е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 255 от 02.03.2021 година, постановено по ч.гр.дело
№ 459 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд в частта, с което е отхвърлено
5
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника В.Р.М., ЕГН ********** с адрес:
с.Радювене, община Ловеч,ул.“Трети март“ 12, за сумата 91.57 лева, непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода от 25.05.2019 г. до 10.09.2019 година и 14.44 лева-
непогасена лихва за забава на главницата от 26.05.2019 г. до 10.09.2019 година, както и в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В срещу длъжника В.Р.М., ЕГН ********** с адрес:
с.Радювене, община Ловеч,ул.“Трети март“ 12, за вземане в размер на 91.57 ( деветдесет и
един лева и петдесет и седем стотинки) лева- непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 25.05.2019 г. до 10.09.2019 година и за вземане в размер на
14.44 (четиринадесет лева четиридесет и четири) лева- непогасена лихва за забава на
главницата от 26.05.2019 г. до 10.09.2019 година по Договор за потребителски кредит
Стандарт № 3003643931226410773 от 19.04.2019 година, както и за разноски в размер на
50.26 лева за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените суми.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6