О
П
Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№……..
гр. София, 02.03. 2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито съдебно заседание на втори март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску т. д. №2448/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Шипли, Брадфорд, *******(Quality
Freight Services Limited, address Unit 1, Peel House, off Taunton street,
Shipley, Bradford, ********3NA), представлявано от М.Д.чрез адв. Ю.С., съдебен
адрес: *** срещу „В.Г.“ ЕООД, ***, с
която се претендира осъждането на ответника да заплати общо сумата от 55 707,00
лева, представляваща равностойността на
25 000 британски лири, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба е отправено
искане на основание чл. 107, ал. 3 от ГПК,
делото да бъде разгледано от Софийски градски съд, като се има предвид, че
ищецът няма седалище в Република България.
Ответникът е подал в законния срок
писмен отговор, с който прави възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК за местна
подсъдност, тъй като дружеството ответник „В.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, е със
седалище и адрес на управление ***. С възражението за неподсъдност ответното
дружество е изложило твърдения, че в конкретната хипотеза не са налице
условията на чл. 107, ал. 3 ГПК.
Според настоящия състав,
възражението за местна подсъдност е основателно. Местната подсъдност по чл.
107, ал. 3 ГПК касае единствено случаят, когато са предявени искове срещу
ответник, който няма регистриран адрес в Република България. Горното е видно от
систематичното тълкуване с предходните алинеи на чл. 107, ал. 3 ГПК, както и от
самото заглавие на чл. 107 ГПК. В случая обаче основната предпоставка липсва,
тъй като дружеството ответник има седалище и адрес на управление в пределите на
Република България , а именно – посоченият в исковата молба и в отговора по чл.
367 ГПК адрес, на който е получен препис от същата и своевременно е подаден
отговор.
Ето защо напълно ирелевантно е дали
ищецът има седалище в Република България. Законът не предвижда специална местна
подсъдност, а напротив за тези лица е приложима общата местна подсъдност по чл.
105 ГПК /по постоянния адрес или седалището на ответника по иска, а не на
ищеца/, за която обаче съдът следи само при направено възражение от
ответниците, каквото в случая безспорно е направено. Предвид гореизложеното без
уважение следва да бъде оставено искането на ищеца на основание чл. 107, ал. 3 ГПК делото да бъде разгледано от СГС.
В случая видно от приложената справка от АВ-ТРРЮЛНЦ, че
седалището на ответника- търговско дружество „В.Г.“ ЕООД, ***. Доколкото спорът
е от компетентността на окръжен съд, то следва делото да се изпрати на Окръжен
съд гр. Сливен, в чиито район е седалището на ответното дружество.
С оглед на изложеното и поради
направеното от ответника възражение за местна подсъдност, съдът следва да се
десезира от разглеждане на правния спор и делото да се изпрати по подсъдност на
Окръжен съд - гр. Сливен.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 2448/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав.
ИЗПРАЩА т. д. № 2448/2020 г. по описа на
СГС, ТО, VI-11 състав на Окръжен съд
– гр. Сливен по подсъдност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: